Публикувана: 1 ноем. 2018, 15:31 ч.
Последно мнение: 31 ян. 2019, 21:41 ч.

Отношенията след раждане

16 480
246
1

1
...
3
4
5
...
17
Всички

# 45 2 ноем. 2018, 01:37 ч.

София
Мнения: 17 591

Бела, депресията (както и коя да е друга болест) не е въпрос на личен избор и желание.
И "справянето сам" е... малко вероятно, ако трябва да съм честна, положително не и докато е в същите обстоятелства / ситуация. Но и пари за специализирана помощ, като гледам, едва ли имате.
Хубаво е, че се усмихва като е с детето. Гледай повечко да си играете с бебето, поне малко да вижда светлинка...
Има ли вариант ти да се върнеш на работа, а той да поостане да гледа бебчо? Поне за известно време - хем да глътне въздух, хем да се поогледа за друга работа...

# 46 2 ноем. 2018, 02:07 ч.

Мнения: 669

Цитат на: katiABV в пт, 02 ное 2018, 01:37

Кати, много ми се иска да се върна на работа, но няма как да стане. Първо, че той не може да се откъсне от тази работа, нямало кой да го замества. И второ моите доходи не стигат за нищо. До лятото трябва да изтърпи, чак тогава може да се поогледа за друго. За психолог немога и да помисля, дори и финанси да осигуря, няма начин да отиде, защото не приема, че има проблем. Да, само бебето му действа добре, ами то е едно ангелче, толкова кротко и спокойно бебче е, цяла нощ спинка.
Ами освен да чакам да отмине този гаден период, май няма какво друго да направя.
Благодаря на всички за отделеното време. Лека нощ!

# 47 2 ноем. 2018, 07:29 ч.

Fairbanks, Alaska
Мнения: 1 763

Авторке, аз ако бях на мястото на мъжа ти, щях да гледам да ти направя живота поне една идея по-лесен. Не виждам какво толкова травмиращо има в това да видиш раждането на детето си. Еми аз съм видял поне 10 клипа с раждания, и това не ми се е отразило по никакъв начин.
Хората са казали, че един мъж, не е мъж, ако не е ходил в казарма, И НЕ Е ВИДЯЛ ПОНЕ ЕДНО РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ.

# 48 2 ноем. 2018, 07:59 ч.

Мнения: 7 902

Не бих присъствала на раждане, ако бях мъж. То и в случаите, когато аз раждах, бих искала да избягам. Според мен няма друга жена все още, но е много възможно скоро да се появи като израз на стремеж на мъжа да избяга от проблемите си.
Струва ми се, че този човек тайно се дразни от жена си, че е силна, че след раждането се е възстановила бързо, сякаш не е кой знае какво, и че спокойно и леко си гледа детето без хленчене и драми. Може би е осъзнал, че тя е повече мъж от самия него и това го потиска.

# 49 2 ноем. 2018, 08:56 ч.

Мнения: 18 526

Или просто е осъзнал какво е семейството и се чуди как да се измъкне. Силно се надявам да не съм права! Но чак такава апатия в младо семейство с бебе...? не знам. Всички сме имали финансови проблеми, мен лично това може да ме притеснява, но в никакъв случай не ме депресира, то си е част от живота и се бориш с него. За какво тази депресия? Колко толкова разходи има семейство с бебе, едва ли са задлъжнели до гуша или нещо подобно.

Да не би авторката да е 20 кила отгоре трайно? Защото има мъже, които забелязват тия неща. Но ако си е в нормален вариант - къде да е проблема.

# 50 2 ноем. 2018, 09:44 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 274

Цитат на: Bella91 в чт, 01 ное 2018, 19:23

Искам да споделя и още нещо, което ми се върти в главата напоследък. Той присъства на раждането и видя всичко в много близък план. Дали е възможно леко да се е "травмирал" от гледката и затова да се е изпарило желанието му за интимност? Може би вече не го привличам сексуално?

Това е една от причините според мен.Някои мъже се шокират от гледката.

# 51 2 ноем. 2018, 09:50 ч.

Мнения: 669

Цитат на: _Bianka__ в пт, 02 ное 2018, 08:56

Да, очаквах за излишни килограми да питате, които са ми болна тема и не се чувствам много добре в кожата си. Качих 20 кг през бременността, от които 10 си отидоха след раждане. Останаха ми още 10. Внимавам какво ям, храня се здравословно, но строги диети не мога да спазвам все още, защото кърмя. Но наистина ли може това да е причината, здрав мъж на 32г. да не иска секс с месеци?

# 52 2 ноем. 2018, 10:12 ч.

Мнения: 19 835

Не е това (поне не само), Белла. На мен си ми прилича точно на прегаряне – от случващото се покрай вас. Много нови неща и промени, наситено е всичко това с емоции, отговорности и най-вече осъзнаването им. Раждането, работа, семейство, кредити – мъжът ти е прегрял емоционално. Затова е тази апатия, нещо като защитна бариера, за да има време мозъкът да преработи всичко случващо се. Ако го обичаш истински и знаеш, че е взаимно, дай му време, помогни му да се измъкне. Жените сме по-гъвкави психологически и за нас е по-лесно.

