Тормоз на работното място

Аз бих напуснала. Мобинг и недобра заплата няма как да ме задържат. Това, че искаш да научиш нещо ново за мен не е достатъчна мотивация.

Озъби се, сопни се и ти. Връщай жеста при всеки удобен момент. Това ако толкова много държиш да останеш във фирмата.
Нищо фатално няма да стане. Или ще млъкнат и ще те оставят на мира или не. Ама поне и на тях ще им е гадно като им отвръщаш.
Това съм разбрала аз. Преди години съм била кротка и не съм отвръщала. Но има хора са си зли. Като виждат, че не отвръщаш, още повече почват да те мачкат.
Сега не търпя такива неща. Веднага се озъбвам и аз и не ми дреме.

Това е съветът, който масово получавам. На мен не ми се занимава, да съм злобен или да се заяждам, обаче. Другите не ме интересуват, нови приятели не търся. Не мисля и,че трябва тихомълком да си ходя, правейки им "густото" едва ли не, признавайки, че съм некадърник, който не може да се справи.

Наистина голяма дилема.

Всеки има различен праг на търпимост. Щом работата ще ти донесе опит, то аз бих стискала зъби да изкарам и взема колкото се може повече. А що се отнася до отношенията с колегите - аз съм по-скоро за принципа, че е по-добре да се докажеш като професионалист, като човек, който си върши добре работата. А дали ще подмятат и подиграват - то това говори само за тяхната несигурност.
Аз бях нова преди няколко месеца на сегашното ми работно място. Дочух, че колега е казал, че ще си ми стъжнява живота и никога няма да ме приеме като част от екипа. Еми аз нищо конкретно не предприех. Просто си вършех работата и сега нямам абсолютно никакъв проблем с него. Даже пием кафе в почивките заедно. Не казвам, че ситуацията при теб ще е същата, но все пак... аз лично не съм от хората, които тръгват и те с рогата.

Благодаря за мнението! Според мен обаче, има една съществена разлика. Ти си дочула неща, което може би е било само слух. Докато аз не мога да пиема, някой, да си позволява квалификации по мой адрес, пред мен. Нямам власт над това, кой какво говори зад гърба ми (не ме и интересува), но ако оставям, пред мен да се говори така, значи съм страхливец. Дори въпросните хора да ми бяха началници (не са), пак професионалната етика, не го позволява.

Имам чувството, че в България, единствения, случай, в който се говори за тормоз на работното място, е, ако шефът иска да спи с теб. Има много форми и видове тормоз.

След като не можете да приемете квалификациите според мен има няколко варианта:
1. Напускате
2. Говорите с прекият си ръководител и изисквате той да реши проблема
3. Сам го решавате в зависимост от ситуацията / квалификациите.

Ако квалификациите са на професионална тема може и да имат основание, но нямат право да ги правят. Може да помислите за допълнително обучение или курс, за ментор от колегите, които са положително настроени и компетентни и т.н. Ако са на лична основа е по-мерзко и изисква директно изясняване според мен.
Вариант 1 за мен не е решение. В трудовата си кариера ще попадате в различни колективи, с различни субекти и вероятността да се повтори ситуацията е почти 100%. Никъде няма да срещнете колективи, в  които всички ще ви приемат с отворени обятия.

Естествено, че приемам критика от сорта на : " това  е грешно - поправи го (ако, има как) или понеси си последствията (ако няма как да се поправи, макар да не е имало такъв случай). Питам рядко и то, предимно човек, който имам за "ментор", както споменахте, защото така или иначе, няма да получа отговор по същество, а нещо от сорта на "сещай се сам/колко си тъп". Не чакам никъде да ме приемат с отворени обятия, но никой няма право да ме тормози.

Била съм в подобна ситуация. Напуснах.
И какво трябва да направя оттук насетне? Защото в живота винаги ще срещаме такива хора. Или човек се научава да се защитава от словесни простотии или продължава да търпи и да се стресира.
Избрах първото. Промених се. Вече не мълча. И ми е добре. Ти си решаваш.
Аз също не съм злобна. Но вече като ме нападат без причина, не съм длъжна да търпя.
От юли имам нова колежка на която трябваше да помагам.
Имаше много да учи. Каквото можах, направих. Не виждам причина да се държа гадно с нея. Та ние ще бъдем екип. Обаче част от другите колежки се оказа, че са си показали зъбките директно. Като не ми е ясно каква точно заплаха са видели в нея, след като не им е на позицията и няма как да ги измести.
Явно някаква първична женска простотия има в някои да се заяждат и странят от новите. Ама и при мъжете се среща същото.

