Остави ме защото не мога да имам деца

Нито мода да те разбера, нито мога да ти обясня... Имам чувството, че живеем в паралелни вселени. Както и да е, пожелавам ти късмет с новия ти приятел.

Е, трябва и едно изречение за финал.
Докато има жени, които са готови да живеят на семейни начала, а не в брак, мъжете ще си  ги сменят като носни кърпи.

пп. А, глупостите, че майките на момчетата не им давали да се женят, устройват идеално феминистките, които държат да са еднакви с мъжете- да свалят мъже по дискотеките и да се гордеят, че са ги изчукали в кенефа, да заживяват веднага под един покрив, демонстрирайки как могат да бъдат и любовници, и слугини, само и само да задържат безценното завоевание.

Лъгани и манипурани са толкова дълго, колкото го позволят. Главата на раменете не се използва за поставка на шапката, нали?
Има мъже, при които ергенаджийските компании са и ще бъдат на първо място. Има и мъже, за които тези компании ще отидат на второ. Ти от кои мъже си избираш?

Еми съгласяват се, ама на колко години се съгласяват? Като чукнат трийсетака някъде. Каквото и да си говорим, тия неща се действат на млади години. И аз да съм мъж, да ми дойде някоя попрезряла, тепърва да ми тропка с крачка за брак и деца на мига, ми ще й бия шута като ми омръзне след година-две. Младото си е младо, и ако си на 23-25 трудно ще ти откажат това, за което се борят разни 35-40 годишни лели.

Еее, ама защо имаш такова мнение за нас, тридесет-годишните? Напротив, по мои наблюдения, които могат да имат тежест на статистически изследвания, едно 20 годишно девойче по би се залъгало на романтични обещания. Една "вряла и кипяла" жена си знае интереса и няма току-така да се хване на дълъг път с мъж, без нотариално заверен съюз. А и бракът не е някаква прищявка, на която имат право само пърхащите с мигли невинни създания. Всеки нотариус би ви го казал.
Пак по мои наблюдения (а те са върху много хора, от поне три държави) жените около 20 се забавляват, следват и не мислят за брак. Около 28 ситуацията се променя - теглят се кредити, зачеват се деца, и бракът се налага по чисто журидически причини. Разните 35-40 годишни лели са достатъчно независими (и понякога даже разведени веднъж) да решават какво искат. Не да се молят, тропайки с крак.
Почти се обидих. Фръц.

Писала съм го и преди. Когато двама души са общо взето с еднакви доходи и една жена може да се издържа сама, няма нужда от брачни обещания. Финансовата независимост е ключова за независимост по принцип. Липсата на брак не е белег, че мъжът задължително е използвач. Наличието на брак също нищо не гарантира. Разведените, тръгнали си от общия дом, неполучаващи дори смешна издръжка от 100 лв., са много повече от ползващите семейното жилище до 18 г. на детето. Един мъж се страхува,че жената може нещо да му отмъкне,  когато е гола като пушка и си го избира основно за провайдър. Познавам много стабилни семейства, които нямат брак. С брак, без брак, жената винаги е прецакана при раздяла, ако е била финансовозависима от мъжа.

Брачните обещания не се лимитират само с развода. Има, за съжаление и по-страшни неща. С подчертаното съм абсолютно съгласна. Една жена е прецакана при развод, ако мъжа и е кофти тип. Има токсични мъже, които могат да "стъжнят" живота и на финансово независима жена. И достатъчно благородни, които да ги е грижа какво става с децата им и c тази, която е делила леглото им. Поговорката, че наистина опознаваш един мъж, когато се развеждаш с него е много вярна.

И на мен ми стои малко наивно това, че ще "сплашиш" мъжа с равните си доходи.

И друго ми е странно - ако една жена винаги е на нокти, никога, ама никога не си позволява да се опре на мъжа - то това със сигурност донякъде би наранило връзката. Освен това няма никаква гаранция за 100% финансова независимост през целия живот. И какво става - ха малко ти паднат доходите или прегориш, ха ти показаха вратата...

Така е за съжаление, Сирен. Никой не ти дава гаранция, че няма да паднеш от коня, дори и да си опитен ездач. А примери около мен, колкото искаш. Един от друг по-тъжни...
Къде го видя това със "сплашването". Пропуснала съм го.

