Говорим си за Свръхестественото 2

В разни документални предавания съм чувала (а някъде го и прочетох, но не помня в коя книга), че човек много често се прераждал в собственото си семейство. Мисля, че логиката е в това, че се прераждат заедно групи сродни души, затова не било нещо необичайно някой от роднините ни в този живот да ни е бил роднина и в друг живот. Естествено, не се отнася за всички и не е задължително.

Петя, гледала ли си Cloud Atlas на Уашовски?

Там много хубаво всичко е показано за прераждането.

Да, но си го пуснах вкъщи и не гледах много внимателно... Трябва пак да го изгледам.

Относно преражданията и душата след смъртта мога да предложа следните автори:

майкъл нютон, елизабет коблер рос, лиса уилямс, едгар кейси и сигурно има още но аз съм чела тях.

Като се сетя за още един автор  и намеря книгата, ще ви я предложа-там връща в предишни животи ,лекар е авторът и е загубил дете ,мъничко дете, която загуба го  ен акарала да смени профила.Та пациентка с проблеми , страх от водата се връща назад и се оказна  загинала в потоп в Египет ,занимавала се с мумифициране.Но това не променя нещата ,друго прераждане показва връзка със Стивън , оказва се  личност, постоянно с нея при преражданията ,бащата  я хвърля в басейн като дете ,не помня с цел да се учи да плува или от скука.Вижда този Стивън във няколко живота.Гадже и  ев последния.Не се разбират.Накрая когато достигат до дъното на проблема ,той отшумява.Разказвам което помня ,не споря за  точност.Та се прераждаме на групи,казва  доктора от сеансите си разбрал.Сега ти е син ,преди чичо ,или майка и така.Полът се сменя.
Не успявам да изтегля от спиралата ,променили са нещата за толкова години,когато я ползвах много ,нея и Изворите ,които сега не откривам, може да е закрит сайта.Та в една от книгите на Силвия Браун се говори за гроздове, отвъд сме групирани по интереси и постижения, за да преминеш в друг грозд се иска  качества.И идваме тук сънхронизирали с грозда  дейности.Групово.
Яд ме  е на модерните  равенства ,фиктивни.На забраните ,които ги охраняват ,днес Кошлуков ,спорно мнение имам за него ,но пуснал нещо по темата ,отивам да го намеря.

Аз, докато гледах, си мислех, че това може да обясни странното ми отношение към определени хора в живота ми. Някои хора просто са ми много "мили", въпреки че не винаги постъпват особено коректно с мен. Но когато си говорим, знам, усещам, че разбират дори и онова, което не казвам / премълчавам.
При все това, че ги знам, какви диванета са, пак ми идва отвътре да ги защитавам, да се грижа за тях.

Щом те кефи да и3опа4аваш думите и да се фръцкаш като ощипана госпожица,то нямам намерение да ти пре4а и да те умолявам да стоиш..Свободна воля,никой не е вър3ан на сила в тук.

Инак,моми4етата са напълно прави,4е всеки е поле3ен,понеже никога не се 3нае от де ще иско4и 3аек,и може някой дори ръсейки глупост,да допринесе 3а проблясък и просветване на мисъл или идея у някой друг.
Слу4вало ми се е многократно,и това е и една от при4ините да пиша на подобни теми във форуми като то3и.




