С какво ви дразнят свекървите - тема 101

Права си и моята идея беше такава но мъжът ми не се сдържа ,като си мислил че брат му няма да каже но уви.Нищо Нели аз не съм суеверна а и няма как да ме тормозят наистина изобщо не се връзвам на приказки каквото има да става ще стане.

Е, дано поне си е взел поука сега. То не е до суеверие, а по-скоро до това да си осигуриш малко спокойствие, особено пък като ги знаете какви са. Дано поне си му натякнала след това че не е бил прав, че следващия път да се замисли преди да разказва всичко.

Milenaka, за съжаление този момент, че задълженията вървят с права много удобно се пропуска. Очевидно не юридическите права, не ми и трябват, то си има майка и баща. Но след като го отглеждам и живее при нас постоянно, очевидно е, че имам правата да възпитавам и да определям как ще живее. Като не им харесва - без значение на кой от двамата родители - има лесно, едната така или иначе го е изоставила, другият може да се изнесе и да го гледа сам или да го върне на някоя от бабите, които спомогнаха за състоянието му не по-малко от родителите му.

Ако държите на мръсните подробности, няма проблем, ще кажа какво представляваше детето и до какво го добутах с цената на много мъки и здраве.  Но пак казвам, темата е за свекървите, няма смисъл да се дълбае там.

Мъжът ми е от типа "не обичам разправии" и има вредния навик да оставя всички да му се качват на главата само и само да няма циркове. Само че има една малка подробност, семейство сме и като се играе хоро по неговата глава, се играе и по моята. Той като има ядове, няма как да не ми се отразява и на мене. Така че трябва, не трябва, взех мерки по отношение на майката, защото няма как всички да се правят, че не съществувам и да се мъчат да налагат начин на живот и порядки, които са били в предишната конфигурация. Не може да ни разиграва всичките тази година ще го взема, другата ще го взема, детето разочаровано, прави циркове и аз какво, да й ръкопляскам ли? Сори Който създава дискомфорт, ще получи дискомфорт. Старозаветно малко, но... това е положението

Ти ли беше с оплакването, че искала да дойде за РД, а сте били решили да си го празнувате само тримата?
А, нея щяхте да поканите някъде напред във времето, когато ви е удобно?

За разлика от теб тя е майка от другата страна на континента по диагонал. По телефона и от това разстояние и аз знам. От този град има не малко хора в Лондон, които вече й се смеят, откакто е отишла разправя, че ще го вземе, ама ... Извинения един тон, но детето е тук, при мен. Като съм се свързала с мъж с дете ясно, ако трябва, ще се се гледаме постоянно докато порасне. Но това не й отменя нейните задължения. Знаеш ли колко пъти идва миналата година до София, без да дойде до тук да го види? Три. За по 10 дни. Та моля ти се, такива "майки" само на хартия ...

АЗ бях, четиримата , но в крайна сметка беше с деца в клубче и бабите, и дядовци, чичовци, вуйчовци, лели и т.н , за да няма после обидени, ......сбутани на малки столчета и масички.

Даскалка, не схващаш ли, че трябва да си мълчиш за майката, не защото е или не е някаква, а защото всеки коментар на тази тема е игла забита в детето?
Обикновените неща, които коментираш със топлина и чувство на замразено пиле, детето ги чува така - майка ми не ме гледа = майка ми не ме иска = аз съм нищожество. Толкова ли е трудно за разбиране? Ако твой близък изгуби крак, това ли ще е тема номер едно - да му повтаряш как е инвалид, как няма крак, а другите имат и как е РЕДНО да има крак ... ами няма!

На мен ми се струва че ,Даскалката повече от детето се надява майката да го вземе.И да попитам след като е толкова негодна майката защо бащата не и отнеме родителските права и тогава се прави на майка.

По скоро си мисля, че като повечето деца на неговата възраст той обича майка си и страда...Жестоко е да сипваш сол в раната, особено на дете! Като не иска мъж с дете и багаж, ергени много!

Ганели, честито! Леко и безпроблемно до края! Осигурявай си спокойствие на всяка цена.
Гледам, че Абсурд пропуска казуса, заради безумното ѝ предположение, че свекървата не приемала Ганели защото не искала да роди дете на мъжа ѝ. А толкова страници се изписаха по него, въпреки, че от начало ѝ бе казано, че предположението е невярно

