- Публикувана: 6 ноем. 2018, 16:32 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2018, 19:47 ч.
След раждането - кога се върнахте на работа и защо?
Върнах се на работа на пълно работно време 45 дни след раждането. Обичам работата си и се чувствам добре да работя. Но нямаше да мога да си го позволя, ако не бяха родителите ми, да поемат грижата за детето. И разбира се, ако нямах разбирането и подкрепата на съпруга си.
Честно, не знам какво ми става като прочета подобни изявления. Ти работата повече от детето ли си я обичаш.
Добре бе хора, ражда ви се дете, света вече не е същия и няма да бъде повече, защо се стремите да се завърнете към стария си живот и старото си аз и други от сорта.
Започнали сте нов етап от живота си, който е не по-малко хубав от досегашния. Не разбирам какъв е тоя стремеж да сте пак старите вие.
Няма смисъл от спорове, всеки си има причините и не е длъжен да се оправдава за тях.
По-интересно и важно, лично за мен са подводните камъни и в единия, и в другия избор, как да се избегнат, за какво да се внимава.
Ако не спорим и не се обвиняваме за това и онова, има шанс да се говори открито за нещата, както трябва.
По-интересно и важно, лично за мен са подводните камъни и в единия, и в другия избор, как да се избегнат, за какво да се внимава.
Ако не спорим и не се обвиняваме за това и онова, има шанс да се говори открито за нещата, както трябва.
Според мен съвсем друга енергия би получавало, ако майка му е недоволна и приема с досада и отегчение грижите по него.
Ами, то от майка му зависи как да приема грижите по него, нали?
Като ѝ е досадно и отегчително, що се напъва да го ражда?
Щото е ясно, че детето има нужда от положителната ѝ енергия, която няма кой да замени- нито гледачката, нито лелята в яслата.
Аз изобщо нямам намерение да споря.
При мен например, никога не е било или само едното, или само другото. Децата са супер забавни и колкото по-растат, толкова по-забавни стават, много ми е приятно с тях. Обаче понякога се радвам, като заспят и имам време за моите си неща. Друг път ми е скучно, като спят и чакам с нетърпение да се събудят ...
Понякога ми е било трудно, напрегнато на работа, но пък от друга страна ми харесва.
Понякога ме дразни мъжа ми и искам да млъкне и да ме остави на мира, друг път нямам търпение да стане или да се прибере и да говоря разни глупости ...
И така. Искам от всичко. Така се чувствам най-добре.
Тогава от какъв зор напираш да се махне майчинството втората година? Който както се чувства - ако иска да се връща- да се връща, ако иска да го гледа - да го гледа.
Аз ако трябва да оставя няколко месечно бебе на ясла/детегледачка, хич няма да раждам.
По темата: първият път се върнах малко след втората година, вторият път - след 7-8 години. Кака на 4г. и близнаци, без баби
Аз ако трябва да оставя няколко месечно бебе на ясла/детегледачка, хич няма да раждам.
По темата: първият път се върнах малко след втората година, вторият път - след 7-8 години. Кака на 4г. и близнаци, без баби
И аз съм така с работата. Работя за пари, не гоня кариера, пък и с моя интровертен характер, не бих се чувствала добре да съм център на внимание. Ако има начин да работя без да имам колеги, ще съм много добре, но засега няма вариант.
Единствената работа, която ми носеше удовлетворение, беше за най-малко пари.
Сегашната е за най-много пари, но с най-силно нежелание ходя...
Единствената работа, която ми носеше удовлетворение, беше за най-малко пари.
Сегашната е за най-много пари, но с най-силно нежелание ходя...
С три майчинства имах време да набележа кое най-много липсва от работния живот. Няколкото аспекта са:
1. Грижа за себе си и да излезеш от амплоато на мърлява мамичка.
2. Нова информация и стимулация на интелекта.
3. Пари.
4. Идентичност.
Относно грижата - лесно се компенсира, особено от опитна майка. Може би най-лесния аспект. Изграждаш си навик да носиш хубави дрехи у дома.
Втората точка е най-сериозна. Моята работа винаги е била с потенциал да е много приятно стимулираща - анализ, клюка, новина...е тия неща също може да се компенсират, с дообразоване, учене, такива неща.
