Подсъзнанието може всичко/69 Линкове за всички техники има на 1 стр.

Пиша набързо и май не съм се изразила много точно. Не става въпрос за "Тайната". Не мога да го изгледам този филм и това е.
Общо взето еди мъж вървеше през пустинна област и един пръст(съдбата) го насочваше към извора с вода. Но той най-упорито заобикаляше пръста и все повече и повече се изтощаваше. В клипчето цялата картина се показва най -накрая от високо и за да стигне водата ,която беше на "две крачки" , човекът измина много повече път и се натъкна на много препятствия,които можеше да си спести,ако не се противопоставяше. Накрая стигна до водата,но му отне мнооого повече време. Опитвали ли сте се да помогнете на муха да излети от прозореца? Общо взето нещо такова.
За себе си,когато нещо не ми се получава,или се запъне много, вече не настоявам. Оставям идета да узрее. Да й дойде времето. И знам,че е за добро.

Дааа, ясно е, че щом не става значи си има причина за това. Когато изпусна автобуса (примерно) го приемам за знак, че не е трябвало да се кача, защото е трябвало да срещна еди-кой-си и той да ми каже еди-какво-си. Така работи вселената и гледам постоянно да си отварям очите и ушите. Не ми се получава винаги, но общо взето  анализирам прекалено много и винаги се оглеждам за "знаци".

Има знаци, но понякога не ги забелязваме, друг път не знаем правилно да ги разтълкуваме.
---------
@6u6ulina
по повод работата  ще ти разкажа една лична история:
Преди цели 14 години си харесах една висока бизнессграда с много  фирми, където и една фирма Х, която ме интересуваше. Гледах нагоре и си казах, там искам да работя, на 17 етаж. (Не знам защо точно на 17, вътрешно усещане, но не ми е било идея фикс.) Всеки път като мина оттам, отново се сещах, и поглеждах нагоре, броях до 17 прозорците и т. н.
След  7 години започвам работа в същата фирма Х, но офис в друг град.
Но решавам да се върна в първия град и пускам биографии насам-натам, не търся по адрес въобще, а по др. критерии  и си намирам работата, която бях писала на пеликана (от вас научих). Свалям СВ от сайта, но дни след това ми се обажда една HR (толкова бързо говореше, че даже не запомних от коя фирма) и ме кани на интервю. Аз казах, 'добре, ще дойда' и тя ми написа адреса. Гледам в Гугъл, адресът е точно в тази бизнес сграда. Поглеждам си аз какво съм кандидатствала и виждам, че имам една фирма  Y от тази бизнес сграда. Подготвям се за интервюто и отивам.  Обаче се оказа грешка, тази фирма Y е на по-нисък етаж и въобще не ме е викала. Съвпадение на  фамилиите на HR. А ме извикали от една др. фирма Z на висок етаж (но не 17ти)., които сами са ме намерили. И аз съм в ситуация да ида на интервю без да знам нищо за фирмата и позицията. Нямам време нито за интернет, нито да се обадя на приятел. Оказва се, че набират много хора наведнъж, защото изнесли работници в Индия. И ми предложиха работа при тях.
Та ето, и двете мечти са ми се изпълнили:
1.Да работя в мойта любима фирма Х, пък макар и в друг град.
2.И да работя в тази бизнес сграда, е, не на 17, но пак на висок-етаж. Междувременно любимата ми фирма X е отдавна преместена в друга бизнес сграда.
Не приех работата в Z, вече не ми се работи  в сградата, не ми е толкова важно

Внимавайте какво си пожелавате! И не  бързайте толкоз.

Pepina_n3, перфектен пример, благодаря! Лично ми пасва в момента, не за друго

Иначе, не може да знаеш какво би станало, ако си избрал А, какво е можело да стане в Б... Но пък аз тогава се питам: От сегашната си позиция, ако се върна n-броя месеци, години назад, бих ли избрала друго. При мен този тест не е показвал колебания. Няма лесно, всичко е смесено и зависи от личната ти гледна точка. Тоест, ти решаваш тази "гадост", в която си се озовала, дали може да ти е от полза с нещо и по пътя и как. Не "или не" - да стоиш и лепиш пеликани, мъмриш молитви над свещи, стъпваш с левия крак на дясната плочка, а "как?". И изобщо колко пъти е ставало дума, че единственият смисъл на всякакви ритуали е да те накарат да повярваш със спокойствие и да си продължиш пътя и усилията към случването? (с други думи да намалят прословутата важност)

Ако искам да замина за Америка (искала съм, и сега ми минават мисли), няма да мисля как няма да стане, а ще мисля за възможностите. Не схванах казуса нещо, редица хора са заминали и са се преквалифицирали на... каквото дойде. Имам и познат, който живее там някак си, работейки за българска компания (заплатата е по-малка). Други временно чистят къщи, да речем. Никой не иска да чисти къщи, но от някъде се почва (произволен пример е). Изобщо опции всякакви. Ако истински го искаш, ама май нещо не го искаш истински. Аз примерно не го.

