Да си нямал никога никого

Не мисля, както ти не си напред с връзките, така има и такива жени. Нали не си мислиш, че си единственият на света с такъв проблем /ако можем така да го наречем/.

Дилемата не е какво искам, а какво трябва. Защото когато не постигаш нещо по начина по който искаш, започваш да се чудиш дали не е по-лесно да го направиш по начина, по който го правят други. Но това го чувствам като предателство към самия себе си. Защото съм почти сигурен, че ако се държа нахакано, арогантно и без да ми пука, шансовете като че ли са по-големи или поне съм останал с такова усещане от наблюдение.
Четейки например тук, точно с такова впечатление остава човек. Особено като прочетох няколко теми, където едно 1/4 от жените харесвали мъже с по 10-15 години по-възрастни, защото били по-опитни. Аз хем едното, хем другото.

Ти наистина си идеалист. Щом губиш от това, в твой интерес е да пробваш да се промениш малко.

Когато се пребориш с желанието си да съдиш и слагаш етикети, може да ти стане по-лесно. Сега го правиш с всички, дори и със себе си. „Аз съм странен и различен“. „те водят безсмислен живот, интересуват се от материалното ...“. Колкото по-бързо приемеш, че всички са различни и всъщност това прави живота толкова прекрасен и интересен, толкова по-бързо ще си „оправиш положението“ и в емоционален аспект.

Сама по себе си мисълта и повтарянето, че си "различен" ти създава проблем. Всички сме различни. А това, че ти си решил да слагаш всички хора под един знаменател, говори, че неистово бягаш от близък контакт с други хора. Колкото и да ти изглеждат всички нечетящи и т.н. (за Бога на 27 или там колкото си, не на 11 да определяш хората по четящи, харесващи комикси или не), това означава, че ги приемаш и допускаш на едно съвсем повърхностно ниво, което не ти позволява да видиш различното и в тях. Защото, повярвай ми, всеки човек е различен и има своите особености. Които припознаваш като Твои и харесваш, или пък не.

Това са и моите 5 стотинки по темата. Много не обичам някой да се прави на лудав зорлем.

Аз нямам проблем с тях. Просто не виждам за какво бихме могли да говорим. Не споделяме едни и същи интереси. Просто когато сме били малки са ни учили на едни идеали, а мисля че на всеки е ясно, че се оказва че са били по-скоро лицемерие.

За мен те е страх най-вече какво ще си помислят хората. "Ама ако е в автобуса, тя няма ли да си помисли, че съм навлек", "Ако правя комплименти, аз ще изглеждам лесен" и други подобни. Ами не, редно е мъжът да прави първата крачка, а и жените обичат, внимание, комплименти, да са харесвани. Е, има жени, които сами правят първата крачка, но такива едва ли ще твой тип, а и ти едва ли ще си им в целите. Просто не мисли кой какво ще си помисли, а действай според това, какво мислиш ти. Как да разбере момичето, че го харесваш, ако ти се стараеш само да я разсмиваш и да се правиш на клоун, а не й покажеш и че имаш нещо към нея?

За пръв път чувам за лесен мъж и страх да не помислят някой мъж за лесен.

Ако кажа, че се занимавам с компютри и озвучаване, предполагам че всички съмнения ще паднат.
Не знам дали това е мястото да си разказвам детството. Детството не е било особено забавно.  Като че ли доста бързо ми се наложи да порасна. А чорляв ми се е случвало.  Но то с къса коса колко може да си чорляв.
Например, когато бях в гимназията имаше съученици, които бих оприличил единствено на келеши. Те много обичаха направо да разревават една учителка, докарваха я почти до истерия. Много пъти съм се застъпвал за нея и съм взимал страна, докато много други седяха. Защото смятах така за правилно и редно. Общо взето винаги съм се цепил малко от колектива, защото много често не ми е харесвало това, което колективът прави. Имам приятели, но както при всеки малко са тези, които можеш да наречеш приятели, повечето са добри познати.
В случая я познавах от достатъчно време, така че не е точно да ме хареса преди да направя нещо. Като имаше въпрос какъв съм - ами нормален човек със среден ръст и килограми. Относно трудния въпрос - не, не се държа с всичко така. Когато имам ясно поставен въпрос въпрос, който разбирам или мога да проумея, преследвам цел, докато не постигна резултат, който да ме удовлетворява. Понякога малко се моткам, но то си е типично за зодията ми.
Такова, че една от мечтите ми е някога да бъда публикуван. Но нямам намерение да хвърча в облаците.
Не грешиш. Честно казано, по принцип някак не мога да си намеря мястото, където да ми е комфортно. От друга страна мястото не е задължително да е физическо местоположение.  А и честно казано силата ми идва от човек, който е до мен. Защото тогава всичко си струва.
Не знам какво означава "сковани" дърташки схващания. Не се изживявам в роля, просто нали ако не се провокира някакъв интерес, няма да е интересно. Аз по принцип си падам малко провокатор на моменти. И да, на колкото съм написал - на толкова съм. Лична карта?
Бога ми, остава с висше образование да пиша и с фрапантни правописни грешки.
Може би е така. Може би поради миналото си достатъчно ниско самочувствие имам, за да си мисля че нищо не заслужавам и че никой няма да ме приеме, а само ще ме гледат с насмешка. Но и не знам как да мисля нещо повече за себе си, след като през годините така и никой не ми показа, че и аз съм човек.

Искам да кажа, че ми беше трудно да отговоря на толкова много мнения, а освен това обедната ми почивка се изчерпва дотук.

Зависи от целта. Ако искаш това, което имат другите, правиш нещата по начина, по който ги правят другите.
Да не стане обаче накрая: аз направих това, което правят другите, но получих не това, което исках /еди си каква жена/, а това, което получават другите /друг тертип жена/ и взе, че не ми хареса.
Най-изгодният вариант винаги е да си себе си, а именно - да правиш нещата, които искаш ти, по начина, по който искаш ти.

Че заминавай по хардуерните форуми, сигурно ще срещнеш доста от твоята "порода" и с твоите "проблеми". Щом веднага ползва "по подразбиране", вместо изписаното от мен "по дифолт (може и с _е_ )", там ще се впишеш чудесно.

п.п. всъщност, съмненията ще се потвърдят - трол.

Това, че "и аз съм човек" първо ти трябва да го повярваш за себе си. Тогава ще имаш нужното, за да го видят и другите. Седни и направи един списък за себе си - това ми е ок или поне нормално, но това и това трябва да пипна малко. А ако всичко ти е ок - това не е добре Ако имаш по-близки приятели, попитай ги те какво биха те посъветвали да промениш. И това съвсем не значи, че трябва да станеш или изглеждаш като част от стадото, а просто какво в комуникацията ти куца. Дано ме разбереш правилно.

На мен ми направи впечатление, че пътувал с автобуса, пък като ходи на срещи - с колата ... разминавания има.

Що бе, и аз ходя на работа с ГТ, а насам натам с колата

Авторът звучи много отчаяно. Според мен това, че не е имал връзка досега му пречи в отношенията с другия пол. Вероятно не се прикрива добре с усмивката. Някак си жените усещаме кога един мъж е отчаян и не ни харесва.