Да си нямал никога никого

Да кажа директно - знам чужди езици. Обаче да се боря с предразсъдъци някъде другаде ще ми отнеме време.  Да не се окаже, че годините ей така са си минали, докато все се пробваш да направиш нещо. Някои хора, които ме познават не знам с право или не, но отправят вече коментари, че ако не си намеря някоя близко време, никога няма и да се случи, защото времето минава. Все повече от моите наборки са семейни, а пък възрастен мъж с момиче от гимназията някак не върви особено.

"Дискотека" и "чалга" не са взаимосвързани понятия. Има и пиано барове, рок клубове, ретро партита, jazz барове - за всеки вкус.

В София може и всичко да има. Вероятно стана ясно, че не съм от нея. Около мен за жалост има доста по-ограничен избор. Нека не звучи като оправдание, просто факт.

Имаш два варианта - сменяш града/страната или пробваш в интернет. И все по-нормален изглеждаш, само дето наистина много те е страх. Бил си непопулярен в гимназията - че във всички клас има по 2-3 такива, не са останали сами. Пишел за хоби - голяма работа, аз мислех балсамации или нещо подобно вече.

Е,аз от предразсъдъци и от желание да се боря с тях,от вярата,че все някъде,някой ще се падне като мен,и ще си живеем в един различен,наш си свят,се оказах по-самотна от всякога!С тая разлика,че имам две деца, които променят картинката.

На мен момчето ми звучи много свястно, не разбирам всички определения, които му се дадоха от 5 поста. Вярно е, че трябва повече да се отпуска около хора, но друг голям проблем не виждам аз. По коментарите ви човек ще реши, че сте перфектни, само защото сте успяли да забършете някого. Познавам много по-социално неадекватни хора, които са имали гаджета, всички знаем за пияници и всякакви видове боклуци, на които даже и деца са им били раждани. Така, че по-скоро като заключение мога да дам - това да срещнеш партньор си е и до чист късмет и случайност. Според мен и това, че е от по-малък град играе роля. В такъв случай би било добре да помисли да се премести в София поне. Отделно онлайн запознанствата наистина не са толкова лоша опция, особено при по-интровертни хора. Успех!

Всъщност съм чел как се балсамира, така де - била ми е интересна историята. Географията също. Когато нещо ми е било криво, хващах картата и си харесвах едно място, което си представях какво е всъщност. По линиите, определящи надморска височина в кафявото си представях планини и гори, поляни, в зеленото китни равнини и реки по тях и пустини. Морета, чудех се какво ли е да си на някой остров, въпреки че знаех че не мога да бъда там. Но скъсаният атлас, останал отнякъде ми беше една от любимите книги дори в най-трудните моменти. Просто, когато чета - все едно съм съпричастен. Навярно е странно за много. Но всеки със странностите си.
Никога не съм имал някакви копнежи да препарирам, като изключвам едното врабче, което погребах когато бях на 7 и се скарах с един приятел, който го уби. Много мразя хора, които тормозят невинните животни. Индианците някога, когато са ловели животни, са благодарили и са извършвали ритуали, с които са показвали уважение към тях и духовете, в които са вярвали те. Гадно да си жесток без причина, защото можеш.

Дам, за съжаление има малки градчета, където единственото място за развлечение за младежите е "дискотеката" /разбирай чалгатека/ в петък и събота вечер. И ако не се впишеш в тази среда, просто си загубен. Работила съм на такова място, даже живеех на квартира там, да ми е по-удобно и поради липса на социални контакти, се пристрастих към игрите във фейсбук. Като се върнах в голЕмото село и се излекувах. Съветът да се пробваш да смениш града не е лош. Колкото и да е клиширано, в големия град има повече възможности във всяко едно отношение.

А, ясно ти си от малко населено място. Това обяснява този синдром на "ощипаната госпожица". Ами, смени града. Иди в голям град. Тогава никой няма да забелязва "различността" ти. Даже, напротив, ще си интересен.

Хм.. това, което описваш наистина все по-рядко се намира и лично според мен би се харесало на всяка нормална жена, която стреля по-високо от пияндетата в дискотеката.

Не мисля обаче, че тази различност (която прекалено много споменаваш) е проблемът и причината "да не те харесват".
Мислиш, че успяваш да прикриеш това, че си неуверен, неопитен, но не е така. Хората сме социални животни и чисто еволюционно разбираме и усещаме човекът насреща. Със сигурност липсата на контакт и най-вече опитът с жени си личи и поражда и неловки ситуации. Но пак казвам, нито едно от изброените за мен не е причина да не се получават нещата.

Имаш склонност към самосъжаление, вероятно понякога изпитваш и отчаяние и съм убедена, че колкото и да го прикриваш или дори, ако не го осъзнаваш, то прозира и се усеща. И за мен точно това е проблемът ти.
Жените не са привлечени от подобни неща. Самосъжалението рядко поражда симпатии, напротив - отблъскващо е.
Мога да дам себе си за пример - имала съм приятелски контакт с двама мъже (по различно време, хехе) - и двамата начетени, интелигентни, добре изглеждащи... но супер депресирани, отчаяни, неуверени (разбира се, опитваха се да го крият).
Колкото повече си говорих с тях, толкова повече идеята за връзка с тях ме отблъскваше, но понеже тогава бях по-малка изобщо не разбирах какъв е проблемът, все пак всичко им беше наред. Но не съвсем. Имах приятелски чувства към тях, изпитвах загриженост, но по никакъв начин не ме привличаха за нещо повече.

В крайна сметка единият успя да си намери пътят, сега е семеен, бих казала щастлив. Другият с времето се промени много, стана по-агресивен, по-отчаян, по-отблъскващ. Не съм общувала с него от няколко години, но според мен до ден днешен не знае защо се получава така.

Колкото и примитивно да звучи в нашите "модерни" дни - мъжът трябва да е мъж, а не #^&*$. Това не означава да не изпитваш емоции, напротив. Изпитвай правилните емоции, градивните емоции. Самосъжалението, отчаянието, фрустрацията вредят, най-вече на теб.
Може би ще ти е полезно да си поговориш с някой професионалист. Но преди това потърси малко положителни мнения за някой конкретен, че те психолозите половината са станали такива с надеждата да си разрешат и те емоционалните проблеми.

Всъщност това скоро ще е факт. Не съм уверен как ще се впиша на новото място, но сметнах че няма друг начин. Най-малкото когато хората по-малко те познават, не са предубедени към теб поради минали събития.

Какви минали събития?

Когато хората в миналото са те възприемали по различен начин поради едни или други причини, те стават предубедени към теб. Това имам предвид.
Значи трябва или да се науча по-добре да го прикривам или да повярвам, че нещата са иначе.
А аз мислех, че прикриването на някои неща го умея достатъчно добре.

Щом си бил студент някъде, е било в достатъчно голям град, с достатъчно различни хора, а не е помогнало. И сега няма да помогне, направи ми впечатление, че университетски спомени сякаш нямаш, но поне 2 пъти споменаваш за училището, как си защитавал учителките от гадните съученици.

От университета нямам големи спомени, защото ми се наложи доста да работя, за да си платя образованието. По едно време родителите ми останаха безработни и освен да плащам образование, храних и семейство. Не ми е останало много време да отивам някъде. Накрая, като се осаферих, поканих момичето, за което писах по-рано и която ми беше колежка от университета и имах симпатии към нея и ми се стори, че и тя към мен. Просто студентския живот със запоите и съжалявам, но общо взето - чалготеките не съм го и видял, дори и да съм искал.