Публикувана: 13 юни 2006, 13:29 ч.
Последно мнение: 15 юни 2006, 16:52 ч.

Как да я накарам да не ака в гащите?!!

3 802
37
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво да правя, ако детето ми продължава да се изпуска в гащите след премахване на пелените?
Как да науча детето си да осъзнава кога трябва да отиде до тоалетната?
Какво обясняват родителите за периодите на отказване от гърне?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво да правя, ако детето ми продължава да се изпуска в гащите след премахване на пелените?
  
  Опитните родители предлагат различни съвети, но общото заключение е, че трябва да проявите търпение. Много деца преминават през етап, при който не желаят да използват гърне, въпреки че разбират какво се очаква от тях. Някои родители препоръчват да не се карате на детето и вместо това да привлечете вниманието му и да го включите в процеса на почистване, за да осъзнае последствията от изпускането в гащите. Положително подкрепление при успех и избягване на наказания при неуспехи е от ключово значение.
- Как да науча детето си да осъзнава кога трябва да отиде до тоалетната?
  
  Важно е да използвате определени фрази, които описват действието. Установете рутина и общувайте с детето, когато забележите, че се напъва или има нужда от тоалетна. Можете да използвате думи, които лесно се запомнят и говорят за акането и пишкането. Също така наблюдавайте детето си внимателно и когато забележите, че се съсредоточава, веднага го поставете на гърнето.
- Какво обясняват родителите за периодите на отказване от гърне?
  
  Родителите споделят, че много деца преминават през етапи на отказване, независимо кога са били приучени. Важно е да се знае, че всяко дете е различно и се развива с различна скорост. Търпението играе ключова роля и е добре да се подходи с разбиране, за да не се предизвика допълнителен стрес у детето.
- Как да се справим с напрежението по време на обучението на детето на гърне?
- Как се подхожда към нощното обучение?

# 15 14 юни 2006, 10:37 ч.

Мнения: 811

Доста деца минават през подобен период.
За мен най-доброто решение е да не се впечатлявам твърде - минава.
Щерката - ходеше по малка нужда на гърне от 1,5 год, но си искаше памперс, за да ака почти до три и нещо.
Малчо от месец пишка в гърнето, в тоалетната, напояваме дръвчета в парка, но за акането категорично казва пост фактум Simple Smile

Нито му се карам, нито му обяснявам колко мирише. Махам гащите, мия дупето и му напомням следващия път да ми каже - за сега ефекта е нулев Joy

Само няколко пъти успях да го изловя - слагам го на гърнето като видя характерната съсредоточена физиономия /моя звяр гледа много замислено в една точка докато пълни гащите Laughing

/ и няколко пъти заедно със сестра си в тоалетната - тя на седалката , той на гърнето: акат и си приказват - голяма веселба smile3550

Абе всички се научават рано или късно Wink

# 16 14 юни 2006, 11:11 ч.

Мнения: 1 492

Цитат на: dorothy в вт, 13 юни 2006, 17:53

Мога само да разкажа за едно съседче. Майка му само викаше , крещеше, обясняваше, всички приятелки обясняваха, а тя акото само в гащите до 4 год възраст. И в градината се влюбила в едно момче и баба и казала ,,ама той как ще те хареса ти не акаш в гърне", а тя "е добре де, дайте да опитам" и от тогава проблема им се оправи

Ще ме убиеш Joy

Не се притеснявай, ще се научи, а ти си пробвай с разни методи, все с нещо ще му привлечеш вниманието на детето.

# 17 14 юни 2006, 11:13 ч.

Мнения: 3 880

И аз си мисля, че и да обясняваш и да се ядосваш няма да има ефект, докато детето само не е готово за тази стъпка. А всяко дете е готово по различно време. Дъщеря ми от както започна да сяда, акането в гащите й беше голямо мъчение. Беше й много неудобно да си седи на дупето и едновременно да ака, лицето й сменяше всички цветове на дъгата, докато си свършеше работата Laughing

, затова нямаше начин да не я усетя и започнах да я слагам на гърнето. Около годинката започна сама да си казва, защото разбра, че така й е по-удобно. Виж, пишкането не изискваше чак такива усилия, затова не й пречеше да го прави в памперса още година след това.
Имам спомени обаче от племеницата ми, която много рано започва да си казва за пишкането, но за другото й трябваха повече от 3 години. За нея най-великото нещо беше да се скрие под масата и да напълни гащите hahaha