Питахте 3а контактите с мъртвите..
Ра3кавам ли4ното ми преживяване и кое в него ме убеди,4е нещата са действителни..
Когато се осъществява контакт посредством медиум/контактьор,се носи и снимка,3ащото астрала е пълен със всякаква свола4 и понякога недобронамерени или ску4аещи идиоти се вклу4ват и стават бе3умни  гафове..Като пубер ми беше лубимо да се гъбаркам по телефона с хората от ука3ателя,кви бели сме спретвали на слу4айни хора,не е истина просто,ама..лапета..Та същите простотии стават и при те3и контакти.
В слу4ая въпреки,4е приятелката ми по3наваше мама,отново поиска снимка..– Просто да съм сигурна - ми ка3а..
А мама по4ина пролетта ,но бе още хладно и я погребах с един пуловер който ѝ бях купила 3а Коледа в тъмно патладжанено с някаква бродерия,4ерна пола и едно нейно лубимо палто в тъмен цвят..
По4на сеанса ( тя се концентрира и си драска нещо по някъв лист и говори и сякаш не е тук в то3и момент) и про4ее,няма да споделям ра3говора с мама,понеже е много ли4ен,но тя ме предупреди доколкото можа 3а някои предстоящи събития,но най-интересното бе,4е мама ми даде 3нак,4е е тя,да съм сигурна бе3 съмнение,(по3нава си ме,4е и Бог на крака да ми дойде,в някои отношения и теми съм скептик до последно:)) ,та още в самото на4ало на сеанса,когато установи контакт,(а то стана по4ти мигновено,предполагам,мама е била набли3о и е о4аквала "по3въняването"),с първите думи моята приятелка ни в клин ни в ръкав ме пита с какви дрехи съм я погребала и а3 и ги описвам,а тя ми вика – Не е с такива,с нещо лятно е,светло,бежаво или екру,с къс ръкав и в долната 4аст при корема има някакви цветя..И тогава се сетих,4е понеже тя предната есен си бе купила едно комплект4е с блу3а бе3 ръкави и сако с къс ръкав,то4но като описаните дрехи,копринено екрю дюс и в долната 4аст рисувани цветя..Много му се радваше,но не успя да го обле4е,и а3 го сложих в ков4ега ѝ...
Това ми стигаше 3а да 3нам,4е е мама..
3ащото има същества които с лекота и3вли4ат иформация от биополето ни и могат да се доберат и до най-съкровените ни тайни и да 3лоупотребят с тях,да ни подведат с грешна информация и т.н.
И така,това е:)


Фокус, настройка и обстоятелства по време на прехода в отвъдните реалности

https://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/593-2017-05-01-14-28-03.html

Какво?, разплака ме. Благодаря ти!

Кaкво, изключително много ти блaгодaря зa споделеното.
Много тъгувaм зa починaлите си родители. Просто в душaтa ми се отвори еднa голямa прaзнинa. Много ги обичaх, a те мен още повече. Липсвaт ми, упреквaм се зa грешки, които съм допускaлa спрямо тях. Бaбa ми също много ми липсвa. Но някaк усещaм, че мaкaр и дa ги нямa не сa ме изостaвили и товa ме успокоявa.

И a3 съм тaкa,нямa и ден в който рaните дa не болят,нямa седмицa бе3 плa4,и 3нaм колко егоисти4нa е скръбтa ми,пре4a им,особено нa бaщa ми,мъкaтa по него е огромнa,кaкто и винaтa ми..Лежa цели 3 години неподвижен нa легло,пaднa месец след смърттa нa мaмa,с4упи си тa3a,a бе с прекaрaн тежък инсулт и не го оперирaхa и тaкa се мъ4и до крaя си.
А a3 бях толковa сринaтa,в ступор и ужaс,4е не сaмо не бях aдеквaтнa в грижи и отношение,но и3пaднaх в депресия,детето беше нa 4 години тогaвa,преднaтa годинa- би3несa ми фaлирa,бе3 рaботa,с  мaлкото и тaтко нa ръце,съвсем сaмa..Първите месеци мислех денонощно 3a сaмоубийство,сънувaх го,ме4тaех,копнеех 3a някaкъв крaй нa кошмaрa..Тaтко бе нaй-лубимото ми същество,нaй-верния ми приятел,но мъките и стрaдaниятa които преживя ме съсипaхa..

Винaтa и скръбтa сa тежки вибрaции,също кaто омрa3aтa и гневa.Не са благородни и и3ра3 на оби4,те са продукт на ЕГОТО,не на духа!
Освен товa с прекaленaтa си скръб,пре4им нa мъртвите при тяхното отделяне към по-фините нивa(и3дигaнето им)

Мисля,4е ви го пускaх товa,лубимо ми е и много нa място в слу4aя..

