Да си нямал никога никого

Труден въпрос. Другите области разбирам някак.   Всъщност ми се иска да вярвам и имам винаги искрица надежда, дори и да изглеждам леко песимистичен.
Е, аз все пак познавам гребена.

Как да не е мантра, като го повтаряш в почти всеки свой пост?

Всичко ли, което ти "казват" другите, вземаш за "чиста монета"?

Съжалявам, но точно такава енергия лъха от постовете ти. Мрънкаш; склонен си към самосъжаление; отхвърляш всяка една градивна идея, която получи; overanalyse-ваш; според мен, лесно изпадаш в някакви фантазии и заблуди, вместо да погледнеш трезво на живота, криейки се зад своята "различност" (а в какво точно се изразява тази "различност", няма значение); усещам и едно прикрито обвинение, спрямо околните, че не те приемат такъв, какъвто си (спомена, че на моменти дори завиждаш).

О, аз съм малко мъркащо коте. Чакай да дойдат някои други потребителки и след включването им, направо ще се чувстваш посечен с голямата секира.

Ох, много ми напомняш за един потребител тук, който изчезна неотдавна...Хамид...Хабиби..Хамлет, нещо такова.
Та и той беше търсач на " голямата любов", недокосван от жена, самосъжаляващ се и песимистичен.
Няма го. Сигурно се е оженил. Има надежда...

Добре. Ти си виновна. Разсмя ме. Опитвам се да не се влияя от чуждото мнение, но когато хората си формират мнение и то започва да пречи на теб в живота тогава е кофти. Мечти има всеки, но фантазии и заблуди е силно казано. Опитвам се трезво да погледна нещата и не виждам как да ги променя, ако не променя облика си в очите на другите.  Не, не приемам всичко, което ми се казва за чиста монета. Съм себе си, но не знам дали е правилната политика.
Ето, пак започнах да напомням на някого. Явно хората колкото са различни, толкова са еднакви и обобщими.

Вярно, че си приличат като настройка, но със сигурност не са един и същи човек.
Хамит беше далеч по-просто устроен и постен, откъм начини на изразяване. Този тук ми се струва интелигентен поне.

Igorek, все пак, хубаво е, че не реагираш враждебно на мненията в темата. Групово ти пишем плюсче по този параграф.
Сега сериозно – никой, абсолютно никой тук не би могъл да идентифицира единствено по някакви публикации в анонимен форум какъв точно е проблемът при теб и защо за толкова години не си могъл да срещнеш момиче, с което взаимно да се харесате. Затова и останалите потребителки започнаха да налучкват и да спекулират каква може да е реалната причина – питаха те за външния вид, за хигиената, за самочувствието ти и т.н.
Може би трябва да пробваш да ни ориентираш на кой точно етап отношенията с потенциалните ти избраници се прецакват? Ясно е, че не стигате до секс, но колко преди това се разсъхват нещата? По срещи ходил ли си?

Какъв е проблемът ли? Страх от провал, панически и нереални очаквания за това как се развиват отношенията. Авторе, докато не паднеш няколко пъти няма да се научиш да ходиш. И не очаквай да те халоса любовта, с подобен характер е по-вероятно да трябва време и опознаване.

Ами стана ми доста забавно накъде отидоха нещата. Личната ми хигиена си е в порядък. . Тук-таме съм малко рошав. Към дрехите съм много често доста небрежен. Далеч съм от моден специалист. За толкова време съм останал с усещането, че много се пробват само за спорта, независимо дали някоя им допада или не. От друга страна се очаква да сте по-романтичният пол бре. Ох, някак съм с черния хумор привързан.
Доникъде не стигам общо взето, явно не ме поглеждат наистина като стойностен мъж.
По срещи съм ходил от време на време. Последната беше нещо от сорта:
Отидох на крака и я взех колата, отиваме в някакво по-уединено кафене. Поговорихме, малко се посмяхме, къде по-сериозно, къде иначе. Платих сметката, въпреки малкото протестче. Защото счетох така за редно.  Най-накрая нещо може би малко пресилено вкарах за това, с което се занимавам последно време, което е светнало лампичка че съм различен. Оставих я с колата. Но гледам нищо да не споменавам по принцип прибързано и директно. След няколко дни звъня отново и получавам уклончиви отговори. Ясно ми стана, че просто...
По самочувствието, гледам нищо да не си личи, да се усмихвам, да съм разговорлив без да прекалявам и да навлизам в много лични теми. Но когато се оказва, че никой не те е харесал през целия ти живот
Нямам очаквания по принцип. Че не е приятно да те подритват е друго. Понякога се чудя защо ние хората трябва да губим толкова време от живота си в еквилибристики.

На мен всичко от описаното по-горе ми се струва като съвсем нормална първа среща. Не виждам нищо странно или обезпокоително.
Щом момичето не е пожелало да се видите за втори път, има два варианта:
1.) Не те е харесала / Не е изпитала т.нар. "тръпка" към теб по време на срещата;
2.) Изначално се е съгласила да се види с теб само като приятели, но е усетила, че дори това няма да се получи като хората, та съвсем се е отказала от по-нататъшен контакт с теб.
Има и някакъв много мижав шанс (под 1%) нещо друго да е наклонило везните не в твоя полза – например, да се е събрала със старото си гадже или пък да е преценила, че не иска да се занимава с мъже към дадения момент. Но наистина не бих разчитала на това – първите 2 варианта са много по-допустими.

Не се заблуждавай, приятелю. Самочувствието, нямаш ли го, винаги си личи и е невъзможно да прикриеш липсата му.

Какво е това "нещо", с което се занимаваш?

