Ели, много ми стана мъчно и на мен... 
- Публикувана: 13 юни 2006, 01:48 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2006, 16:14 ч.
кажете на майките си, че ги обичате... заради мен! защото аз не успях....
Миличка, постингът ти ме потресе... 
Понеже чрез форума те познавам непряко, просто настръхнах като прочетох каква трагедия си преживала... Много съжалявам за загубата ти. Страдам заедно с мъката ти, прегръщам те и ти пожелавам много сила и воля за живот, ти си безкрайно нужна на малката си дъщеричка, нека когато се оглеждаш в очите и наистина да няма място за неисказани слова, и в малкото същество до теб винаги да откриваш нещичко дълбоко съкровено, мило и типично, останало от скъпата ти майчица!
Знам, че думите са безсилни пред болката. Но винаги добрите хора минават през това, за да докажат свише своята праведност и доброта... А някога вие отново ще се срещнете и тя ще знае, че целия ти живот оттук насетне е още едно доказателство, че си я обичала и че никога не си спирала да мислиш за нея. Нито за миг!Имаш моята подкрепа, ако имаш нужда от нещо, каквото и да е то, просто ми пиши.
Понеже чрез форума те познавам непряко, просто настръхнах като прочетох каква трагедия си преживала... Много съжалявам за загубата ти. Страдам заедно с мъката ти, прегръщам те и ти пожелавам много сила и воля за живот, ти си безкрайно нужна на малката си дъщеричка, нека когато се оглеждаш в очите и наистина да няма място за неисказани слова, и в малкото същество до теб винаги да откриваш нещичко дълбоко съкровено, мило и типично, останало от скъпата ти майчица!Знам, че думите са безсилни пред болката. Но винаги добрите хора минават през това, за да докажат свише своята праведност и доброта... А някога вие отново ще се срещнете и тя ще знае, че целия ти живот оттук насетне е още едно доказателство, че си я обичала и че никога не си спирала да мислиш за нея. Нито за миг!Имаш моята подкрепа, ако имаш нужда от нещо, каквото и да е то, просто ми пиши.
Мила Ели, приеми най-искрените ми съболезнования. Прегръщам те силно. Просто незнам какво да ти кажа. Откакто видях постинга ти и се боря със себе си. Не исках да го отворя, защото се страхувах от това, което ще прочета. Просто знаех какво си написала. Сега чета и плача.
Аз изгубих баща си преди две години. Малко преди да почине, успях да му кажа колко го обичам. Сега все съжалявам, че не съм му го казвала достатъчно често. Често го сънувам и насън винаги му казвам, че го обичам. А той ми се усмихва сякаш разбира наистина какво му казвам в съня си.
Аз изгубих баща си преди две години. Малко преди да почине, успях да му кажа колко го обичам. Сега все съжалявам, че не съм му го казвала достатъчно често. Често го сънувам и насън винаги му казвам, че го обичам. А той ми се усмихва сякаш разбира наистина какво му казвам в съня си.
Моите съболезнования.....уви,знам какво е да изгубиш родител, който е бил постоянно до теб и зад твоите идеи..........съжалявам, но такъв е животът/колкото и гадно да звучи - днес си тук, а утре???....