Две от децата си родих при д-р Киров. Уникален е. До момента не бях чула и чела негативен коментар за него нито от пациентки,нито от колегите му. Само като кажех, че съм негов пациент, на ръце ме носеха.
- Публикувана: 13 ноем. 2018, 11:50 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2020, 19:21 ч.
Раждане в АГ"Света София"(бившата Тина Киркова) - 8 част
Две от децата си родих при д-р Киров. Уникален е. До момента не бях чула и чела негативен коментар за него нито от пациентки,нито от колегите му. Само като кажех, че съм негов пациент, на ръце ме носеха.
Човекът има много опит, ползва се в болницата с авторитет. Ако го няма Мале нов, всички слушат Киров. Когато аз раждах и др Киров беше там, на смяна. Тъй като моето раждане, така и не тръгна от самосебе си(беше предизвикано) засякох много лекари. Киров е специалист, но аз не го харесах. Можеха да ми допукат мехура много по-рано, но той не даде. Нямаше и нужда да лежа в тая предродилна зала, а той настоя.Та мен лично не ме спечели. Също така той много държи на естественото раждане. До тук добре, няма по хубаво от това, но нека не е на всяка цена.
Родих момченце на 17 юли. Този доктор ми отряза крилата и стопи усмивката ми. Бях с много хубави спомени от първото си раждане. В момента в който започна да ми прилошава се уплашиха. Ако ме бяха изпуснали кой щеше да е виновен.
Много съжалявам че не се обадих на мойте познати. Според мен за един естествен процес като раждането не си заслужава да сам 1000+ лева но ето вместо упойката да струва 200 лв тя за мен струва 1000 и отгоре. Защото какво означава ти си плащаш и към теб ще имам друго отношение.
Много съжалявам че не се обадих на мойте познати. Според мен за един естествен процес като раждането не си заслужава да сам 1000+ лева но ето вместо упойката да струва 200 лв тя за мен струва 1000 и отгоре. Защото какво означава ти си плащаш и към теб ще имам друго отношение.
Защо тогава като ме приеха ми дадоха да попълня съгласие за използването на упойка. Бяха приложени.........хора щях да припадна при слушане на тонове от контр акции докато лежах в патологията. А контра кциите при раждане нямаха нищо общо с онези. И неможе човек който не го е изпитал да твърди че с упойка не се усещат контракциите. Всичко се усеща и раждането е по щадящо а така аз се изцедих за малко не пострада бебето и ако ми беше станало нещо кой щеше да носи отговорност за мен. Доктора който прецени че аз съм пикла която ги притеснява по нощите.....
Здравейте на всички, мами! Бих искала да се допитам така да се каже до вас за моят казус 
Раждах първото си дете преди повече от 9 години в болницата, тогава бях решила, че понеже нямам наблюдение от конкретни лекари, а и не бих се доверила на някой от 2-3 виждания, че ще отида, когато му дойде/ времето и вярвах, че все пак там работят професионалисти и всичко ще мине добре. По мое мнение, така и стана като цяло. Отидох през нощта с изтекли води /проверих предварително, че така се прави/. Приеха ме и ме настаниха в патологията, понеже нямах никакви контракции и разкритие, а и тъй като тогава беше бейби-бумът / 2009 г./ и беше страхотия Родилки да искаш! На сутринта ми направиха процедури и ме смъкнаха в предродилна зала /бяха направили даже две, че имаше много жени/. Наблюдаваха ме непрекъснато, караха ме да се разхождам, мериха ми тонове и тем подобни. Въпреки, че бях без избор на екип, не усетих някакво негативно отношение към мен. Понеже не вървяха нещата, нито имах разкритие, нито наченки на родова дейност на няколко пъти ме