С малко МАЙско тумбаче напред, втори триместър привет!

С първото дете при регистрация за Жк вече бях + 5 кг. На финала бях + 22 кг.
Сега стартирах с 15 кг повече от тогавашния ми старт и мн се притеснявам за качването. Но ето вече 15 седмица, а съм само + 1 кг. А тогава повръщах и ми се гадеше, сега даже се замислям бременна ли бях или не 😁
Така че хранете се доколкото можем правилно, но явно не всичко зависи от нас

Ех, момичета, да ви се похваля! Нали ви казах вчера, че искам.да се раздвижа ха ха, та днес след сладка дрямка излязох на двора и играх малко баскетбол 😂.Под играх разбирайте похвърлях си малко в коша, ама така се развеселих, пропиляна спортна надежда съм аз.😂
Monamour, радвай се, че си качила малко, чудесно е , че бебчо се развива добре , а мама продължава да е фина. Според мен е време да приемеш, че всичко е шест и повече да се радваш на това! ❤
Lolita, и мен на моменти ме хваща шубе как ще се справяме с още едно детенце, но гледам да не мисля...иначе глава ме заболява. 😁В момента си живеем преспокойно, детето порасна, спокойно и добричко е, а ние сме в състояние освен да му даваме много любов и да си го гледаме без да правя сметка, ако му купя нови обувки, какво няма да мога аз да си купя например. Със сигурност обаче ще ни е по-трудно с още едно съкровище, но аз знам, че ако има любов в едно семейство и здраве , другото се нарежда и някак си си го повтарям за спокойствие и кураж.Така че горе главата, сигурна съм, че след време няма да може да си представиш живота без това човече, което расте в теб сега!❤❤❤

Понякога се споглеждаме с ММ и се питаме: Абе, ние какво правехме по цял ден преди да имаме дете?
Наистина не можем да се сетим как изглеждаше животът преди него. И не знам и какво съм правила с цялото това свободно време само за мен. Е, имах по-добър педикюр и по-редовно оскубани вежди.
С времето всичко си дойде на мястото - сега пак си работим, пак си излизаме, пак си ходим на почивки.
И с второто ще е така. След първата годинка, живот и здраве, пак ще си намерим ритъма.

Хубаво звучи 'след първата годинка'. Дай боже така да е при вас. На мен ако ми се падне малко чудовище като първото ми човече...не знам как ще се справим хаха. Здраво да е само пък спането, пътуванията и приятелите ще оставим за по-натам.
Както казва майка ми ' който не се е родил, той не се е изгледал'. Ще се справим със сигурност:)

Охх аз снощи викам на мъжа ми "ти осъзнаваш ли след няколко месеца, колко много ще се промени живота ни.. вече няма да излизаме когато ни е кеф, няма ходене често на кино, събирания с приятели.. един малък човек ще заеме ежедневието ни целодневно", той каза, че го разбира, но според мен и двамата ще го осъзнаем чак когато се роди. Все още ме е страх от промяната на навици, ежедневие и всичко, но аз съм си такава не обичам много много промените, но пък детенцето е желано и обичано още от сега. Нека да ни е живо и здраво пък ще го отгледаме и ще се нагодим според него. Ако за децата си не правим компромиси, то за кой друг? 🤗❤

Същата работа сме и ние. Имаме сега един ритъм, пътуваме (пътуваХме) често, излизаме често, рядко се задържаме вкъщи петък и събота вечер. Какво ще правим, ако не може да идем на море поне няколко пъти лятото, и поне на още няколко места пролетта или есента... Имаме приятели из Европа, редовно се виждме, обикаляме за концерти... Ей на, сега в момента трябваше да сме на концерт в чужбина, но док каза да не рискувам. Още не мога да осъзная всичко и да го мисля по друг начин.

Вчера например обявиха група за Hills of rock в Пловдив догодина в края на Юни и вече се чудим дали ще може идем, кой би могъл да гледа бебето и как въобще да ни се случва всичко. Ей на, не знам!

Ще се нагодите спрямо бебчето, изглежда малко страшно, но нещата винаги заемат правилна позиция за всеки. И при нас имаше притесненя с появата на детето, при все че бяхме свикнали на неспирен живот, обикаляне къде ли не и такива. Но след като се роди не променихме много начина си на живот, започнахме с нея да ходим навсякъде, почнахме я от 4 месечна възраст и 2200км с колата минахме, побъркахме го от обикаляне това дете, но просто се напаснахме тримата и така че на всеки да му е добре. Нито занемарих себе си, не се оставих и просто съчетахме всичко. Сега ще видим с още едно как ще е, не се тревожа, ако седна да го мисля нищо общо няма да излезе накрая Да са здрави, че това е най-важно! 💓

Живота се променя генерално,  но пък човек се напасва и в крайна сметка може да съчетае нещата. Мен най- ме тормозеше липсата на сън (морето диване ме вдигаше по 5-6пъти на нощ до 2 годишна възраст)... другото, което се губи е спонтанността - като в петък следобед да решите да заминете на палатка в планината за уикенда  или след работа спонтанно да излезете с приятели и да се приберете по малките часове.
За пътуванията - с бебе кърмаче е най- лесно. С дъщеря ми се качихме на самолет когато беше на 2,5 месеца,  на 3 месеца бяхме на почивка на канарските острови, на 8 месеца имаше 14 полета зад гърба си и 5 държави.

