Със спокойствие и много любов, просто, но много точно.
- Публикувана: 22 окт. 2018, 11:23 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2018, 19:26 ч.
Dove Men+Care в подкрепа на бащинството
Незнам възможно ли е и бащата и майката да не преминат през сътресения след появата на бебето.Колкото и да е желано и чакано,колкото и да се опитваме да се подготвим по всякъкъв начин,независимо от цялата любов и старание има сътресения.
Според мен тези сътресения са съвсем нормални .
Според мен тези сътресения са съвсем нормални .
А ето и нашия пети въпрос към вас:
В живота на бащата също настъпват много промени след появата на детето. Как според вас най-лесно той може да приеме новата си роля и без сътресения?
В живота на бащата също настъпват много промени след появата на детето. Как според вас най-лесно той може да приеме новата си роля и без сътресения?
А ето и нашия пети въпрос към вас:
В живота на бащата също настъпват много промени след появата на детето. Как според вас най-лесно той може да приеме новата си роля и без сътресения?
Цитат
В не малко случаи бащата не продължава да работи както преди, а започва да работи даже повече. И в неговия живот настъпват промени.
Цитат
Моят мъж в 17:30 е вкъщи и поема щафетата, разпределили сме и домакинстването. Но ако работи на сто места и се прибира по нощите, няма как да има чисто физически сили и енергия да подхване тенджерата и детето на секундата. Естествено, че най-добре е да има баланс и в работата, и в семейството, но ако парите не стигат, се налага да се правят компромиси. В описаната ситуация бих очаквала да имам емоционална подкрепа и опора, и да знам, че мога да разчитам на половинката си.
Хубаво е да се говори за това кой как се чувства, да намират време един за друг, да си споделят, да се прегърнат, да си кажат мъките спокойно, и да помислят за оптималната за тях конфигурация.
Аз самата мразя израза “помагане”, що се отнася до домакинстване и родителство, защото това е равноправно партньорство. Но когато положението е екстремно, то тогава или се търси промяна в него, или се напасват според ситуацията.
Хубаво е да се говори за това кой как се чувства, да намират време един за друг, да си споделят, да се прегърнат, да си кажат мъките спокойно, и да помислят за оптималната за тях конфигурация.
Аз самата мразя израза “помагане”, що се отнася до домакинстване и родителство, защото това е равноправно партньорство. Но когато положението е екстремно, то тогава или се търси промяна в него, или се напасват според ситуацията.
Цитат
Може би по-шашнат беше докато бяхме в болницата след раждането. Като се прибрахме влязохме във вихъра на нови емоции. Доста физическо изтощение в началото. Може би тогава се е чувствал по-изолиран, защото аз или кърмех или бях по някаква причина около малката или спях. Той готвеше, пазаруваше, переше и гладеше. НО това много в началото. После се напаснахме и не мисля, че е бил изолиран. Единствено не е кърмил 
, иначе и гащи е сменял, преобличане, къпане, приспиване. И сега много си играят, извежда я, за да мога да свърша нещо вкъщи. Мисля, че сме успели да не се изолираме един друг 
, иначе и гащи е сменял, преобличане, къпане, приспиване. И сега много си играят, извежда я, за да мога да свърша нещо вкъщи. Мисля, че сме успели да не се изолираме един друг Като се включва активно и помага и така се чувства полезен.
Не мисля , че има точна формула за адаптация на таткото към новата ситуация. При нас нещата се случиха от самосебе си. Той сам започна да се "лишава" от определени неща за сметка на това да помага и да прекарва повече време с бебето. За всички ни беше ясно, че за да свикне с новия ни начин на живот трябва да е готов на компромиси. Никога не е мрънкал или оплаквал, понякога си спомня с носталгия за "старите времена", но после се заиграва с малката и му минава. 😁
А ето и нашия пети въпрос към вас:
В живота на бащата също настъпват много промени след появата на детето. Как според вас най-лесно той може да приеме новата си роля и без сътресения?
Ако детето е желано и семейството е стабилно няма да има изненадани. Може би малко недоспали, но чак с големи сътресения... Ако таткото е подготвен предварително по-лесно ще приеме ролята си. Може би малко му се нарушава графика на ежедневната рутина, но бързо се привиква към новите задачи. Повечето татковци не приемат и новите си отговорности като задължение, а като нещо нормално. Според мен зависи от човека и характера му.
Според мен новите татковци приемат по-лесно новите си роли, когато още от самото начало започнат да полагат грижи за бебето, да бъдат оставяни сами с него за известно време, докато майката си почине и си отдели малко време за себе си. Това ще е ползотворно и за двамата родители.