Даскалка, наистина трябва да смениш отношението към детето. Тук не важи правилото за задълженията и отговорностите, поне според мен. То не е виновно дори за собственото си поведение. И мъжа ти е точно толкова виновен, колкото майка му. Изхождаш от това, че за всичко е виновна само майката, а пък мъжа ти го опровдаваш, че не искал разправии. Мен ако питаш е по-виновен и от майката. Иначе, колкото повече настояваш детето да те слуша и уважава насила, то толкова повече ще получаваш обратния ефект. Та всъщност, нищо не правиш или поне нищо добро за него. Налагане, такова отношение, вменяване колко си направила за него, ще го карат само и единствено да го отрича и да се бунтува. Бащата е този на който най-силно трябва да усети подкрепата, дори да вземе неговата страна при спор. После вие си говорете насаме каквото си искате, пред детето баща му трябва да е на негова страна. Колкото и да ти е неприятно, като те всички заедно ти може само да го хвалиш, не и да критикуваш или да му се караш. Като си само с детето, тогава вече може да си говорите и да обсъждате негови постъпки, не да ги заклеймяваш. Не само, че така няма да оправиш нещата, а напротив, ще ги влошаваш все повече с времето, колкото и сега да си мислиш, че при детето има някакъв напредък. Стягай мъжа си, не детето.
Погледни нещата от друга страна. Ако ваше общо дете растеше при тези обстоятелства? Да, да, знам, че няма до го оставиш и т.н. Но само си представи, че на твоето дете чужд човек му вменява вина и отговаря за него, а собствения му родител бездейства. Само си го представи и се запитай искаш ли с твоето дете да се случи

Аз пък мисля, че щом живеят заедно и са семейство, тя има право и да му се кара на детето, и да го възпитава, и да го строява, когато се налага. Но също така е длъжна и да го приласкава, и да е мила и грижовна към него. Като под грижовност нямам предвид осигуряване на пари, почивки, храна, дрехи и топло! И в никакъв случай няма право да говори пред или на детето срещу майката и бабата. Колкото и да е права, колкото и те да са отвратителни, колкото и да се ядосва тя с тях или заради тях!
5 годишно детенце е било, когато са се събрали с баща му, не 15! Защото 15годишните е ясно, че не приемат лесно нов човек в семейството. Те родните си майка и баща отхвърлят, та камо ли чуждия, но на 5 годишно детенце да не можеш да му влезеш под кожата 3 години, странно ми е много.

Преди да започнеш да заповядваш на чужда дете, то трябва първо то да те приеме. Т.е дакскалка си мисли, че ще се случи обратното, възпитавайки детето, то ще я приеме. Не няма. Първо детето трябва да те приеме, че да можеш изобщо да му повлияеш. И пак водеща роля трябва да има истинския родител. Ако той абдикира и прехвърли собствените си задължения на новия партньор, детето го разбира като предателство и изоставяне. И в комбинация, че е възможно да изпитва същото и към другия родител, тогава става страшно за това дете. Но виновни са всички възрастни, защото те се очаква да ги разбират тези неща. От детето се очаква само да чувства и кое действие, какви чувства му вменява. И като по-малки и като тинейджъри

Дами, за пореден път, не сте у дома и няма как да знаете дали се говори против някой или не. Нищо не е казвано по повод на майката, но той си се усеща, говори, търси обяснения... Навремето при раздялата не са му обяснили точно какво се случва, до момента, в който се нанесох при мм си мислеше, че майка му просто е отишла да работи, въпреки че месеци преди заминаването й баща му не живееше вече с тях. Така че много натрупвания има там, много болка. Която обаче не му дава право да си го изкарва върху всички наоколо, а още по-малко върху хора без отношение по темата.

Без да влизам в никому ненужни детайли, малкият е с много сериозни травми заради изоставянето, ходи и на психолог, но към момента няма подобрение. Успоредно с това не изпитва никаква емпатия, манипулира, играе роли, емоционално е изостанал на нивото на 3-4 годишно дете, плюс други "екстри" RAD и ODD. Съжителството с такова дете не е лесно и изисква доста подходи и приоми, които не са приятни, но са необходими. Изявявал е намерение да запали къщата, беше сипал препарат в напитката на баща си да го трови и прочее, така че недейте мисли, че аз съм коренът на злото. Поведенческите му проблеми са започнали още на три години, аз просто в момента "бера плодовете".

Детето ми е в къщата и няма как да позволя определено поведение. Не съм искала - и му е казвано директно - да ме обича или каквото и да е, той си има майка. Но трябва да проявява уважение и да се съобразява, защото има елементарни норми в обществото, към които трябва да се приучи и според които да живее, поне докато навърши 18 или отговарям аз за него наравно с баща му. След това, вече, негова си работа. Щом това ме прави злодей, ОК.

Ако искам майката да го вземе, то не е, за да се отърва, а защото не съм някакъв садист да го гледам как плаче за нея всеки ден. С хастара навън да се обърна, не съм му майка и никога няма да му стана, търси си нея. Жестоко е, че си играе с него така, но аз не мога да направя нищо по темата.

Много опростенчески гледаш на нещата. Аз имам такива права и такива задължения, той такива и такива. Някак като математическа задача ги виждаш нещата - ако това и това се спазва и от двама ни, резултатът ще е ок. То е дете. Не влиза в рамки засега. Не мисля, че ще постигнеш нещо по тоя начин. По-скоро опитай да му влезеш под кожата, да започне за теб да бъде не просто човешко същество, а дете, което може да има нужда от теб. Тогава ще намерите общ език и нещата би трябвало да потръгнат по-лесно. Но за това трябва наистина да ти пука за него.


Можеш. Може да опиташ да си му майка. Ако искаш де.

Даскалке, оплака се. Жалко е, че вярваш в магии. Предполагам и ходиш да ги "разваляш" и даваш пари на разни мошенички.