ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 14

Здравейте на всички,имам едно питане декември ме оперираха от еднометриоза  на 15.01.2019 ми сложиха първата инжекция Золадекс лечението е за 6 месеца,но днес ми дойде цикъла,нормално ли е и в такива случай какво се прави, Благодаря

На мен ми казаха, че трябва да ми дойде и тогава да сложа инжекцията... Трябваше да е днес, но уви... моят док каза, че ще имам цикъл.

Здравейте, при мен се случи точно така - сложиха ми Золадекс една седмица след операцията, а 20 дена по-късно ми дойде менструацията. Тогава говорих с лекаря и той каза, че е нормално при някои жени  след първата инжекция  да има цикъл, да изчакаме, ако и следващия месец ми дойде, да се свържа с него. Но не ми дойде и следващите шест месеца нямах цикъл.

Благодаря много то и на мен след операцията ми дойде но от единия до другия цикъл има 20дена като между тях е поставена Золадекс

Здравейте,
пиша тази тема за да дам надежда на всички
които са разбрали за този техен здравословен проблем.
На кратко ще ви споделя моята история с щаслив край.
Преди две години откриха тази така наречена ендометриоза
на левия ми яйчник. Киста с размер почти 7 см.
Мой близки лекари ми препоръчаха др.Алън Начев който
работи в "Майчин дом" . Той веднага ме прие за кръвна операция
Не пожела да рискува с лапароскопска* защото може да има сраствания.
Операцията беше по-сложна от колкото той предполагаше.
Множество страсвания. Всичко мина успешно ,той успя да изчисти всичко.
Най-важното което той направи е ,че не само премахна кистата но и
запази яйчника ми. Бях на 21 години когато ме оперираха.
С такава голяма киста повечето лекари биха премахнали целия яйчник.
Възтановяванвто е трудно след такава операция. Първите 24 часа в реанимация
са най-трудни ,след това както ми казваха "всеки следващ ден ще е все по-добре.
И така след известно време бях на профилактичен преглед и отново видяха киста
но този път на другия яйчник които според др.Начев беше отново ендометриозна.
Този вид кисти имат 97 % възвращаемост.Той ни каза да започнем с опити за бебе,
повтори ни го поне 10 пъти,ние решихме че се шегува.Попитах го защо толкова
настоява,отговори ни че това е единствения лек. Бременността се бори с този вид
киста и може да реши проблема завинаги.Наложи ни се да вземем важно решение
Проблема е ,че с такава киста е трудно да се забременее
Първо възпрепятства оплождането,второ може да убие плода още в началото.
Бяхме много уплашени,дали ще можем да имаме деца.Решихме да започнем с опити
за бебе и за наше голямо щастие,първия ни опит беше успешен.Забременях,
много се пазех през цялата бременост защото знаехме ,че е много рискована.
Родих със секцио.Тогава разбрах ,че матката е със сърцевидна форма,което
прави успешната бременност още по трудна.Въпреки всичко
се роди нашето здраво и щастливо момченце което е вече на годинка.
След раждането бях отново на преглед и кистата я нямаше.
Без киста и с бебче.  Това е моята история.Дано съм била полезна.
Ако имате въпроси с радост бих помогнала.

За двурогата матка трябваше да бъдеш информирана още при първия гинекологичния преглед от доктора който  така ентусиазирано превъзнасяш. А ти не си научила това дори след претърпяна отворена операция.
В днешно време с лапароскопия се отстранява дори цяла матка. Да не говорим за някоя мижава киста. Отворения разрез даже би причинил повече сраствания от самата киста.
И все пак си късметлийка с постигнатия краен резултат. На твое място бих била благодарна не на доктора, а на Господ.

Благодаря, че сподели тази история наистина има някои неща, които не зависят от нас. И често са в противоречие с медицината. Радвам се, че сте здрава и с бебче!
Almira, мисля че момичето иска да даде надежда на другите. Иначе си права за нещата, но тя едва ли иска да подведе някого. Човек трбява много да се информира!

И възрастта не е за пренебрегване....на 21,22 по- лесно се случват нещата.Жалко обаче,че такова добро развитие на нещата се случват при малко двойки.Момичето наистина е погалено от съдбата!

Не искам да давам съвети относно каква операция да се прави или кой лекар да изберат.Всеки може да реши сам за себе си.Не мисля,че някой може да каже със сигурност кой метод е най-добрият избор.Споделих историята си за да кажа ,че всичко е възможно. Въпреки проблемите,нещата се наредиха.Вярвайте!

П.С. Др.Алън Начев : не знам дали е най-добрият но за мен е! Мисля ,че резултатите говорят за себе си.https://www.google.com/url?sa=i&source=undefined&cd=& … =1548886862311429

Няма да коментирам защо операцията е била отворена (вече съм го правила) само ще кажа, че с по-голяма киста, не само, че ми запазиха яйчника, но и операцията беше лапароскопска. Да, продължи почти пет часа, но всичко се случи по най-добрия начин.
Иначе, радвам се, че има и други късметлийки като мен. Дано ставаме все повече!
П.П. Съмнение кой метод е по-добър няма. Има медицински факти. Просто някои лекари имат причина да предпочитат отворените операции, което не им прави чест, но това си е лично мое мнение.