Ако не са ти преки началници им тегли по една п...а м...а и те са като теб работници нищо в повече от теб  освен стаж и умения които с времето и ти ще придобиеш.Трудно се бори селенията, ако продължаваш да мълчиш ще става по тегаво.А да може да си казваш че всичко е до време зависи какъв праг на търпимост имаш.!Шефа има достатъчно за какво друго да мисли, камо ли някакви сръдни да оправя.

Мисля, че изобщо не разбрахте какво казвам. В сегашната ситуация имате на ваша страна пряк ръководител, който, доколкото се разбира от първоначалният пост, ви симпатизира. Ако нападките и подмятанията са на база професионални качества, компетентност, обучение и подобни, то тогава трябва да говорите с него и да имате план как да подобрите представянето си. Това може да се постигне по различен начин в зависимост от естеството на работа. Споменах положително настроен колега / ментор, който да е и достатъчно компетентен. Изобщо не визирам хора, които биха отговорили "Махай ми се от главата".
За понасяне на критика не съм споменала нито дори една буква / дума! Изобщо! Но щом вие го споменавате, може би има защо.
Поставете се в друга ситуация. Имате работа, която напълно отговаря на всичките ви ОСНОВНИ изисквания, НО отново има колеги, които не са настроени приятелски и колегиално. Имате и шеф, който СЪЩО, за разлика то сегашният, не е във възторг от представянето ви. Пак ли ще напуснете, за да започнете отново търсене на работа?

Отвръщай им. Недей да таиш всичко в себе си, защото ще дойде един момент, в който няма да можеш да търпиш всичко това. Много е неприятна такова работна обстановка, но не се отказвай от мечтите си заради някакви хора без мозък

И аз не мисля, че ме рабрахте правилно. Не твърдя, че сегашния ми ръководител ми симпатизира, но дори да е така, освен, ако не ми е баща, едва ли би ми спестил уволнение, ако не се справям. Единственото, което казвам е, че при възможност отговаря на въпросите ми. Не искам настроени приятелски колеги, но има едно нещо наречено, етика ( дори няма да добавям професионална ), която в случая не се спазва.

Моля, не приемайте думите ми, като защита или нападение. Просто искам да разясня нещата и да събера мнения. Осъзнавам, че в крайна сметка от мен зависи крайния изход на ситуацията.

На колко години си, ако не е тайна ?

Не съм в предпенсионна възраст, щом тепърва искам да събирам опит в определена сфера, но това не ми е и първа работа. Предпочитам да не давам конкретни данни за себе си.

Не знам какви мнения търсите, но на мен ми изглежда някак несериозно вече. Кой говори за несправяне и уволнения???
От отговорът ти за възрастта съвсем "олекна" темата.

В твое право е. Само исках да се ориентирам за чувствителността ти

Ориентирах се какви са основните мнения по темата. Не мисля, че съм казал нещо, с което да "олекне" темата.

В крайна сметка просто исках да знам: как бихте постъпили вие или как сте постъпвали в подобна ситуация. Нищо повече.Благодаря на писалите!

В първоначалният пост говорите за себе си в мъжки род (с което  винаги съм искал да се занимавам) , а сега в женски ???

да, сменил/а съм детайли, като пол, няма посочени конкретни години, сфера на дейност и т.н. с цел анонимност, но темата в същността си е истинска, а не измислица

Ами като те нападат се опълчи. Попитай притеснява ли ги нещо и защо си позволяват подобни квалификации и обиди. Ориентирай се кой е тартора на гадините или този, който най-те напада и искаш среща между теб, него и ръководството да си каже какъв е проблема. Защити се! Аз съм крайна ако се налага и до въргал ще стигна, пък ако ще и да ме набият и всеки път ще скачам на бой ако не се кротнат с обидите. 

Не си изтървай нервите. Отвръщай и реагирай като те засегнат! Ако мълчиш ще се улеят.

Е, точно пък полът как ще те издаде кой/я си? ....50% от всички хора?!?!

Та, по темата - не си мълчи. Някои хора разбират само, когато им скръцнеш със зъби. Тогава се кротват, даже стават мили и услужливи.
Но все пак си е до човек. Аз лично не бих търпяла подобно отношение дори и от началник, да не говорим за колеги на едно ниво. Питай ги директно какъв им е проблемът и не им мълчи, особено щом прекият ти ръководител те подкрепя.

Ще дам гледна точка от другата страна на "бариерата". В момента на работа имаме абсолютно аналогичен случай. Нов колега - погледнеш го - скромен, тих, спретнат, интелигентно изглеждащ... И като прекараш с него няколко часа на работа, разбираш че е прост и нагъл, със самочувствие на знаещ и можещ, обаче няма и 1% знания и обикновена човешка логика, за да подкрепи претенциите си. От типа таксиджия с основно, дето ще оправи държавата, само да го качат там горе. Обясняваш, повтаряш, обучаваш. Отсреща въобще не те слушат, защото "знаят" или просто витаят в облаците. Съответно всяка една работа, с която се захваща бива свършена грешно или не свършена въобще, без да се пита въобще как стават нещата. Пред прекия ръководител е ангел, скача да "помага", да пита, да симулира работа. Ръководителят е много доволен - вижте как добре се справя новия колега. И си тръгва. И колегата е спокоен, може да не прави нищо, и да си чопли някакви си негови работи, за да се похвали във фейса после какво е правил. И после разказва тъжно на приятелите си пред работа как всички не го харесвали, и ей онези двете само му сипвали... Според него, той е ангел, а всички останали уруспии само го клеветят.

Обикновено пишещите пост тук (а и навсякъде другаде) в 90% от случаите се опитват да се изкарат невинни и да получат състрадание/потупване по рамото/разбиране. Но не винаги случаят е на 100% такъв, какъвто бива изкаран от разказващото лице.  Да не би и авторът тук да пропуска разни детайли, защото на трети ден на работа без да е направил нищо всички да го мразят в червата е малко странно...

Както казах сменени или не са посочени данни като пол, възраст и т.н. единствено с цел анонимност.

Темата тук е пусната с цел събиране на мнения ( и под афект трябва да призная). И целият форум тук да реши, че аз съм ангел, който бива тормозен от зли хора, какво печеля?

Ок, вашият колега е некадърник, мързеливец, натегач и т.н. Не го харесвате за това,а  още повече ви дразни, че шефът ви му симпатизира. В крайна сметка ще дойде момент и истинския му потенциал ще се покаже, но не това е същността на темата, която наистина загуби смисъл.

Наистина не е приятно, когато колегата ти е некадърен и не може да си свърши работата, но нали все пак си има някакна работа, която той трябва да свърши. Ще му помогнете един, два пъти и ще го оставите сам. Ако не се справя, ще е да негова сметка. Това обаче не оправдава, ако го обиждате или говорите зад гърба му.

Целият стремеж за анонимност и липсата на каквито й детайли, касаещи същността на проблема прави коментирането доста сложно. Опитах се да Ви дам някакви варианти, но отговорът Ви не беше по тях, а съвсем в страни. Сам/а казвате, че не можете да приемете поведението на колегите си. Или напуснете или го променете тогава. Ако не търпите различно мнение от предварителната Ви нагласа(визирам мнението на Хамстера) и скачате като ощипан/а защо тогава търсите изобщо мнения?
Болднатият текст е без коментар.

Продължавам да отговарям, защото наистина благодаря за мненията и за това, че ми помагате да взема решение.

И аз съм била (ок, разконспирирахте ме) в ролята на обучаващ, на предишни работни места, и съм се дразнила на грешките на новите, но не съм си позволявала да не отговарям, когато ме питат нещо, или да правя квалификации. В крайна сметка част от работата ми е, ако се наложи да обуча свой заместник или просто нов служител.

Причината поради, която пуснах темата е, че обмислям 4 варианта как да постъпя: да напусна без да се обяснявам, да говоря само с началника си по темата, да говоря само с колегите си, какъв им е проблема, или  да ги събера на едно място и да я обсъдим заедно.

В крайна сметка мисля, когато сме всички заедно да отворя въпроса.

Осъзнавам, че и аз с някой свои мнения насочих темата в грешна посока - нещо от сорта на "аз съм много кадърен, пък те не ме оценяват" Не разбирам какъв е проблема с анонимността. не виждам някой да е писал с истинско име или да е прикачил своя реална снимка.

Аз лично нямам проблем с "анонимността", особено на нов потребител с един пост. Ако напишеш на 30 год. съм, счетоводителка в комания с х човека от средно голям град никой няма да каже "Оооо, че това е Мария Димитрова, на Гошо  жена му, с червения голф." Но пък ще насочи поне малко пишещите по темата ти.
За мен лично не стана ясно дали коментарите са по повод професионални пропуски или на лична, злобна, женска основа. Има разлика и изисква различна реакция. Но каквито и да са причините и поводите за коментари, те не бива да се оставят без такава.

Не знам какво значение има дали съм стюардеса на 23г., счетоводителка на 29г., касиерка на 35г. или служител (мъж) на 41г. в кол център. Въпреки това получих доста мнения, на базата на които прецених, че реакция трябва да има и ще има. Мерси!

Последен пост от мен.
Дава възможност на нас, опитващите се да дадем мнение, да се ориентираме поне малко относно житейски опит, трудов стаж, работна среда, тип колектив, ниво на чувствителност, праг на търпимост и още много други неща. Това ще спести чесането на клавиатури, ще ти спести раздразнението, че темата не дава мненията и различните гледни точки, които търсиш и лично на мен ще ми спести опитите да помагам там, където май няма нужда от помощ  .

А Защо просто не наричаш нещата с истинските им имена?

Да събереш колектив настроен срещу теб /пък било то и от 3-ма/ и  да инициираш такъв подобен разговор хич не е умна идея. Ще се подкрепят и ще те нападнат, независимо дали има или няма шеф там.

Подобна конфронтация и разговор се прави един по един. Като почни с най-малко агресивния. Инициираш спокоен разговор, попитай какво става и защо така те нападат, къде грешиш.

Ти страдаш от случващото се, но не винаги ти си причината. Може да се чувстват те застрашени за работата си или да са привързани към човека, който е бил на твоето място. Или път тарторите там са си гадняри и целият климат е такъв.

Никога не тръгвай с рогата напред. Не започвай с ВИЕ ТАКА И ТАКА, а питай къде АЗ ГРЕША И КАКВО ДА ПРОМЕНЯ. Не се втелявай в нападките и посочените грешки, а гледай реакции, слушай случайни коментари и прецени къде реално е проблема. Бъди гъвкава и ги изненадай.

Да напускаш на този етап според мен е рано. Въобще не знаеш защо този колектив не те приема и дали е колективно мнение или някой вдига повече валянка.

Бях в същата ситуация, в периода 2011-2013. Почнах директно след обучението  в малък екип , предимно състоящ се от жени. Всички около 20 години по възрастни от мен, аз тогава на 27, и чужденка, те около 50 годишни. Още в началото едната колежка ме взе на зъб. От чиста проба ревност, понеже аз поех обекти и задачи, за които преди тя се грижеше и й бяха проблемни, а на мен ми идеха отръки и хората (ние работим с хора , клиенти) почти всеки ден почнаха да ме хвалят. Нещо което на нея до преди това не й се беше случило. Освен това се сприятелих с колежка, която й беше приятелка и на нея- това не й хареса. ПОчна да говори зад гърба ми, че са ме наели само заради добрият ми външен вид, да създава умишлено грешки, които уж са мои и нямаше как да докажа, че не са. Като имах нови идеи даже ги представяше за свои- и когато един път се осмелих да кажа че идеята е всъщност от мен получих като отговор от нея :"Ние тук работим в екип и идеите са взаимни- ако искаш лаври за себе си тук си на грешното място!"-самата тя обаче не пропускаше да казва пред шефа всеки път, че идеите са нейни. Тя тогава толкова много неща си позволи, не мога да ги опиша тук- и да, първата ми реакция беше да напусна, но се сетих през какви трудности минах за това място, с колко неща се преборих, и на практика колко важно за мен е да остана- сама с дете в чужбина без възможност за връщане, тогава още нямах кола, а детето ми беше малко, ходеше на детска градина по цял ден и никаква подкрепа от никъде, а работата хубава  и доходна , с много удобства и на крачка разстояние.  И си казах- Росице, не води войни, които не можеш да спечелиш, като не можеш да победиш един враг, направи го съюзник... И  взех друго решение. Стиснах зъби и каквото и да ми струваше, взех да реагирам спокойно на всяка нейна глупост. Не се противях , колкото по-зла ставаше, толкова повече внимание й обръщах, и бях винаги на страната компромиса. През това време се постарах да работя толкова, че да стана полезна във всеки отдел, и да няма дейност , която да не мога, дотолкова, че в някои отдели предприятието буквално да зависи от мен. Отнемах й понякога задачи, за да й е по- лесно. И когато тя сама видя (отне поне още 1-2 години!), че мога и знам много неща , не се плаша от работа и може по -скоро да съм й в помощ,  нещата се обърнаха. Тя е от типът хора, ако ти е враг, бягай далече, но ако ти е приятел, ти е приятел до край. И до ден днешен си работя тук- нещата се оправиха, и с днешна дата сме страхотен екип, помагаме си и даже се майтапим за онова време.В последствие тази жена ми помага на няколко пъти, и затова съм й простила всичко..Отне ми обаче години, много тайно проляти сълзи и късане на нерви, но в моят случай работата си струваше.
Затова, внимателна преценка, и после план на действие. Реакция трябва да има, да- но каква реакция си струва, всеки път зависи много от обстоятелствата. Помисли и действай!

Не съм чела отговорите,които са ви дали,надявам се да не се повтарям.

Вашите колеги не са ли също под шапката на прекия ви ръководител-ако да- говорете с него, защото той е длъжен да изчисти тази ситуация.

Самият факт,че големи хора се държат непрофесионално на работа,отново е проблем на вашия ръководител.

С две думи-ако този човек не съумее да вземе нещата в ръце и да помогне,махнете се. За мен е изключително важно мениджъра,за когото работиш-от него зависи атмосфера,отношение между колеги и прочие. Ако той не успее да овладее ситуацията,бих се махнала.

Имах такива колеги, напуснах, не се издържаше. Имах и такива, с които се разбирах и които останаха там и ми казаха, че положението не се е променило особено. Просто има хора, които са си зли по природа, не можеш да се бориш с тях, загуба на време и енергия. Мнението ми е, че им е малко работата на такива.
Когато има конфликт между колеги, обикновено шефовете не се месят, въпреки че за мен това си е мениджърски проблем, ако се отразява на работата.
Зависи от отношенията ти с прекия ти ръководител - ако те подкрепя, остани. Ако не, напусни или намери начин да решиш проблема. Защото и на новото място може да има такива, навсякъде са.

Реших да напиша един "update", така да се каже, за тези, които са си направили труда да ми отговорят или просто се интересуват от развитието на историята. Говорих с колегите, но без присъствието на шеф, както първоначално мислих. Ефектът е още по-тежка работна атмосфера. Мисля, че просто ще напусна, няма смисъл да упорствам. Лошото е, че се отказах от друга работа, която вървеше на добре, само и само да се пробвам на тази, т.е ще се окаже, че са сменени 2 раб места за кратък период, което може да се окаже пагубно, но както се казва "риск печели, риск, губи".

Взеха да се ядат още повече с теб ли?Разговаряй с  шефа обясни му ситуацията най лесно е да напуснеш.

Като виждаш, че с колегите на тази не върви, защо отказваш друга работа, не мога да си го обясня.

Отказах се от друга работа (отказах се, не в смисъл, че отказах предложение, а че напуснах работа на ТД), преди да имам представа, какви ще са ми отношенията с колегите на тази.

Да, няма как да напусна без да разговарям.

Може да се пробваш да се върнеш на старата работа. Понякога проработва.

Ясно. Мислех, че си имал предложение от друго място.
Опитай се да се върнеш на старата работа.

Аз лично на стара работа не бих се върнал. Особено ако съм напуснал за да надграждам,това означава крачка назад и се губи смисъла на цялото това напускане, започване на нова работа.

На твое място бих се държала хладно и бих си гледала работата, т. е. мнението ви няма никакво значение за мен и вие не съществувате. На моменти остро и високомерно, ако трябва. На мен самата острото и високомерното много ми се получават, хах. И млада, и неопитна бях, но на никого не позволявах да се държи неуважително с мен. Имаше някаква песен - respect is the name of the game, respect yourself and you'll never miss the aim... И без излишни емоции, от това файда няма.

Аз лично не бих търпяла такъв колектив, освен ако нямам друг избор.
Обаче и не бих напуснала, без да съм намерила друго място.
Случвало ми се е веднъж да попадна в кофти колектив (и пак не беше чак толкова неприятен като описания). Обаче там се оказа, че няма и кой знае какво развитие за мен.
Потърпях малко, докато си намеря нова работа и напуснах. Никога не съм съжалявала.

Здрасти. Аз със сигурност имам много по-малък опит от теб, но наскоро ми се случи нещо подобно. Напуснах сигурна работа на трудов договор заради ново, уж по-перспективно работно място, където обаче имах неразбирателство с шефката. По-скоро тя имаше неразбирателство с мен за разни дреболии главно, но по такъв начин изкривяваше нещата, че излизаха извън пропорции. Стигна се до момент да ме обиди чак. Екипът беше много малък и с нея се виждахме всеки ден и нямаше как да я избягвам примерно... Бях решила да изчакам първо да си намеря работа преди да напусна, обаче в един момент не издържах и напуснах, като разбира се й обясних защо. При мен имаше и други фактори като не кой знае колко добро заплащане, както и че самата работа също се оказа, че не ми харесва особено, въпреки, че по друх начин ги беше обяснила нещата в началото. Та всичките тези неща вкупом ме подтикнаха да го взема това решение. Може би ако ми харесваше самата работа и мислих, че ще ми донесе много, ако заплатата беше по-добра или екипът по-голям и да можех да я избягвам и да нямам ежедневен контакт с нея, щях да остана за по-дълго.
Моят съвет е ако няма къде другадее да придобиеш тези знания и имаш поле за развитие да стиснеш зъби за известно време. Ако става дума за няколко колеги, а не за всички, не е чак толкова страшно. Можеш да ги игнорираш, да не им обръщаш внимание, никакви не са ти. В предишната ми работа имаше хора, които не ми харесваха изобщо и за мен те просто не съществуваха. Сега ако ти се бъркат в работата и ти правят номера е друго нещо. Но ако става дума за разни тъпи подмятания от време на време, спокойно можеш да ги игнорираш. Според мен няма смисъл да ги конфронтираш, такива хора ако разбираха от дипломация и екипност като за начало нямаше да се държат кофти. Не мисля, че разбират от дума така да се каже. Този тип хора са така. Търсят си жертви, ти като си тръгнеш ще дойде нова на твоето място.

А, още нещо се сетих - ти и тормозчиите от един пол ли сте или от различни? Ако ти си млада жена, а един мъжки колектив ти се прави на интересен, има надежда да се справиш. С група кисели лели по-трудно.

О, как си го представяш това със събирането на всички колеги да ги питаш защо те обсъждат и тормозят? Все едно да събереш целия клас съученици да ги питаш защо не те харесват. Като искаш, обработвай ги един по един, стига наистина да си убедена, че заемаш толкова важно място в мислите и в работното време на колегите, и критиките им са неоснователни. Защото запетаите както и да е, но да пишеш "някой мнения" и да бъркаш членуването, може да се възприеме и като нещо, подлежащо на критика, ако работата ти е свързана с писане на български.

Ако мислиш, че критиките са неоснователни, може би е добре да се задържиш на работата известно време, че да може истинският ти потенциал да се покаже, както сама казваш.

И аз съм съгласна да не ги питаш защо не те харесват. Впрочем нямаш ли хипотези какъв им е проблемът?

Темата не е "Критикуват ме на работното място" или "Не ме харесват на работното място". Тези две неща са си в реда на нещата. Неслучайно е употребена друга дума.

Там където няма добра среда на работа и няма екип, с който да работиш в екип - не се стои заради опит. Просто няма смисъл да си тровиш нервите с отровни хорица. Най-много да те отегчи климата и да ти изчезне мерака за придобиване на опит. Намери си подходящ климат.

Заключвам по молба на автора.