Паническо разстройство - 34

  • 45 167
  • 752
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 828
Благодаря за новата тема.
Аз често усещам кръв в устата си и като отида до тоалетна и плювна и има наистина кръв. Това ми изкарва акъла и ми се подкосява всичко:)
Нели, това няма как да е от ПР. Иди на зъболекар да ти види венците.

# 76
  • София
  • Мнения: 1 555
Или УНГ нещо от синусите

# 77
  • Мнения: 4 406
Лъвли, като ми идва да ги затрескам по главата с това обучение в началото, че и ментор ти слагат, пък и обикновено изпити има след срока на обучение. Така било на запад. Много им знаят главите какво е на запад. Едно, че са по-тъпи от нас, по-задръстени и си пазят мястото, като дойде някой по-умен да не ги измести.
Аз за сега няма да коментирам за новата работа, че шефката влизала в този форум.
На предишната имах менторка, която направи всичко възможно да ме съсипе. Никога не  сме направили нищо, което беше за изпитите, само нейния план правихме. А почна да чета нещо, и теория имаше, веднага ходеше при шефа да ме клепа, че чета, а не работя. Бе, 'убавице къде да чета, като тез измислени глупости от вас за изпита го има само в сградата.
На изпита ме досъсипа. То толкоз й е акълът, вместо да има поздравления и парички за успешно положила изпит нейна ученичка Simple Smile

Уф, вчера цял ден лежах, треснах му една ракийка на обяд, баща ми предложи, та откарах и следобеден сън.
Днес се мотах на фитнес. Да разнообразя малко, че два дни в една стая в леглото може да откачиш  от тревожност и депресия.

# 78
  • Мнения: 2 306
Джери, разбирам те. Аз вече само с един поглед ги знам кои ще ми вгорчават живота. Имах една колежка, която много мизерии от тоя тип направи и чрез клепане на други колежки се издигна в йерархията. Такива хора много се котират в БГ. Мойта пряка началничка и тя ме тревожи, защото пък е от тия дето ти се усмихват и в това време ти забиват нож в гърба. Още на интервютата я разбрах. Не знам...трудно ще оцелея и аз в осарника, но ще трябва да стискам зъби! Стискай и ти и дано оцелеем.

Да ви питам...неудобен малко въпрос, за което се извинявам, но...имате ли страх, че ще повърнете пред хората ако ви се гади? Или изобщо да повръщате в обществени сгради? Аз напоследък съм с непрекъснато гадене и тва ми е голям страх. Както и като напоследък от атаките ме хваща разстройство и това ми е някъв ужас...аз не мога да ходя по мръсни тоалетни навън. И вече само като помисля за това и получавам ПА. А съм повръщала и по самолети и къде ли не...и пак ми е станало като фобия. Извинявам се за странната тема, която започвам.

# 79
  • София
  • Мнения: 1 555
Лъвли, на мен ми се е случвало... както една приятелка каза "Да не ти пука, ще си помислят, че си бременна" Simple Smile

# 80
  • Мнения: 40
Здравейте,
може ли от ПК при поставяне на упойка при ин витро нещо да се случи?

# 81
  • Мнения: 232
Здравейте,одавна не съм писала,следя ви,но тъй,като хем бях добре,хем нямах идея как се получи и дали изобщо е реално подобрението ми,някак нямаше какво да споделя.А може би и страх,от това,че похваля ли се прекалено рано ще почне всичко наново,знам ли!Е и без да съм избързала с хваленето,с идването на зимата ада малко по малко се завръща.Имам ГТР,ПР и знам ли и аз какво още.След доста физически и психически гадости миналата зима,някак с чайове,витамини,започване на работа,започване на втора работа и идването на пролета,нещата при мен доста се подобриха.Повечето от физическите симптоми намаляха,а други изчезнаха.Някак много по леко ми беше,предполагах,че се дължи на многото ангажименти и никаквото време да мисля за себе си.Но от няколко дни,нещата отново тръгват на зле.Притесних се от нещо,което реално на този етап изобщо не е ясно дали е притеснитлно,започна да ме стяга сърдечната област,да ми се гади,появиха се натрапливи мисли,който на моменти преминават дори в суицидни.Получавам съцебиене от нищото,плаче ми се,абе с две думи всичко се връща с бясна скорост.От три дни постоянно мисля разни определени събития и в главата ми се разиграват най лошите сценарии,а това ме ужасява,плаши ме и някак ,се получава така,че ме е страх и ми се плаче от неща,който никой не знае дали някога ще се случат.Офф оплаках се.

