Той е от много любезните деца (когато реши) и казва "здравей" на почти всеки, който подмине. Ако човекът не му отговори, стига да има такава взможност, му се навира в краката и пак повтаря, докато не му се отговори със същото. За съжаление тази негова любезност понякога ни вкарва в ситуации, в които някой също толкова любезен се залепя за нас, и няма измъкване. Не че имам нещо против, обаче се е случвало и когато бързаме за някъде.
Вчера с мъжа ми си говорим (аз съм завършила право, но досега все съм работила за някой друг) и му обяснявам, че само да родя още едно дете, отварям си кантора и след години аз ще издържам семейството. Малкият през това време си играеше нещо и само се обръща към мен, и ми вика : "Да бе, да". Едва ли е разбрал точно какво си говорим, но съвпадението беше смешно.