. Никакви увещания, молби и обяснения не помогнаха, въпреки, че много добре разбираше всичко. В един момент просто започна да си казва, и ние не разбрахме как стана Simple Smile

.
Имай още малко търпение, вижда му се краят. Успех Simple Smile

# 18 14 юни 2006, 11:38 ч.

Мнения: 1 001

За Александра отрязах на ританките най-долната част (бях отпуска по майчинство тогава). Получи се дълъг, добре прилепнал панталон. Ефектите бяха два:
1. Не се налагаше да я дебна и издирвам локвичката;
2. Мокрото я караше да се чувства дисконфортно - погона й да "осъзнае" ползата оп гърнето.

Цитат на: svetlana79 в вт, 13 юни 2006, 13:54

... непрекъснато и повтарях колко е мръсно и как мирише акото,това придружено с подходяща интонация и гримаса от моя страна.... Hug

И гримаси не липсваха, както и РЪКОПЛЯСКАНЕ и похвали, когато е ползване гърнето.

Тъщата идва денем и се грижи за двете деца. При Никола тя се е заела с проблема. Миналата събота обаче забелязах, че го е страх да се изходи в гърнето. Затова около два часа докато седеше на гърнето го занимавах и дебнех кога ще се "изпусне". В момента, в който започна да пишка започнах да ръкопляскам и да го хваля. Мисля, че разбра - на въпроса къде се пишка, сочи гърнето (не че не продължава да пълни памперса).

# 19 14 юни 2006, 13:44 ч.

Мнения: 228

Ние много бързо се научихме да акаме на гърне (10месечна),но сме много запечени и гърнето определено я улесняваше,но с пишкането чак към 1г и 9месеца и то след като се напишка в градинката на един батут,толкова се впечатли ,че от тогава не се е напишквана никога та дори сме и без нощен памперс.

# 20 14 юни 2006, 14:10 ч.

Мнения: 2 579

всичко си зависи от детето, баткото се научи на гърне на 1,3 и то с големи мъки, седеше на гърнето докато не си свърши работата, тъкмо се чудех с малката как ще е и една вечер влизам в банята да я къпя и докато и глася водата я виждам че се напъва, взех я веднага и на тоалетната чиния, изходи се и сега като я видя че се напъва я водя в тоалетната, май е време да и взема гърна докато и е интересно, за да не се чудя после как да я уча

# 21 14 юни 2006, 14:25 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 462

При всяко дете е различно. До преди няколко дни имах същия проблем. Пишка в гърнето и след 1мин ака в гащите. Процедирах така: щом се наака започвам да му се карам, показвам му мръсните гащи преобувам го, мия го и накрая наказан в кощарата в която няма нищо друго освен едно гърне. След 2-3 дни колкото и някои да намерят начина ми за брутален и тн. започна да си ака в гърнето за което получава невероятната възможност сам да си изхвърли гърнето в тоалетната, да си пусне водата, да измие гърнето и да го върне на място (същото е и с пиша). В крайна сметка Георги реши, че акото не му е чак толкова скъпо, че да се лишава не само от гореизброените удоволствия, но и от свободата си заради него.
Успех и да знаеш, че битката за гърнето е много трудна понякога! bouquet

стана дълго, но още ми е съвсем прясна победата и естествено още ме вълнува

# 22 14 юни 2006, 14:34 ч.

София
Мнения: 13 697

Цитат на: Tsenka в вт, 13 юни 2006, 13:29

Здравейте мами! Знам, че за гърнетата и махането на памперсите има много теми, но искам да ви питам само едно конкретно нещо, защото мойта мила щерка ще ме подлуди. #Cussing out

Ние махнахме памперсите малко късничко и сега само през нощта е с памперс. Въпросът е обаче, че каквото и да правя тя продължава да си ака в гащите - говорих, обяснявах, карах й се, даже я плясках по дупето, нищо не помага. Седи на гърнето, но си ака в гащите, дори и гърнето да е пред нея. Не ми казва, че иска да прави нещо, дори не й пречи, ако я оставя по-дълго време така. Само да кажа, че сме от около 1 месец без памперс (наистина късничко!!!), обаче така се случи при нас. Затова приемам всякакви идеи и съвети, и предварително благодаря на всички! Heart Eyes

