Ина ,имах предвид позната ,дъщеря и се върна при нея ,че няма къде да отиде, напусна мъжа си.Предлогът е за гледа майка си.Едва ходи жената и сподели,че се смее дъщеря и като се спънала и паднала.
Разбирам досадата да слуша човек оплаквания ,но не разбирам пълната незаинтересованост от родител.Може да и обгрижва детето,не може да и се обърне внимание.Поне да и помогне да стане.
Не казвам ,че няма да ми се случи ,но ще е жалко.
Да споделя важни неща? Сериозно? Вечното мрънкане и самосъжаление било важно? Ежедневните болежки и неразположения са важни? Че какво ми носи на мен разговора с подобна депресираща личност? Как не била спала, как не била яла, или как не била с ****? Това ли е живота - подробен анализ на червата и органите, всеки ден, по всяко време? Не, благодаря! Мен ме интересуват други неща и са ми на дневен ред други неща. След като вечно болния не може да се съобрази, защо аз трябва да се съобразявам?
Изпитвам пълна незаинтересованост към свекърва ми и болежките и.