Студенти в Холандия/Нидерландия - 4

Да похваля българските и холандски пощи малък пакет пристигна за 5 дни в Холандия, Грьонинген, доставен на дъщеря ми до общежитието. Дано винаги  така бързо да действат.

Здравейте,
дъщеря ми е харесала специалност в университета в Грьонинген и ще кандидатства там. Виждам , че детето Ви е в общежитие. Моля за информация как стоят нещата с настаняването в него и какъв е наема? Благодаря

Орех, първо успех на дъщеря ви. За общежитието съветвам ви още в началото на май, като отворят линка да запазите и платите първия и последен наем. За различните специалности са на различни дати. При нас на 15.05 отвориха системата за стаите. Консултантката в Интеграл ни прати мейл със стъпките и датата. Не знам колко плащат другите, на дъщеря ми е 460 евро е наема стая 20 кв.м с обща баня и кухня на няколко стаи. Обзаведена е с всичко най необходимо , чиста, светла и топла стая.

Здравейте, ще ми кажете ли средно колко евро на месец ви трябват и за какво?

Ох, ако питаш мене мнооого ми трябват 

Сега извън шегата - около 220 такса за университета, около 350 за квартира и около 350 за джобни. Отделно трябва да си направиш сметка и за пътуванията, но тези разходи са доста субективни (не че другите не са )
Други може да имат и други мнения...

Добро утро,
Благодаря за информацията. Дъщеря  ми ще се пробва в Arts, Culture and Media, дано да успее. Вашето дете каква специалност е? Натоварването през първата година голямо ли е? Ако споделите ще съм благодарна.

За нас - 435 евро е квартира с консумативи, вкл. интернет /в Грьонинген/ и 400 евро е месечна издръжка, в която, разбира се, не влиза само храна, а и други необходими на човека неща. Всеки си решава конкретната сума, но с тези средства конкретно моят човек, който принципно си и готви, живее що-годе нормално и спокойно. Купи си колело, карта за спорт за цялата година /той ползва фитнес и басейн, но може и доста други спортни съоръжения да се ползват също/, поизлизва с компания по 1-2 пъти седмично /за повече и време няма в първи курс, тъй като неговата учебна програма е доста натоварена с ежедневни лекции и упражнения, както и ежеседмични проекти по различните предмети/, този месец му се наложи да си купи учебник по чужд език /други учебници не се е налагало да закупува, ползва електронно или в библиотеката/, канцеларски материали.
Годишната такса е ясна. Плащам наведнъж и не се разправям повече. Пътуванията от и до България - според който както си прецени.

Sash, посочените финансови параметри за квартира за кой град са?
В Хага квартира под 500Е трудно да се намери.
За джобни, да така е, достатъчни са.
Отнсоно университета вие разсрочено ли плащате?

Дъщеря ми учи психология. Казва,че е много натоварена, няма много лекции, но изключително голям обем, който трябва да научи. Почти всеки ден домашни, упражнения, вчера започнаха и първите изпити. Сподели,че никога не е учила толкова много. Доколкото разбрах и други специалности в университета учат много. Нейна приятелка учи в Ханзе  и е в пъти по- леко.
Още веднъж успех на дъщеря ти, много хубава специалност е избрала.

Всъщност натоварването зависи предимно от избраната специалност. И най-вече следва да се има предвид, че вижданията за него са доста субективни.
При някои в първи курс е наистина доста натоварено /или поне те така се чувстват/, при други - по-малко. Зависи. Вкл. и от субективния фактор за преценка. Относително е това.
С моите деца у нас често се майтапим по този повод - "Най-лека е чуждата работа.".   Съответно - най-тежка и голяма - собствената. Като знаят това /че имат най-тежката за вършене работа/ се стягат и си я вършат.  
Може някои специалности, например, да имат т. нар. "неприсъствени лекции", но не важи за всички. Те спестяват евентуално ходенето до университета, но това не означава по-малко натоварване. Зависи какво е нужно да се прочете за тях.