Детето ще се научи да не ака в гащите или памперса когато е готово физиологично. Не се заблуждавай, че ще стане с обяснения и още по-малко с пляскане... Аз също много бях ербап за това гърне, ама истината е, че детето се научава физиологично да се сдържа и то не по свое или на родителите желание и натиск...
Ето ти цитат от любимия д-р Додсън

Как да приучим детето към чистрта
Това обучение, поне в нашата цивилизация, се извършва през първото юношество. Нека най-напред посочим някои основни психологически дадености. Преди всичко факт е, че никоя майка не може да научи детето си да не се напишква и нааква, преди то да се съгласи на това. Можете стотици пъти да го слагате на гърне, ако не е готово да придобие съответните навици, няма да го принудите въпреки всички ласки и опити за сплашване.
Второ, кое кара детето да се раздели със стария начин на безгрижно отделяне и да възприеме тази необичайна и странна техника за освобождаване от отпадъците? Едно-единст-вено нещо - обичта и вниманието, с които го възнаграждавате за това, че е усвоило новия процес. Но то ще желае
обичта и вниманието ви само ако поначало сте близки с него. Ако отношенията ви са трудни, няма да ви е лесно да му създадете нови навици.
Трето, ако започнете обучението преди нервно-мускулна-та система на детето да се е развила достатъчно, за да контролира сфинктерите му, или ако настоявате прекалено рано да сяда на гърне, на него ще му се стори, че сте твърде взискателни. Ще се почувства объркано, обезсърчено, травма-тизирано. Затова подчертавах в предишните глави, че не бива да приучвате детето към чистота, преди да е навършило две години.
Четвърта забележка: за много родители изхождането в гърне изглежда просто. Но то е такова само в съзнанието им; за двегодишното дете това е твърде сложен процес. Когато масите, придвижващи се в червата, упражнят натиск върху ректума, ректалните мускули се разхлабват и ги пропускат. За да не се наака, детето трябва да извика родителите си, да отиде до тоалетната, да си свали гащичките и да седне на гърнето, като през цялото време потиска мощния рефлекс за изхвърляне на ректалните си мускули. Ако не е в състояние само да извърши всички тези дейности, то не е усвоило истински новия навик.
Виждате ли сега колко е трудна цялата работа за двегодишно дете? Ако родителите го наказват или прилагат друг вид принуда заради „грешките" или „инцидентите", детето ще изживее дълбока травма - родителската несръчностможе да предизвика у него страх, гняв, недоверие, блокиране.
Как тогава да постъпите?
Преди всичко нека правим разлика между черво и пикочен мехур. Механизмите им на отделяне са различни, затова и подходът трябва да е различен. Обикновено най-напред се тренира червото. Да започнем от него.
В безкрайната си мъдрост на зрели люде много родители изчисляват часа, в който да поставят хлапето на гърнето и да проверят дали пък няма да предизвика раздвижване на червата му. Това средство им изглежда толкова логично, че дори не забелязват колко е нелепо. Може би ще схванете по-добре, ако ви опиша следната ситуация: представете си, че в този момент, докато четете, някакъв триметров гигант вне-запно ви вдигне, отнесе ви в тоалетната и ви постави на се-далката, като ви заяви със.силен и нетърпящ възражение глас: „Време е да се изходите." Представете си също, че ви принуди да седите там пет или десет минути. Каква ще е реакцията ви? Същата като да детето ви при сходни обстоя-телства. Смешно сравнение, ще кажете. Размислете и npe-ценете дали много родители не се отнасят с презрение към биологическите нужди на децата си, като действат като триметровия гигант.
Преди доста време в своята класическа книга за отглеж-дането на децата „Бебетата са човешки същества" д-р Ан-дерсън Олдрич и съпругата му Мери Олдрич описаха един много по-задоволителен метод, по който да се приучи дете-то да контролира червата си.
Тренингът, на който го подлагаме обикновено, не държи сметка за една от най-фундаменталните способности на бебето - физиологичния процес на контрол върху червата. Когато не успеем да синхронизираме методите ни на обучение с естествените му усилия за изхвърляне, ние пропускаме най-добрця си шанс. физиологическият процес на чревните движения може да се обясни с няколко думи... Както при всяка друга жизнена дейност на тялото нищо не е оставено-на случайността. Бебето извършва чревно движение, като се подчинява на ясни правила, които се проявяват автоматично в дебелото черво... Едно доста поразително физиологично събитие, което са нарича движение на чревните маси, се повтаря през няколко часа. Съдържание на дебелото черво се разделя на удължени маси, подобни на кремвирши, които с учудваща скорост се спускат към ректума. Така оказаният натиск върху ректума предизвиква съкращаване на коремните мускули и отпускане на ректалните. В този именно момент, а не в някакъв произволно избран от нас час настъпва чревно движение у всички бебе-