Добре, за да доизградим профила ти успешно, продължавам с 2 въпроса, които смятам за важни:
1.) Колко често ти се случва да ходиш по срещи? Предполагам, сам съзнаваш, че ако излизаш с жена едва веднъж на няколко месеца, шансовете ти да си намериш половинка значително намаляват;
2.) Какъв е профилът на жените, които най-често привличат вниманието ти? Т.е. за жени около твоята възраст ли говорим или пък за тенденциозно по-млади / по-стари от теб? Къде срещаш въпросните жени и как пробваш да ги поканиш на среща, т.е. как показваш първоначален интерес към тях?

От горните два варианта - ауу, колко директно.  Май имаше нещо с бившия й всъщност.
Интересно как човек има самочувствие, ако с нищо не е покрито не се ли превръща в арогантност обикновена?
Относно двата въпроса - насадих се на разследване, нали?
1. Рядко. Преди поради едни причини.  Сега - защото изгубих обкръжение малко. Опитвам се да го върна.  Нямам проблем да говоря с жени. Като мога да се заговоря с някоя непозната случайно, но обичам да става като естествено продължение на момента. Но не ми е естествено да насилвам комуникацията, като се бутам при някоя в автобуса или другаде. Просто не ми харесва идеята, че може да изглеждам като навлек и дори да отвращавам отсрещната страна с това, което правя.
2. Всъщност нямам някакъв особен профил. Откъм физика нищо повече от средностатистическа жена. Това, което всъщност ми привлича вниманието е по-скоро някакъв вид чар и природна интелигентност. Да бъде човек с жив ум, любопитна за света, да не се задоволява с елементарното и да умът й да не живее само в битовизмите. Да, да се чисти, да се ремонтира бойлера или да се готви е досадно, но наложително. Но аз примерно мога да и да гледам към звездите и да си мечтая. Това днес е много трудно да бъде намерено. Всички са вглъбени днес прекалено много в материалното. По години...какво като е 2 години по-голяма или 3 години по-малка. Все тая.
Как показвам първоначален интерес..Ами опитвам се да разсмея, да накарам някого да се усмихне. Дори да се направя леко на идиот, ако се налага. Да се направя на леко нагъл също не ми пречи, но в границите на благоприличното. Откъде подбирам - ами или непринудено срещнати или всред кръга ми. Не съм от хората, които  тръгват специално да ловят каквото и да е било. Както казах - най-голямото ми притеснение не е дали ще се направя на идиот, то е дали няма да съм навлек и да отблъсквам.
А с какво се занимавам като странично хоби е малко лично.

Първо излез от филма ”Различен съм, затова ме отблъскват”. Както ти казаха и по-рано всички сме различни. Минала съм го този път и знам за какво говоря. На 27 години си. Би трябвало с времето в университет, работа да си срещнал хора на различни възрасти. Товс е нещото, което отваря очите в крайна сметка. Да осъзнаеш, че има толкова много различни хора. Няма го това инертно понятия ”масата” и ”всички”. Всеки е сам и различен, няма ”аз срещу всички”, защото няма тези ”всички” и на никой не му пука дали си различен, просто защото и те са. И аз много съм страдала за неща от детството, изживявах се като ”жертвата, вечно неразбрана от другите”. После осъзнах истината - всички сме различни. Не си мисли, че с нещо си по-специален.
Имам чувството, че си се вкопчил в тази ”различност”, защото друго не ти остава. Намираш оправдание в това, намираш причина да не гледаш реално. Знам какво е, знам колко трудно е да ”прогледнеш” и да видиш тези неща. Но това е начина да превъзмогнеш нещата. Каза, че си си подреждал живота, но ако не си подредиш първо главата, вътрешно не намериш ли мир със себе си, всичко е все тая. Тъй че си отвори очите и общувай с различни хора. Много скоро ще видиш, че всеки е различен и е трудно само за тези, които размахват тяхната ”различност” като оправдание за всичко.

https://youtu.be/sBT5ryB7lAQ

Да подходим малко фрийдистки. Разкажи ни за детството си?
black cat, хич и не ми е минало през ума, че това е Хабибито. 😁😁😁
Няма връзка, просто. Онзи беше пълно дърво.
Авторът тук е далеч по- интелигентен.
Факт е, обаче, че имат сходен проблем.
Малко ме разтревожи, като каза, че чат- пат ходи чорляв и небрежен откъм дрехи🤔

Прави са момичетата, като ти казват, че самочувствието си личи, когато го има. Непринудените шегички не скриват липсата му, то е нещо, което се усеща инстинктивно. Съвсем сериозно ти казвам - започни да се харесваш, да си вярваш и да не ти пука много дали другите също те харесват. Звучиш интелигентно, значи няма опасност да станеш арогантен тип, когото никой не харесва.

п.п. и между другото, ние жените понякога харесваме да ни „гонят“, да видим, че за мъжа си струваме и той полага усилия, за да ни спечели.

Какво по-точно значи различен? Това е много субективно понятие, по твоето описание може да се каже, че и аз съм различна, пък се смятам за съвсем обикновена и нормална. Човек като почне сам да си дава такива определения - на различен, странен - сам си пречи и се отделя от останалите хора, защото все смята, че другите са нормални и той не се вписва. Но ако се отпуснеш и почнеш да общуваш повече ще се очудиш всъщност колко си нормален и ти. Хората са най-различни и разнообразни, не слагай етикети, не си помагаш така. Излизай, сприятелявай се. Приятели имаш ли? Средата ти каква е?

Ясно, като пишеш, че си различен, всъщност имаш предвид, че си нещо повече от останалите хора и заслужаваш (по неизвестни критерии и причини) само най-хубавото. Един вид сам се идеализираш непрекъснато. Много ти е сбъркано мисленето и поведението. Мисля, че това не може да се оправи.