Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №10

Момичета, липсвах два дни, а вие през това време сте се скъсали да пишете и коментирате! Наваксах ви, но не съм изгледал епизода и няма да коментирам коментарите ви
Преведен ли е вече епизода с бг субтитри?

Привет,
И да продължа по поста на Ваня
Това, че не е казал на майка си няма никакво значение. Както вече бях писала в предишния коментар - още преди самото начало на ухажването, Демир е бил длъжен да поиска разрешение "брата" и да попита, дали момичето е свободно. Не знам, какъв точно момент визираш, но заговарянето, поканата в библиотеката, интереса с поглед, който самата Зюлейха усещаше, думите - "остани тук с мен" са доста моменти, за които Демир е трябвало да получи разрешение. Или ако смяташ, че тези моменти не са били още с такава дълбочина, че да иска Демир разрешение все още от "брата", то тогава, защо изискваш реакция пък от самия Йълмаз?! Значи Демир сам за себе си да не знае все още какво, що...че да иска позволение за ухажване, а пък самия "брат" вече да е наясно с чувствата преди самия Демир, че и да иска обяснения или да му разяснява разни неща Значи, или е едното или е другото . Или Демир бидейки наясно с чувствата си е трябвало да поиска разрешение преди пристъпване към ухажване на Зюлейха или показаното от него към Зюлейха все още не е било проява на нещо конкретно, което да изисква разрешение...но пък тогава и Йълмаз не трябва да бъде критикуван за нереагиране на нещо, което още дори не е съвсем осъзнато от самия ухажор. За мен си е първото - Демир много добре знаеше защо и какво прави, но си е негова вина, че не поиска разрешение от "брата" преди да се реши още на първата стъпка - заговаряне на Зюлейха с цел.
 Хайде, да речем, че Демир е модерен, че е напредничав или че не счита за нужно да пита "брата" и да му иска разрешение, при условие, че е по-нисша класа и прослойка. То, тогава Демир най-малко трябваше да пита самата Зюлейха. Директно. Но той и това не направи.
Въпрос на гледна точка ...за мен пък, ти прекалено защитаваш Демир . Демир също иска помощ...от Дженго, от Гафур, от Хюнкяр. Той също чака помощ за много неща. Още от самото начало.
А, Зюлейха по каква логика чака помощ от Гюлтен, като знае, че Гюлтен е влюбена в Йълмаз?! Писмата й не получиха отговор...Зюлейха не се ли запита защо? Не се ли пита, защо Гюлтен се държи така с нея, така отчуждено на моменти и студено?! Така че, не само Йълмаз неправилно разчита ситуациите в чифлика, а и самата Зюлейха, която пък отдавна живее в този чифлик.
Отделно: Гюлтен спаси живота на Йълмаз два пъти, чу го многократно да пита за Зюлейха...Йълмаз е наясно, че тя знае всичко за чувствата му и си мисли, че е приела действителността и се е примирила и че иска да им помогне. Гюлтен е единствената му връзка пряка със Зюлейха и той се довери...точно както и Зюлейха. И още: мъжете не могат да осъзнаят за силата на женската завист и манипулации. Много често те дори не си дават сметка за това. Виждам го в реала. Така че, Зюлейха е много по-заблудена от самия Йълмаз.
И накрая: не мога да отрека силата на любовта на Демир...но той се влюби в жена, която не знаеше дали е свободна, впоследствие разбра, че не е свободна, разбра, че тя обича друг, така че не знаем как би действал, ако беше на мястото на Йълмаз или ако имаше взаимна любов с жена и някой му я беше отнел, ако видеше жената, с която е имал взаимна любов в прегръдките на друг...дали тази огромна, силна любов нямаше директно да се превърне в омраза, дали би я заклеймил, дали би й повярвал, дали би пренебрегнал това, че е била с друг. Възхищавам се от силата на любовта на Демир, но не и от изпълнението, така да се каже. Вече бях писала, че ако с тази сила на любовта си беше действал по различен начин, ако беше действал по-човешки, мислейки за Зюлейха, както и уважавайки до някаква степен и чувствата на Йълмаз...бих го подкрепила. Но не и така. Той нито се съобрази със Зюлейха, нито с Йълмаз. Видя я как мълча преди да каже "да", видя сълзите в очите й, видя мъката...но това не го трогна. Не се постави и за секунда дори на мястото на Йълмаз, просто от човешка гледна точка. Ще дам пример с ВВ и поведението на Хюррем, което сега ми хрумна - тя вършеше злини, но влизаше и в положението на другите в много от случаите. Спомням си, когато Махидевран сипа отрова, за да я убие, когато разбраха, че е бременна с Мехмед. Тогава Хюррем казза: "Била е Махидевран...разбирам я...и аз на нейно място бих постъпила така". И се връщам на Чукурова - не видях до сега Демир да си каже - "разбирам Йълмаз...и аз да бях на неговото място и аз бих постъпил така". Това щеше да е вид "влизане в обувките" на другия. Той ще си действа, но би разбрал и действията на Йълмаз. Докато сега, Демир сякаш не счита Йълмаз за човешко същество, а за някакво подобие на човек, който трябва да се примирява с всичко без да роптае, без да защити себе си. Не знам...или човещина или честност. Даже бих разбрала, ако Демир кажеше на Йълмаз: "Да, взех ти жената, видях я, поисках я и я взех...е, и?" А той, жалки оправдания с онази лъжа (сякаш лъжата го е влюбила в Зюлейха), пък влизал му във фермата (някой от тях да каза на Йълмаз, че Зюлейха е омъжена - не; някой да благоволи да го уведоми - не; ами амнистираха го и той идва да види, какво става...а Демир директно с юмруците). Кажи си истината, застани зад решението си, бъди честен с приятелите си и жената до теб...пък каквото такова.
За фрагмана: разбрах само, че Фе се чуди къде е Йълмаз, а Йълмаз май се пита - защо Зюлейха му е причинила това. Може да си мисли, че самата Зюлейха е изпратила Демир там ...защото дойде и Хюнкяр.   Последно, момичета, ще има ли влюбена докторка или не?
Мери, Ирина