та, на които сме позволили свободно да прилагат автоматичния контрол. Движението на чревните маси изглежда мъчително за бебето, то се гърчи, прави големи усилия, докато накрая се облекчи... Не минава много време и ето че „обучението", на което подлагаме детето, подкопава целия този прекрасен механизъм. Поставяме бебето на гърне-то и го чакаме да се изходи. Рядко се съобразяваме с неговия избор на часа. Напротив, очакваме да изпълни желанието ни в мига, който ни изглежда най-подходящ за ритъма му на живот, за предпочитане след закуска. Не отчитаме факта, че бебето си има собствен механизъм за задвижване на чревните маси. В случай на отказ бързо настъпва конфликт между бебето и майката и шансовете наистина да го научим на нещо се отдалечават все повече* Вредно е за здравето да не се държи сметка за движението на чревните маси като сила, даваща начален тласък на ритъма на изхвърляне, защото когато достатъчно дълго се пренебрегва една естествена дейност, тя има тенденцията напълно да изчезва. Точно това става с повечето запечени деца - вътрешният им стимул или напълно е изчезнал» или е бил пренебрегван толкова дълго, че вече не може да се разтълкува като автоматичен повик за отиване до тоалетната,
Да не се съобразяваме с личния механизъм на задвижване е грешка, която често има тежки последствия за психологическото развитие на детето. То ще си помисли, че от него се очаква да изпита нещо (желание да се изходи), което всъщност не изпитва, защото движението на чревните маси не е започнало. Това постепенно ще подкопае доверието му в себе хи. То ще си каже: „Може би в крайна сметка аз не мога да преценя какво става в мен. Мама сякаш ми съобщава, че ми се ходи по нужда, след като ме слага на това гърне. Обаче аз нямам такова впечатление!" Или пък ще си помисли, че прекалявате и че абсолютно не го разбирате.
В зависимост от степента на агресивност на майката и от характера - по-кротък или по-бунтовен - на детето, цялата работа може да доведе до какви ли не нежелателни психологически реакции. Кроткото дете ще се бои, че ако не по- тисне дълбоките си биологически и чревни усещания, ще го накажат. Ще се опита с всички сили да се хареса, но ще си плати за това - отказът от личните вътрешни усещания ще разруши дорерието му в себе си.
Възможно е също детето лесно да усвои навика да се изхожда пОд час, но да пренесе фрустрацията и конфликтите си в други области. Тогава то внезапно става стеснително и боязливо или започва да сънува кошмари. Може и да стане злоядо или пък опърничаво и враждебно, а майката да се хвали пред съседките си, че лесно е научила детето си да не се нааква, и да не вижда никаква връзка между това обучение и другите, внезапно възникнали проблеми.
Случва се детето да не е толкова кротко. Да е дете-бун-тар. То изведнъж забелязва, че да накара червата си да действат по определен начин е най-важното нещо, което може да направи за вас. Ако го изпълни точно както искате вие, се превръща във ваш господар, тъй като притежава властта да ви задоволява. А ако не се изходи когато и където сте наредили, открива, че може да ви гневи. Иначе казано, научава се да ви манипулира. И това е началото на военните действия. Детето ви си е създало умствена схема на бунт, която най-вероятно ще се разпростре и над други аспекти от живота му и ще причини и на двама ви много неприятности.
Всички тези нежелателни реакции могат да бъдат избегнати. Достатъчно е да уважите биологическия сигнал, който подсказва на детето ви, че трябва да се изходи.
Нека сега бъдем по-конкретни и да кажем как именно трябва да постъпите, когато детето ви е станало на две години и сте решили да го слагате на гърне. Най-напред го научете на думите, които показват какво всъщност става. Ако започнете тренинга на около две години, това не би трябвало да представлява проблем. Видите ли го да се напъва и да прави усилия, произнесете, без да настоявате: „Джими ака." След като чуе няколко пъти тази фраза, то ще има ясна пред-
става какво прави. Скоро само ще ви заяви: „Мамо, аз акам." Когато стигне дотук, можете да преминете към следващия етап.
