Неговите родители

Нейна написах и редакторът го е преправили на майка, и аз не знам защо. Ще ида да редактирам. Извинявам се за сметката/грешката.

Как Сийке, бракове се разтрогват, либоффта си отива, имотът остава.

Четох до 4та страница и започна да ми се повдига.
Отказвам да приема, че е възможно млада, модерна, интелигентна жена да се върже всеки уикенд да се вре по селата с баби и болни роднини.

Ако съм на авторката, спирам секса с този мъж и за всеки случай започвам противозачатъчни.

На днешно време е желателно човек да е и практичен, освен романтичен. При толкова ярки индикации за бъдещи проблеми, трябва да ми е безкрайно скучно, за да се хвана с този момък и семейството му.

Тъжно е, но фактът е, че един ден грижите за сестрата ще паднат в/у брата.

Такова ходене в родния дом всяка свободна минута ми е познато. И няма оправяне, изпитала съм го лично с БНД. Той и затова е бивш де.
Много интересно, кой точно реши, че лелята  и чичото ще гледат болната и какво се предлага в замяна? И защо тези хора не знаят нищо?

Забързал се е да си намери чистачка, готвачка, майка и болногледачка.
Той вече си е намерил, даже тя идва с желанието да става такава. Обаче идва един момент, в който детето ще изкочи и ще стане интересно положението. И тогава той ще я остави да се оправя сама с детето, къщата и т.н.

Не е виновно болното момиче.

Авторката малко да се замисли, този мъж с какви гени и възпитание е. Дете ще му ражда, това е по сериозния въпрос.  Майка му си била камшика и зарязала болна дъщеря, мъж и син. Баща му мързелан, който мама отглежда.

Авторке, говорила ли си с родителите ти за тая *връзка*, те ОК ли са със сватовете?  Ако не си им разкала за сестрата и родата - направи го веднага.   И много внмателно слушай те какво ще ти кажат. Спри с бебеправенето веднага .
Ако е толкова незаменим тоя приятел, запознай  се с комшиите в малкия град.  Ако инвестираш малко дружелюбност  с тях и с бабата, току виж се окаже, че проблемите на сестрата не са от физическа травма на главата.  Децата на чичото и лелята в Бургас наред ли са, или и те са си падали на главата, но от по-ниско.

Не си играй на спасителка  на дисфункционални семейства, че много ще ревеш после.  И почни да пиеш противзачатъчни !

И моя съвет е да не бързате с бебето. Имате доста за доизглаждане на такъв ранен етап.

Прави ми впечатление, че моделът на семейство, в който е израснал приятелят ти е много нездрав - избягала майка и ВСИЧКО са стоварили на следващата жена. Тя да не е от стомана да и увиснат толкова хора, като има и човек със специфични нужди и явно безпомощен.

Подкрепям, че вярваш на юнашко доверие, че проблемът на сестрата е от удар. Просто не си проверила и поразпитала. Макар да не смятам, че това е причина да се разделите. В крайна сметка такъв е живота.

Подкрепям, че е безумно да се ходи там всяка събота и неделя. Та той ги вижда ежедневно. Постави лимит - едно преспиване на месец, а той ако има нужда да ходи половин събота или неделя. И да се хване да помага нещо! Та така вие не сте семейство, а съквартиранти с бебеправене

Подкрепям, че лелята и чичото въобще няма да гледат сестра му. Те какъв интерес проявяват сега? Защо да поемат това  тежко бреме? Или по дефолт следващата жена в списъка поема товара? И извън многото филми, които всички сме гледали - коя е точно тази институция или дом, където ще вземат сестра му? Ако видиш 1-2 отблизо трябва да си наясно, че няма да завърши там земния си път жена, гледана толкова години у дома ... Ако има нещо по-човечно и нормално то финансово е доста солено. И тъй като в момента си викаш - не ми пука, да се оправя. Представи си как той казва за майка ти, която примерно се е разболяла от нещо сериозно - не ми пука да се оправя, хвърли я в дом. Не става така! Прави са момичетата - вземеш ли мъж, и родата вече са прикачени към теб. 

Та така ... бебето му е прекалено, прекалено рано. И не си мисли, че си силна и независима и ако той не става ти ще си отгледш детето. Той ще е бащата с всичките му права и дори разделени това дете ще е точно в тази къща всички пъти, когато бащата има право да го взема.

Направо ми настръхва косата пред перспективата да се ходи всяка седмица при роднини. Това дори да бяха здрави и прави, имам предвид, а при вас има и допълнителни усложнения. Постави си условията сега и спри да ходиш и следи поведението на мъжа си. Иначе те чакат кошмарни години, без преувеличение. Ако редовно ходи без теб, в най-добрия случай ще си гледаш сама бебенцето и ще бъдеш почти самотна майка при наличието уж на мъж. В най-лошия ще ви се тупнат бащата и сестрата или мъжът ти ще настоява да ходиш да се грижиш и за тях. Абе ужас отвсякъде.

Освен това имай предвид, че не си анонимна тук, ако искаш си промени името. Успех от мен!

Авторке, истината е, че не всеки има сърце да поеме такава тежест, каквато е семейството на момчето.
Аз си признавам, че не бих могла.
Моят съвет е да си помислиш добре- ти можеш ли?
Ако не, бъди честна и си събери багажа, тъй като вариантя да го откъснеш от задълженията и грижите му там, е нищожен.
Дори и да се получи, отношенията ви ще се скапят, защото той винаги ще се чувства виновен, а оттам вината ще прехвърли на теб.

За какви задължения и грижи говориш? Авторката сама каза, че не правят нищо там, нито отменя баба си, нито помага за баща си, нито наглежда сестра си, нито поправя нещо из къщата, за домакинството няма да говоря. Утре сестра му, ако падне на неговите грижи, познай на кого ще бъдат делегирани - на авторката.

Той отсега като не му идва на акъла да я свърши някаква, дори и минимална, определено няма изведнъж да се преобрази в жертвоготовен болногледач. Самият факт, че баба му се грижи за двама болни, а той й се тресва с преспиване всяка седмица, без да си мръдне пръста е достатъчно красноречив.

Нещо различно ли написах?
Посъветвах авторката да помисли дали има сърце да поеме грижите след бабата!?
Дали прави нещо момчето като отиде там, или само лежи, не е основния въпрос- не обсъждаме неговия бъдещ живот, нали?
И все пак- ако бабата гледа 2 болни, а момчето е всеки ден при тях, все нещо се налага и той да свърши, и все по- вече неща ще изникват.

Да. Казваш:


Такива той не изпълнява, дори сега - нито ги подпомага финансово, нито физически поема някаква грижа за някого от болните. Точно поради тази причина и това е основният въпрос - такива хора не се преобразяват в съвестни грижовници с щракване на пръстите, при положение че досега само са лежали. Именно неговото поведение и безотговорност е причина посъвместно съветът да е да се раздели с него, защото всичко ще легне на нейните плещи, а не защото той има неистово желание да се включва и помага.

Не сме там всеки ден, за да сме категорични какво прави и какво не прави!
И авторката дори не е непрекъснато там- отива понякога през почивните дни.
Дори и да не прави той нищо, тя пак ще излезе виновна ако се опита да го откъсне от семейството и не заеме мястото на бабата.
Как по- ясно да напиша, че не той е интересен в случая, а съдбата и бъдещето на авторката?