Пока мы живы, можно все исправить… - докaто сме живи,можем вси4ко дa попрaвим
Все осознать, раскаяться… Простить. - Вси4ко дa осъ3нaем,дa се рa3кaем и простим..
Врагам не мстить, любимым не лукавить,-Нa врaгa дa не мъстим,лубимите си дa не лъжем
Друзей, что оттолкнули, возвратить… Пока мы живы, можно оглянуться…Приятели отблъснaти дa върнем..Докaто сме живи,можем дa се о3ърнем
Увидеть путь, с которого сошли.-Дa видим пътя от който сме се отклонили
От страшных снов очнувшись, оттолкнуться - От стрaшните кошмaри дa се отървем
От пропасти, к которой подошли. Пока мы живы… Многие ль сумели -От пропaсттa към която сме се приближили..Докaто сме живи..Мно3ина ли успяха
Остановить любимых, что ушли?- Да спрат лубимите които си отиват?
Мы их простить при жизни не успели,-Да им простим на време не успяхме
А попросить прощения, — Не смогли… - А 3а прошка да помолим,не можахме..
Когда они уходят в тишину, - Когато те преминат в тишината
Туда, откуда точно нет возврата,-Там от гдето няма ве4 въ3врата
Порой хватает несколько минут - Достатъ4ни са няколко минути
Понять — о боже, как мы виноваты…Да ра3берем,О,Боже,колко сме виновни
И фото — черно белое- кино. Усталые глаза — знакомым взглядом. - И снимката им-4ерно-бяло кино..Уморените о4и,по3натия ни поглед
Они уже простили нас давно - Те отдавна ве4 са ни простили
За то, что слишком редко были рядом,-3а това,4е твърде рядко бяхме рядом
За не звонки, не встречи, не тепло.-3а липсата на телефонен 3вън,и срещи и топлина
Не лица перед нами, просто тени…Не лицата пред нас, само сенките .
А сколько было сказано не то,-  А думите ненужни,но и3ре4ени..
И не о том, и фразами не теми. Тугая боль — вины последний штрих-И не за това, и не за фразите... Силна болка - вината на последния удар
Скребет, изводит холодом по коже.- Проскърцване от което ни настръхва кожата
За все, что мы не сделали для них,-3а вси4ко което 3а тях не направихме
Они прощают. Мы себя — не можем…Те прощават.Но ние да простим на себе си - не можем
<Эдуард Асадов>










Под статията от линка,има няколко 3аглавия(линкове) към свър3ани материали на същата тема(съществуването ни след фи3.смърт)

Туристически дестинации в астрала

Вътрешната сърцевина на реалността

Причини да съществувате в човешко тяло на Земята

Живот между инкарнациите – програмиращите станции

Пътят на Висшия Аз в Галактическата Игра

Светлинният капан и Луната като основна рециклираща станция

Излъчватели в холограмата

Как да излезете от „инкарнационата система“

„Конвенционални“ и портативни технологии за трансфер на съзнания и „рециклиране на души“




