Да си нямал никога никого

  • 21 560
  • 538
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 10 352
че колкото и да го прикриваш или дори, ако не го осъзнаваш, то прозира и се усеща. И за мен точно това е проблемът ти.
Значи трябва или да се науча по-добре да го прикривам или да повярвам, че нещата са иначе.
А аз мислех, че прикриването на някои неща го умея достатъчно добре.

Освен, ако не си някакъв master манипулатор или психопат, не вярвам, че можеш да се скриеш. Както казах, хората се социализираме от милиони години и добре разпознаваме емоционалното състояние на човекът срещу нас. Съответно дори не е нужно момичето да разбира защо няма привличане към теб. Тя знае само, че е отблъсната от нещо в теб и просто ще спре да търси контакт.

Криенето няма да ти реши проблема. Разрешаването на проблема ще го реши Simple Smile

# 136
  • Мнения: 180
Криенето няма да ти реши проблема. Разрешаването на проблема ще го реши Simple Smile
Ако смятах, че знам какъв е точно проблема и можех да го разреша - може би щях и да го сторя.

# 137
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Защо си мислиш, че дискотека= чалга? Няма такова нещо! Има различни заведения с различен стил музика. Аз, например, също не слушам чалга, но много обичам да ходя по пиано барове, където се изпълняват предимно български и чужди евъргрийни.

# 138
  • Мнения: 10 352
Криенето няма да ти реши проблема. Разрешаването на проблема ще го реши Simple Smile
Ако смятах, че знам какъв е точно проблема и можех да го разреша - може би щях и да го сторя.

Вариантите са два - или физически не привличаш никой или нещо в характера ти отблъсква хората. Казваш, че не си Квазимодо, така че остава да е нещо в характера ти.

Имаме склонността да не обръщаме внимание и да отхвърляме нещата, които ни причиняват болка - казах, че според мен проблемът ти е в самосъжалението, а ти го игнорира напълно, което ме навежда на мисълта, че съм на прав път.

Помисли си и бъди искрен със себе си. Да се давиш в удоволствието от това колко си различен и самотен няма да ти намери жена.

# 139
  • Мнения: 24 990

От университета нямам големи спомени, защото ми се наложи доста да работя, за да си платя образованието. По едно време родителите ми останаха безработни и освен да плащам образование, храних и семейство. Не ми е останало много време да отивам някъде. Накрая, като се осаферих, поканих момичето, за което писах по-рано и която ми беше колежка от университета и имах симпатии към нея и ми се стори, че и тя към мен. Просто студентския живот със запоите и съжалявам, но общо взето - чалготеките не съм го и видял, дори и да съм искал.

Е, ясно, че завиждаш за запоите и дискотеките, ама студентството не е задължително да е с такива. Не си единственият работил студент, повечето работят и са работили. Все пак трябва да си ходил на лекции/упражнения и да си се срещал с колеги. От училище имаш спомени от часовете, от преподавателите, от университета никакви ли нямаш?

# 140
  • Мнения: 180
Защо си мислиш, че дискотека= чалга? Няма такова нещо! Има различни заведения с различен стил музика. Аз, например, също не слушам чалга, но много обичам да ходя по пиано барове, където се изпълняват предимно български и чужди евъргрийни.
Казвам просто какво има около мен. Освен това, много от хората отиват с половинката си на дадено място и като цяло не смятам, че бих имал някакъв голям успех на място, където от шум не можеш да се чуеш с някого, освен ако не можеш да разговаряш без думи. А това, което на мен ми харесва - честно казано не споделят много мои познати интерес към него.
Все пак трябва да си ходил на лекции/упражнения и да си се срещал с колеги. От училище имаш спомени от часовете, от преподавателите, от университета никакви ли нямаш?
След като съм бил студент и евентуално нещо съм научил, сигурно имам спомени от преподавателите си и това, което те са преподавали - лекции и т.н. Разгорял съм небрежно, ходили сме тук-таме по кафенета, до колкото времето и всичко друго ми го е позволявало. И не, не завиждам за чалготеките и запоите. Просто като че ли това е начина за социализация по време на студентството. Който е на квартира далеч от родителите си го удря малко на живот.

# 141
  • Мнения: 932
Като развалена грамофонна плоча си за тези запои и дискотеки...

Местенето в по-голям град е много добра възможност за започване на чисто. Още по-добре ще е ако малко по малко почнеш да излизаш от зоната си на комфорт - никога не се знае къде ще намериш нещо, което да ти хареса.

Момичетата съвсем на място ти предложиха пиано барове например, но ти дори без да си бил там започна да мърмориш как били шумни, не били място за запознаване и т.н. Най-сигурният начин да знаеш, че нещо не ти допада е първо да го пробваш т.е от личен опит, а не защото така си чувал или така мислиш. Като тук не ти казвам да се хвърляш по чалготеки или нещо от този род, а по-скоро да си по-отворен за нови преживявания.

Не гледай толкова песимистично на нещата. Честно казано ми навяваш асоциации на вечно мърморещ пенсионер, отколкото на млад мъж - ето ти една посока в която очевидно имаш проблем и върху който може да се работи.