питаха държа ли на нормално раждане. Принципно, доста бях чела, а и майка ми ме е родила секцио и доста трудно се е възстановила след това /което да, за всяка жена е различно/, но и упойката спиналната също ми беше притеснение, така че дори не си бях помисляла да родя по този начин. Исках да родя без упойки, каквито и да е в гърба. Както и да е след 24 часа, от както ме смъкнаха в предродилна зала ми сложиха системи с окситоцин и въпреки тях и получените контракции не се стигна до разкритие и родова дейност, казаха ми, че се губят тоновете на детето и няма възможност за повече изчакване /след 36 час с изтекли води/ ми направиха секцио. Възстанових се бързо и не съм имала големи проблеми от операцията, но аз като цяло имам висок праг на болка. Лекарите, които ми правиха операцията д-р Димитров /който в последствие разбрах е бил стажант/ под ръководството на д-р Арабаджикова са се справили блестящо. Почти не ми остана белег, толкова е фин и малък, че не се забелязва. Както и да е проучих – вече и двамата не работят в болницата. Това е историята ми с първото раждане! Сега казусът: Предстои ми раждане в началото на януари /термин 8-ми/. От началото на бременността питах наблюдаващата ме лекарка /същата като с първата бременност/ има ли възможност да родя нормално, ако всичко е наред. Отговорът беше да. До последно вече съм в деветият месец, както се подразбира и детето се обърна в правилната посока, а и апаратурата на лекарката ми е на доста високо ниво и изчислява, какви ли не параметри, всичко е повече от нормално като показания. Като ме питаха със сестрата /през последните два месеца при прегледите/, къде мисля да раждам, споменах Св. София /бившата ТК/ и те реагираха положително. Споменала им бях, че не мисля да избирам екип. Едно от притесненията ми е, че избера ли лекар ще започне да ме обработва психологически да раждам планово секцио, което да спомена през последните години имам опит с над 5-6 близки и приятелки, с които постъпиха по този начин. Та и лекарката ми и сестрата изразиха положително виждане по въпроса и че това е мой избор. И так до преди седмица при меренето на тонове на бебето. Отново всичко перфектно и при записване на нов час за тонове сестрата ме попита отново, къде мисля да раждам. Обясних за пореден път същото, което през последните два пъти. Пита ме мисля ли да ходя там на тонова, казах не, тъй като не виждам смисъл, да ми правят едни и същи изследвания на две места. Казах и: живот и здраве като настъпи момента, вземам си чантичката и отивам и дано този път нещата тръгнат добре и да си родя нормално. Казах все пак до този момент няма никакви показания за да ме оперират. Тя беше като шокирана /все едно споменавам това за първи път/. Не било колегиално да се изтърся в болницата и да искам да родя нормално, след като съм имала предишно секцио /пак споменавам преди над 9 години и 3 месеца/. Трябвало да се консултирам и да си намеря лекар/акушерка, който да имал търпение да ме изроди нормално. Та аз точно това оспорих, че именно в днешно време и опит от приятелки установявам, че на лекарите им липсва търпение и явно им е много по-лесно да направят операция и да си приключат ангажимента. Въпросът ми, към вас е има ли майки родили нормално след секцио без избор на лекар в ТК и какво е било отношението им към тях? Според сестрата, ако съм била постъпила така – изтърсвайки се /без предварително заявеното ми желание и избор на лекар, който да го уважи/, щели да се настроят зле към мен!!!
Извинявам се за дългият пост, който се получи!!!