Виж, на кино и ресторанти не ходим ако не сме в отпуска - живеем далече от роднини и баби, но някакси не ми липсва много и си наваксваме през ваканциите.

За килограмите - monamour  въобще не се притеснявай - аз карам 16гс и съм точно на същите килограми както преди бременността. Трябва да се отбележи, че загубих 2кг в рамото и сега пак ги наваксах . С миналата ми бременност бях +3 в 6ти месец и много се бях притеснила, че бебето може да получи увреждания защото не ям достатъчно. Опитвах се на сила да се тъпча, но докторът ми ме успокои и каза да не се вкарвам във филми - в началото бях отслабнала с 4кг така че и това се броял. В крайна сметка финиширах с +16кг. Излезе 4кг бебе, останалите ги свалях 1година и накрая закотвих на +4 от преди да бременея . Не бързай да качваш - никой не се е разминал без + крилца,  но колкото по-малко толкова по-лесно след това.

То това ми е малко филма поредният, да не би да кача изведнъж 100 кила. 😂
Ох и още 2 филм от преди малко, ядох тоблерон, а както знаете е твърд. Усетих половин час след това подутина от вътрешната страна на венеца между 1ви и втори зъб горе. Погледнах и направо се разревах, заприлича ми на тумор. Последваха снимки, пращане на моята кума,която е зъболекар и рев,че едва ли не имам рак. И това в рамките на 15 Мин.
Изводът е,че стоенето сама вкъщи уикенда не ми се отразява добре на психиката. 😅
После навързах нещата с тоблерона..

Ах, как искам и аз да ида на Disturbed... И го мислим и ние. Но не знам до колко ще е ок бебе на 30 дена да го оставим и да ходим да куфеем. Свекърите ми са в Стара Загора и така ме сърбят ръцете отсега.

Спокойно и аз нямах проблеми с гаденето и аз съм плус 4 5 кг

Добро неделно утро.
Легнах си с леки болки в гърлото снощи, като смуках прополки и взех Осцилококцинум.
Тази сутрин се събудих и едвам преглъщам. Някакви идеи освен пчелен мед? 😓
Май ще ме натръшка и мен тъпия гаден вирус.

Лина Д. да не се притеснявам казваш,не съм само аз 😂😂😂 Каквото такова,ще му мислим после 😉

Монамур вземай мерки навреме,че аз направо се плаша от сегашните вируси . Няма да забравя миналата зима се прибрах по празниците и 10 дена в болница бях, направо не ми се мисли сега какво ще правя ! Бързо оздравяване!

Monamour още в началото имах хрема и болки в гърлото и пръсках тантум верде форде и точно от 3 пръскания ми се оправи. Пише, че няма противопоказания за бременни, а и по-добре бързо да се пресече, вместо да се влачи дълго. На малката също пръскам ако има нужда и съм много доволна.

Амурче, Хомеожен мога да ти предложа, хомеопатия за болно гърло на Боарон. Обади се по тел на гинеколога ти и питай дали е ок. Другото, което на мен ми беше изписано и одобрено от джи пи хомеопатка и АГ-то е едно за смучене ИСЛА.
Момичета с първо бебенце в тумбака, с риск да прозвуча като някаква поучителна леля - наистина се нагласят нещата, ще видите. И както е казала Кореандърчето трябва малко да го свикнете бебето с вашия режим. Нашият мишок беше на 10 месеца като го заведохме на море. И за едно лято ходи 4 пъти. Аз също не се зарязах, стремях се да се насилвам дори понякога (защото наистина безсънието за мен е най-големият бич на бебето), но да излизаме вечер, да имаме пак социален живот.
А за тия концерти - аз много ви се радвам на ентусиазма (пак тука ставам поучителна ), но изчакайте да дойде бебето и ще видите, че може и да не искате да го оставите за 24 часа на никого. Много беше трудно, поне за мен беше, в началото да го оставям на някой. Но аз знаех, че трябва на 5 месеца като стане да се върна на работа, нямаше как. И за това си наложих сама да свиквам. Не съм споделяла с никого, всички си мислят, че съм си малко ледена. Но всъщност от вътре ми беше много гузно и зле. Точно с цел свикване го дадох на майка ми за два часа като беше на 10 дни. Само да излезем с приятели набързо до един ресторант до нас. Акъла ми беше само в бебето. Нищо не разбрах от това излизане освен, че искам да се прибера веднага. Но с времето става по-лесно и по-лесно. Само чувството за вина не си отива.
С една приятелка се шегуваме , че да си родител, това е основно да се чувстваш виновен. Все нещо не си направил както трябва. Ако го водя на градина - ето, на, виж се, гледаш да се отървеш от детето. Ако не го водя на градина - ти, само го държиш това дете в нас, как не те е срам. Ако го водя на лекар - само го влачиш по доктори за едни сополи. Ако не го водя - а, а ти като се разболееш ходиш на лекар, нали. Егоистка. Твърде много внимание му обръщаш, ще стане мамино синче. Не му обръщаш достатъчно внимание, как не те е срам. И още мнооого такива мисли Но се стремя да ги контролим, не им се поддавам и вътрешно знам, че правя най-доброто, което мога за момента. Но това тънко гласченце.....от време на време се прокрадва.