Кога Зюлейха е разбрала, че Гюлтен е влюбена в Йълмаз или аз съм пропуснала този момент?
Самата Зюлейха каза, че се е чудила защо така се промени отношението на Гюлтен към нея. За писмата също не може да се съмнява в Гюлтен. По пътя до затвора могат да бъдат спрени от доста хора.

За обвиненията, че Зюлейха не е казала на Йълмаз за вниманието на Демир към нея - Йълмаз в прав текст и каза, че ако забележи някой около нея, ще направи същото, т.е. ще убие отново. Те бягаха от едно убийство и само още едно им липсваше.Затова и тя настояваше толкова да заминат, за да не се стига до конфликти и всичко да се размине с тяхното отпътуване.

Мери
Зюлейха още от началото разбра, че Гюлтен е влюбена в Йълмаз, няколко пъти я засичаше да говори с него, да ходи в стаята му, да му носи храна, видя я как го гледа. Стана й ясно, както и Гюлтен не се криеше от Зюлейха, защото я мислеше за сестра на Йълмаз. После, след ареста, когато Гюлтен намери пръстена, отиде и го даде на Зюлейха, каза, че няма да каже на никого и се чувства глупаво (визирайки поведението си на влюбена пред реалната любима на Йълмаз). Но Зюлейха нямаше лоши чувства, защото знаеше, че с тази лъжа Гюлтен е свободна да чувства към Йълмаз нещо повече, както и Демир към нея самата.
Не си спомням да е казвал това, но не споря, може да съм пропуснала, но дори и да е казал си мисля, че е имал предвид, ако някой я притеснява, ако някой й досажда или се натрапва. С една дума - ако някой иска да й стори зло.
Тогава, самата Зюлейха трябваше да стопира ухажването от страна на Демир. Да му каже, че има любим. И точка. Или да предупреди Йълмаз да му спомене на Демир, че Зюлейха е обещана, просто ей така, за да избегнат недоразумения. Можеше да поизвърти ситуацията пред Йълмаз, така че да наблегне на сигурността си, все пак това е голям чифлик, а тя е млада жена...да няма допълнителни проблеми, че е хубаво да измислят някой любим.
Зюлейха можеше и да е по-настоятелна да заминат, а тя много бързо се отказа. Отделно, Йълмаз не е толкова луд, той би разбрал чувствата на Демир мислейки, че Зюлейха не е обвързана, Демир е образован джентълмен, господарят...Йълмаз не би тръгнал да го убива просто ей така...(та той отиде да спасява Зюлейха от изнасилване без оръжие, даже и не мислеше да убива лихваря, а просто да го удари и да изкара от там Зюлейха), та да си усложняват положението още повече...да не говорим, че Йълмаз страдаше за убийството на оная отрепка - лихваря, нямаше въобще да действа агресивно срещу Демир, не е такъв човек, според мен. Колко пъти Йълмаз се натъжаваше, че е отнел живот, а Зюлейха беше тази, която му припомняше, че ако не я беше спасил, тя щеше да пострада сериозно, тя му повтаряше да не се самообвинява, че е било инцидент и т.н. Тоест, Йълмаз нямаше да тръгне да убива Демир в никакъв случай. Би се съгласил да отпътуват, ако Зюлейха му беше казала истината. Защо му е да убива Демир, когото уважаваше и чийто чувства би разбрал, така, както разбираше и тези на Гюлтен. Защото те не знаеха истината. Въобще тази ситуация няма нищо общо с тази с лихваря, че Зюлейха да изпитва страх. Още повече, че тя и сама можеше да действа...