Раждах първото си дете преди повече от 9 години в болницата, тогава бях решила, че понеже нямам наблюдение от конкретни лекари, а и не бих се доверила на някой от 2-3 виждания, че ще отида, когато му дойде/ времето и вярвах, че все пак там работят професионалисти и всичко ще мине добре. По мое мнение, така и стана като цяло. Отидох през нощта с изтекли води /проверих предварително, че така се прави/. Приеха ме и ме настаниха в патологията, понеже нямах никакви контракции и разкритие, а и тъй като тогава беше бейби-бумът / 2009 г./ и беше страхотия Родилки да искаш! На сутринта ми направиха процедури и ме смъкнаха в предродилна зала /бяха направили даже две, че имаше много жени/. Наблюдаваха ме непрекъснато, караха ме да се разхождам, мериха ми тонове и тем подобни. Въпреки, че бях без избор на екип, не усетих някакво негативно отношение към мен. Понеже не вървяха нещата, нито имах разкритие, нито наченки на родова дейност на няколко пъти ме питаха държа ли на нормално раждане. Принципно, доста бях чела, а и майка ми ме е родила секцио и доста трудно се е възстановила след това /което да, за всяка жена е различно/, но и упойката спиналната също ми беше притеснение, така че дори не си бях помисляла да родя по този начин. Исках да родя без упойки, каквито и да е в гърба. Както и да е след 24 часа, от както ме смъкнаха в предродилна зала ми сложиха системи с окситоцин и въпреки тях и получените контракции не се стигна до разкритие и родова дейност, казаха ми, че се губят тоновете на детето и няма възможност за повече изчакване /след 36 час с изтекли води/ ми направиха секцио. Възстанових се бързо и не съм имала големи проблеми от операцията, но аз като цяло имам висок праг на болка. Лекарите, които ми правиха операцията д-р Димитров /който в последствие разбрах е бил стажант/ под ръководството на д-р Арабаджикова са се справили блестящо. Почти не ми остана белег, толкова е фин и малък, че не се забелязва. Както и да е проучих – вече и двамата не работят в болницата. Това е историята ми с първото раждане! Сега казусът: Предстои ми раждане в началото на януари /термин 8-ми/. От началото на бременността питах наблюдаващата ме лекарка /същата като с първата бременност/ има ли възможност да родя нормално, ако всичко е наред. Отговорът беше да. До последно вече съм в деветият месец, както се подразбира и детето се обърна в правилната посока, а и апаратурата на лекарката ми е на доста високо ниво и изчислява, какви ли не параметри, всичко е повече от нормално като показания. Като ме питаха със сестрата /през последните два месеца при прегледите/, къде мисля да раждам, споменах Св. София /бившата ТК/ и те реагираха положително. Споменала им бях, че не мисля да избирам екип. Едно от притесненията ми е, че избера ли лекар ще започне да ме обработва психологически да раждам планово секцио, което да спомена през последните години имам опит с над 5-6 близки и приятелки, с които постъпиха по този начин. Та и лекарката ми и сестрата изразиха положително виждане по въпроса и че това е мой избор. И так до преди седмица при меренето на тонове на бебето. Отново всичко перфектно и при записване на нов час за тонове сестрата ме попита отново, къде мисля да раждам. Обясних за пореден път същото, което през последните два пъти. Пита ме мисля ли да ходя там на тонова, казах не, тъй като не виждам смисъл, да ми правят едни и същи изследвания на две места. Казах и: живот и здраве като настъпи момента, вземам си чантичката и отивам и дано този път нещата тръгнат добре и да си родя нормално. Казах все пак до този момент няма никакви показания за да ме оперират. Тя беше като шокирана /все едно споменавам това за първи път/. Не било колегиално да се изтърся в болницата и да искам да родя нормално, след като съм имала предишно секцио /пак споменавам преди над 9 години и 3 месеца/. Трябвало да се консултирам и да си намеря лекар/акушерка, който да имал търпение да ме изроди нормално. Та аз точно това оспорих, че именно в днешно време и опит от приятелки установявам, че на лекарите им липсва търпение и явно им е много по-лесно да направят операция и да си приключат ангажимента. Въпросът ми, към вас е има ли майки родили нормално след секцио без избор на лекар в ТК и какво е било отношението им към тях? Според сестрата, ако съм била постъпила така – изтърсвайки се /без предварително заявеното ми желание и избор на лекар, който да го уважи/, щели да се настроят зле към мен!!!Извинявам се за дългият пост, който се получи!!!
