Раздялата ли е решение?

Точно.Имах предвид покана с конкретни дати/начини как да станат нещата.А не ".....ще дойдеш, когато ....!".Това "когато" може никога да не настъпи.
И като писах "Инициирани разговори", имах предвид конкретни такива пак , с уточнени месеци/години, като например "Действам в посока през февруари най-късно да си при мен.", "Ще живеем в Ню Йорк, търся едно/дувстаен апартамент в еди коя си част на града.", " работа се намира тук, и тук, и тук, ти намери ли някъде..." , ей такива точни и конкретни планове.А не от сорта "Аа, гледах този университет, ама нещо....!", "Ще дойдеш, само малко да си стъпя на краката!", "Много искам да сме заедно, скоро ще е !"..
Последните изречения за мен са просто отбиване на номера.....иска, ама не му стиска, дет се вика.
Определи си някакъв срок, например до следващото лято и ако нищо в неговото поведение и намерения не се промени, сложи край.

Твоята история много ми напомня на тази на моя приятелка. Запозна се тук с мъж, отраснал и устроен в Северна Америка, но си беше дошъл съвсем за малко и тяхната връзка започна повече виртуално, след като той замина. Постоянно писане и разговори, доста време изкараха така, вече не помня точно колко даже. На нея й отказаха виза и изобщо не можа да отиде при него. Накрая заживяха заедно в Европа и им беше доста трудно. Тя също много искаше по-рано да имат деца (не в момента, но не и на 35), а той го виждаше в далечното бъдеще. Карали са се за това, щяха да се разделят. В крайна сметка хората около него започнаха да имат деца, той явно видя, че не е толкова страшно и набързо станаха родители на 31
Та, според мен това за децата подлежи на промяна в някаква степен, по-скоро мислете сега върху това как да се съберете.

Daysie, аз малко презумция изходих (защото ти така го поднесе), че приятелят ти е американец от български произход, но така ли е или си е чист американец понаминал през България за малко? Не знам дали има особено значение всъщност, но моето впечатление е, че чуждестранни студенти и временно работещи в България са много добри в отглеждането на временна връзка докато са в БГ и после - дим да ги няма.

Е, точно за това става дума. Ако той имаше желание да заживеят заедно, да. Но в случая на авторката няма такова от негова страна. Иска той да си е там, тя тук.

За САЩ, освен покана, не се ли иска доказване на доход?
А ти защо не запишеш магистратура и не отидеш на бригада?
Американците, поне интелигентните, си планират живота години напред. Това е манталитет. Не е като в България да очакват, че с едно щракване на пръсти всичко ще се нареди - брак, 4 деца, 3 котки, 2 кучета, папагал и къща на 3 ката с басейн.
Не виждам особена любов у нито един от двамата. Той планира прекрасни работи на думи, тя почти истерясва за деца, сякаш й е последният влак. Всеки си бачка в родината, има социален живот и ди е подредил нещата да са му удобни лично да него. И чака другия и не прави компромиси, и не предприема реални действия.
Еми няма как да я бъде.

Изглежда всички допускат, че става въпрос за САЩ, макар че за мен е много странно да се говори за САЩ като за "Северна Америка" (последното е континент). Но авторката каза "американски гражданин", та....

Няколко коментара за САЩ в такъв случай:

- Единствената виза, която тя може да получи с негова помощ в момента, е туристическа виза. Но и нея е много възможно да ѝ откажат, защото очевидно има риск и да работи нелегално (с туристическа виза няма право да работи), и да емигрира там. Така че за да се говори за легално преместване, трябва да се оженят първо, тогава няма да има проблеми. Но очевидно е по-голяма стъпка от просто "живеене заедно". За единия или за двамата.

- Реализацията в САЩ не е лесна. Не знам какво е постигнала тук авторката, но то не струва и 2 цента в САЩ. Българска диплома не знам какво значи да се "приравни", българското образование просто няма нищо общо дори с по-посредственото щатско, така че начинът да се признае българска диплома е да се изкара следващата степен - магистър или доктор (в щатите се наричат и мислят по малко по-различен начин тези следвания - като undergrad и grad school). Реалистичното е магистър, защото доктор е 5 години. Само че не нито толкова лесно да те приемат, нито да изкласиш - масово отпадат студенти, не е като при нас 100% от приетите да завършват специалността си, защото парите следвали студента и трябва да папкат некадърните професорчета. Там е сериозна работата.