Използвайте гърне вместо детска седалка към тоалетната чиния. По няколко причини: първо, защото детето може да седне на гърнето без чужда помощ. Освен това децата често се боят от високата тоалетна чиния и .от шума на пуснатата вода. Няколко седмици преди да започнете операцията „чисто бебе", поставете гърнето му в банята до тоалетната чиния, но още нето учете да си служи с него. Нека просто да свикне с предмета и да се чувства уютно в присъствието му. Позволете му да го изследва, да сяда отгоре му и да става.
Когато сте наистина готови да го учите, посочете му гърнето и му кажете, че е достатъчно голямо, за да седне отгоре му и да прави като възрастните. Децата обичат да имитират родителите си и по-големите деца. Родителите Прекалено се тревожат за тези функции и рядко се сещат да използват инстинкта за подражание, когато стигнат до този етап. Много ще помогнете на детето си, ако съумеете без притеснение да му покажете как вие или съпруга ви сядате и се изхождате.
От голяма полза ще ви бъде и по-голямото ви дете. Малките обичат да подражават на по-големите във всичко. Ходенето до тоалетната не е изключение.
Щом го научите къде и как да се изхожда, кажете му, че вече е пораснало и няма нужда да носи пелени. Обуйте му гащички за опит и го оставете да се оправя само. Ако е достатъчно узряло, за да го стори, поставете гащички в някое достъпно за него чекмедже или на нисък рафт. По този начин то ще може само да си ги сменя.
Тъй като го привиквате към нещо ново, спомнете си, че наказанията винаги пречат на обучението.
Когато искате да научите детето си да не се нааква, всяко наказание е вредно. Необходимо е не друго, а движението на биологическата маса в червата му да бъде за детето сигналът, оповестяващ, че трябва да отиде до тоалетната. Тогава следва да подкрепите успехите му с поздравления и нежност и да се правите, че не забелязвате провалите му.
Добра идея е да оставяте понякога детето да ползва тоа-летната на големите, както и да се изхожда при условия, различни от домашните. Ще разберете колко е важно да се разнообразяват условията, като ви разкажа какво ми се случи по време на едно пътуване с автомобил. Движехме се, когато тригодишният ми син внезапно обяви с нотки на спешност в гласа, че му се ходи до тоалетната. За беда най-близката бензиностанция беше на десет километра оттам. Затова спрях колата и го заведох в храстите край пътя. „Не, извика той, тук няма тоалетна!" Чувстваше се много нещастен и неохотно си свърши работата. Така че не оставяйте детето си дотолкова да свиква с познатото, че да изпитва затруднения, когато ситуацията се промени.
Важно е също да изчакате детето си да излезе от тоалетната, преди да изхвърлите съдържанието на гърнето. Някои чувствителни деца с все още примитивно въображение могат да видят в клозетната чиния страшна и шумна машина, в която нещата изчезват, и да се уплашат. За възрастните това, разбира се, е напълно нелогична представа. Но спомнете си, че децата мислят различно от нас.
Дори ако детето ви не се страхува от тоалетната, фактът, че изпразвате вътре гърнето му, може да го притесни. То схваща изпражненията си като част от тялото си и ги уважава. В края на краищата и вие сте им придавали голямо значение и сте му го показвали. При положение, че сяда на гърнето, за да ви достави удоволствие, това действие има за него същия смисъл като жеста на по-голямо дете, което подарява нещо на обичано от него същество. След като ви прави този подарък от обич, може да му се стори странно, че го изхвърляте в клозета. Изчакайте го да излезе, преди да се отървете от „подаръка".
Тренираме на пикочния мехур
Контролирането на пикочния мехур е по-трудно от това на червата. Поради което изисква повече време. Причините са няколко. На първо място физическите усещания, които сигнализират на детето, че има нужда да се изпишка, не са тол-
кова ясни, колкото чревните движения. Второ, у детето, поне в началото, уринирането е автоматичен рефлекс, задвижван от напрежението в пикочния мехур. Докато при дефекация-та формираните вследствие на чревната дейност изпражнения трябва да се изхвърлят с известно усилие. С други думи за детето е по-лесно да направи нещо, отколкото да попречи на нещо да се случи.
Контролирането на пикочния мехур има два аспекта: контролиране по време на бодърстване и контролиране насън. Обикновено първото изпреварва второто. Д-р Гезел е забелязал, че усвояването на първия вид контрол се осъществява на три етапа. Най-напред детето осъзнава, че се е напиш-кало. После разбира, че в момента се напишква и го съобщава. Още по-късно предварително се сеща, че ще се на-пишка. Преди да започнете да го учите, можете да му помогнете да ви осведомява за етапите с думи. Когато го пре-обувате, кажете му: „Били се е напйшкал, ето виж." Ако имате по-голямо дете, използвайте склонността към подражание на по-малкото. Позволете му да наблюдава как по-голямото уринира и кажете: „Томи сега пишка, гледай." Бащата също може да е от полза за момченцето, като му покаже как уринира прав. Ако тези предложения ви притесняват, не използвайте подражанието като метод.