Синът има познати в различни специалности и различни университети - няма универсално правило за натовареност, освен изискванията за конкретната специалност. А това подлежи на предварително проучване - какво се учи, поне, като предмети.
Първи курс си е тежичко /или така изглежда на "зайците"/, като се добави и първоначалната адаптация /която при моя конкретно май е най-лесното нещо, понеже атмосферата като цяло много му допадна, но това отново не за всеки е така/ трябва да се има предвид и човекът да се настрои предварително, че ще е различно от тук и ще трябва да издържи, да се адаптира.
Няма готови и общовалидни правила въобще.
Хората сме различни и имаме различни виждания, желания, мотивация. Дори и вижданията за "натоварване" и "лекота" са доста различни. На един трудното е за друг лекото. За един обемът не е проблем, ако има интерес и мотивация, за друг обемът е зор, но пък той има креативно мислене. Един има проблем с паметта, друг - с логиката. Едни студенти с лекота научават и пресъздават материал, но трудно излизат от академизма на научната литература и прилагане на наученото в практиката. Други са добри в практическите науки и решаването на конкретни проблеми и скучаят, ако ги накараш да заучават готови текстове и да ги преразказват, не срещат интересно предизвикателство така. За някои е проблем комуникацията, по-свити са, не могат да презентират публично и не са мислили, че това може да е спънка. Но пък те могат обичат да си чоплят някой сложен научен казус и да подготвят писмена презентация, с отлична мотивировка. Има хора, които с езика имат затруднения, независимо че са го учили дори в ЕГ - зависи. Някои хора просто не са уцелили тяхната специалност, а заниманията с нещо, което не е твоето, са тежки и мъчителни.
Това е хубавото на образованието в Холандия - има различни типове обучение, различни специалности, доста гъвкавост и вариативност. И пак - няма нещо "по-добро" по принцип и за всички.
Идеалният вариант е човекът да намери своята си ниша, своето образование.  
Моят син преди лекция имаше да чете по 50-100 стр. по някои предмети, за да е готов и да е в час, да може да задава въпроси и след това да е подготвен и за семинара си. Първия месец му се видя невъобразимо ужасно. След месец каза, че вече не му е проблем. Сиреч - свиква се.   На семинари в началото на учебната година се чувстваше много терсене, т.к. местните бяха изучавали в гимназия редица от нещата, а у нас тук те не се учат по нашите програми. Чете, писа, пита, слуша. Сега и това не му е проблем, участва си наравно с тях, а се беше много сдухал първия месец по този повод. Споделяла съм в предходната тема най-чистосърдечно за този му проблем.
Много е доволен от колегите и преподавателите си, т.к. винаги, когато е имал въпрос за пояснение, се е намирал човек, който да помогне веднага и с желание. От голяма помощ са му бивали колеги от групата, които вече са учили нещо преди и са работили неща във връзка със специалността. някои са избрали специалността точно за да им е в помощ на работата, с която се занимават или са се занимавали и имат желание да продължат.
Често явление е смяна на специалност, на университет, на град, прекъсване, продължаване. Идеята за пластичност и мобилност е нещо, което на практика действа доста успокояващо.

При сина ми (Енсхеде) квартирата е 360, с джобните вече се оправихме, за щастие, и както бях предвидила, 300 евро на месец му стигат спокойно (все още му ги пращам на седмични вноски, за да може по-добре да си планира разходите). Готви си сам, почти не яде навън, не ползва градски транспорт - само с колелото. В тези 300 евро му влизат парите за храна (около 40 до 50 евро на седмица му стигат, останалото му е за излизания и т.н.). Отделно плаща 45 евро за спорт на месец - за съжаление годишната карта към университета не го устройва, защото не покрива спорта, който той иска.

Таксата за годината сме я платили наведнъж, но иначе би била 200 евро на месец при обичайната такса. Учебници и т.н. не плаща - ходи да учи в библиотеката и повечето неща съм му намерила в е-формат.

