Паническо разстройство - 34

Чудя се дали да не и звънна на пси. да искам да ми ги смени ,то ако ще ми е така замаяно и ще ми пада кръвното също не е работа 😢

Тук всички ти казаха, че с АД са така първите 1-2 седмици, независимо какво пиеш.
То и да ти ги смени (в което се съмнявам) - пак ще му трябва време на новия АД да подейства и пак ще се ги имаш тези симптоми. Това не е хапче за глава - пиеш и ти минава след 5-10 мин.
АД действат с натрупване и трябва време.  Тя предполагам ти ги е обяснила всичките тези неща.

Ще ти го смени след две седмици -20 дни ако пак не си ок. При мен така беше със Золофта. Влоших се и въпреки че изтърпях вс гадости/които изобщо не съм имала без него/, не преминаха страничните и го спрях. Лошото е, че при тези лекарства е принципа проба-грешка. Никой не може да ти каже кое как ще ти повлияе, за огромно съжаление...

Значи трябва да чакам все още няма да иска да ми го смени така ли да разбирам?

След 2 та седмица нямаш ли вече поне частично подобрение потърси отново док.

Обади й се и сподели притесненията и симптомите ти и тя ще прецени. Мойта пси също ме предупреди да потърпя 2 седмици, както и момичетата тук. Стискам палци

Т.к. казаха, че тук само хленчим и се оплакваме да разкажа малко съкратена версия без имена и др че кой ли не чете какво ми се случи в петък.
Няма драми и хленчене, така че могат да четат всички! В кръга на шегата.
Първо, ставам рано рано да отида рано до НОИ при нас е в съседния град и се пътува с кола 10-15 мин да си дам болничния, който не мога да подам по ел.път, защото мъжът ми който разбира след последното бърникане ми блокира стария ел. подпис и си купих нов и се оказа, че не става с този, да не се обяснявам за ЕГН И Булстат, та не става.
Тръгвайки, виждам, че батерията на тел ми е на мин, а в НОИ спирам на платен паркинг, трябва ми за смс, а и ще ходя до НАП, а там, ако се объркам трябва да звъня на счетоводителката да кажа кое да тегля, щото все забравям кое как беше.А тоя път отивам и за нещо ново.
Та сядам съвестно на компа в офиса и си чакам да ми се позареди батерията 15-20 мин. Не съм ви споделяла ама съм нерварка и друг път вече щях да съм образувала не нерви ами щях да псувам наум мъжа, институциите и де що срещна. Сега си викам споко, денят е пред теб.
Тръгвам, на паркинга има човек да ми вземе парите, за пръв път ми се случва зима е изобщо не очаквам, търкам си билета за паркинг и му викам все едно печеля от лотарията, не се засмя. Явно и тоя е опериран от чувство за хумор.
В НОИ само един човек пред мен добре, ама с дузина болнични ОК, докато чакам не смея да ползвам тел че няма много батерия ама ми звънят уф вдигам, Енергото, гръмнал ни дисплея да се смени електромера. Ок, ама мен ме няма в града, изпратих мъжа нали заради него сега вися в НОИ, пък на оня от енергото викам казах ли на колегите ви да не ми пипат стария електромер, дето имаше още 1 година за ескплоатация, а сега за един месец три пъти с вас се занимаваме- забравихте едната фаза, сега гръмнал дисплея. Оня ми вика г-жо то е във ваш интерес. Да бе, викам, ама ако но го бяхте пипали, нямаше и да ни разкарвате за какво ли не. Не се изнервих, да се оправя мъжа ми.
И дойде реда ми. Минах бързо, опитах се да обясня на г-на какъв ми е проблема с ел.подпис, явно не схвана даде ми тел да звъня. Ок изобщо не ми се и разправя.
В НАП нито един пред мен- тука викам вече нещо става. Не е наред работата, сигурно има бомбена заплаха. Минах за 5 мин, служителката не ми вика не се разправя с мен, чудо.
Вече сериозно взех да се притеснявам за себе си и деня си. Викам не е на хубаво това, ама да видим.
Ок, взех си колата на 20тата мин и пак на път, абе я да се щракна сега на баира тук на тая зимна картина какъв разкош преди да си сляза долу в мъглата.
И накрая преди да отида в работа викам ще отскоча да свърша и още нещо и там виждам едни познати, дето им бях обещала да помогна и то точно на време. Помогнах, свърших обещаното и стигнах в офиса към 11 по обяд, е как се подреди деня, не знам без аз да го редя, не съм вярвала. Всичките ония неща да оставяш съдбата да ти подрежда нещата май били верни, а ? Де да знам, ама ми допада така.
Та, не знам дали се позабавлявахте, ама обикновено нещата стават наобратно при мен след скандали, разправии, нерви и какво ли не. Така ми харесва, но може да е било само за ден, кой знае.