- Дори да я приемат със стипендия, което не е толкова лесно, следването пак струва доста, защото трябва да се живее някъде, да се яде, трябва кола (в САЩ просто не може да се живее без личен автомобил), а тези неща не са хич евтини. И пак да напомня - следването е сериозно, трябва да се учи, не може да се зубри по 2 дни за изпити, а междувременно да се мият чинии или сходна студентска работа. Така че не е хич евтино всичко това, особено за българския стандарт. Но без него ще може само да мие чинии до края на живота си в САЩ, защото българската диплома и опит никой работодател няма да ги вземе предвид.

- Животът е САЩ не е като в повечето европейски страни или в Канада. САЩ е изключително несоциално ориентирана страна, в която приличните къщи са по 1/2 милион, изплащат се цял живот, всичко, което е "среден стандарт" е платено - ясли/детски градини, училище и т.н. и т.н. Няма безплатно здравеопазване и трябва да се плаща, а да се плаща за трима души (мъж, жена и бебе) е почти непосилно за сам човек. Затова практически не се сещам за познати/приятели в щатите, които да не работят и двамата. Любимият модел в бг-мамма, при който мъжът работи и изкарва парите, а жената се грижи за семейното огнище, ражда и гледа децата и т.н. там е наистина доста труден за постигане, по-труден отколкото в европейските страни или Канада (примерно).


Знам, че много от хората, пишещи по темата, не се интересуват от тези детайли. Вероятно и авторката не се - той бачкал и ѝ търсел колежи, та искала да ражда деца, защото козметичката ѝ (примерно) и е казала, че на 25 трябва да ражда деца. Да, ама в САЩ средната класа ражда една идея по-късно като цяло. След като си приключи следване и т.н. Масово се измества възрастта на раждане на 1вото дете към ранни 30, освен ако майката не е черна работническа класа от Бронкс - те раждат и на 17. Ето малко повече за това "класово деление" по отношение на възрастта на раждане.

Та - знам, че никой не се интересува от това. Мъжът за се нарече Мъж трябва да има сухо, какво беше - да му е пълен джобът и т.н. Не е работа на жената да мисли по тези въпроси, на мъжа е. И е възможно точно това да се случва. Колкото и невероятно да звучи, не всички мъже на 27г. имаме кариера и състояние. Такива имат "наследилите" семеен бизнес, но дори не всички от тях успяват да го задържат и развият или дори да го наследят на тази възраст. Затова казах, че е възможно неговите планове за след 2-3-4 години да са точно такива - да направи достатъчно пари, че да може да ѝ предложи брак и да я издържа и нея и детето, което вероятно ще направят. Това доколкото разбирам е предпочитаният модел, по който да се развият нещата.

Има и друг модел, но той предполага и двамата да учат, да работят и т.н., което прави невъзможно раждането на деца в близките 5 години. Което авторката дава доста ясно да се разбере, че не иска, вероятно и на него му е дала да го разбере. Така че възможно е момчето да работи за мечтите на момичето, възможно е и просто да не му пука за нея. Аз лично не вярвам във връзките от разстояние и като съм имал връзка в чужбина, съм давал да се разбере пределно ясно от самото начало, че не смятам да има продължение "от разстояние". Което не е отказвало момичето да се пробва под претекста, че сме си "само приятели" и си говорим като такива - след като не проявих интерес към екскурзии, виждания и т.н., престанахме да бъдем само приятели. А причината да не вярвам е, че прехвърлянето от една държава в друга изисква доста усилия и ангажимент, а аз лично не съм склонен на такива без да съм живял поне известно време с този човек и да съм сигурен, че искам да съм с нея. Има естествено и други истории - мои познати се "взеха", ожениха и заживяха заедно сигурно след няколко месеца връзка. И им се получи. Но животът им не беше лесен, може би над 10 години бяха нужни, за да се закрепят и не успяха да си направят второ дете каквото много искаха (нямаха възможност да гледат/издържат 2ро). 