Здравейте на всички, мами! Бих искала да се допитам така да се каже до вас за моят казус Раждах първото си дете преди повече от 9 години в болницата, тогава бях решила, че понеже нямам наблюдение от конкретни лекари, а и не бих се доверила на някой от 2-3 виждания, че ще отида, когато му дойде/ времето и вярвах, че все пак там работят професионалисти и всичко ще мине добре. По мое мнение, така и стана като цяло. Отидох през нощта с изтекли води /проверих предварително, че така се прави/. Приеха ме и ме настаниха в патологията, понеже нямах никакви контракции и разкритие, а и тъй като тогава беше бейби-бумът / 2009 г./ и беше страхотия Родилки да искаш! На сутринта ми направиха процедури и ме смъкнаха в предродилна зала /бяха направили даже две, че имаше много жени/. Наблюдаваха ме непрекъснато, караха ме да се разхождам, мериха ми тонове и тем подобни. Въпреки, че бях без избор на екип, не усетих някакво негативно отношение към мен. Понеже не вървяха нещата, нито имах разкритие, нито наченки на родова дейност на няколко пъти ме питаха държа ли на нормално раждане. Принципно, доста бях чела, а и майка ми ме е родила секцио и доста трудно се е възстановила след това /което да, за всяка жена е различно/, но и упойката спиналната също ми беше притеснение, така че дори не си бях помисляла да родя по този начин. Исках да родя без упойки, каквито и да е в гърба. Както и да е след 24 часа, от както ме смъкнаха в предродилна зала ми сложиха системи с окситоцин и въпреки тях и получените контракции не се стигна до разкритие и родова дейност, казаха ми, че се губят тоновете на детето и няма възможност за повече изчакване /след 36 час с изтекли води/ ми направиха секцио. Възстанових се бързо и не съм имала големи проблеми от операцията, но аз като цяло имам висок праг на болка. Лекарите, които ми правиха операцията д-р Димитров /който в последствие разбрах е бил стажант/ под ръководството на д-р Арабаджикова са се справили блестящо. Почти не ми остана белег, толкова е фин и малък, че не се забелязва. Както и да е проучих – вече и двамата не работят в болницата. Това е историята ми с първото раждане! Сега казусът: Предстои ми раждане в началото на януари /термин 8-ми/. От началото на бременността питах наблюдаващата ме лекарка /същата като с първата бременност/ има ли възможност да родя нормално, ако всичко е наред. Отговорът беше да. До последно вече съм в деветият месец, както се подразбира и детето се обърна в правилната посока, а и апаратурата на лекарката ми е на доста високо ниво и изчислява, какви ли не параметри, всичко е повече от нормално като показания. Като ме питаха със сестрата /през последните два месеца при прегледите/, къде мисля да раждам, споменах Св. София /бившата ТК/ и те реагираха положително. Споменала им бях, че не мисля да избирам екип. Едно от притесненията ми е, че избера ли лекар ще започне да ме обработва психологически да раждам планово секцио, което да спомена през последните години имам опит с над 5-6 близки и приятелки, с които постъпиха по този начин. Та и лекарката ми и сестрата изразиха положително виждане по въпроса и че това е мой избор. И так до преди седмица при меренето на тонове на бебето. Отново всичко перфектно и при записване на нов час за тонове сестрата ме попита отново, къде мисля да раждам. Обясних за пореден път същото, което през последните два пъти. Пита ме мисля ли да ходя там на тонова, казах не, тъй като не виждам смисъл, да ми правят едни и същи изследвания на две места. Казах и: живот и здраве като настъпи момента, вземам си чантичката и отивам и дано този път нещата тръгнат добре и да си родя нормално. Казах все пак до този момент няма никакви показания за да ме оперират. Тя беше като шокирана /все едно споменавам това за първи път/. Не било колегиално да се изтърся в болницата и да искам да родя нормално, след като съм имала предишно секцио /пак споменавам преди над 9 години и 3 месеца/. Трябвало да се консултирам и да си намеря лекар/акушерка, който да имал търпение да ме изроди нормално. Та аз точно това оспорих, че именно в днешно време и опит от приятелки установявам, че на лекарите им липсва търпение и явно им е много по-лесно да направят операция и да си приключат ангажимента. Въпросът ми, към вас е има ли майки родили нормално след секцио без избор на лекар в ТК и какво е било отношението им към тях? Според сестрата, ако съм била постъпила така – изтърсвайки се /без предварително заявеното ми желание и избор на лекар, който да го уважи/, щели да се настроят зле към мен!!!
Извинявам се за дългият пост, който се получи!!!