Убедена съм, че поискаме ли нещо то ни се случва. Дадох си сметка, че без да забележим ние искаме и неща, които не бихме желали. Неслучайно все ни съветват да внимаваме в мислите си.
Понякога искаме нещо, то се случва, но вече не ни е нужно. От около 2 години искам да се добера до една платформа, но трябва неин клиент да ме покани. Казвах си, само веднъж да се добера до нея и работата ми ще процъфти. Преди седмица ме поканиха, но правилата междувременно са се променили и аз не мога да се възползвам от предложенията на клиентите.
Реших, че това е знак че няма да пробия в тази посока.

По казуса със знаците - дали сме взели правилното решение, може да се разбере от крайният резултат - в единият, в  избраният, и реализирания случай напр, се случва нещо гадно, и накрая осъзнаваме, че това е било грешен избор.
Напр. преди 7 години бях пред избор в служебен план. Избрах по-незначителна позиция, и през цялото време на работата, съжалявах че съм я избрала. Сега 7 години по-късно осъзнавам, че тази работа ми е помогнала да срешна любовта на живота си. Тогава за това мечтаех денонощно. Докато на другата позиция щеше да е невероятно да го срещна.
До този извод стигнах и след няколко откровения от страна на ММ.  Някак си проведението/Бог/съдбата ме е насочила да избера точно тази позиция.
Но това може да се останови само след дълъг период от време, когато парченцата  се подредят.
Напр. аз това го останових след три години...

То пък, представете си, на всяко решение някой да ти казва наляво или надясно да поемеш. Животът хич няма да е интересен.

А според мен няма правилно и неправилно решение. По-просто е. Вземаш решение, следваш го и животът ти се променя в някаква насока. Знаците плюс и минус ги слагаме ние, самите, заради мимолетни глупости понякога, друг път заради радикални промени, ама ние придаваме важността и значението на случилото се.

По въпроса за работата :

В момента работя на място, където не се занимавам с това за което съм учила, но с потенциал и това да стане .

Тъй като съм на изпитателен срок и той изтича април месец , се колебая дали и как да подходя относно увеличение на заплатата .

След като лично видях как колега взима 2,5 х повече от мен + сл.кола и покриване на гориво , ми светна лампата че няма как да продължа така .
Изпълнявам си задачите, оставам и до след края на работното време, друг път идвам и в 6.30 / започваме 9,3/ , не ползвам обедна почивка, дори и през уикендите се случва да ходя .

И в крайна сметка ,  жената която ни почиства - взима  повече .

Когато споделям на родители/приятели че не успявам да се справя финансово - всички знаят едни и също - като мине изпитателния срок ще има увеличение , да де ама това ми го казват хора , със сигурна работа вече 25 г и още поне 15г , а при мен не е така .

Започнах да пускам СВ и за нощни смени , някакси да се оправя и да вляза в ритъм - уви когато споделих с Майка и приятел , не срещнах тяхната съпричастност .

Ако сте на мое място , имате работа , но не се заплаща реално на възможностите ви , въпреки че има как - защото  фирмата наистина към момента е една от водещите на пазара , няма и очертания за поощряване .

Ще стоите ли на сигурното и малко заплатено , или ще търсите нещо друго и ако намерите тогава да им съобщите ?

Ключовото е ,,ако намерите,, защото с моето образование няма много места където да се пласирам в момента , но въпреки това съм готова дори и в чужбина да отида за квалификации и да се развия. Уви за там също трябват пари за старт , а тук абсурд да спестя .

Постоянно  получавам ,, неразбиране и едва ли не трябва да се чувствам гузна , че имам намерения да напускам ,, защото видиш ли компанията е от сериозните , и било шанс за развитие ,,,,, ....

Ама бензина върви с пари , а аз съм сама и усещам как попадам в един кръг - от работа вкъщи , вкъщи на работа и до супермаркета . Нищо друго  и това ми било нормално ежедневие . ?!??!

Може би започни да си визуализираш заплатата, която искаш? Дали ще е в тази фирма или друга, няма значение. Визуализирай как ще ти протича денят, за какво ще си харчиш парите и т.н.

Alethea,
смятам че  никой работодател, още повече толкова сериозен колкото казваш , ще си позволи да изпусне кадърен служител. Повярвай, качествените хора не се намират под път и над път. Чудесно е, че си им показала какво можеш, сега е техен ред да покажат на какво са готови, за да те задържат след като ти изтече изпитателният срок. Тогава е момента да поставяш условия.
И задължително се възползвай от съвета на Auspicious!

