Рестартиране на отношенията

Да. Огледай се дали не е залитнал по друга жена. Ако е така, ще имаш проблеми. Възможно е така говори, защото мисли за раздяла и смята, че така те подготвя. За мен това не е нормална ситуация. Нужен му е бърз и ефективен биг мама скендъл. В никакъв случай не се самообвинявай, ти си чудесна майка и преди всичко той трябва да се научи да цени това в теб.

Намери си свое хоби и не му обръщай толкова внимание. Много е тъпо да живееш заради някой друг, а не заради себе си.

При няколко познати семейства когато жената иска, мъжа се завърна в семейството. Въпреки еднократната забежка. И си живеят, някои отлично даже.
Всяка жена по различен начин го направи.

Позната история... при нас бяха така нещата, но аз не спирам да мрънкам, че ние с децата имаме нужда от внимание,  не от пари и да ти кажа има ефект. Поне започна да почива събота и неделя и да се прибира на време. Но е работохолик и иска нищо да не ни липсва. Не ми е казвал, чувствата са му охладняли, но някак все работата му е най-важна. Да, вярно, че без пари не става, но с пари и без да прекарва време с нас не е живот.

Естествено, че съм си мислела и за варианта, друга жена... Имали сме разговор по този въпрос, но той отрича, а и съм склонна да му вярвам, доста добре го познавам, но знае ли човек?!
Mickey_ и моят мъж е работохолик, но явно при мен мрънкането не върши работа, но си много права, че липсата на мъжът в семейство, заради факата нищо да не липва, не е живот.

По мои наблюдения, мъжът отхладнява, когато жена му му е поомръзнала. Примерно - приема я е за даденост, позанемарила се е, не излиза без него, няма личен живот, приятели, хобита и интереси.

Помисли, има ли нещо такова? Ако да, направи нещо по въпроса. Не казвам да започнеш да се изхрърляш с неестествени за теб изпълнения, но все пак помисли.

Спомням си една тема за една мама, дето мъжът и и казал, че не го кефи вече като преди. Малко по малко в темата стана ясно, че не сваля анцуга и маратонките и не пуска парцала и в свободният и за двамата ден най-обича да  го кара да тупат килими и да бършат прозорци. Е, много народ и каза, какъв им е проблема ама тя в крайна сметка пак реши, че мопа и е по-важен. Не казвам, че и при вас е така, но ти вероятно си знаеш, защо е поохладнял, само дето не искаш да си го кажеш директно.

Мъжът ти "звучи" като отговорен и сериозен мъж.За мъжете работата е на първо място.И не защото е по-важна от семейството, а защото чрез нея изявяват себе си,  и така осигуряват добър живот именно за семейството си.
По-добре ли щеше да ти бъде да кеси някъде за 700-800 лв?
Да, прекалява с непрекъснатата работа, но сама пишеш, че ти си се "отдала" на детето.Е, ти си имаш твоята "отговорност", той пък се е "посветил" на неговата.
На колко е детето ви?
Било е грешка да го поставяш на първо място.А да игнорираш мъжа си.Което не значи (пиша го за потребителите, които ще "гракнат" -"Ама той да не е бебе, че да очаква да е все на първо място?!"), че не трябва малко да отстъпи "първенството", а просто е трябвало да го направиш съпричастен към отглеждането на детето ВИ.
Какво да направиш сега?
Ако охладняването му не е тотално окончателно и непоправимо, можеш да помолиш поне в неделя да не работи.И да посветите този ден на семейството.Дали ще е кино, пикници, еднодневни екскурзии, някакви съвместни игри у дома при лошо време, събиране с общи приятели, зависи от това как се забавлявате.Но задължително да имате един ден (поне) седмично, който да прекарвате заедно.
Ангажирай го с неща, за които досега си се грижила основно ти.Дали ще води детето на градина/училище, дали ще ходи на родителски срещи, дали ще го води по странични занимания, дали ще ти пазарува, пак зависи от времето му.Но да замени част от "работното време" с време за дома, теб и детето.
Ако имате възможност да оставите детето на някого, веднъж на месец-два си давайте по един уикенд само за вас двамата.Това зарежда неимоверно много "искрата" в двойката.
Вечер, след като детето си легне:можете да гледате заедно филм, да си сипете по чаша питие и да разговаряте за негови (първо) любими теми.Твоите теми ще почакат, докато той се "върне" обратно в семейството.Ако те пита, споделяй.
Малко инфо си дала, но допускам, че се е почувствал ненужен и отблъснат, затова се е отдал на работата си, отдалечавайки се от теб и семейството ви.
Можеш да опиташ да се "съберете и преоткриете" отново, пък дали има шанс, само времето ще покаже.Поне ще знаеш, че си направила необходимото.