# 82
  • Мнения: 294
Здравейте,одавна не съм писала,следя ви,но тъй,като хем бях добре,хем нямах идея как се получи и дали изобщо е реално подобрението ми,някак нямаше какво да споделя.А може би и страх,от това,че похваля ли се прекалено рано ще почне всичко наново,знам ли!Е и без да съм избързала с хваленето,с идването на зимата ада малко по малко се завръща.Имам ГТР,ПР и знам ли и аз какво още.След доста физически и психически гадости миналата зима,някак с чайове,витамини,започване на работа,започване на втора работа и идването на пролета,нещата при мен доста се подобриха.Повечето от физическите симптоми намаляха,а други изчезнаха.Някак много по леко ми беше,предполагах,че се дължи на многото ангажименти и никаквото време да мисля за себе си.Но от няколко дни,нещата отново тръгват на зле.Притесних се от нещо,което реално на този етап изобщо не е ясно дали е притеснитлно,започна да ме стяга сърдечната област,да ми се гади,появиха се натрапливи мисли,който на моменти преминават дори в суицидни.Получавам съцебиене от нищото,плаче ми се,абе с две думи всичко се връща с бясна скорост.От три дни постоянно мисля разни определени събития и в главата ми се разиграват най лошите сценарии,а това ме ужасява,плаши ме и някак ,се получава така,че ме е страх и ми се плаче от неща,който никой не знае дали някога ще се случат.Офф оплаках се.
Здравей. Без лекарства ли се подобри? За АД и успокоителни имам предвид.

# 83
  • Мнения: 1 781
Lovely това с повръщането и разстройството и на мен ми е малко болна тема.
Не ми се е случвало да повръщам някъде освен в хотели в стаята, само един случай имам но бях хлапе на 18 г и не го приех сериозно повръщах цялата нощ и на сутринта пътувахме за Варна и във влака ми се догади и опитавм да стигна до толетна но един полицай я завардил и ми вика отиди в другата- тук има арестант. И бегом в другата как стигнах не знам ама си повърнах в тоалетната, през цялото време си викам да бях оповръщала полицая какво ли щеше да е.
Но разстройството и пишкането ми се активират много при стрес а и съм изсипана малко след двете раждания та си е притеснително.
Изобщо на абтобуси на дълги разстояния не мога да пътувам а и лошо ми става, та все с кола, мъжът ми последния път през 5 мин спира абе само пишкам ама много ужас не се стиска. Никой шофьор няма да ми спре и ще се опикая.
И с дрискането е гадно -последно пътувам по работа до Севлиево и като ми се  допиша ама няма къде и в гъсталака, ама докато си пишам то и другото стана и сега по гол гъз тичам за хартия в чантата в колата, мале да се смея ли да плача. На всичкото отгоре, детето ми взело сухите кърпи, добре че мокри имах. Ужас!
Но наскоро тръгнахме с децата на малки походи и преди докато тръгна и ми се дохожда сега малко по малко има подобрение явно има ефект и издържам все по-дълго та препоръчвам леки разходки, даже и по-продължителни но не бягане. Последният поход 2 часа не ми се допишка направо съм за награда!

# 84
  • Перник
  • Мнения: 1 920
Здравейте,
може ли от ПК при поставяне на упойка при ин витро нещо да се случи?
Какво е ПК?