Парите...трудна работа. Има начини с парт тайм да си изкараш джобни - ако от това ще си доволна, може би е по-добър вариант в сравнение с връщане на работа.
Идентичност - никога не съм разчитала на професията си за отговор на въпроса "кой съм аз". Това е само един аспект от битието.
Та така, връщането на работа е един вариант и едно решение, но има и други опции.
1. Грижа за себе си и да излезеш от амплоато на мърлява мамичка.
2. Нова информация и стимулация на интелекта.
3. Пари.
4. Идентичност.
Относно грижата - лесно се компенсира, особено от опитна майка. Може би най-лесния аспект. Изграждаш си навик да носиш хубави дрехи у дома.
Втората точка е най-сериозна. Моята работа винаги е била с потенциал да е много приятно стимулираща - анализ, клюка, новина...е тия неща също може да се компенсират, с дообразоване, учене, такива неща.
Парите...трудна работа. Има начини с парт тайм да си изкараш джобни - ако от това ще си доволна, може би е по-добър вариант в сравнение с връщане на работа.
Идентичност - никога не съм разчитала на професията си за отговор на въпроса "кой съм аз". Това е само един аспект от битието.
Та така, връщането на работа е един вариант и едно решение, но има и други опции.
Първото и второто, ми липсват наистина.
С парите, да се оправя мъжа ми, не ми е било по силите никога да издържам домакинството, особено пък сега, точно джобни биха били, на фона на разходите ни. А кой съм аз - не се взимам толкова насериозно, че да разсъждавам по въпроса изобщо. Аз съм си аз.
Какви са възможните други опции за точка 1 и 2? Приемам идеи.
С парите, да се оправя мъжа ми, не ми е било по силите никога да издържам домакинството, особено пък сега, точно джобни биха били, на фона на разходите ни. А кой съм аз - не се взимам толкова насериозно, че да разсъждавам по въпроса изобщо. Аз съм си аз.
Какви са възможните други опции за точка 1 и 2? Приемам идеи.
Т. 1: грижиш се за себе си у дома. Развиваш навик да носиш хубави домашни дрехи. По анцузи не ходя - всяка сутрин минавам на дънки с тениска.
2. Сядаш да учиш програмни езици. Сериозни, ще ти се начеше крастата за интелектуална стимулация. Може и човешки езици да учиш, или да се запишеш на писателски курс, или нещо друго полезно. Или да намериш клиент за странична дейност. Зависи в каква област работиш.
2. Сядаш да учиш програмни езици. Сериозни, ще ти се начеше крастата за интелектуална стимулация. Може и човешки езици да учиш, или да се запишеш на писателски курс, или нещо друго полезно. Или да намериш клиент за странична дейност. Зависи в каква област работиш.
Върнах се на работа на пълно работно време 45 дни след раждането. Обичам работата си и се чувствам добре да работя. Но нямаше да мога да си го позволя, ако не бяха родителите ми, да поемат грижата за детето. И разбира се, ако нямах разбирането и подкрепата на съпруга си.
Честно, не знам какво ми става като прочета подобни изявления. Ти работата повече от детето ли си я обичаш.
Добре бе хора, ражда ви се дете, света вече не е същия и няма да бъде повече, защо се стремите да се завърнете към стария си живот и старото си аз и други от сорта.
Започнали сте нов етап от живота си, който е не по-малко хубав от досегашния. Не разбирам какъв е тоя стремеж да сте пак старите вие.
Освен това за мен аз съм най-важната и най-много обичам себе си, а след това са децата, мъжа и всички останали. Така уча и сина си-да обича най-много себе си, а след това нас или когото иска друг.
Освен това опитът ми в отглеждането на деца сочи, че това, което съм дала първата година е минимална, незначителна и не толкова важна част от това, което съм дала в следващите 10 години. Т.е. съвсем не виждам смисъл да си променям съществено и за дълго ежедневието и живота в първите години след раждането му.
Също така, много държа и вярвам в значението на самостоятелността емоционалната му независимост от мен, а това се изгражда трудно и отрано.
Препоръчани теми