E идеята нали е жената като е еднакво платена, да има "ядрено копче", че може и сама...това са си пистолети под масата. И това изисква и двамата да запазят еднаквите доходи и съотношение цял живот.

Ами обиждай се, аз пък го написах от висотата на 43-те си години и хич не ме е срам да се нарека леля. Кака, във всеки случай, не съм . Най-смехотворни са ми разни 35 +, които много държат да са "каки", понеже нямали деца и не били женени. Когато ми е било времето, тогава съм била луда и млада, тогава ми е отивало да се правя на девойче и да "пърхам с мигли". Една жена на 40+ вече трябва отдавна да го е играла това, да има попораснали деца и вече да се оглежда за екскурзийки с мъжа или с приятелки, а не тепърва да бърка пюрета, да опъва бръчки и да се чуди как да придума миУото за брак. Или пък да му доказва колко е независима и силна.То, дотогава ако не са го изиграли тоя театър и вече да са напаснали сметките и финансите....
Не говоря за вече разведени жени с деца, които наистина знаят какво искат и какво търсят. Тях наистина не е лесно да излъжеш и си знаят цената.

Сирен, защо трябва да си на нокти и да не можеш да се отпуснеш?  А във вашия случай, като ти не работиш и от мъжа ти зависите 4 човека, той дали може да се отпусне? Защо пък мъжът да не се опре някой път на жената? Когато работят двамата, осигуряват добър стандарт, имат възможност да спестяват, е по-леко и всеки има „въздух“ да остане известно време без работа. Доста по-напрягащо е да си единствен провайдър. Точно ти си типичният пример как някой може да те прецака при развод и как на друг можеш да разчиташ напълно, макар и да не сте женени. Недоумявам защо във всяка тема предупреждаваш „наивните“ момичета да не правят така. Въпросът е правилно да изберат мъжа, а не дали ще се оженят за него. Аз бях женена, но ако мъжът ми не ми беше предложил, щях да родя без сватба и не виждам никаква драма в това. В нашия случай с развод или просто с раздяла нещата щяха да са абсолютно едни и същи. С развода само се наложи да походим по съдилища и да платим на адвокати. При смърт, всичко което има бащата отива за децата/детето – за мен точно така е най-честно и правилно. Пак не виждам някаква драма, ако не си домакиня, живееща в къщата на свекървата. Ако изплащаш кредит и сте съкредитополучатели и съсобственици, с брак или без, все ще ти дойде доста нанагорно,  ако единият си отиде или се разболее тежко, ако няма застраховка.

Един мъж, като не е читав, с българските закони след брак пак ще те прецака. Ако за някой липсата на желание за брак е такава червена лампа, ами продължавайте напред, не чакайте години, но и  се погрижете сами за себе си. Никакви пистолети и ядрени копчета не виждам в това да си квалифициран, да ти харесва да работиш и да предпочиташ да си независим, точно защото в живота се случват непредвидими неща и е добре да имаш план Б.

Писала си го и преди, но не е вярно.
При равни други условия, жената в брак се сдобива с допълнителна сигурност, която без брак няма.
Децата по подразбиране са си от мъжа ѝ, а не трепери да не духне, докато е бременна или да откаже да ги признае.
При развод остава с тях в семейното жилище до навършването им на пълнолетие и ако някой каже, че това не е огромен плюс, то просто си криви душата.
Колкото и да е издръжката, полага им се на децата и я взимат.
Елементарно е и не виждам от какъв зор се отрича.

А, че винаги има изключения- нестабилен брак и стабилни отношения на семейни начала, вярно е, но не виждам защо трябва точно изключенията да опровергават правилото, като е точно обратното.

Е, живеем в свободна и демократична страна и всеки си има право на мнение. Сещам се за вица: "Странно нещо са 40-те. Една колежка има внуци, друга е в отпуск по майчинство."
И аз смятам, че 40г са един житейски вододел. Кръглата цифра си оказва психологичното влияние. Но познавам една-две мацки, които се ожениха след 35г и родиха към 37г-38г. Мога да им пиша 6+ за избора им на партньор. И кариерите им са на световно ниво. Няма правила в тази игра.