Кистата на дъщеря ми също беше 7см,операцията беше лапароскопска,5часова....изобщо не беше поставен въпроса за отворена операция.

Доста е бавно възстановяването след отворена операция.При мен се появиха толкова сраствания след такъв тип операция,че след това като правих и лапаро док.каза че червата ми били залепени за предната коремна стена и положението било тъмна Индия.Но понеже операцията ми започва малко под пъпа са успяли да вкарат камерата без да закачат нещо.Оттам нанатък чистят сраствания,за да вкарат и инструментите.Бях ужасена като си гледах записа от операцията.Много сраствания,много нещо.
Наистина в някой случаи може и да няма друг избор и да се наложи отново операцията да е отворена.Мен ме предупредиха,че съм рискована за лапаро,но това само защото имам коремна операция преди това с най-неблагоприятния разрез-от пъпа надолу вертикално.Голям късмет е изкарало момичето.

Поздравления, че така хубаво са се развили събитията при теб. Но това, че докторът е взел решение за друг тип операция, не отрича другия метод( имам предви лапароскпоията). Аз също имам киста- много по-малка е затова и в момента я лекувам с Дуфастон. Доктор Бойко Димитров ми назначи терапията. И все пак има много лекари, които просто са светила в областтта на лапароскопията и извършват манипулацията дори и при големи кисти.

ltheoriginal, благодаря, че сподели твоята история.
Независимо каква е била операцията и дали е взето най-правилното решение, важното е, че тя дава надежда на много хора за бебче, понякога просто нещата се нареждат въпреки трудностите. 😊

Здравейте, момичета.
От доста години не съм писала във форума и се наложи да си направя нова регистрация. За жалост, за да мога да се включа в тази тема.
Накратко аз съм с ИЯР или поне това беше последната диагноза, с която приключих репродуктивните си напъни през 2012 година. Така се получи, че мъжът ми тогава ме напусна след последно неуспешно ИКСИ и нямаше смисъл да продължавам да се ровя в тази тематика. След неуспешното ИКСИ д-р Владимиров ми каза, че имам още 1-2 години репродуктивен потенциал. Годините си минаха, така се стече животът ми, че реших да нямам деца освен ако по чудо не се случи да забременея естествено. От известно време имам нов мъж в живота си, той ми говори за деца и тн, но понеже си има свои от предишен брак, не мисля да се подлагам отново на всичко през което минах преди години. Пиша ви тези неща, не за да занимавам някой с лични драми, а защото има връзка с въпросите, които бих искала да ви задам. И много се надявам на вашата помощ, тъй като в темата за ендометриозата съм доста "боса".
Преди 4 месеца при рутинен преглед в клиника Щерев ( произволно си избрах някакъв пакет за преглед там) д-р Билчев видя ендометриозна киста 2 см в левия ми яйчник. Препоръча ми да я проследя след 3 месеца и в неделя бях при моята гинеколожка за нов преглед. Кистата беше нарастнала с 2-3 мм, което си е в рамките на статистическа грешка според мен, но не беше изчезнала. Докторката, която ме преглежда попринцип е доста компетентна, не е в клиника за АРТ, но не ми вдъхна особено доверие по темата. Гледа кистата, хем приличала на ендометриозна, хем имала някакво по-тъмно петно. Същевременно имала характерната матова повърхност. Така и не ме насочи към нищо конкретно освен към преглед след 3 месеца и евентуално да пусна туморни маркери.
По този повод въпросите ми към вас са следните:
1. Ако не искам да посещавам клиника за АРТ, към кой добър лекар би било добре да се обърна за тази предполагаема ендометриозна киста? Честно казано приключих с опити за бебе и репродуктивни процедури и наистина не ми се иска да започвам заради тази киста да посещавам отново инвитро центровете. Същевременно понеже от години съм зарязала темата с деца и тн вече изобщо не съм в час към кой лекар да се насоча. Не ми се връща при д-р Владимиров, защото реално аз имам нужда от лекар, който да ме консултира за тази киста и евентуално ако се налга да я оперирам, а не да правя АРТ.
2. Моята лекарка ми каза, че обичайно ако се касае за ендометриоза кистите са повече от една и са двустранно. А моята е само една. Никога не съм имала симптоми на ендометриоза. И при прегледи никой до сега не е видял огнища или нещо наподобяващо ги. Възможно ли е да имаш ендометриоза само с една киста?
3. Ако си пусна маркерите и са завишени това какво значи? Ендометриоза или по-кофти диагнозата?
Извинете ако въпросите ми звучат хаотично, ще ви бъда благодарна ако някой може да ме насочи , защото нямам възможност да изчета всички теми тук.