както писах, да каже на Демир за нейн любим, който е останал в Истанбул и като те се установят някъде,  ще дойде и ще се венчаят; или да вметне в разговор - например, когато обсъждаха книгите...кой какво чел на даден автор да каже - "...тази я чете годеникът ми, но аз не съм я чела" или нещо подобно. И т.н. и т.н. Каквито и оправдания да има Зюлейха за скриване от Йълмаз - ок, но не оправдавам нейната лична пасивност в случая. Още по-малко след това, което й се случи. Защото мълчейки и усмихвайки с свенливо, тя дава надежди на Демир, дава фалшиви надежди и не би могла да знае до къде би довело това....и дали не би я застрашило отново физически. Не я обвинявам, но с оглед на всичко случило се, Зюлейха трябваше да реагира много по-адекватно.

Здравейте по късни доби.
Егати фрагмана, нищо не разбрах и най-вероятно втори няма и да има.

А пък на мен фрагманът ми хареса.
Ирина, благодаря!
По-ясен е от предишния.
Специфична атмосфера след финала на предишния епизод.
Все едно е паднала бомба в чифлика.
Героите размишляват. Зюлейха е видяла отворената врата и след като е прочела присъдата на Хюнкяр, мисля, че думите за жестокостта са към нея, е избягала с детето. Другото в четвъртък.

Дана, целта ми не е да критикувам Йълмаз. Казвам това, което виждам и чувам от самия него.
Същото и за Демир. Не го защитавам. Възхищавам се на любовта, която той изпитва и как се бори за нея.
Той също се нуждае от помощта на другите, но не за любовта си. Отрицателните му черти няма как да харесвам: егоизъм, високомерие, желание всичко да управлява. Но в този образ виждам не само човек; той е натоварен и с културни задачи. Това мисля и за неговата любов. Тя също е по някакъв начин не само любов на един човек, но и любовта, която поколението след епохата  без любов „Хюнкяр“ той „открива“. Нещо подобно мисля. Това прави образа на Демир  в някаква степен несиметричен спрямо този на Йълмаз, в който преобладават чисто човешките черти, според мен, а любовта му – хиперболизирана.
Нито пък искам да те убеждавам в това, което мисля.
Разминаваме се в разбиранията си.
Интересно ми е ти как приемаш това, че Йълмаз е изгубил вярата си в обет, даден пред Бог, и е готов да се откаже от любовта си, обещана пред Бог?
Също така ти очакваш от Демир поведение, което за мен е подходящо да се очаква в някаква по-консервативна среда. Но Демир е традиционен човек в една част, в друга той е живял извън Турция и да очакваш от него да иска разрешение за изразяване на симпатия, която е в някакъв начален стадий, е нереално.
Йълмаз виждаше достатъчно, за да му е нужна още информация от Зюлейха.
Само от това, което той виждаше, трябваше да предприеме нещо.
Или да каже на Демир истината, или да бяха напуснали веднага.
Зюлейха му каза да напуснат веднага, щом вземе паспортите.
Точно тази нощ е фаталната за тях.
Хюнкяр не пропусна отсъствието на Демир, а Йълмаз зарови паспортите.
Но в някакъв момент очаквам да чуем разказите на самите герои за това време и тогава ще видим как ние сме ги разбрали.