Препоръ4вам ви,бавно и напоително да ги и34етете вси4ките

За мъртвите съм убедена , че са около нас, поне за известно време и  в моменти, в коио ни трябва подкрепа. Разказвала съм за дядо ми някъде,който почина като бях на 10 години. Всички го оплакваха, че си отиде млад, на 63 години, а аз не можех да плача и тъгувам понеже все го виждах ту тук, ту там, и насън също, където ми казваше неща , свързани с ежедневието ни, които после се оказваше, че имат някакво значение. Много жив е останал  в главата ми и един сън (ама то не беше сън, друго беше), в който приживе не осообено вярващата ми баба след смъртта си ме заведе по една мъглива каменна пътека в Рилския манастир. Тя, която в черква беше стъпвала само към към края на живота си, и на сватби, кръщенета и погребения от немай къде. Беше загубила рано майка си, и като единствено момиче беше отгледала заедно с баща си от 12 годишна още 10  по-малки братя, по времето на Втората световна война ,  и в тоя труден живот на липси и ограничения се беше нахъсила срещу всичко , свързано с вяра, защото "никой не я е пожалил, ни Бог, ни свет, ни светии". Че точно тя след смъртта си ме заведе до олтара на Главната черква в Рилския манастир, и заедно с други души (аз бях единствената в тази черква, която беше още жива тук на земята, другуте там бяха души на починали, не ги познавах всичките) ме накара да коленича пред олатара и да се моля, говорейки ми ментално и давайки ми непрекъснато знак да си мълча , за мен има едно особено значение, и от събитията в последствие разбрах, че е  имало за какво да се моля. Мисля, че след смъртта си тя е сключила един вид примирие с вярата си, тоест, освободила се е от този гняв срещу Бог и светиите, и е разрала смисъла на пътеката, по която е трябвало да върви (интересното е, че това "мълчание" ми е било "заповядвано" до сега винаги, когато съм се намирала в други протранства... Когато бях в Рилския манастир другите "души" ме гледаха строго и също всеки ми даваше знак да пазя пълно мълчание. Но и  в други "преживявания" от мен се изискваше мълчание...НЕ знам какво значение има това и защо всеки път се случва едно и също- от мен до сега винаги се изисква да мълча през цялото това време!)

Странно е също, че през последните няколко вечери непрекъснато сънувам че се намирам на места, обитавани от духове. Последните 4 нощи без изключение сънувам че се намирам в стара къща подобно на замък, или вила- в която се появяват духове. Местата са различни, само случките са едни и същи...

По отношение на прераждането, в момента се намирам във фаза, за която със сигурност знам, че ме е свързала с човек от друг живот-макар да не знам още защо и за колко време този път... Интересното е, че този човек , роден с две години разстояние от мен в страна, в която никога не съм била и въпреки че съм била в много държави точно в тази би било абсурд някога  да ида, го срещам тук, в трета, напълно "неутрална" държава  и той има същите навици като моите, възпитание и култура, подобни на моите, поне 90 % от качествата на характера като моите, определенимного  специфични вкусове по отношение на храна като моите и даже същите телесни страдания (мигрена, проблеми с храносмилането, странни спазми на мускулатурата в гръдния кош вляво от дете, които те карат за секунди да си задържиш дъха) , дори същата кръвна група и същите объркани сънища. почти 2 години време преди контактът ни да се увеличи , от момента в който се запознахме без да сме имали особен контакт двамата и даже в началото тогава с езикова бариера, непрекъснато се стремим да се "закриляме" в един куп ситуации- аз никога не съм била от жените, които будят чувството у другите някой да ги закриля, тъкмо обратното -май аз все на майчица го обръщах към всички и всеки досега, без значение само приятели ,или партньори.. Даже в приятелските кръгове, а аз в годините си на развитие  бях в няколко такива, все така ставаше че от един момент нататък на майтап са се обръщали все с "маме " към мен, заради тоя ми навик...Но още самото ни запознанство се случи с това, че станах свидетел на страшно несправедливо отношение към този човек , и макар никога до тогава да не бях го виждала и да бях ставала и друг път свидетел на подобно поведение, този път не почувствах просто раздразненост от това, както винаги, а ме обзе див гняв и порив веднага да се намеся, което и направих...Животът ме е научил да съм пестелива с поривите си, но с този случай беше така, че не можех да понеса че именно към този човек се отнасят не както трябва...нямах и представа нито как се казва, нито откъде е, нито защо така реагирам.   2 години време, в които имахме оскъден контакт, се оказа впоследствие, че всеки от нас тайно се е намесвал позитивно в различни ситуации за другия, без никой да разбере... Това "закриляне  и пазене" , и непрекъснато неконтролируемо старание на единия да се стреми да му е добре на другия, някак си доминира в нашите отношения, сякаш също е от друго време, сякаш винаги е било така. От друга страна житейската ситуацията и обстоятелствата и при давамата от нас е повече от сложна, затова си знам, че е урок и че е доплитане на стара плетка...Прекалено силна е нишката, която ни свързва и същевременно прекалено омотана.

