Осми клас 2018/2019 - 3 шпрех & шпрах & мат

  • 85 975
  • 1 333
  •   1
Отговори
# 330
  • София
  • Мнения: 10 276
Толкова си права, Слънчева!
Аз понякога леко завиждам за такива спокойни деца, ама много лекичко. И после виждам моето си, дето харчи една лента коректор за седмица, щото иска "в тетрадката ми да няма грозни драсканици"  и си викам само да сме живи и здрави! 😁

# 331
  • София
  • Мнения: 16 509
Слънчева, нали? "Зайо, защо си с шапка? Зайо, защо си без шапка?" Joy

# 332
  • Мнения: 36
Явно в 8 клас момчетата са "големи,"за да се  тревожат за такива неща като оценки,не че моят някога се е притеснявал,но тази година пък изобщо...Аз като попитам "В твоя клас как стоят нещата с оценките на диктовки и тестове?"Отговорът е "Абе кой се интересува от оценки"И така за мое съжаление няма амбиция за доказване.

# 333
  • София
  • Мнения: 7 705
"Любимата" ми тема- къде стои детето в общата маса! Ами право е детето, кой го интересува и какво значение има дали е 15 ти или 5 ти по успех, ако си държи на интересите и учи важните за него неща? Да ви кажа, моето ако донесе 3 по философия, няма да го преживявам тежко, въпреки че много ги разбира нещата, но само когато спори с мен. Обещавам! Joy
Мястото в масовката, за мен има смисъл, само при резултатите от НВО... Joy

# 334
  • Мнения: 1 284
Интересува ме как се движи спрямо останалите. За мен не е добре да е на опашката в общата маса. Не държа да е на челна позиция, но не ми е ОК да е най-отзад. Това ми е сигнал, че не се справя добре спрямо другите и трябва да се обърне внимание.

# 335
  • София
  • Мнения: 7 705
Добре де, в тази връзка да питам, в новите електронни дневници вижда ли се позицията на детето спрямо другите от класа/випуска? Аз така чух, а при нас все още не са въведени. Какво би следвало, ако от випуск от 240 деца, детето е на 150 то място, примерно? За мен, този факт не носи никаква информация.

# 336
  • София
  • Мнения: 18 685
Аз виждам в ел. дневника на малкия на кое място по успех е в класа, випуска и цялото училище. Полезно си е. Баткото, уви, няма ел. дневник. Класната ни е обещала статистика по немски, но още нищо няма. Според него бил нейде в средата по успех сред децата, които не са изучавали немски. Имало по-добри, имало и по-зле от него. С тези, които са го учили, все още не може да става и дума за сравнение, там разликата е поне единица и половина. На мен също ми се иска да не е на опашката по успех, но и да е - нищо не мога да направя вече. Влезе във възраст, когато нещата зависят изцяло от него самия, аз мога само да меля като латерна...Не се отчайвам обаче! При момчетата явно е доста разпространено това с измързелуването около 14-15, после се очовечвали. Така поне разправят приятелки с големи дангалаци. Да видим...

# 337
  • Мнения: 14 154
Ей, голяма работа сме, да знаете!
Ако детето учи, що учи толкова!?!
Ако детето не учи, тва дете кога ще се сети да учи!?!
Ако детето стои затворено вкъщи, това дете няма приятели, все на компа седи!
Ако детето излиза с приятели, ама това дете що порасна, пък и приятели има, пък и излиза!?!
JoyJoyJoy
Няма угодия! Със сигурност на нашите деца, никак, ама никак не им е лесно! Stuck Out Tongue Winking Eye

       Малеее,така погледнато,съм голямо куку!!!Но от опит знам,че трябва да си изисквам,натискам,мрънкам,че да има резултат.Скоро си говорихме с дъщеря ми относно брат й,и тя ми благодари,че толкова много съм я юркала като ученичка.И че ако не съм я "изтормозила" да вземе немската диплома,сега   нямаше да ми го прости.
   Кажете ми,дайте съвет,как да накарам синчето да има повече самочувствие,да има вяра в себе си,да покаже някаква амбиция?!Направооо.......Снощи за пореден път се ядосах   яко.Става дума за волейбола-в последно време го държат като резерва,разни родители се намесват,редят отбора,и нашият прегаря.Просто вече му става все едно.Приема го като начин да клинчи от даскало,а преди волейболът беше номер едно за него.Аз разбирам,че вината не е в детето,а в тренера,ама аз него няма да превъзпитам.Иска ми се да  е малко по-борбен,а той много лесно се сдухва.

