Искам да кажа ... (152) през ноември 2018

Увих сармите и ги изнесох в лятната кухня да къкрят. Чудно зеленце, чудно!

Кишаво е и при мене, но застудява и ще стегне. Тия дни сега са златна жътва за снегопочистващите фирми. Не мога да се сетя за друг начин - освен чистенето на улици - по който общите пари да се харчат с толкова редки пръсти, да се изсипват буквално в празното, и то с пълното одобрение на обществеността. Тя, обществеността, сумарно погледнато, е доста глупава и леко манипулируема (по Льобон).

Стигат ѝ половин ден истеричави репортажи за "зимния апокалипсис", за "блокираният от снежната буря град", едно-две преки включвания от някой булевард с някой празноглава, но задъхана и трепетна като козичка репортерка. И толкова - всички някак по презумпция са съгласни, и изискват, и вопият, че трябва постоянно да се чисти, да се соли, да се стърже, без оглед на цена и смисъл.

Мисля, че по главната ни улица от сабале минаха три пъти машини, да, три пъти. Сняг има два пръста на тревата, а се топи по улиците. За сравнение по малката ни улица не е минавала машина, а сняг по нея има точно толкова, колкото и по "обработената" - нула сантиметра. В западна България, южно от Балкана, към момента няма нужда от чистене, ако изобщо отима - то ще е ако продължи да вали,  и това да се прецени евентуално някъде късния следобед. Да де, ама то значи да не се вземат парите за 2-3 "обработки".. А да речем в София, мисля, че една "обработка" беше къмто 2 милиона. Такива пари не се отказват заради някакъв си там здрав разум. Не случайно снегопочистващите фирми имат чудна нова техника- забележително, като се има предвид, че тая техника работи 10 дена в годината. А разните му там бачкери се гърчат в багерите си по 300 дена и пак не могат да си купят нови. Но кой им е крив - да убедят обществеността в нуждата от тях, и да я цоцат.

Не е луд който яде баницата, а който му я дава. Чудя се колко от радващите се на "обработките", тая сутрин  вече са изчистили 3 пъти двора си? Нито един, естествено. Но така е - щедростта с чужди и общи пари, усилено възпитавана, не знае граници.

А на Стефан Вълдобрв щели да му ремонтират Старзагорската гара. Аз също много го харесвам, артист е, а не позьор.

Да, Лили, проверка от заместник директорите имах. В английската в Бургас също много колеги са напуснали, търсиха учители лятото. Не знам как е сега. Аз от нашето училище няма да напусна доброволно. Ръководството, колегите, целия персонал е много добронамерен и отзивчив.

Ванче, как е Виктор? Вчера нямах възможност да чета назад.

Хич не ми пука за балконЯ, в темата споделям неща, които бих споделила с целия свят  

Тъкмо тази сутрин си галех с обич Киндълчето и вие баш тая тема сте отворили. Това ми е трети пореден четец и ми е най-ценната вещ. Недай си боже, ако го счупя или сдаде багажа, най-късно на следващия ден купувам нов, че не бих изтраяла без него. Прочетох последно една книга, предполагам доста дебела ще да е в хартиен формат, и много се кефя, че не ми се налага да държа тухли в ръцете си, а ми е лекичко и приятничко. Любителите на четците разбират за какво говоря.
Днес ми е последен ден от болничния и ще го оползотворя в четете и коледно доукрасяване. В събота ще се опитам да направя коледна фотосесия на Кати и Харльо, което е голямо предизвикателство.

Върнахме се от прегледа. Най- после възпалението в ухото е овладяно. Още малко обаче ще лекуваме, да затвърдим.
Дано всички се включат с добри новини от техните прегледи и операции!
Времето е отврат- вали дъжд и не става за чадър, защото поривите на вятъра са силни.
Успешен ден!

Забравих да ви се похваля, че днес стават 5 години, откакто не пуша. Голям кеф!
За балкона и мен не ми пука, само ако може да не ми купуват билетите за представлението. 
Сбъдваща, голям купон прави Стефан Вълдобрев, миналата зима бях на техен концерт, разпускащо и готино ми беше. Захирчето им е голям фен, ходила е на бая техни концерти.
Поръчах Kindle Fire от черния петък на Амазон за Ина за Коледа. Тя го искаше за рождения ден. Нейна приятелка скоро имаше рожден ден и помоли да ѝ съберем пари и да си купи киндъл. Според мен супер разумно решение, стига с безбройните ненужни вещи, с които се затрупват по празниците. Та моята дъщеря хич няма да очаква, ще е много яко като си го отвори.