Допълнителни разходи си има за самолетните билети (вчера се прибра обратно в Холандия след есенната им ваканция, когато имаше 9 дни почивка) - и сякаш повече плащаме за влаковете от и до градовете с летище в нашия случай. Ама се надявам някой ден да си намери работа и да вземе заема за подпомагане на работещи студенти и така да има право и на отстъпка за транспорта. В момента не ползва никакви заеми и съответно няма тези отстъпки.

По въпроса за разходите наскоро синът ми разказа за негов познат германец, който се хранел на месец за 140 евро. Не че няма нещо пари, толкова просто давал за храна. Обаче!  При височина близо 1.90 е с тегло от нейде 45 кг, с ужасна кожа "на дупки" /това не си го представих, но описанието беше такова/, постоянно му се спяло и бил все полусънно състояние. Ядял само готови тестени неща от магазините, пици и т.н. Просто така искал. Толкоз. 
Една от групичките, с които се води, обича да засяда в най-скъпата пицария всеки ден. Той не е всеки ден с тях /не би им издържал    - и финансово, и времево/, но когато е с тях веднъж ще поръча пица, друг път - просто напитка. Всеки си прави неговата си сметка.
С друга компания са на домашни събирания. Там носят разни неща от магазините.
Други познати на сина ми, от различни държави, му споделили, че също не искали да си играят да готвят. Все такова били ядяли вкъщи, докато живеели с техните родители и сега, като имали свободно време, не искали да си го губят край печката и карат с готово. Пък и предпочитат готовата храна дори на вкус. Немецът бил обаче един от най-крайните варианти. Синът е малко маниак на тема храна и фитнес и затова си готви, набавя и пресмята белтъчини, мазнини, въглехидрати, както и плодове и зеленчуци в сурово състояние. И им се чуди на начина на хранене. Ама на, и тук сме различни хората.

Благодаря ви за споделеното. До десетина дни ще пуснем документите, че още не е написала мотивационното писмо, и ще чакаме. Много ми е притеснено от предстоящото евентуално заминаване, а и дано специалността да се окаже това което очаква. Благодаря.

Успех, Орехче! И не се притеснявай. Без да се види на място какво и как се учи, не може да се знае дали ще се хареса. Няма какво да се притесняваш. Детето само ще си прецени, като започне и поучи. Гаранции няма за нищо. Аз това разбрах за себе си и честно казано точно това наистина ми подейства /вероятно ще е странно за някои, но за мен е логично/ успокояващо. Младите хора е добре да опитват, сега им е времето. 
Момичето ти посети ли на място университетите, които си е набелязало? Може да влезе в лекция, в семинар, да види, да опита, преди да се е записало окончателно. Много е полезно. Лично аз го препоръчвам горещо. При моя син това беше доста решаващо при избора - да види лично, да сравни.
...
Моят току-що ме информира, че си е взел чуждия език /испански/ - никога не го беше учил до сега и честно казано това му беше май най-притеснителният изпит. Даже госпожата го похвалила за произношението и граматиката, като се изненадала, че не го бил учил в гимназията. На него вторият чужд език му е руски, но там не е имал възможност да го продължи и избрал този за чужд. Предлаганите такива са: холандски, испански, немски и френски. Не помня за друг, тези запомних.
Има взети една математика и един английски, които също му носят кредити. Остава да отиде на още 5 тези дни, които са му вече специални, в пряка връзка с избраната специалност /заради които е и отишъл да учи там/.
Ох, много се разтоварих и аз с този испански. Специално за него купихме учебник, че и оттук му пратих една граматика за начинаещи.
И пак да похваля колегите му - помогнали са му много испаноговорящи негови колеги при подготовката - да си оформи конструкцията на изреченията при разговор, вкл. граматически и интонационно. Сега отидоха да се почерпят по случай случая. 

Благодаря