Нищо не разбирам от тази история. Какви деца, като нямате дори яснота или план кога и дали ще се съберете и къде? От тези две години колко реално време сте прекарали заедно, щом той си е там? Ти нямаш ли някакви планове за работа, професия, тук или пък в Америка? То това никаква връзка не е.
- Публикувана: 15 ноем. 2018, 17:26 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2018, 22:50 ч.
Раздялата ли е решение?
ПС: Сега като чета какво съм писала хем нищо не разбирам, хем ми се струва много глупаво. Дано успеете да ми хванете разбърката и нетрезва мисъл
Докато се начудите кой в коя америка да седи и дали на 26 да ги правите децата или на 36, най-вероятно ще сте срещнали нов човек. Той тепърва е тръгнал да си търси късмета и да пробива на континент, на който не се пробива лесно, особено ако е в щатите. Вие пък искате да свиете гнездо и дори не споменавате за най-естественото нещо в тази ситуация - да идете да живеете при него. Хората като взимат подобни решения в живота си, като да идат някъде си в далечна чужбина за неясно колко време, го правят заедно като двойка. Не го виждам това никъде в доста дългия разказ, значи явно не сте и двойка, която ги мисли така нещата. Ами сте "аз" и "той" - двама индивиди, които не са стигнали до "ние".
На различни етапи от живота сте най-вероятно. Което не значи, че с щракване на пръсти ще си намерите по-подходящ кандидат, но ако се случи, "американецът" ще бъде изместен от само себе си. Ако пък не намерите - времето ще покаже как ще се развият нещата.
Всъщност, малко настрана от основния проблем, положението тук в Америка в момента е доста несигурно за имигранти...някои хора, не искам да им споменавам имената, искат да отнемат гражданските права на такива родени тук, пък камо ли на сега-пристигащи...та може да не ти е толкова лесно да дойдеш, колкото си мислиш.
По темата, животът тук е много различен от този в България - работата, приоритетите, отглеждането на деца и т.н. Не можеш реално да го осъзнаеш, докато не дойдеш тук. Трябва сериозен разговор да се проведе, за да стане ясно дали наистина вижданията са различни или просто има недостатъчна комуникация.
По темата, животът тук е много различен от този в България - работата, приоритетите, отглеждането на деца и т.н. Не можеш реално да го осъзнаеш, докато не дойдеш тук. Трябва сериозен разговор да се проведе, за да стане ясно дали наистина вижданията са различни или просто има недостатъчна комуникация.
Наистина ме е страх да го "изпусна", не за друго, а защото много го обичам. Но не съм се вкопчила в него и идеалният ми образ за бъдещето. Аз също имам хубава работа тук, добре се развивам, имам семейство, близки, приятели и се чувствам ок.
Проблемът, както някой спомена е, че аз искам да се преместя, за да сме заедно и да видим накъде ще тръгнат нещата, да се ориентирам, да ходя на някакви курсове ако се налага и т.н. И тук идва моментът, в който той не може да каже кога това ще е възможно - месец, два, година. От тук си правя и изводите, че го е страх или не иска.
Относно децата.. За мен също това е проекция напред във времето и не искам да са сега на всяка цена. Просто аз, за разлика от него, смятам, че когато и да стане, дали след година или след 5, ще е ок. А той се ужасява от тази мисъл, което пък мен ме стряска. Но това са просто хипотези, защото дори не живеем заедно. Просто е проблем, който виждам напред в бъдещето, ако имаме такова.
Проблемът, както някой спомена е, че аз искам да се преместя, за да сме заедно и да видим накъде ще тръгнат нещата, да се ориентирам, да ходя на някакви курсове ако се налага и т.н. И тук идва моментът, в който той не може да каже кога това ще е възможно - месец, два, година. От тук си правя и изводите, че го е страх или не иска.
Относно децата.. За мен също това е проекция напред във времето и не искам да са сега на всяка цена. Просто аз, за разлика от него, смятам, че когато и да стане, дали след година или след 5, ще е ок. А той се ужасява от тази мисъл, което пък мен ме стряска. Но това са просто хипотези, защото дори не живеем заедно. Просто е проблем, който виждам напред в бъдещето, ако имаме такова.
Всъщност, малко настрана от основния проблем, положението тук в Америка в момента е доста несигурно за имигранти...някои хора, не искам да им споменавам имената, искат да отнемат гражданските права на такива родени тук, пък камо ли на сега-пристигащи...та може да не ти е толкова лесно да дойдеш, колкото си мислиш.
По темата, животът тук е много различен от този в България - работата, приоритетите, отглеждането на деца и т.н. Не можеш реално да го осъзнаеш, докато не дойдеш тук. Трябва сериозен разговор да се проведе, за да стане ясно дали наистина вижданията са различни или просто има недостатъчна комуникация.
По темата, животът тук е много различен от този в България - работата, приоритетите, отглеждането на деца и т.н. Не можеш реално да го осъзнаеш, докато не дойдеш тук. Трябва сериозен разговор да се проведе, за да стане ясно дали наистина вижданията са различни или просто има недостатъчна комуникация.