Така или иначе подобно житейско планиране изисква зрялост, каквато не виждам до момента у авторката. Възможно е момчето да планира вместо нея тези неща и затова да си е седнал здраво на задника да бачка и да прави кариера сега. Възможно е и да гледа единствено своя живот, а на нея да ѝ е дал някакви празни обещания и да е като моряка, който си има по едно момиче на всяко пристанище, което да го чака за интензивна любов месец-два годишно. Няма как да знаем. Тези неща трябва те да ги изговорят помежду си, защото реална или не - не  е проста ситуация като "той ме шамари, да го напусна ли". В случая не може недвусмислено да се каже кой крив, кой прав, единственото, което със сигурност виждам, е че очевидно не комуникират заедно за бъдещето си, което и ме накара да кажа, че не са истинска двойка. Но при много двойки реално липсва подобна комуникация, пък си живеят заедно, раждат си деца и им се нареждат нещата

Съжалявам, но част от коментарите визират единствено някаква твоя представа за САЩ и изобщо нямат общо с действителността, доколкото пък аз съм проучвала. Особено частта с образованието - образованието се признава и има агенции, които го приравняват. Зависи каква е специалността. Сега, ако става въпрос за право, няма как да се признае, но икономически, хуманитарни и ИТ се признават и още как.

И не е толкова добро американското образование, сравнено с българското, че да си позволяваш констатации, че дори и "посредственото" американско е по-добро от това в България. Добро е в Бръшляновата лига и някой и друг университет извън нея. Ти не знам как си учил, но повярвай, че и в България има хора, които са учили здраво и не само два дни преди изпит. Зависи от университета - в СУ, с едно-две изключения, се учи здраво. 

Също така, именно в САЩ студентите работят на едно-две-три места, за да си покриват разходите по живот, тъй като там е доста добре развита почасовата работа за разлика от нашата страна, където почти никой работодател не дава почасова работа, съобразена с графика в университета, и те иска задължително от 9 до 18ч. в офиса, кафенето, бара и т.н.

"Любимият модел в бг-мамма, при който мъжът работи и изкарва парите, а жената се грижи за семейното огнище, ражда и гледа децата и т.н. там е наистина доста труден за постигане, по-труден отколкото в европейските страни или Канада (примерно)." - аз не съм чувала досега, че в БГ това е любим модел на някого - може би на мъжете, които искат да си затворят жените вкъщи?  Около себе си нямам познати или приятелки, които да желаят да бъдат домакини и безплатни прислужници. Грижата за семейството, гледането на дома и децата е обща отговорност и това трябва да се разбере най-накрая, не е само женска работа.

Ако трябва да се върнем на сравнението със САЩ - то там е раят на домакините и осмислянето на жената само през семейството, а не в България или дори в Европа, където всъщност жените работят, заради гарантираните права и привилегии. В САЩ мнозинството от жените  раждат по 3-4-5 деца и спират да работят, за да си ги гледат, защото първо, нямат платено майчинство, и второ, няма държавни детски градини, а и частните, които съществуват, освен, че са скъпи, не винаги са перфектни откъм грижа. И именно заради тези специфики, там при развод мъжете обикновено трябва да изплащат издръжка не само на децата, но и на бившите си жени, поне докато не се оженят повторно или за определен период, ако не се лъжа.

Няма нужда да всявате паника в момичето - на 35 и след 35 също не е късно за деца и специално за това тя време има. По-скоро да помисли дали наистина връзката с този човек си струва, за да правят опити да организират общия си живот в близко бъдеще или не, съвпадат ли им ценностите, дали младежът държи на нея или просто я мотае. В живота има всякакви ситуации - има хора, които успяват да поддържат връзка от разстояние, когато им се налага да пътуват заради кариерното развитие и други, които не успяват. Няма универсален отговор.

По повод последния коментар - така е, в САЩ наистина е друго, помня един много тъжен филм, направен по истински случай - бащата се ожени повторно и успяха да отнемат момченцето на първата съпруга, защото тя не искаше да напусне работата си като медицинска сестра... А другата жена щяла да го посреща след училище с топли курабии, и явно това беше по-важно.
На 26 авторката не е престаряла, не виждам нищо лошо да се попътува и види свят, преди да се направят деца, както на него му се иска... а момчето не ми изглежда несериозно. С деца вече става по-трудно.