Когато наистина сте готови да учите детето си да не се напищква, доверете се на биологическия знак, сочещ, че му се уринира - пълния мехур. Обуйте му гащички и му кажете, че е вече голямо и може да се изпишка в гърнето си. Ако е момче, то би могло да поиска да пишка като татко в тоалетната. В този случай ви е нужно само едно стъпало, което да му позволи да достигне чинията.
Някои книги за отглеждането на деца създават впечатление, че и момчетата, и момичетата отначало уринират седнали. Това не е никак естествено за момченцето и най-често се дължи на обстоятелството, че обучението се извършва от майката. Много по-естествено е то да се научи да уринира право като татко или по-големите братчета. А ако пък момиченцето ви иска да уринира право, позволете му, докато си даде сметка, че при него не се получава.
Научете детето си на някоя проста дума на неговото ниво за да обозначите биологическите му функции. Думата „пиш" е лесна за произнасяне. Тя е и най-разпространената. „Уринирам" е no-скоро неразбираем и мъчен термин. „Мокро" е също проста дума. Но каквато и дума да изберете, избягвайте сложните изрази, които някои родители използват от прекалено целомъдрие.
И в този случай е добре да се научи детето да се облекчава на различни места. Включително навън, за да не свиква само с едно помещение и с определени условия.
Контролирането на мехура по време на сън е процес, който протича по:бавно и с известни колебания, преди да се утвърди окончателно. Не се надявайте на бърз напредък. Поздравявайте детето за успехите му и дискретно премълчавайте неудачите. Дори когато е придобило добър общ контрол над пикочните си функции, то може да се изпусне, ако например е погълнато от играта или е много уморено.
Нощният контрол може да се постигне само ако са изпълнени две условия. Преди всичко детето следва вече да умее да се контролира през деня. Освен това трябва да се е научило да не разхлабва сфинктерите си, докато спи. Естествено нощното контролиране ще е по-трудно и ще изисква повече време от дневното. Какво да направите, за да го насърчите? Нищо. Абсолютно нищо. Естественото развитие на мехура, както и фактът, че детето го контролира през деня и знае, че урината отива в тоалетната, рано или късно ще разрешат проблема.
Когато детето ви се събуди посред нощ напишкано, задоволете се да смените чаршафчето, без да коментирате. Кажете само: „Другия път ще си ми сухо през цялата нощ", или „Може би другия път ще се събудиш навреме, за да отидем до тоалетната".
Дете, приучено да контролира червата си и през деня мехура си по описаните в тази книга методи от спокойна майка ей така, между другото, не би трябвало да има проблеми с нощния контрол. Те ще се появят само ако е било насилвано да не се напишква денем и преувеличава значението на задачата. Тогава то по-трудно ще се контролира през нощ-
та. Или пък ще се раздразни, че упражняват натиск върху него, и несъзнателно ще се освобождава от своята враждебност към родителите, като се напишква нощем, когато може безопасно да отклони отговорността за действието си. Аб: солютно задължително е родителите да приемат, че детето не се напишква нарочно. Та нали спи, когато прави това! Никога не бива да се наказва дете, което се напишква в леглото.
Някои твърде редки случаи на нощно напикаване се дължат на физически причини. Те са ясни, защото имат и други симптоми, като например невъзможност за контролиране и през деня, които позволяват на лекаря да забележи аномалията. Но в огромното мнозинство от случаите детето се напишква заради понасяното психологическо напрежение. Ако продължава да го прави и след като навърши пет години, на всяка цена се въздържайте от употреба на различни бабешки лекове, които повечето родители за беда използват - без успех, разбира се (родителите, сблъскали се с този проблем, вършат най-странни неща). Та ако детето ви все още се напишква на петгодишна възраст, не се опитвайте сами да намерите разрешението, обърнете се към специалист.