И аз фен голям на Киндъла!Даже убеждавам колега,че е много по—удобно,от четенето на хартиена такава,или пък от телефон/таблет.Обещах,че ще взема моя някой път,да направи сам разликата.
Гладех си одеве,слушайки енерджи.И ми прищрака,че една песен не са пускали скоро,но ни името ӣ помня,ни изпълнител.Абе нищо,бяло платно,само клипа и че съм я търсила преди време в youtube.Отварям историята,и майкоуу,то пълно с клипчета на Майнкрафт и подобни игри.Знам си,че не трябва да услугвам на дребния с телефона ми.Но,открих търсената песен в крайна сметка
https://youtu.be/uua5fCY3awg

Дикато готвех тая сутрин, бутнах и строших бурканчето с мления кимион. С годините явно координацията ми се влошава... Както и да е, де, изчистих с прахосмукачката, но продуханите през нея десетки кубици въздух се наситиха с кимионен аромат и сега в къщата има наситена, свежа атмосфера на кебапчийница.

На бурите, снега и виелиците това им хресвам - че след тях въздухът е чист, свеж, да му се ненадишаш. Иде ми в буркани да си затворя кристалния виеличен дъх. Толкова е прозрачно, че мога да преброя сивите пера по крилата на враните, накацали по тополите накрай село.

Аз чета и от Киндъла и на хартия. Разбира се повече от Киндъла, няма как  да си купувам това, което ми привлече вниманието на момента. Пиша си списъци и като се прибираме в България купувам "на едро". Все още имам непрочетени книги от миналия декември, но то имаше тази година силно филмово/сериално присъствие, курс по френски и не ми стига времето за всичко, което искам да правя в "свободното ми време", което за съжаление е много по-малко, отколкото би ми се искало.

Тук спря да вали...тюх!

Добр'утро  !
Как ми се услади тая почивчица  .Чини ми се,че безработността по-ми приляга.
При мен си вАли.Синчо спи, котаната и тя,таткото се труди някъде, а аз се ослушвам да спортя ли,или да скатая.
Весела_Вели, дано по-бързо се адаптираш на тая работа.
И аз съм разсеяна и разпиляна напоследък.
Съседите чукат със страшна сила от 8 ч.
Успех на всички, имащи нужда днес!
Искам жълто палто.Тия дни видях една девойка с разкошно жълто палто.Искам и аззззз.
Колегите ме чакат да украсяваме.'ич не са познали.
Коледният подарък си го получих вече аз.Синковецът иска пари, които да си харчи някак. Днес ще ходя да му купувам една игра.

Добър ден и от мен!
Цяла нощ при нас се бореха дъжд и вятър, но вече снежко надделя.
От седмица съм притежател на Киндл и вече съм влюбена, само дето едвам стигам до него от щерката. Още се опознаваме с него де, та по този повод съм "балкон" в темата за ел. четци.
Щерката има РД след 10 дни и се чудя с какво да я изненадам...За подарък иска настолна игра "Хотел", но искам и нещо друго, което не очаква, по-скоро емоция някаква..
Стиснати палци за нуждаещите се!

Браво! Ето това е дата, победа, която си много повече си струва да бъде отбелязвана, отколкото всякакви там рождени дни, сватби и други глупости. Да го зачетеш подобаващо!

Разчистването на вещите става ключово в преситения от потребление свят.

Съвремените домове са затрупани от дрехи, чанти, книги, украшения, сувенири, грънци, уреди, плазми, джунджурии... Много хубава работа вършат сайтовете за продажба на употребявани вещи - сума неща разчистваме чрез тях. Е, за да става бързо, често избираме съвсем символични цени, но важното е, че се освобождаваме, хем срещу малко приход. Ей сега ще пускам обяви за детско колело и монитори. Благоверната мъкне в някакъв магазин чували с ползвани, но здрави дрехи, а те ѝ дават талони за отстъпки. Събрала е цяло тесте талончета. Преди едни семейни приятели имаха магазин за дрехи ВУ, там беше най-добре да се дават тия артикули, ама пък тия взеха, че се разведоха, не поделиха бизнеса, та го продадоха и така. Негодните дрехи , килими, завеси, покривки  - част от тях (памучните) цепя за парцали, а другите нося в случай на пътуване до появилите се тук и там контейнери за изхвърляне на текстил.