Раждах първото си дете преди повече от 9 години в болницата, тогава бях решила, че понеже нямам наблюдение от конкретни лекари, а и не бих се доверила на някой от 2-3 виждания, че ще отида, когато му дойде/ времето и вярвах, че все пак там работят професионалисти и всичко ще мине добре. По мое мнение, така и стана като цяло. Отидох през нощта с изтекли води /проверих предварително, че така се прави/. Приеха ме и ме настаниха в патологията, понеже нямах никакви контракции и разкритие, а и тъй като тогава беше бейби-бумът / 2009 г./ и беше страхотия Родилки да искаш! На сутринта ми направиха процедури и ме смъкнаха в предродилна зала /бяха направили даже две, че имаше много жени/. Наблюдаваха ме непрекъснато, караха ме да се разхождам, мериха ми тонове и тем подобни. Въпреки, че бях без избор на екип, не усетих някакво негативно отношение към мен. Понеже не вървяха нещата, нито имах разкритие, нито наченки на родова дейност на няколко пъти ме питаха държа ли на нормално раждане. Принципно, доста бях чела, а и майка ми ме е родила секцио и доста трудно се е възстановила след това /което да, за всяка жена е различно/, но и упойката спиналната също ми беше притеснение, така че дори не си бях помисляла да родя по този начин. Исках да родя без упойки, каквито и да е в гърба. Както и да е след 24 часа, от както ме смъкнаха в предродилна зала ми сложиха системи с окситоцин и въпреки тях и получените контракции не се стигна до разкритие и родова дейност, казаха ми, че се губят тоновете на детето и няма възможност за повече изчакване /след 36 час с изтекли води/ ми направиха секцио. Възстанових се бързо и не съм имала големи проблеми от операцията, но аз като цяло имам висок праг на болка. Лекарите, които ми правиха операцията д-р Димитров /който в последствие разбрах е бил стажант/ под ръководството на д-р Арабаджикова са се справили блестящо. Почти не ми остана белег, толкова е фин и малък, че не се забелязва. Както и да е проучих – вече и двамата не работят в болницата. Това е историята ми с първото раждане! Сега казусът: Предстои ми раждане в началото на януари /термин 8-ми/. От началото на бременността питах наблюдаващата ме лекарка /същата като с първата бременност/ има ли възможност да родя нормално, ако всичко е наред. Отговорът беше да. До последно вече съм в деветият месец, както се подразбира и детето се обърна в правилната посока, а и апаратурата на лекарката ми е на доста високо ниво и изчислява, какви ли не параметри, всичко е повече от нормално като показания. Като ме питаха със сестрата /през последните два месеца при прегледите/, къде мисля да раждам, споменах Св. София /бившата ТК/ и те реагираха положително. Споменала им бях, че не мисля да избирам екип. Едно от притесненията ми е, че избера ли лекар ще започне да ме обработва психологически да раждам планово секцио, което да спомена през последните години имам опит с над 5-6 близки и приятелки, с които постъпиха по този начин. Та и лекарката ми и сестрата изразиха положително виждане по въпроса и че това е мой избор. И так до преди седмица при меренето на тонове на бебето. Отново всичко перфектно и при записване на нов час за тонове сестрата ме попита отново, къде мисля да раждам. Обясних за пореден път същото, което през последните два пъти. Пита ме мисля ли да ходя там на тонова, казах не, тъй като не виждам смисъл, да ми правят едни и същи изследвания на две места. Казах и: живот и здраве като настъпи момента, вземам си чантичката и отивам и дано този път нещата тръгнат добре и да си родя нормално. Казах все пак до този момент няма никакви показания за да ме оперират. Тя беше като шокирана /все едно споменавам това за първи път/. Не било колегиално да се изтърся в болницата и да искам да родя нормално, след като съм имала предишно секцио /пак споменавам преди над 9 години и 3 месеца/. Трябвало да се консултирам и да си намеря лекар/акушерка, който да имал търпение да ме изроди нормално. Та аз точно това оспорих, че именно в днешно време и опит от приятелки установявам, че на лекарите им липсва търпение и явно им е много по-лесно да направят операция и да си приключат ангажимента. Въпросът ми, към вас е има ли майки родили нормално след секцио без избор на лекар в ТК и какво е било отношението им към тях? Според сестрата, ако съм била постъпила така – изтърсвайки се /без предварително заявеното ми желание и избор на лекар, който да го уважи/, щели да се настроят зле към мен!!!Извинявам се за дългият пост, който се получи!!!