Странно е, трябва да си обясниш как и защо няма чувства към теб, на какво се дължи? Може си го „пренебрегвала“ МЕКО казано, поради което той е решил събота и неделя да се чувства пълноценен като работи, да речем. Но това се натрупва с времето и… ето, сега казва, че няма чувства вече така силни. Не мога да ти обещая, че ще е лесно да си върне чувствата. Нито с 1 романтична вечеря или дори уикенд, нито с дантелено бельо ще стане. Време и усилия трябват. Някои майки се вманиачават по децата си, изглежда забравяйки, че децата са тук днес и следващите 18-20 години, но партньорът, мъжът до тях остава и след това, та чак докрай (по оборима презумпция, разбира се).

От друга страна, дала си на мъжа си свобода да работи, да се развива, което е чудесно. Може би е очаквал да забелязваш постиженията му, да го подкрепяш, да получава от теб онази семейна и женска топлина. Казвам го, защото при нас напр., жена ми твърдо иска и държи уикендите да съм с нея и децата, да помагам в домакинството, но същевременно  държи да изкарвам повече и повече пари, формулата за което, признавам си, все още не съм открил.

Така че, при все, че ти е признал, че чувствата са поохладнели, не виждам смисъл да го бомбардираш с розово уикенди само за вас двамата, не – напротив, това на първо време няма да свърши работа. Опитай да се интересуваш от ежедневието му, работата, бизнеса, включвай се адекватно, коментирайте ситуациите. Общувай с него. Подкрепяй го. Насърчавай го. Веднъж дай приоритет на него, а не на децата (привидно поне). Уважавай го. Успех!

Не съм съгласна с мненията в посока "промени се за да те харесва". Ако се чувстваше изоставен, пренебрегнат, занемарен, досега да го е казвал 50 пъти. А той се променил през последната от 14 години. И не прави нищо, за да оправи нещата - и какво обяснение е "Чувствата ми са охладнели", ти да не си се оженил и да отглеждаш дете, за да ти се разпалват чувствата, бе!

Авторката пък не иска да се изправи лице в лице с промяната и си приписва вина, че покрай детето станало...
Намирисва на друга жена.

Всички семейства и отношения между съпрузи са различни. Няма универсална рецепта за оправяне на отношенията.

Моят съвет - не говори за чувства, не хленчи и не изисквай голямо внимание. Ако му мърмориш, спри! Поеми инициативата за организиране на разни дейности като например екскурзия, почивка, дори и само излизане на кафе/ресторант. Кажи му, че предвиждаш еди какво си, да се чувства поканен да дойде.
Покажи му, че не си зависима от него емоционално.

Не разбрах на колко е детето ви, можеш ли да ги оставяш сами за известно време? Нека почувства какво е родителството, да създаде връзка с детето.

Дано няма намесена друга жена, защото тогава нещата ще се усложнят в пъти.

Ама какъв му е проблемът. Хваща мопа като един истински силен мъж и се оправя с пода, докато тя измие джамовете. После имат всичкото време на света. Не мога да си обясня как така на един мъж може да му се опре нещо толкова незначително като домакинска работа.

Palachinka, определено не съм от жените, които се занемаряват. Старая се за външния си вид.
Най-много искам да е съпричастен в отглеждането на детето, но как да стане, когато все работи, налага му се и да пътува често.
Детето ни е на 8 години.
Благодаря на всички за отговорите и насоките.

И при нас ситуацията е подобна. Заедно сме от 13 год. И последните няколко години чувствата ни все повече охладняват. Поне моите. За неговите не знам, не е човек който ще говори за чувствата си, но ако се съди по външните прояви и при него е така. До степен, че вече сме добри приятели и съквартиранти, които не си пречат (в повечето случаи). Не знам какво да правя. Не знам дори дали искам да направя нещо. Общо взето ситуацията ме устройва до голяма степен, поне докато децата пораснат още малко (на 10 са). Липсват ми емоции, замествам липсата с работа, спорт и т.н., което разбира се не е пълноценно. И знам, че "заради децата" не е добър мотив, но не мога с лека ръка да ги лиша от баща, само заради емоционалното си добруване. Мисля ог от известно време, но не съм го измислила още. Но не вярвам в рестартирането. Веднъж охладнеят ли чувствата, не вярвам че могат да се възстановят. Ако са наистина охладнели.

Не те познавам и само предполагам, за това казах ти да си прецениш има ли нещо такова. А, както казах, може просто да те е възприел за даденост, а може и да има друга жена. Връзва се с това, че непрекъснато го няма.