Ваня
Не знаем нищо за семейството на Йълмаз. Ами може и той да е натоварен с някакви културни задачи. Знаем ли, как е възпитан той, дали родителите му са се обичали и т.н. Много хора, имащи родители, които са се обичали и са имали дълготрайни бракове, се развеждат по няколко пъти или не намират сродната душа. И обратното. Не мога да оправдавам Демир, само защото не знаел как да обича или пък да му се възхищавам, защото той, за разлика от поколението на "Хюнкяр" обичал.
Обяснявам си го с човешката същност на Йълмаз. Дори и някои Светци са имали своите съмнение по отношение на Бога, по отношение на думи или действия на Спасителя. Много хора, преживели трагични събития за кратко, дълго или трайно време губят както своята вяра, така и нарушават обетите си, дадени пред Бога. Грешно е, но е човешко. Факторите и причините могат да са много на брой, може изгубването на вяра в любовта или в обета да е временна, на моменти да надделява гнева, мъката, разочарованието, човек да бъде объркан, подведен. За мен, Йълмаз е реален точно с това, иначе би бил изкуствен, прекалено перфектен, нереален. Така си обяснявам аз твоя въпрос - Йълмаз е човек със своите възходи и падения, със своите грешки, които не могат да обуславят цялото му съществуване и да водят до генерални изводи за същността му. И друго - едно е какво казваш, а друго е какво в действителност мислиш и чувстваш. Аз в гнева си съм казвала такива неща, че после дори не знам, как са ми хрумвали. Йълмаз произхожда от бедно работническо семейство, трудил се е за прехраната си, грижел се е за майка си, носил е доходи в къщи, но е живеел спокойно откъм такива катаклизми и трудности, които изведнъж го сполетяха. Всеки човек, още повече млад човек, без опит, без подкрепа, би излязъл извън релси.
Аз пък да питам, ти как приемаш факта, че Демир пренебрегна и не уважи обетите, дадени пред Бог на Йълмаз и Зюлейха, а използва уязвимостта им и факта, че тези обети нямат законна стойност? Защото фактът, че Зюлейха каза "да" не го считам за валиден, както не бих счела брака скрепен с "да"-то на изнасилено момиче, което се съгласява на брак с изнасилвача си, за да запази живота си и честта на баща си. Демир ясно разбра, че Зюлейха не иска този брак. Защо Демир пренебрегна обета, даден пред Бог и се намеси между двама влюбени? Не приемам и аргумента за помощта към Зюлейха и даване име на бебето,защото както съм писала вече Зюлейха можеше да бъде подпомогната по много други начини, не непременно с насилствен брак. Демир можеше да използва въображението си и наученото в чужбина  да го приложи на местна почва.
Виждам противоречие тук и просто твърдението ти ми е нелогично ...не ми се връзва...извинявай . Значи, Демировото е било симпатия в начален стадий, но пък достатъчно Йълмаз да не приеме на доверие многобройните отричания на Зюлейха, че има нещо, а да я пита и пита още и още, докато си признае или да иде и да каже истината на Демир през "главата" на Зюлейха, която го е уверила, че всичко е наред. На мен това ми е нереално.