# 338
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 184
При нас всичко се вижда в ел.дневник: оценки, къде стои детето в класа, във випуска и в училището, какво са взели по всеки предмет и т.н. Честно казано, статистиката къде е в училището, за мен лично е напълно излишна, защото нещата са несъпоставими. Полезна е тази в класа, но само като информация.

Ако някой даде съвет за самочувствие и увереност, и аз се нареждам с девойката на опашката.   

# 339
  • София
  • Мнения: 18 685
Не съм убедена, че това се възпитава Rolling Eyes Точно това - не. Или си го носиш, или не. Дори бебетата на площадката ги гледам - едно като набележи играчка, като таран минава през всичко, за да я докопа и пищи до небесата, ако някой му се пречка! Другото - погледне, попипне, дори да му я вземат - зарязва и си търси друга. Ако пък не може да я вземе - губи интерес. Такива сме хората, различни! Аз, между другото, това за борбеността на всяка цена го намирам малко за клише. В днешно време по-ценни са онези качества, на които има казват софт скилс - абе, като имаш само лимони, вместо да обърнеш света, че да докопаш портокалите, да можеш да си направиш лимонада и да си щастлив, с две думи Laughing

# 340
  • София
  • Мнения: 7 705
Марулета, това важи за всички, които сме събрани в тази тема. За мен също, с пълна сила! Просто, като го погледнах отстрани ми стана смешно и се замислих, как се опитваме да вкараме индивидуалностите на децата си в рамки. Да ги направим съпоставими, което е много трудно предвид полови различия, трудна възраст, най-важното, характерите... А и нужно ли е? Добре е човек да сверява часовника, но само за да избегне някакви крайности, неща непривични за конкретното дете, които предвещават по-сериозни проблеми.
А за волейбола, изобщо за професионалния спорт и пубертета, имам собствено мнение. Смятам, че в точно в тази възраст става ясно, имаш ли хъса да се бориш със зъби и нокти или ще се развиеш в друга област. Което не е никак лошо. Ако тръпката се изгуби, няма смисъл да се рие!

# 341
  • Мнения: 14 154
Абе яд ме е за волейбола мен,много даже.Но предисторията при нас е дълга.
    Явно всеки си го носи,може би и неволно в семейството даваме пример,с действия или бездействия.Не може би,сигурна съм.

# 342
  • Мнения: 13 582
      В гимназията бяхме почти само отличници, по мое време малко бяха училищата в които се влизаше с изпити. И тъй както бяхме подобни като възможности, така всеки си имаше силните и слаби страни, амбиции или не толкова. Ей , независимо дали оценката ми е 6 или5- второто- по-рядко се случваше/
 на майка ми първата и работа беше като скоропоговорка да попита : А...А.../ двете ми най-добри приятелки бяха с буквата А/До дъното на душата си ги мразех тези отчети.

      Сега, както често съм споменавала, детето ми никак не е ученолюбиво. А не е като да не може, защото няма предмет, по който през годината да не е изкарвал 6 .Ама като изкара 4 и надолу, винаги питам :А този, а онзи...Майка ми съответно ме репликира "Да съм оставела детето"


Вие , т.е. децата ви поне са постигнали нещо. Влезли са, доколкото виждам все в хубави училища и предполага се, добра среда. Обаче моето дете като донесе ниска оценка ми се свива сърцето, защото предстои НВО. А хубави училища има с балообразуване на всички предмети, така че ниво трябва да се държи.

Знам,че не е правилно, но не мога да не сравнявам.

# 343
  • София
  • Мнения: 1 311
Сутринта мислех да пиша за статистиките, но се отказах. Само ще цитирам: "Мамо, нашите гледат някакви статистики в школото, знаеш ли нещо? Аха, знаеш. И аз на кое място съм? Еее, не е добре! Ще се качвам..." Това преди месец. Ама с едно такова спокойствие все едно ще им се обади на школото автоматично да я качат. Сега се е качила, но не щото много се е трогнала. Това с многото учене у дома отсъства. Всичко е по пътя на най-малкото съпротивление.

Слънчева, с всичко, което пишеш съм много съгласна. Обаче то на теория всички сме добри, а като ни се изправят пубертетите у дома, работата загрубява.

# 344
  • София
  • Мнения: 7 705
Yana, точно!
И така, както пък лично ме познаваш, представяш ли си, че и аз се омешах в тази истерия? За това се опитах да изложа дзен възгледите си и да си повярвам отново! Joy

Общи условия

Активация на акаунт