@alethea
не гледай в канчето на другите. Какво ти влиза в работата колко взима колегата ти? Ти нали доброволно си се съгласила на заплатата си и трябва да си щастлива с нея. Ако не си щастлива, напусни, намери си по-висока, независимо по специалността ли е.
Като искаш в чужбина, иди! Всичко е в твоите ръце. Има нискобюджетни самолети, има общежития, където можеш да живееш първоначално, докато си намериш работа. Не е невъзможно. Аз живея в чужбина. Трябва да ти кажа, който може да оцелее в БГ, ще оцелее и в чужбина. Има и работа. Всичко има, но ще трябва да живееш с други хора, ще ти се промени малко живота. Ти трябва да си направиш избор. В чужбина в повечето фирми е забранено да се коментират заплатите, фишовете се изпращат в кодирани мейли. Заплатите се договарят, напълно възможно е да са различни, пазарна икономика е това, някой се продава по-добре друг -  по-зле. Недей да се мериш с колегата, недей да му завиждаш.Това са лоши емоции.

Ами ние във фирмата сме трима човека , искаш не искаш , знае се кой колко взима .

При мен тъпото е че се подведох , разчитайки на доброто отношение и убеждение , че работата ще е спокойна и няма да се товаря за разлика от предното място.

И като видях фиша на първия месец и ми стана лошо , но си казах , ще издържа , поне да се науча и придобия нови умения .

Но забелязвам как напоследък все по-често протягам да търся обяви за друга работа , а и за чужбина .

Сама съм си виновна, че се съгласих на това , това си го простих ; ама няма да простя ако сама и се прецакам да стоя някъде, където взимам с 80  лв повече от Мин заплата , докато други до мен  взимат пъти повече .

Знам си възможностите и знам че лесно се приспособявам, но просто искам да си изчистя главоблъсканиците и взема този път разумно решение .
Разумно !

Ха! Тези са от моментите, в които имаш чувството, че верно някой е предначертал план. Имам подобна история. Период на търсене на подходящото място. Започнах работа и я напуснах месец по-късно. После пробвам други неща - не особено успешни. Закъсвам вече финансово. След няколко месеца ми се обаждат от същото физическо място (сграда), друга фирма (е, свързани са). Странното беше, че не помнех да съм кандидатствала, защото обявата (която издирих веднага), беше съмнителна. Но приех "за заплатата" с намерението да продължа да търся. Година и половина удрях на камък с всякакви опити за преместване. Година и половина, в която с настоящия ми мъж тайно сме си симпатични, но някак си не виждаме като двойка и точка. Накрая се "намерихме", той си спомни, че ме е виждал и харесал още в онази работа с единия месец, а в момента, в който създадохме отношения, "космическият" канал се отпуши и рязко ми се обадиха (на мен, не аз да търся и кандидатствам) за страхотно място със страхотна заплата. Никаква логика в цялата работа, ама на. Още сме заедно ) Все едно някой насила ме държеше там, докато глупавата аз осъзнае целта на приключението.

alethea, правилно ли разбирам, че си на изпитателен срок, ще рече под 6 месеца във фирмата? Колегата ти с екстрите откога е там? Ако сте на равни начала, разбирам негодуванието ти. В противен случай - не мислиш ли, че трябва да се докажеш първо. Точно затова са изпитателните срокове. И какво значи "като видях фиша за първия месец", не си ли се договорила за заплатата, защо си изненадана? Винаги може да смениш, кой те спира, но ми звучи като "светът ми е длъжен и аз не нося отговорност за нищо". 
Освен това, не изтъквай, че си висяла повече часове на работа. Ако в тях е свършено нещо, е различно. За съжаление съм познавала достатъчно хора, които прекарват дълги часове в нищонеправене, включително един мой бивш шеф, който редовно висеше до 22 ч и после ходеше и уикенда в офиса. Работата обаче я вършех аз. Просто отбелязвам, ако трябва да се калибрираш.

O, не , той започна след мен .

Нищо не изтъквам, просто споделям.
Както казах, дойдох да се науча, защото преди бях в коренно различна среда и го приех като възможност за допълнителен опит в друга сфера.

Проблемът ми е, че не умея да се договарям при все че нямам сигурна друга опция и може би затова все още не съм надала глас.
При мен малко е случаят - маймуната не пуска клона, докато не хване друг.

За договаряне на заплатата- какво да кажа, всичко тогава стана много набързо, мен ме прехвърлиха от едната фирма в другата ( под общ клон сме ) , директора беше извън страната и аз от немай къде, вместо да търся друго тогава, се реших да започна тук, видиш ли защото ги познавам хората. Както казах, моя е грешката , че тогава се съгласих на тази заплата, но към момента трябшава да започна някъде бързо, за да си покривам разходите.


Два пъти вече съм я яла тази ряпа, да напускам и да се пускам по течението и ако намеря чудесно, ако не - .......
За радост, всеки път късмета ми се усмихва, ама докога?
Не искам да разчитам на него .

Както и да е, просто споделям, случаят е по-особен и си давам сметка, че понякога бързите решения, не водят до нищо хубаво.
Затова сега търся разумното.