Отделно, думите - "остани тук с мен" отправени от Демир към Зюлейха не ми изглеждат на начален стадий, а на директно предложение, което означава, че преди тези думи Демир е трябвало да поиска разрешение от "брата", дали Зюлейха може да "остане" с него и въобще дали е свободна, за да остава където и да било. И като сме на темата - Какво мислиш за пасивността на Зюлейха?! Нали е модерна и силна жена, защо тя не поде инициатива да стопира ухажването от страна на Демир. Излъга Йълмаз, премълча - добре, но защо тя самата позволи това ухажване. Дори и културните традиции не позволяват това. Да остава насаме, да слуша любовни слова от мъж, без да имат някакво разрешение или одобрение. Тя можеше да използва точно тези културни  традиционни рестрикции, за да държи настрана Демир. Пак пиша - като автор на лъжата и жена, преживяла опит за изнасилване, с оглед на всичко случващо се, самата Зюлейха трябваше да бъде активната. Вече писах - или да каже цялата истина на Йълмаз или сама да преустанови ухажването. Лично аз считам за абсолютно нереално, Йълмаз на базата на един поглед, една усмивка и кавалерски дадено яке, както и на базата на успокоителните слова на Зюлейха, да ходи и да компрометира лъжата, казана от самата Зюлейха и да рискува свободата и живота им. Защото можеше са се стигне и до там. Отделно: за това прословуто заминаване...Йълмаз имаше конкретна причина да останат - чувстваше се спокоен и искаше да съберат повече пари, за да са по-добре като заминат; той нямаше никаква представа за чувствата на Демир, нито Зюлейха му каза за снимката му във вестника и че не са на сигурно място. Така че, лишен от голяма част от истината и от доста информация, Йълмаз настоя да останат, но и Зюлейха не си даде зор, за да го убеди. Можеше да каже много неща, можеше дори да го излъже, както направи вече, можеше и да му каже истината. И щяха да заминат.
Изобщо не съм на мнение, че цялата вина трябва да се стоварва на Йълмаз, който нямаше представа за много неща. Да не говорим за бременността на Зюлейха и т.н.
И отново: фактът, че Йълмаз прие с благодарност грижата на Демир, означава, че той е нямал никаква представа дори и за началната симпатия на Демир, иначе щеше да реагира и действа по много по-различен начин. Никой мъж няма да остави любимата си в ръцете на мъж, за чиито чувства има съмнения. Йълмаз се довери на Зюлейха и явно е приел жестовете на Демир за любезност и симпатия, но нищо повече. И точно за това се успокои, че Зюлейха ще бъде в чифлика на сигурно място. Лично мен, нищо от действията на Йълмаз преди чифлика и след арестуването му не ме навежда на мисълта, че той съзнателно и нарочно е неглижирал видяното. Но за съжаление, не мога да кажа същото за Зюлейха, въпреки женската солидарност. Много от постъпките й не мога да си обясня и имам някои съмнения и несъответствия в нея. Премълча и излъга за много, много неща Йълмаз. Интересна ми е причината.

ПЕРЕВОД ФРАГА💥

Д: Всё случилось из-за того, что я люблю Зулейху…я знаю. Не смей уходить, я не смогу без тебя. Потеряю свою дорогу и заблужусь

З: Ты самый жестокий, хладнокровный человек, которого я когда-либо встречала в своей жизни.
 
Ф: Где же ты, сын, где?

Й: Почему ты загнала меня в ловушку, Зулейха, почему загнала в ловушку? Почему ты сделала такое со мной? ПОЧЕМУ?

https://www.youtube.com/watch?v=jufOgGhu_kI&feature=youtu.be[

Таня благодаря!
Само за протокола: може би Йълмаз не заслужава Зюлейха, може би Демир е по-подходящ за нея. Нямам претенции, Зюлейха ще си реши впоследствие. Странното ми е това неистово изискване към Йълмаз за точно конкретни и определени действия, които не са много логични за конкретната ситуация и изискват от героя едва ли не да "надникне" от зрителското място или да има свръх сенситивност и шесто чувство и т.н. Не ми е логично Йълмаз да ходи да говори с Демир само на базата на видяното тогава в чифлика; не ми е логично сега да няма съмнения и да не е разочарован, следствие на случилото се и на многобройните фактори, които съм коментирала; не ми е логично да е с ясна мисъл и ясни чувства след цялата буря, през която премина. Логичен ми е точно такъв. Естествено, че някои неща не ми харесват, но и не търся под вола теле ...съжалявам за израза. Ето, странно ми е, че обвинява Зюлейха за капана и мисли, че тя е пратила Демир. Но има обяснение, ако тя е щастливо омъжена и иска да го принуди да се откаже от нея. Не е правилно, но е логично. А думите на Демир са трогателни и също следствие на неговата силна, но несподелена любов. Колкото единият се съмнява в любовта, толкова другият вярва в нея и я иска и търси. Но това е в резултат на много събития и взаимовръзки. Демир иска да изживее своя живот-мечта и отчаяно се е хванал за Зюлейха и се бори за любовта й по много нестандартен и изкривен начин. Отделно, Йълмаз сякаш е опустошен от престоя си в затвора и излезе гневен и променен относно любовта, сякаш вече няма доверие, мнителен и объркан. Определил си е среща със Зюлейха, а идва Демир с пистолет, за да изплаши натрапника. Може ли Йълмаз и за минута да си представи цялата сложност на ситуацията, цялата схема на манипулациите. Мисли повърхностно...не мисля...мисли това, което е най-близо до логиката. Доста далеч от логиката е схемата на Демир с бележките, капана и цялото театро...да, ние виждаме цялата картина и на нас ние ясно, мислим си, че и на героя някак си трябва да му е ясно...но не става така...дори и в живота не е така.
 

https://www.facebook.com/1328982020/videos/10212891744671585/?t=16
С превод.

Привет, девойки.

Зюлейха беше много настоятелна да заминат, затова за мен тя няма вина, че е крила нещо от Йълмаз. И аз мисля, че искаше да го предпази от нова лудост.

Относно искането на разрешение за ухажване от брата - не съм сигурна, че това е норма, която задължително се спазва. И по онова време двама млади са опипвали почвата кой кого ще хареса без да искат разрешение от семейството или поне такава представа имам за времето там тогава. Това е Демир Яман, мъж със състояние, почтен, работлив, способен да гледа жена - какво по-естествено от това да усети дали има благодатна почва за ухажванията му. Е, впоследствие видяхме, че той налага любовта си, но това е друг въпрос.

Моят отговор на въпроса кой брак има по-голяма тежест. Този, който и обществото е признало. Затова бракът се сключва пред общността, за да се знае кой е женен, кой не е. Бракът на Зю и Йълмаз може да е обещание, което да им дава сили на тях самите, но единственият законен брак в случая е този на Зюлейха и Демир. И за мен той има тежест.

Хубав ден, момичета!

На всички привет! 

Дана, не само може, а Йълмаз, както и всеки от героите са натоварени и с културни задачи. Но действието в сериала, така е засега, се развива основно в Чукурова. Показват ни проблемите тук, затова и тежестта е върху героите от Чукурова. Липсата на любов може да е частен проблем, на човек или на семейството, може да е на културата на това място и по това време, а тези неща най-често са вплетени едно в друго. В сериала движещата сила на действието са двата плана на Хюнкяр и Демир, единият основан на пълното отсъствие на любов, а другият губещ равновесие за ежедневието, за да получи любов и така да промени света, в който живее. Показват ни сватбата, примери (Дженго, Гюлтен) за бракове, в които любовта не е водеща. Ще видим какво ще получим като история за миналото на Хюнкяр. В най-груби рамки това е, което ме кара да мисля, че любовта на Демир е не само негов частен проблем, а и културен. Той е герой, в когото е заложена промяната в две неща: любовта и модернизацията. Двойката, прелетяла като двойка птици, неслучайно ни ги показват и на постерите в бяло и свиващи „гнездо“, от свободата на полета си попадат на тъмния землист фон (или с друг образ „под облак“), където са майка и син в тъмни цветове. Демир иска да се измъкне от тази тъмнина, която е символична. Между идващите отвън и местните герои трябва да правим нашите размисли; това е  културна задача, поставена на всеки от образите. Паралел ми е и Мустафа Булут, там бащата Булут беше носител на миналото и старите разбирания за любовта, от които героят искаше да се откъсне. Тук това правят с майката и сина. Това е моето разбиране по този въпрос, то не е необходимо да съвпадне с твоето. Но ако ти ме убедиш, мога да премисля.