# 142
  • Мнения: 24 990
О, не, не се ли социализираш с колегите по време на учебния процес или покрай съквартирантстването, няма кой да те покани на купон или дискотека с него. С хора, които виждаш всеки ден, не си се социализирал, с някакви евентуални непознати в дискотеката ли ще успееш.

# 143
  • Мнения: 2 749
Студенството за всеки е различно. Мен лично ме кефи, че не си падаш по запои, чалгатеки и т.н. Но сигурно си срещал и други типажи. С тях какво не се получи. Не ми отговаряй с несподелената любов. На тази възраст е нормално да пробваш нещо друго, като не се получи. И това пак ме връща до първото ми писане по темата. Разчупи се, бе, човек! Пробвай! Това не те прави еднакъв с другите, вЕрвай ми! Просто спри да го мислиш толкова и се пусни по течението, ако щеш.

# 144
  • Мнения: 180
а по-скоро да си по-отворен за нови преживявания.Не гледай толкова песимистично на нещата.
Мисля, че казах че съм отворен по принцип за нови неща и ми е любопитно всичко. Просто нахвърлям мисли. Остави друго, аз съм малко от тихите луди. Например сега ако ми кефне, ще отида на среднощна разходка или ще пропътувам 50км, за да изпия едно кафе. Понякога не си ме свърта толкова на едно място.
О, не, не се ли социализираш с колегите по време на учебния процес или покрай съквартирантстването,
Не съм казал, че съм съквартирантствал. Иначе съм имал и съквартиранти някога. Разбирали сме се.
Но сигурно си срещал и други типажи. С тях какво не се получи.
Срещал съм и други типажи. Ох, не знам. От една страна винаги се старая да разглеждам проблемите рационално, от друга страна съм малко не мога да търпя рутина и съм идея непредсказуем. Просто като ми писне нещо да го разглеждам все рационално и някакво действие реализирам по принципа, че лошото решение е по-добре от никакво. Обаче действително често ме гризе, ще кажете страх, но всъщност съмнение дали не допускам грешка. И все се оказва, че колкото и да се пазиш от грешките, те все се случват.

# 145
  • Мнения: 932
Е, какво толкова те е страх от грешките? Ще речеш, че ще настане края на света ако сбъркаш. Всеки прави грешки, важното е да си направим съответните изводи от тях. Безгрешни хора няма все пак. Ето ти личен пример - толкова много грешки съм правила в личния си живот, че направо ми иде да се ударя като се сетя, но без тези грешки нямаше да съм човекът, който съм сега.

Иначе цялото това мъркане и затворено поведение въобще не ми се връзват с хукване някъде, когато ти щукне. Но пък виж за сметка на това идеално ми се връзва игнорирането от твоя страна на частта от коментарите, които очевидно засягат някакво болно място.

# 146
  • Мнения: 2 749
Не разглеждай всичко рационално, животът е ирационален! Ще споделя нещо като опит : Преди години се виждам с приятел, пишем си, но нищо, даже спя у тях и пак нищо, това е приятел все пак. След година се срещаме, виждаме се да пием по едно и нещата се случват - голяма любов около 2 години. Просто дай шанс на хора, на отношения, които са близо до теб. Не търси предварителни нагласи, просто усети емоциите си и ги следвай. Никой не знае предварително дали е добро или е лошо, ако не опита.

# 147
  • MI
  • Мнения: 11 890
Криенето няма да ти реши проблема. Разрешаването на проблема ще го реши Simple Smile
Ако смятах, че знам какъв е точно проблема и можех да го разреша - може би щях и да го сторя.
Проблемът е че се втренчваш в миналото и те е страх. Постарай се при преместването да започнеш начисто.

А другото, което описа за четене, география, история и т.н. е напълно нормално. Много хора сме били така, всеки с повече въображение и любопитство. Спри да се чувстваш извънземен, средата ти е сбъркана.

И стига вече с тези чалготеки! Знаеш ли колко хора на никакви дискотеки не ходят на около 30? Повечето. Стига мрънка и търси хора в групи по интереси, запиши някой курс, пътувай с група...

# 148
  • Мнения: 116
Комбинация от негативизъм и пасивност, направо отчайващо.
Повечето жени търсим някой, който да ни   ухажва, да ни приласкае. Ти определено не си такъв типаж. На тия години нямаш шансове, да се промениш.
Шанса ти е, някоя по- отворена и активна мацка- екстроверт, да те набележи.
Лошото, е че с годините , вероятността да срещнеш свободна такава, стремително намалява.
Твърде много си се вторачил в себе си и твоите проблеми, вместо да се оглеждаш.  Има много свестни момичета, които също са по- скоро интроверти, и които чакат някой да ги заговори.
С чакане на готово, шанса ти е минимален.

# 149
  • Мнения: 180
Иначе цялото това мъркане и затворено поведение въобще не ми се връзват с хукване някъде, когато ти щукне. Но пък виж за сметка на това идеално ми се връзва игнорирането от твоя страна на частта от коментарите, които очевидно засягат някакво болно място.
Ами обикалям си - какво да направя. Просто не съм от най-социалните хора. Не знам кое игнорирам, просто в един момент бях малко залят с коментари. Ако успееш да го припомниш, няма да остане без отговор.

Общи условия

Активация на акаунт