# 53 2 ноем. 2018, 14:43 ч.

Пловдив
Мнения: 2 492

И аз мисля като basila. По-скоро на вид депресия ми прилича неговото.

# 54 2 ноем. 2018, 15:46 ч.

Мнения: 730

Според мен тоя мъж няма да се съвземе така лесно от "прегарянето". Защо ли? Защото така е по-лесно! Минимум след 4-5 години, когато детето поотрасне, ще се сети да се прави да съпруг и баща. Така или иначе дотогава съпругата му ще трае, ще търпи, ще го обгрижва, за да се съвземе... ще прави и невъзможното, за да спаси семейството. Просто тя и детето са му вързани в кърпа - за какво му е да си прави живота по-сложен?
Личното ми мнение е, че той просто не я обича както на нея и се иска. Вероятно просто е неспособен на това.

# 55 2 ноем. 2018, 16:15 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Bella91 в пт, 02 ное 2018, 09:50

Но наистина ли може това да е причината, здрав мъж на 32г. да не иска секс с месеци?

Не, не е това причината.
Този празен поглед , когато гледате комедия, си е типична проява на депресия.
Страда ли от безсъние?
Той отрича проблема и за съжаление, болшинството са така- колкото по- зле се чувстват, толкова повече отричат, за да не се чувстват слаби.
тук ще те насъскват срещу него, което няма да ти помогне с нищо.
Живяла съм с човек в депресия- нито се държи така нарочно, нито нещо иска да доказва.
Чувства се зле и колкото се задълбочава, толкова по- трудно се лекува.
Опитай да говориш първо ти с психолог- да ти даде някаква насока как да действаш, за да стигне той до решението да потърси помощ.

# 56 2 ноем. 2018, 17:05 ч.

Мнения: 40 796

Цитат на: Bella91 в чт, 01 ное 2018, 18:25

Напоследък има и проблеми в работата( с един от шефовете не могат да се понасят). Иска да я сменя, но за момента е невъзможно, тъй като имаме кредити за изплащане и финансови затруднения. Отива на работа с голямо нежелание и като се прибере мрънка, как пак го ядосал тъпият шеф. Търси си друга работа, но за да я остави трябва да намери по високоплатена, което не е лесно. Всичко ни се насъбра и умора и стрес, затова го разбирам и не очаквам от него и домакинска работа. Но защо той не ме разбира, не иска да говори, да споделя, а избира да се отдалечи и затваря в себе си.

Някои мъже са възпитани с клишето, че трябва да са силни, че трябва да печелят достатъчно пари, че са отговорни за семейството и особено за бебето. И особено, че не трябва да проявяват чувства. И сега твоят мъж е стресиран от отговорността, но не е научен да споделя и си държи всичко вътре в себе си и то се трупа. Като добавим и умората, и страха да не остане без работа и шефа... Нормално е да му изстине меракът. За съжаление не знам как се лекува това лошо възпитание, което е в основата на всичко. Като намери добра работа, като почне да жъне успехи там и да носи пари веднага ще му хвръкне либидото, ама до тогава...

П.П. Като чета тук, как всеки мъж, който не носи винаги и през целия брачен цикъл бали пари, е муньо, ясно ми е как му е внушено това виждане.

# 57 2 ноем. 2018, 19:02 ч.

Мнения: 669

Днес е празник и неработен ден, а той ПАК е на работа Disappointed

. От мненията ви тук взех да си мисля, дали наистина няма друга жена...

# 58 2 ноем. 2018, 19:17 ч.

Мнения: 18 526

Е не се шашкай сега, но не е и невъзможно. Успокой се, гледай си бебето. На разговори как реагира твоя мъж?

# 59 2 ноем. 2018, 20:17 ч.

Мнения: 704

Ще споделя моя опит. при нас с мъжа ми всичко, винаги е било добре. Само, че когато изпаднахме в положение, че аз не мога да работя и всичко зависеше от него, за да осигури нормален живот и необходимите терапии за детето ни и в работата нямаше на кого да разчита, беше адски натоварен, плюс че спечеленото не ни достигаше, тоя мъж се затвори. Всичко беше както си го описала при вас. С течение на времето нещата се подредиха, усещам го че се чувства спокоен за това, че освен другите ни драми, няма драми и как да изкараме месеца.
Честно казано обаче не мога да дам някакъв конкретен съвет. Освен може би да не ровичкаш и да не търсиш на всяка цена някакви отговори. Опитай се да разведряваш обстановката, по тънката лайсна действай, без да насилваш. Пък то каквото има да става, ще стане. Знам, че е много трудно, защото жената си има огромна нужда от подкрепа, ласка и бля бля, ама стягаш се и то ще се види.
🍀

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

Проблем с котките на свекървата

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Причина:

Причина: