Тормоз на работното място

Не знам какви мнения търсите, но на мен ми изглежда някак несериозно вече. Кой говори за несправяне и уволнения???
От отговорът ти за възрастта съвсем "олекна" темата.

В твое право е. Само исках да се ориентирам за чувствителността ти

Ориентирах се какви са основните мнения по темата. Не мисля, че съм казал нещо, с което да "олекне" темата.

В крайна сметка просто исках да знам: как бихте постъпили вие или как сте постъпвали в подобна ситуация. Нищо повече.Благодаря на писалите!

В първоначалният пост говорите за себе си в мъжки род (с което  винаги съм искал да се занимавам) , а сега в женски ???

да, сменил/а съм детайли, като пол, няма посочени конкретни години, сфера на дейност и т.н. с цел анонимност, но темата в същността си е истинска, а не измислица

Ами като те нападат се опълчи. Попитай притеснява ли ги нещо и защо си позволяват подобни квалификации и обиди. Ориентирай се кой е тартора на гадините или този, който най-те напада и искаш среща между теб, него и ръководството да си каже какъв е проблема. Защити се! Аз съм крайна ако се налага и до въргал ще стигна, пък ако ще и да ме набият и всеки път ще скачам на бой ако не се кротнат с обидите. 

Не си изтървай нервите. Отвръщай и реагирай като те засегнат! Ако мълчиш ще се улеят.

Е, точно пък полът как ще те издаде кой/я си? ....50% от всички хора?!?!

Та, по темата - не си мълчи. Някои хора разбират само, когато им скръцнеш със зъби. Тогава се кротват, даже стават мили и услужливи.
Но все пак си е до човек. Аз лично не бих търпяла подобно отношение дори и от началник, да не говорим за колеги на едно ниво. Питай ги директно какъв им е проблемът и не им мълчи, особено щом прекият ти ръководител те подкрепя.

Ще дам гледна точка от другата страна на "бариерата". В момента на работа имаме абсолютно аналогичен случай. Нов колега - погледнеш го - скромен, тих, спретнат, интелигентно изглеждащ... И като прекараш с него няколко часа на работа, разбираш че е прост и нагъл, със самочувствие на знаещ и можещ, обаче няма и 1% знания и обикновена човешка логика, за да подкрепи претенциите си. От типа таксиджия с основно, дето ще оправи държавата, само да го качат там горе. Обясняваш, повтаряш, обучаваш. Отсреща въобще не те слушат, защото "знаят" или просто витаят в облаците. Съответно всяка една работа, с която се захваща бива свършена грешно или не свършена въобще, без да се пита въобще как стават нещата. Пред прекия ръководител е ангел, скача да "помага", да пита, да симулира работа. Ръководителят е много доволен - вижте как добре се справя новия колега. И си тръгва. И колегата е спокоен, може да не прави нищо, и да си чопли някакви си негови работи, за да се похвали във фейса после какво е правил. И после разказва тъжно на приятелите си пред работа как всички не го харесвали, и ей онези двете само му сипвали... Според него, той е ангел, а всички останали уруспии само го клеветят.

Обикновено пишещите пост тук (а и навсякъде другаде) в 90% от случаите се опитват да се изкарат невинни и да получат състрадание/потупване по рамото/разбиране. Но не винаги случаят е на 100% такъв, какъвто бива изкаран от разказващото лице.  Да не би и авторът тук да пропуска разни детайли, защото на трети ден на работа без да е направил нищо всички да го мразят в червата е малко странно...

Както казах сменени или не са посочени данни като пол, възраст и т.н. единствено с цел анонимност.

Темата тук е пусната с цел събиране на мнения ( и под афект трябва да призная). И целият форум тук да реши, че аз съм ангел, който бива тормозен от зли хора, какво печеля?

Ок, вашият колега е некадърник, мързеливец, натегач и т.н. Не го харесвате за това,а  още повече ви дразни, че шефът ви му симпатизира. В крайна сметка ще дойде момент и истинския му потенциал ще се покаже, но не това е същността на темата, която наистина загуби смисъл.

Наистина не е приятно, когато колегата ти е некадърен и не може да си свърши работата, но нали все пак си има някакна работа, която той трябва да свърши. Ще му помогнете един, два пъти и ще го оставите сам. Ако не се справя, ще е да негова сметка. Това обаче не оправдава, ако го обиждате или говорите зад гърба му.

Целият стремеж за анонимност и липсата на каквито й детайли, касаещи същността на проблема прави коментирането доста сложно. Опитах се да Ви дам някакви варианти, но отговорът Ви не беше по тях, а съвсем в страни. Сам/а казвате, че не можете да приемете поведението на колегите си. Или напуснете или го променете тогава. Ако не търпите различно мнение от предварителната Ви нагласа(визирам мнението на Хамстера) и скачате като ощипан/а защо тогава търсите изобщо мнения?
Болднатият текст е без коментар.

Продължавам да отговарям, защото наистина благодаря за мненията и за това, че ми помагате да взема решение.

И аз съм била (ок, разконспирирахте ме) в ролята на обучаващ, на предишни работни места, и съм се дразнила на грешките на новите, но не съм си позволявала да не отговарям, когато ме питат нещо, или да правя квалификации. В крайна сметка част от работата ми е, ако се наложи да обуча свой заместник или просто нов служител.

Причината поради, която пуснах темата е, че обмислям 4 варианта как да постъпя: да напусна без да се обяснявам, да говоря само с началника си по темата, да говоря само с колегите си, какъв им е проблема, или  да ги събера на едно място и да я обсъдим заедно.

В крайна сметка мисля, когато сме всички заедно да отворя въпроса.

Осъзнавам, че и аз с някой свои мнения насочих темата в грешна посока - нещо от сорта на "аз съм много кадърен, пък те не ме оценяват" Не разбирам какъв е проблема с анонимността. не виждам някой да е писал с истинско име или да е прикачил своя реална снимка.

Аз лично нямам проблем с "анонимността", особено на нов потребител с един пост. Ако напишеш на 30 год. съм, счетоводителка в комания с х човека от средно голям град никой няма да каже "Оооо, че това е Мария Димитрова, на Гошо  жена му, с червения голф." Но пък ще насочи поне малко пишещите по темата ти.
За мен лично не стана ясно дали коментарите са по повод професионални пропуски или на лична, злобна, женска основа. Има разлика и изисква различна реакция. Но каквито и да са причините и поводите за коментари, те не бива да се оставят без такава.

Не знам какво значение има дали съм стюардеса на 23г., счетоводителка на 29г., касиерка на 35г. или служител (мъж) на 41г. в кол център. Въпреки това получих доста мнения, на базата на които прецених, че реакция трябва да има и ще има. Мерси!

Последен пост от мен.
Дава възможност на нас, опитващите се да дадем мнение, да се ориентираме поне малко относно житейски опит, трудов стаж, работна среда, тип колектив, ниво на чувствителност, праг на търпимост и още много други неща. Това ще спести чесането на клавиатури, ще ти спести раздразнението, че темата не дава мненията и различните гледни точки, които търсиш и лично на мен ще ми спести опитите да помагам там, където май няма нужда от помощ  .