Скрит текст:
От кога пък всички зад бюро са книжни плъхове🤔 Перфектни хора няма, това се каза и се знае от всички. Но има едно нещо, с което дори и най-големия муньо може да спечели и задържи хубава жена ( за известени време само, защото си остава муньо) и това е отношението. Колко жени са прощавали, защото мъжът умее да се извинява, ама майсторски, с всичките му там табиети, биене на чело, цветя, романтика, сълзи и още по-красиви обещания. Много, ама много рядко има жени, които да могат да устоят на наистина красив жест, скъп и добре избран подарък, изобщо- на отношение като към истинска принцеса. За мен отношението е един от най-силните “козове” на мъжете, ама те тооооолкова рядко се усещат за това, че малкото, които го имат, се възприемат за мъж-мечта.
Жените в това отношение сме доста заблудени. Познавам двойки, при които мъжете генерално правят глупости и на много от тях не може да се разчита никак, но омайват жените с кухи реплики, банални жестове и извинения, и съответно всичко им е простено. Явно нуждата на жените от любов и романтика понякога замъглява трезвата им преценка.
Смятам, че отношението и жестовете от страна на мъжа трябва да са подплатени с действия, иначе не бих повярвала в тях. Откакто съм семейна, приоритетите ми се промениха много. Всеки ден осъзнавам все повече кои са важните неща в живота и със сигурност букет рози и репликата "обичам те" казана по 25 пъти на ден, не са сред тях. Все пак, не съм пълен темерут и се радвам на разни жестове, но те не са ми най-важните, нито искам да ми се поднасят ежедневно. Още повече, че когато станат ежедневие, те губят стойността си. Затова и когато мои несемейни приятелки искат съвет от мен относно връзките с мъже, ги съветвам да си отварят очите за важните и сериозни неща, а не да се подвеждат от вечеря на свещи и листа от рози заедно с плюшено мече, лапнало роза, на него пише "Обичам те". Описаното е съвсем реален случай на 3та среща, след която въпросното момиче беше готово да се омъжи за него и смяташе, че това е търсила цял живот. Няма нужда да обяснявам, че след няколко месеца се оказа, че човекът е от тези, от които трябва да бягаш с 200.
Добре, че моята приятелка навреме го разбра какъв е. 