Но да продължим. Можете да покажете на детето си пътя към тоалетната, но не можете да го накарате да ходи там, преди да е готово за това. Да предположим, че още не е готово. Че са минали десетина дни и усилията ви са останали напразни. Добре е да признаете, че му е още рано. Върнете се към пелените и изчакайте няколко месеца, преди да опитате отново. С най-големия ни син започнахме, когато беше на две години. След една седмица стана ясно, че в този момент той няма никакво желание да се научи да се контролира. Вместо да влизаме в конфликт, ние се върнахме към пелените и възобновихме опитите след шест месеца. Със същия резултат. Не беше готов. Още веднъж пробвахме месец преди да навърши три години. И тогава за три седмици той овладя и червата, и мехура си. И с по-малкия започнахме на Две години. Безуспешно. Хайде пак пелени. Когато след шест месеца опитахме отново, всичко се уреди за три седмици.
Какво мисли майката за проблема с чистотата
Да видим сега какво изпитва майката, когато се опитва да приучи детето си към чистота (много книги за отглеждането на децата пренебрегват този въпрос) и е решила за тази цел да приложи описаните в тази книга методи. Часът на истината е ударил: тя решава да се откаже от пелените. Какво става? Може би нищо добро през първия и следващите дни. Детето цапа по няколко чифта гащички дневно и това е единственият резултат от цялата акция! Какво си мисли майката? Обикновено тя е объркана, чувства се несръчна и си казва: „Изглеждаше толкова лесно в книгата! Явно аз не се справям, не съм добра майка. Може би не ме бива за тия неща?"
Естествено и нормално е да има такова впечатление, особено с първото си дете. То ще й помогне да си спомни, че за да се научи детето да сяда на гърне, най-важното .е не това, което тя като майка може да направи, а дали то е разположено да възприеме новата техника. Ако не е узряло за нея, ще я отхвърли. Нека също не забравя, че когато овладяваме нова техника, ние правим грешки и си взимаме поука от тях. Обучението на детето минава по същите пътища. Вашето дете често ще греши и ще му е нужно време, докато усвои уроците ви.
Досега обсъждахме онова, което майката може да направи в тази област, тоест ставаше дума за действията й. Сега бих искал да поговорим за нещо, което е неподвластно на контрола й - вътрешното й впечатление, усещанията й. Трябва откровено да признаем, че възрастните и малките деца нямат еднаква представа за човешките отпадъци. Хлапето ни най-малко не се смущава от нааканата пелена. То може дори да харесва миризмата на акото си, да му е приятно да го докосва. Повечето майки обаче не споделят този ентусиазъм. За детето-изпражненията са само интересен вид „кафява глина". То съвършено спокойно може да ги размаже като всяко друго вещество. Дори ще бъде особено гордо, тъй като ги е произвело самолично.
Естествено, желателно e да се научи детето да пуска кафявата глина в тоалетната чиния, а не да сътворява от нея произведения на изкуството. Но в рамките-на възможното по-добре е да не му налагаме да изпитва погнуса. Макар че няма да ни е лесно, тъй като на самите нас са ни внушавали отвращение към изпражненията и урината, когато сме били на неговата възраст. Подсъзнанието ни не е забравило това време.
Затова майките се държат различно, когато почистват нааканото си дете или когато го къпят например. В първия случай те правят отвратена физиономия и дори използват изрази като: „Ах, колко лошо миришат тези пелени!" или: „Бебето мирише на лошо" или пък: „Мръсно бебе!"
Ако майката предаде своята погнуса на детето си, то ще се усеща „мръсно" или „лошо", задето е изхвърлило отпадъците от тялото си, а това понякога има Катастрофално отражение върху по-сетнешното му сексуално развитие. Поради факта, че органите на отделянето са в непосредствена близост с половите органи, отношението към едните може за съжаление да се разпростре и над другите. Така детето скоро ще започне да мисли, че всички органи, разположени „долу" или „там", са лоши и противни. А срамът и отвращението са способни да спънат или направо да възпрат развитието на здраво отношение към половите функции,
Майката не е в състояние да контролира дълбоките си чувства, когато преповива или почиства нааканото бебе. Но ако я е гнус, тя трябва доколкото е възможно да не го показва. Правилното поведение е да си дава вид, че смята тези неща за нормални, за съвсем обикновени. Стига да успее.
Разгледах въпроса с чистотата много подробно, защото в моята повече от двайсетгодишна медицинска практика неведнъж съм бивал поразен от това до каква степен родителите забъркват и усложняват по невъобразим начин нещо, свеждащо се до обучението на детето в нова техника. Ако не бързате, ако започнете тренинга спокойно, без да ви личи, че му придавате особено значение, ако уважавате биологичните сигнали, сочещи, че детето ви има нужда да си изпразни червата или мехура, то ще се научи да се контролира лесно и без психологически проблеми.