Имала съм и аз такива перфектно наредени дни. Някъде около 5-6 в целия ми живот хаха. Усещането е прекрасно, но както казах е толкова рядко, че...през няколко години по един път. Специално пък с тия институции не повече от 2 пъти, обикновено си излизам с нервна криза от тях.

Момичета и момчета, искам да питам за един мой симптом, който ме тормози от известно време и ме шашка. От 5-6 години не съм имала паник атаки, но напоследък ми се случва нещо, което не знам дали пак е свързано с тях или имам физиологичен проблем - както знаете хипоходнрията е винаги на лице.
Та - на моменти изведнъж ми се струва, че сякаш ми кънти главата и имам усещането все едно в далечината звънтят камбани Знам, че звучи малко шашаво, но...
Естествено изплашвам се от това и веднага вдигам кръвно и съм готова за паника.  На моменти в паниката даже имам чувството, че в далечината пищи като аларма

Та имал ли е някой подобни оплаквания, за да знам, че не съм пред инсулт, полудяване и т.н. А отново се обажда моята стара приятелка паниката.

при мен го има това, от време на време през деня, и мен притеснява, но никой лекар не казва че това е симптом на болест, така че гледам да му свиквам и да се надявам да се явява все по рядко. Лек шум в ухото, и леко като камбани но доста слабо, само като съм сам в стая без други шумове го усещам.

Иначе съм убеден че има някаква причина, било то на нервна почва, но усещането е реално, не е някакво внушение.

И при мен е абсолютно същото и доста ме притеснява. Лек шум в едното ухо, а в главата отдалече леко камбани. Звучи смешно, но не ми е. За ухото си знам, че имам отдавна шум, но явно в този момент се появява, защото качвам кръвно от страх. Но за камбаните нямам идея какво е и много ме плашат. А те първи се появяват - преди другите симптоми. Още повече че ги усещам някак в главата, а не в ухото. И то най-вече като си затисна двете уши с пръсти. А при теб - как ги усещаш - в главата, в ухото? В такъв момент мерил ли си кръвно? Аз да - но понякога вече е високо от страха, а друг път не е и затова не мога категорично да го свържа с кръвно.

Аз много се бях притеснила, че съм пред инсулт, но лекарите уж казват, че не съм Но не дават и обяснение. На теб какво ти казаха?

Здравейте момичета! Как сте? Не съм писал от много време. За тези, които ме помнят - край с атаките. Не съм имал такава от година и половина. Оправих се с когнитивно поведенческа терапия и дори я уча за себе си(нали съм си уж психолог). Поздрави

Ще помоля да споделиш малко повече за нея, ако може.
Колко време ти отне? С психолог ли трябва да се прави или можеш и сам?
А и накратко да разкажеш за себе си (за хората, които не те познават, от които съм и аз).
И благодаря, че се включи! Много е важно за хората, пишещи тук, да видят, че има надежда и могат да се оправят!

и аз от една година съм така и се мисля че е прединсултно състояние, мерил съм кръвно някой път е нормално и пак го има шума, само в лявото ухо ми е, някой път е малко дигнато когато съм наплашен до 140-90 макс. Лекарите казват че това е просто шум от артерия която минава близо до ухото, имах и диагноза вестибуларен неврит и оттам може да е , но казват че това е просто шум, няма нищо общо с инсулт или друго. А аз все си мисля че е някакво нарушаване на кръвообръщението в мозъка. Доплери 4 броя имам перфектно, шийна ангиография с констраст също, ямр мозък също ок. Но понякога ме плаши. Имам усещането че мускулите на врата ми в ляво се отпускат някой път и притискат артерия ама знам ли, само мои предположения-които не почиват на никакви факти (изследвания) . В момент на шум и ми е замаяно малко, вратът ми припуква, сякаш мускулите на държат гръбнака в областа на шията, даже се налага си подпирам главата с ръка някой път е много зле.