Д-р Дончева и д-р Киров израждат в тази болница и имат опит с нормални раждания след секцио. Според мен пробвай да се свържеш с някой от тях.
Успех!
Има си някои специфики при нормално раждане след секцио. Според мен е голям шансът да не ти дадат възможност изобщо да опиташ.
Д-р Дончева и д-р Киров израждат в тази болница и имат опит с нормални раждания след секцио. Според мен пробвай да се свържеш с някой от тях.
Успех!
[/quote]
Ако нещата се развият нормално и имам разкритие и родов процес, мислиш ли, че ще направят секцио по спешност? И това със спецификите на секциото, особено, след като е минало толкова дълго време - мисля, че само в нашата страна го прилагат, както и куп други "показания" за такова. И после сме били на първо място по родили секцио и то най-вече по решение на родилките, ако слушаш лекарите! Още като ми махаше конците д-р Димитров при първото раждане ми каза, че ако раждам до 2 години след първото секцио е задължително и второ такова, а при по-дълъг срок, в зависимост от протичането на бременността.
Има си някои специфики при нормално раждане след секцио. Според мен е голям шансът да не ти дадат възможност изобщо да опиташ.
Д-р Дончева и д-р Киров израждат в тази болница и имат опит с нормални раждания след секцио. Според мен пробвай да се свържеш с някой от тях.
Успех!
Ако нещата се развият нормално и имам разкритие и родов процес, мислиш ли, че ще направят секцио по спешност? И това със спецификите на секциото, особено, след като е минало толкова дълго време - мисля, че само в нашата страна го прилагат, както и куп други "показания" за такова. И после сме били на първо място по родили секцио и то най-вече по решение на родилките, ако слушаш лекарите! Още като ми махаше конците д-р Димитров при първото раждане ми каза, че ако раждам до 2 години след първото секцио е задължително и второ такова, а при по-дълъг срок, в зависимост от протичането на бременността.
[/quote]
Под специфики имам предвид, че не се препоръчват упойка или вливане на окситоцин. Има опасност от руптура на матката. Не знам при теб как точно стои въпросът след 9г, но е хубаво лекарите да са информирани, за да следят.
Ако отидеш с разкритие и контракции, сигурно няма да те срежат директно, все пак е минало доста време.
Иначе в България предишно секцио се води индикация за следващо секцио.
Абсурдно е, знам.
На мен ми предстои нормално раждане след секцио (2,7г), но ще раждам в друга болница и имам уговорка с лекар.
Има си някои специфики при нормално раждане след секцио. Според мен е голям шансът да не ти дадат възможност изобщо да опиташ.
Д-р Дончева и д-р Киров израждат в тази болница и имат опит с нормални раждания след секцио. Според мен пробвай да се свържеш с някой от тях.
Успех!
Ако нещата се развият нормално и имам разкритие и родов процес, мислиш ли, че ще направят секцио по спешност? И това със спецификите на секциото, особено, след като е минало толкова дълго време - мисля, че само в нашата страна го прилагат, както и куп други "показания" за такова. И после сме били на първо място по родили секцио и то най-вече по решение на родилките, ако слушаш лекарите! Още като ми махаше конците д-р Димитров при първото раждане ми каза, че ако раждам до 2 години след първото секцио е задължително и второ такова, а при по-дълъг срок, в зависимост от протичането на бременността.
Под специфики имам предвид, че не се препоръчват упойка или вливане на окситоцин. Има опасност от руптура на матката. Не знам при теб как точно стои въпросът след 9г, но е хубаво лекарите да са информирани, за да следят.
Ако отидеш с разкритие и контракции, сигурно няма да те срежат директно, все пак е минало доста време.
Иначе в България предишно секцио се води индикация за следващо секцио.
Абсурдно е, знам.
На мен ми предстои нормално раждане след секцио (2,7г), но ще раждам в друга болница и имам уговорка с лекар.