Дълго е, но полезно Grinning

# 23 14 юни 2006, 15:29 ч.

Мнения: 1 117

Смятам че детенце само ще свикне на гърнето. Сина ми свикна да ака на него преди годинката и това не беше проблем при нас. Но моя приятелка имаше вашите затруднения и беше оставила щерка си цял ден с наакан памперс, никъде не излезли през деня и се правила че не я забелязва.Самата тя ми сподели " Не знаеш как издържах почти целия ден!Укорявах се , че оставям детето си така" , но резултата бил , че на следващия ден малката палавница сама си търсила гърнето Laughing

При нас имаше следното: когато сина ми беше на около 2 години , не искаше да изхвърляме съдържанието от гърнето Shocked

, ревеше , та се късаше , но естествено " привързаността" му премина, след по-упорити обяснения от моя страна Crazy

# 24 14 юни 2006, 16:12 ч.

Sofia
Мнения: 526

Мили мами, отново искам да ви благодаря за съветите и споделения поит! Heart Eyes

Знаех си, че ще ми помогнете, а на Vache - специални благодарности. bouquet

Постингът наистина е дълъг, но е много полезен, има конкретна информация, примери и ще е от полза и за другите майки. Ще трябва явно да съм по-търпелива, а на всички майки, които като мен още се борят с гърнето, пожелавам УСПЕХ! newsm10

# 25 14 юни 2006, 16:19 ч.

София
Мнения: 13 697

Цитат на: Tsenka в ср, 14 юни 2006, 16:12

Мили мами, отново искам да ви благодаря за съветите и споделения поит! Heart Eyes

Знаех си, че ще ми помогнете, а на Vache - специални благодарности. bouquet

Ооо, не се отчайвай! Съвсем скоро малката госпожица, ще каже "Мамо, ака ми се" и ще хукне сама към тоалетната! Grinning

# 26 14 юни 2006, 16:23 ч.

Букурещ
Мнения: 7 930

не, изобщо не си махнала късно памперса, и проблемът ти не е в това изобщо, ами ето в това

Цитат на: Tsenka в вт, 13 юни 2006, 13:29

даже я плясках по дупето

това е, просто нямам думи Rolling Eyes

как ти е дало сърце просто..... #2gunfire

# 27 14 юни 2006, 16:49 ч.

Sofia
Мнения: 526

Цитат на: Liorena в ср, 14 юни 2006, 16:23

Цитат на: Tsenka в вт, 13 юни 2006, 13:29

даже я плясках по дупето

това е, просто нямам думи Rolling Eyes

как ти е дало сърце просто..... #2gunfire

Ами айде де, то човек понякога в яда си незнае какво прави Embarassed

, после наистина ми се късаше сърцето и затова пуснах тема, за да ви питам. Със сигурност няма да си позволявам вече да правя такива неща и ще съм много по-търпелива и спокойна. Peace