Абсолютно е така, но споменах по-напред, че той со е американски гражданин, семейството му е там и като е уреден. Но за мен със сигурност ще е трудно.
Живеехме. Историята е дълга. Ние се познаваме от повече от 5 г. Той беше 2 в БГ, за един курс от 2г,които тук е значително по евтин. От тези 2 г около 6 месеца де сгаджосвахме и 1 живеехме заедно. След това замина. От самото начало беше ясно, че този момент ще дойде, но той оше със старта на отношенията ни ми обясни, че има сериозни намерения и иска да ме вземе с него. Сега обаче като дойде момента явно се е изплашил и го отлага и тук идва и темата за семейството, децата и т.н.
Ако имаше реални сериозни намерения, щеше да се ожени за теб или да драпа да те прибере при себе си максимално бързо, а можеше и да остане в България. С всеки месец раздяла отношенията ви ще отслабват и вероятността да се съберете намаля. Скоро единият или другият ще си намери местно гадже и дотам ще е. Съжалявам, но не виждам някаква особена любов в тази авантюра. Обичащите се горят да са заедно и цялата им същност е насочена натам.
Съжалявам, сигурно не ти е приятно да го чуеш, но той се дърпа дори да отидеш там да живеете заедно, а ти мислиш вече за деца... Не звучи никак обнадеждаващо. Възможно ли е да те е мотал с тия приказки за да те вкара в леглото, да си поживеете докато е тук и после кой откъде е?
Сега обаче като дойде момента явно се е изплашил и го отлага и тук идва и темата за семейството, децата и т.н.
За какви деца бълнуваш, авторке? Не искам да съм неучтива, но ти въобще ориентираш ли се в ситуацията? Ако те обича един мъж, не те оставя само с празни обещания. И друго, един нормален мъж, останал сам поради някакви обстоятелства, си намира жена. Трудно им е да живеят сами. Добре е да си наясно. Всъщност ми е странно, че си толкова объркана.
Уважавам всички мнения, независимо дали са по-остри.
Относно мотаенето - едва ли е така. Той ми отделя всяка своя свободна минута "виртуално" и при всеки удобен момент се виждаме, което си е доста сложно за планиране от страна и на двамата. За единия секс едва ли си струва цялата енергия.
За делата и думите, за съжаление, се налага да се съглася. На думи всичко е прекрасно, но уви.
Относно това защо съм объркана.. То 2 годишна връзка не може да се разкаже в 10 изречения. За да стигна до тук в тази на пръв поглед очевидна уж ситуация и за да го чакам година явно има защо. Но наистина в случая си останах с празните обещания, то това ме обърка главно. Той ако беше казал искам да градя кариера, не ме чакай и си живей живота щеше да е окей. Колкото за толкова съм разбрана. Ама като ми говори красиви неща.. се обърквам
Относно мотаенето - едва ли е така. Той ми отделя всяка своя свободна минута "виртуално" и при всеки удобен момент се виждаме, което си е доста сложно за планиране от страна и на двамата. За единия секс едва ли си струва цялата енергия.
За делата и думите, за съжаление, се налага да се съглася. На думи всичко е прекрасно, но уви.
Относно това защо съм объркана.. То 2 годишна връзка не може да се разкаже в 10 изречения. За да стигна до тук в тази на пръв поглед очевидна уж ситуация и за да го чакам година явно има защо. Но наистина в случая си останах с празните обещания, то това ме обърка главно. Той ако беше казал искам да градя кариера, не ме чакай и си живей живота щеше да е окей. Колкото за толкова съм разбрана. Ама като ми говори красиви неща.. се обърквам
Ако много те обича щеше вече да те е извикал при него. Хората които обичат света обръщат за да са с любимият. Желание да има, има и начини.
Неговото си е чисто оправдание и губене на времето ти.
На 26 си, не си малка. Готова ли си да си губиш времето с някого който отлага и да си въртите виртуална любов за неопределен период. На мен това си е началото на краят.
Неговото си е чисто оправдание и губене на времето ти.
На 26 си, не си малка. Готова ли си да си губиш времето с някого който отлага и да си въртите виртуална любов за неопределен период. На мен това си е началото на краят.
Такива с красивите приказки са най-опасни! Мъжът винаги, ама винаги се познава по действията! За мен не е ясно защо, след като твърди, че има сериозни намерения към теб, не сключихте брак и не заминахте заедно за САЩ. Ако наистина ще градите планове и бъдеще заедно, 2 години връзка е напълно достатъчно да се опознаете и да ти предложи брак. Не мога да разбера в какво положение сте в момента. Това, че ти посвещава всяка свободна минута не е гаранция за нищо. Виждала съм такива случаи, мъжете могат да са много изобретателни в лъжите си. Помисли добре дали наистина вървите в една посока и дали си заслужава изобщо да се продължава тази връзка, защото и ти самата разбираш, че не може да го чакаш с години да реши дали ще създавате семейство, или не.