Ако приятелят ти е в САЩ би ли ми обяснила как го постигате това, моля?Ти ли пътуваш или той?За да пътуваш ти трябва да имаш виза?За да пътува той коя е тая фирма дето дава по 15 дни отпуск през три месеца при положение , че баЧка като халтав май по 14 часа беше.Абе как ги купувате тея билети.Ми откъде пари да плати всичко като спре да работи за 15 дни.

Човече, той ако иска да я вземе ще я вземе.Б2 това е туристическа виза.Тя кандидатсва /твърде вероятно ще е да не и дадат/.Като кажете покана.Поканата е един лист хартия, който канещият пише, че поема всички разходи, сметки и т.н при престоя.Другата виза , с която може да дойде е годеническа мисля К2 или К1 беше.Вариантите са 2 той изобщо не иска да се занимава с нея и много скоро ще бъде отрязана всячески, защото е твърде вероятно, ако съществува младежа изобщо да се е загаджил с някоя секси латина/о повярвайте ми те са много, много хот/.Второ много ми куца тая история и ще ви сложа доста солидни аргументи.
В САЩ се бачка яко.Няма как на всеки 3 месеца да липсваш от работа освен, ако не си биг бос на собствена фирма.Какъвто той очевадно не е.Колкото и голяма отпуска да имаш ще е айде да речем 1 месец.Не работиш ли -няма чек, а сметките питам аз кой ги плаща?Как се купуват на всеки 3 месеца самолетни билети , ама айде моля ви се .Аз че съм консерва-консерва съм , ама пък не съм толкова смотана.Не вярвам изобщо на тази история.Изгуби ме в момента , в който каза , че се виждали на всеки 3 месеца, ама тя няма виза.

БГ Татко,здравейте!Един въпрос към вас.Вие къде живеете?Някога живели ли сте в САЩ?

Четете внимателно! Той не иска да обикаля свят само сега когато са на по 26, той иска да гради кариера сега и да обикаля свят до към 35. За него си е сигурно ОК този план, но за нея не знам.

Той е отишъл на другия край на света... сам.
Ако и това не говори нищо, аз не се сещам какво би било показателно.

Ако искам наистина бъдеще с този мъж, бих намерила начин да отида там и без неговата помощ.

По- голяма глупост скоро не бях чела.Да гониш мъж из Щатите или Канада??Че той ако му е важна, да беше я поканил, да беше останал в бг, да се бяха оженили..Че те и по Европа могат да живеят заедно.
Два случая знам.Идват си мъже от Щатите, харесаха си бълг.момичета и набързо се ожениха.Имаше като че ли някакво изчакване на момичетата тук, но си заминаха и те после.Друг познат, емигрант, точно след година , взе и приятелката си
Наистина му трябваше време , нов беше там, но сигурно и те се ожениха и я взе.Мисля си, че ако един мъж те иска, ще ти каже конкретни неща, но не в далечно бъдеще, а до година макс.Няма да е нужно и ти да се чудиш как, все пак той е там и знае най- добре.Само единият от гореспоменатите е ай ти, другите работници, тъй че не е проблем и работата му най - вероятно.Какво да се устройва като си е оттам, не знам. Защо не те кани там, да видиш дали ще ти хареса изобщо?И защо да ти откажат виза? Пробвали ли сте?Някак си, за тия 2 години връзка не ги ли обсъдихте нещата?Сина на мм , верно студент е, но 2 пъти ходи до Щатите с някакви състезания от университета.Ако някой гарантира за теб, що да не ти дадат виза?
Това с виждането през 1, 2 месеца и за мен е озадачаващо. Не съм срещала аз такива хора, да си прескачат Сащ Бг редовно.Но ако все пак го прави по- често от обичайното, вероятно има лична причина, а не заради теб.Нямаш нищо конкретно.Само бъдещи обещания евентуално.Тоест, трябва да му се стече така живота, че да има място и за теб..това са нонсенс просто..