Благодаря за обяснението за Йълмаз.
Приемам, че е така.
Между другото, очаквам промяна при него.

Защо Демир не се съобразява с брака пред Бог? Вчера обясних това. Защото за него валиден е брак по закона и пред обществеността, вероятно би приел и религиозен брак, но той се сключва също пред свидетели. Споразумението между двама души пред Бог е нещо изключително авангардно и то за него е невалидно. То не влиза в неговите представи, така го мисля аз. Сега видях, че и Дани е писала в този смисъл.

Дана, предлагам да остане всеки на мнението си за ситуацията в чифлика преди затвора.
За особените реакции на Зюлейха от това време писах аз и ги бях събрала някъде назад. Тогава не можех да си ги обясня и доколкото си спомням, оставих това за нататък, когато чуем евентуално нейните обяснения пред Йълмаз или пред друг. И сега правя това.

За последния ти пост и особено изречението:
„Колкото единият се съмнява в любовта, толкова другият вярва в нея и я иска и търси.“
съм напълно съгласна с теб. Такива ни показват двамата герои.
А какви ще завършат на финала, това не е ясно сега.
Затова нито радост за единия, нито скръб за другия.
Просто гледаме и казваме какво виждаме.!

Много ми е интересно какво ще стане с отношенията Азизе – Хюнкяр – Зюлейха.
Очаквам много от тази линия.
Независимо, че в момента изглежда почти прекъсната.

„Искам си сина!“

Дани , напротив, Зюлейха не беше въобще настоятелна, нито каза истинската причина за желанието си. Как да не е крила нищо от Йълмаз?! Не му каза за ухажването от страна на Демир, излъга го за причината, поради която Демир я извика в библиотеката, излъга го, че Демир разговаря с нея за работата й, не му каза за думите на Демир - „ остани тук с мен”, което си е чисто признание в любов, не каза на Йълмаз, че снимката му е по вестниците, скри за бременистта си. Това ако е нищо, здраве му кажи.
За разрешението - задължително е това разрешение и младите нямат право да опипват никаква почва. Даже не е препоръчително да остават на саме, нито да си говорят. Такава е традицията, такава е културата. Демир може да е съвременен млад мъж със самочувствие, но живее в Чукурова и ухажва млада жена от бедно, работническо семейство, израстнала в Истанбул, която до скоро работеше на полето. Това не е богаташка от хай лайфа на Адана. С това си поведение, Демир изложи на опасност и самата Зюлейха и честта й. И под разрешение нямам предвид да ходи да целува ръка на Йълмаз, а да поговори с него като мъж с мъж. Или да поговори за това със самата Зюлейха. Но той не стори нищо от това.
Отделно за това, че Зюлейха искала да предпази Йълмаз от втора лудост- не мисля така по две причини. Първо, спасяването на Зюлейха не беше лудост от страна на Йълмаз и е жалко да се категиризира по този начин и второ - самата Зюлейха многократно успокояваше Йълмаз, казвайки му, че е постъпил правилно и че няма вина за случилото се. Да се сравнява случката с лихваря и евентуалните реакции на Йълмаз към Демир, ако Зюлейха му беше казала - не мисля, че е правилно, защото нямат нищо общо. Йълмаз не е луд убиец, че да тръгне да трепе Демир, убийството на лихваря беше инцидент и въпреки действията му, Йълмаз не е искал смъртта му. Просто ми е непонятно как за една и съща ситуация Йълмаз е критикуван в две различни, коренно противоположни посоки. Едната - Зюлейха не му е казала за Демир, защото Йълмаз ще откачи отново и ще убие за втори път. Втората - Йълмаз е неглижирал тенденциозно и нехае за това, което вижда в поведението на Демир към Зюлейха. Просто е нелепо и няма логика. Йълмаз е ли ревнив лудетина, който ще убие само, ако някой погледне любимата му по-така или е неразсъдлив и нехаен като мъж и защитник на Зюлейха? Кое от двете? Защото двете характеристики са коренно противоположни и не могат заедно да съществуват в една личност, която не е шизофреник.