# 85
  • Мнения: 232
Здравейте,одавна не съм писала,следя ви,но тъй,като хем бях добре,хем нямах идея как се получи и дали изобщо е реално подобрението ми,някак нямаше какво да споделя.А може би и страх,от това,че похваля ли се прекалено рано ще почне всичко наново,знам ли!Е и без да съм избързала с хваленето,с идването на зимата ада малко по малко се завръща.Имам ГТР,ПР и знам ли и аз какво още.След доста физически и психически гадости миналата зима,някак с чайове,витамини,започване на работа,започване на втора работа и идването на пролета,нещата при мен доста се подобриха.Повечето от физическите симптоми намаляха,а други изчезнаха.Някак много по леко ми беше,предполагах,че се дължи на многото ангажименти и никаквото време да мисля за себе си.Но от няколко дни,нещата отново тръгват на зле.Притесних се от нещо,което реално на този етап изобщо не е ясно дали е притеснитлно,започна да ме стяга сърдечната област,да ми се гади,появиха се натрапливи мисли,който на моменти преминават дори в суицидни.Получавам съцебиене от нищото,плаче ми се,абе с две думи всичко се връща с бясна скорост.От три дни постоянно мисля разни определени събития и в главата ми се разиграват най лошите сценарии,а това ме ужасява,плаши ме и някак ,се получава така,че ме е страх и ми се плаче от неща,който никой не знае дали някога ще се случат.Офф оплаках се.
Здравей. Без лекарства ли се подобри? За АД и успокоителни имам предвид.
Здравей.Да не съм пила АД,и успокойтелни.Имаше един перйод миналата зима в който около седмица ,двр,пиех атаракс по схема и после остана само при нужда.Просто тогава много физически симптоми имах,разтрепервах се постояно,сърцебиене,виене на свят,паникйосвах се без причина и главата ме болеше постоянно.С лекарката ми преценихме,че нервната ми система има нужда от малко почивка и атаракса ми дойде добре.Но по свое усмотрение го спрях бързо,защото колкото и да не е сикен и да не предизвиква зависимуст,все пак не лекува ,а само моментно спира част от симптомите.И така и до сега го пия само при нужда,но за цяло лято ми се е налагало няколко пъти и то по скоро превантивно при кофти ситуации.Предполагам,че подобрението ми се дължи по скоро на витамините и храната,и на това,че вече не седя по цял ден в къщи.Преди това,ако трябва да съм чесна се хранех рядко и все нямах апетит.Излизането постоянно сред хора пък явно тошира този постоянен страх и притеснение и някак не ги мислех нещата толкова.Сега не знам какво се случва,или по скоро предполагам,че ситуацията ,която ме изкара извън строй е защото е нещо ново,нещо което .ме изкарва извън зоната ми на комфорт,непозната и незаучена.Нещо от рода на ще ме преместят на друго работно място,при хора ,който не познавам ,на място което не харесвам.И в главата ми изплуваха десетки сценарии и само мисълта за това ме плаши и напряга.

# 86
  • Мнения: 4 406
С идването на пролетта всеки се подобрява. Излизането и спортуването също добре действат. Но ... има проблем, че понякога ти е толкова зле, че не може да станеш от леглото.
Лъвли, от повръщане не толкова, ама да не припадна ми е кошмарът на мен.

Опитвам се да стана за работа, дано съм по-добре там днес.

Хубава седмица!

# 87
  • Мнения: 40
Здравейте,
може ли от ПК при поставяне на упойка при ин витро нещо да се случи?
Какво е ПК?
Искала съм да напиша ПР, съжалявам!

# 88
  • Мнения: 1 828
Наде, какво точно те притеснява за упойката.? Аз правих процедура (не е ин-витро) с пълна упойка и си казах на доки, че съм с атаки. Дадоха ми ксанакс точно преди да ме вкарат в залата (даваха на всички момичета преди операция).
Според мен е най-добре да се консултираш с АГто ти.

# 89
  • Мнения: 40
Ами понеже изпитвам страх от всичко породило се от паникатаките, преди да ми сложат упойка да не получа пак сърцебиене и задух Sad Sad Sad

Общи условия

Активация на акаунт