[/quote]
Благодаря за отговора. Успешно раждане и на теб! Притеснението ми е, че дори и с уговорка на лекар и нещата да се развият благоприятно, ако се проточат нещата времево, ще си измисли някакъв предтекст за операция. По празниците надали някой ще му се стои с мен аз да си раждам нормално, ако може да си свърши работата за 30 мин. и да си отиде, после съм в ръцете на дежурните. Не искам да звучи грубо, но си е точно така!
Моето наблюдение, е че в ТК са изключително ЗА нормалното раждане. Виж при минало вече секцио, незнам. Аз, когато лежах, малко преди празниците, хич не тръгна раждане. Приеха ме с изтекли води и едва 1 см разкритие. Раждането се проточи доста дълго. Наблюденията са ми, че те избягват секцио, ако няма медицинска причина за това! Иначе при моето никакво раждане, щяха да се ме "резнали", ако им беше по-лесно, но е обратното. 17 жени родихме за 2 дни, едно секцио по спешност(на една ромка, която се скъса да реве през целия престой и да се сърди, че й е направено секцио). Това са моите наблюдения. В болницата са "за" естественото раждане, повярвай :=)
Твоя случай е обаче малко по-различен. Препоръката за Киров и аз бих я дала. Много жени след секцио, искащи да родят нормално, търсят него.
Мисля, че трябва да проучиш какви са настроенията към случаите, подобни на твоя, за да не се раьочароваш.
Аз знам, че при минали 5г няма проблем да се опита нормално да се роди. Но толкоз, едва ли съм била полезна много.
Късмет и леко раждане, независимо какво ще е, важно е ти и бебето да сте здрави в самия му край :=)
Пп:имаше родилка, която в последния момент, след контракциите реши, че няма да изтърпи на болката и поиска секцио, многократно. Получи категоричен отказ!
Твоя случай е обаче малко по-различен. Препоръката за Киров и аз бих я дала. Много жени след секцио, искащи да родят нормално, търсят него.
Мисля, че трябва да проучиш какви са настроенията към случаите, подобни на твоя, за да не се раьочароваш.
Аз знам, че при минали 5г няма проблем да се опита нормално да се роди. Но толкоз, едва ли съм била полезна много.
Късмет и леко раждане, независимо какво ще е, важно е ти и бебето да сте здрави в самия му край :=)
Пп:имаше родилка, която в последния момент, след контракциите реши, че няма да изтърпи на болката и поиска секцио, многократно. Получи категоричен отказ!
Според мен, ако всичко е ок, няма да те накарат да раждаш секцио. Мен ме чакаха 12 часа, защото исках естествено, а бебето се беше завъртяло на някъде и се наложи да чакаме. Аз бях с избор на екип, но мисля че и да не бях, нямаше да има проблем изобщо. Акушерките и лекарките бяха толкова подкрепящи. Имаше едно момиче, което искаше да ражда без упойка. Събра болницата, много я болеше, направо да ти скъса сърцето. Една от акушерките стоя до нея до последно, правеше ѝ масаж и я окуражаваше. А и ако ти се падне моята лекарка, тя е твърдо ЗА естествено раждане, ако няма проблеми (д-р Щърбанова).
Още един глас за д-р Киров. Той ще направи секцио, само ако има опасност за детето или майката. Има търпението да чака и 2 дни. Имам 2 раждания при него. Каквото съм пожелала, съобразил се е с мен. Последното раждане беше без упойка. Още на предварителния ни разговор каза, че ако пожелая, веднага ще ми сложат. Не се наложи.
Но имай предвид, че има малък процент жени, които не могат да направят разкритие, та те си раждат секцио, ако ще и 20г да има между ражданията. Дано не си в този процент. Леко раждане. Пиши ми на ЛС, ако решиш да се спреш на д-р Киров.
Но имай предвид, че има малък процент жени, които не могат да направят разкритие, та те си раждат секцио, ако ще и 20г да има между ражданията. Дано не си в този процент. Леко раждане. Пиши ми на ЛС, ако решиш да се спреш на д-р Киров.