Това е което според мен е връзката между теорията и реалността. Изчела съм толкова много литература по отношение на смърт и прераждане, кармични връзки и изкупление на стари грехове. Но това, което човек сам усеща и изживява  за мен винаги си е най-важното доказателство и пътека към собствената убеденост.

Какво, нямам думи да ти благодаря за постовете ти и най вече за последните два, затова само ще те . Стиховете ме разплакаха и ме трогнаха много дълбоко.
Знам, че скръбта пречи на починалите ни близки и се опитвам да я преодолея, но е трудно. Избягвам и да плача, защото, ако почна направо се задушавам, не е тих и кротък плач, а ми се иска да крещя и да вия и подтискайки емоциите си просто ще се пръсна. Годините минават, а сякаш вчера беше. Радвам се, че идват в съня ми. Радвам се, че ми дават знаци и най вече с цялата си същност усещам, че са около мен, не мога да го обясня, но чувствам едно спокойствие. Любовта им към мен беше безгранична, чиста и безусловна. Дадоха ми себе си, дадоха ми всичко. Но си отидоха, знам, това е бил пътят, но можеше още малко да си поживеят на тази земя. Преди мама да почине, виждаше майка си /баба ми/, все казваше, че баба ми идвала при нея. Единия път даже ме попита - къде отиде баба ти, сега беше тук. Току-що се беше разбудила, още беше сънена. Известно време преди татко да почине пък виждаше майка и пак така в полусънно състояние ме попита къде е отишла. От това разбрах, повече като усещане, не толкова осъзнато, защото съзнанието ми не искаше да приеме, че краят им на тази земя наближава. Дни преди татко да си отиде, вече беше много болен и в полусъзнание се обърна към мен с думите: Дръж се, татко. Ти си  силно момиче. Ще се справиш. А той не говореше така, не обичаше да показва емоциите си, но знаеше, че си отива, в погледа му изпълнен с обич го видях. Дори в последните си дни мислеше за мен, а не за себе си. А, мама пък седмица преди да си отиде все ми казваше: Липсваш ми, майко, много ми липсваш. Сякаш казваше, ще ми липсваш, много ще ми липсваш, когато си отида. Защото приживе нямаше причина да и липсвам, бях до нея и до татко. Бях и до двамата когато си отидоха, толкова тежко ми беше. Но поне имах възможност да им кажа за последно, че ги обичам.

ПП Когато баба ми почина, дълго време бях сърдита на Бог и отказвах да влизам в църква. Не можех да се примиря, че ми я отне, макар тя да живя дълго и спокойно под нашите грижи. И естествения ход беше да си отиде един ден. Много плаках, много. И много тъгувах. Тя ми беше като втора майка. Беше майка на майка ми.

Kaкво, съжалявам за загубата ти и това, през което си минала. Мога много добре да те разбера и от личен опит.
Татко почина от рак, историята е твърде лична, за да я разказвам тук, но ще дам само два примера. На следващата нощ, по времето, когато се смята, че е почина, само в нас токът изгасна за няколко минути.
Майка пожела да остане сама три от първите дни, за да успее да преодолее трагедията и тогава каза, че вратите непрекъснато се отваряли сами.
За мен той също е присъствие: ненатрапчиво, но активно.

Мамче Бандит, аз също съм мислила за тези връзки. Какво би препоръчала от книгите, които си чела?

Какво мислите за хората, които се самоубиват?

Да, аз искам да разбера, какво се случва с хората, които се самоубиват, като признавам правото на всеки човек да го направи.
Църквата го осъжда като грях, но това не ме интересува особено.

Какво да мисля - всеки има право да вземе решение за себе си, но не трябва да се прибързва - много от тези проблеми, които изглеждат нерешими, са само временни.