Много се старая по отношение на разумното изхвърляне на отпадъци: за органиката имам компостер и домашни животни, изхвърлям неорганичното разделено, събирам ползваните батериите, крушки, и ги нося на съответното място веднъж годишно, нерядко посещавам с пълен багажник пункт за изкупуване на вторични суровини. Седмично от къщата ни към сметището заминава една 30 л торба отпадък - и то обикновено полупразна. Мнозина презират тези "усилия", измислен е цял градски фолклор с оправдания защо нямало смисъл от тях. Пълни глупости, естествено, но много инак читави хора им вярват. Ще взема да организирам екскурзии до Пазарджишкото сметище, до отровените села и земя край него, или до онова край Шереметя. На такива места някак по-лесно увират главите на скептиците, че безотговорното и безхаберно отношение струват скъпо и няма как да продължават до безкрай.

Оха!
Врътни и едни кюфтенца, ще паснат на ароматното настроение у вас.

С татко си спазихме нашия си ритуал и последния път - ходихме на шкембеджийница. Ходим винаги само двамата, никой друг от подопечните ни не понася шкембе. Обожавам я тая смрад на шкембе чорба, чесън, лютите подправки. Измъкваме се тайно и зачезваме за 2 часа, безценни са ми тия моменти с него.

Здравейте от снежна София! Красив е снега, но в планината. Чист, бях,пухкав. За града, не ми е любим.  При нас тихичко си вали, аз днес работя от вкъщи и ми е иделно, ще пия чай цял ден.

Аз, като притежател на голяма библиотеката книги в иначе ограниченото ми пространство вкъщи, и тенденцията да трупам още и още, все по-често се замислям за Киндлъл. Никога не съм имала, не разбирам нищочко от тях, бихте ли ми препоръчали модел? Нещо..не много скъпо...

Не зная дали ви споделих, но наскоро си извадихме с моята половинка карти за вълшебната Читалня до Народния театър, мечтая от много време и най-сетне се наканихме. Купихме 2 нови книги, имат списък за книжки, които търсят, за да не им се повтарят, дарихме ги и получихме карти. Атмосферата вътре е наистина невероятна.. Това малко местенце е изпълнено с прекрасни книги, въздухът ухае на книги, това е едно особено ухание, което трябва да се бутилира, според мен, но това е друга тема. Та много се вълнувам, не съм имала карта за библиотека от дете!!!  Препоръчвам ви с две ръце.

Алина, моите поздравления за волята! Аз, като произлизаща от семейство на върли пушачи, ненавиждам цигарите от дете, сестра ми обаче пуши като комин. Мразя ги и адмирирам всеки, които успее да се пребори с тоя гаден порок!!

А...да не пропусна да кажа, че Стефан Вълдобрев и моите любимци - Обичайните заподозрени са просто ФЕНОМЕНАЛНИ! Сбъдваща... ще ви хареса, сигурна съм. Тези хора правят музика със сърце и душа! Аз подозирам, че ако се появя на тяхно участие още веднъж, наистина ще ги притесня.. някак като преследване изглежда, но са наистина много добри. Последно ги слушах лятото, в лятното кино но НДК и такъв купон направиха, че не е за говорене.
И .. любимата ми тяхна песен " Тази песен не е за Любов" ... за мен е наистина гениална.
По повод нея, в едно интервю Стефчо Вълдобрев казва така:

Въпреки заглавието си „Тази песен не е за любов“ е от най-силните любовни песни, които съм създавал. Тя е за двама души, които се разделят, а не трябва да го правят, защото е ясно, че са създадени един за друг.
Писах текста, докато бях в много труден период. Последните две години използвах всяка свободна минута да пътувам, за да полагам грижи за майка си. На всички концерти и представления тялото ми беше на сцената, но умът ми беше при нея. Тя си отиде през ноември и искам да й посветя тази песен. Майка и татко бяха заедно почти половин век.  
Любовта, описана тук, е била възможна при нашите родители. И при техните родители.  Търпелива и кармична. Нашето поколение е първото, неспособно на това елементарно усилие - да укротиш бесовете си, да обичаш дълго и да прощаваш...“

Право в сърцето ми...

Сбъдваща,
Ние с моя така ходим да ядем кебапчета на крак само двамката. Голям кеф. Всички други са много префинени за тая просташка дейност.😆