Любители на кучета - 86

Нали заради хапането треньорката идва вкъщи два месеца. И полза никаква, защото тя не ми давеше аз да действам с Харли, а стоях отстрани и гледах как той слуша нея. Просто такава каръщина, че ще изтрещя тотално. Пролетта сигурно пак ще се обърна към треньор, но този път ще го подбера много внимателно.

Изобщо не бива да допускаш да те е страх от него, че те всичко усещат . Моя мога да правя всичко с него, и храна му взимам от купата и от ръката му давам да яде, и през ум не ми минава че ще че ухапе. Той е малък твоя още, ако сега не се пребориш с тоя страх ще стане по зле според мен 🤔

Знам, че не трябва да допускам страх, но ако не го тръшна на земята, след като съм се борила да му извадя нещо от устата, той се нахвърля върху мен, за да ме ухапе. Едва го удържам, а е на 6 мес. Категорично за момента няма да викам отново треньори в близките 3-4 месеца, защото спирам да наливам пари в чужди джобове.

Тони, все едно ти е дете, не че имам, ама по мои наблюдения са си точно такива, още от малък трябва да му покажеш кой е шефа, иначе ще ти се качи на главата. Също можеш да пробваш освен с купата и с лакомства.

Ще опитам аз, пък дано не се наложи да ми пришиват пръсти после.

Дъщеря ми сега се обади да ме информира, че Роузи се е нахранила доволно с един от кремовете ми. Не знам как го е съборила и колко е изяла. Притеснено ми е.

Треньорът трябва да ти подаде нужната информация. Такава има и в интернет.Работи. Просто трябва да си методична и търпелива.
Съветите,които Слънчогледка ти е дала са от групата на мама Еми. Там споделят за отлични резултати и всички те са комлекс от работата с животното. Хубаво са систематизирани и описани,дават полезни съвети. Стъпка по стъпка с търпение, постоянство и надграждане ще станат нещата.
Ти толкова неща пребори,ще успееш и сега

Според мен,напредвай бавно,не изведнъж сега пак да пробваш.Твърде вероятно е пак да те ухапе. Има методика,работи по нея.

Тонка, каква порода е страшното кучи, извинявай, не съм чела много назад?

Маркиз е супер деликатен, да кажа, не обича да се мокри, цапа, заобикаля локви  и други такива...много ме улеснява, мия го след всяко излизане, защото се разхожда навсякъде в къщи. Породата няма подкосъм и щом застуди, не го къпя истински, с ресането не съм много редовна, от което ме е срам малко

Звярът е френски булдог. 

Тонка, аз сигурно съм го разказвала, отдавна беше, Рекс нямаше годинка. Понеже го допуснах да спи на леглото ми от малък, явно реши, че е негово, като попорасна и, като легнех и се завия, започна да пъха глава под завивката и да ме хапе.Карам се аз, подпъхвам завивката, не става, хапе гадинката и не мирясва. Буквално съм се борила с него и започнах да го гоня от леглото, което се оказа почти мисия невъзможна. Обличах една жилетка с дълъг ръкав, награбвах го нахалничето и го връзвах с повода за радиатора. Лягах и гасях лампата. Първо мируваше, после започваше да цвърка,не може човек да спи. Ставам, пускам го и му соча неговото дюшече да ляга. Гледа ме умно, аз си лягам, гася лампата, а Рексун се мята на леглото и пак почва да хапе. До побесняване ме е докарвал. Аз го грабвам и пак завързан за радиатора. Направо имах нощи без сън, т.е. заспивах много късно и на работа бях като утрепана. Не помня колко продължи това, не е било месеци, докато една вечер след като го отвързах и си легнах, нашият не се метна на леглото, а стои и скимуца до него. Въртях се, завивах се през глава, ама то заспива ли се, като ти скрибуца. Светвам и го гледам, че прави нещо като опит да се качи на леглото, ама не смее, гледа ме и чака разрешение. Гася и лягам аз сърдита, ама то не млъква. Пак светвам и нали все ми е жал, казвам айде качвай се и само да си ме захапал. Легна маймунчето в краката ми, а преди това ми спеше на шията, та сутрин едва не закъснявах за работа, че ми жал да мръдна, така сладко спеше. И от тогава, известно време така спа, на късата страна на леглото, в краката ми. Е, свивах се, не ми беше баш комфортно, но пък хубаво беше. Постилах друг чаршаф на половината легло върху моя и така спеше. Не продължи много, може би и на него не му беше удобно, голям си стана, та си слезе на дюшечето. И ми липсваше после, признавам си, нищо че вече можех да си опъна краката свободно. А, и докато го "възпитавах" се преместих в друга стая, че поне ММ да спи, докато се боря, ама буквално това, с любимеца си.
Сега честно, нямам лоши спомени, даже не съм се сещала за тоя период, покрай Харльо си спомних. Ами, от една страна не е лесно да се гледат и възпитават, иска си време, желание, постоянство, но пък от друга, както писах вече, толкова много ти дава това същество, та всичко лошо остава на заден план. Ето, аз за Рекс не бих казала, че е лош или е бил такъв, просто е едно мило, добро, търпеливо и послушно същество. Това ми е усещането за него, но като малък си имаше трески за дялане. Може и да не е било по много правилния начин, както му ги дялках, не съм имала треньори под ръка, само с една руска треньорка от форум си писах известно време по повод играта -хапане на "агресивния" 3-4 месечен Рекс, другото правех, както го усещам. Е, четох и в нета, да. За вадене от устата - аз също бъркам до гърлото му, и да вадя боклуци навън, и за таблетки понякога, няма реакция. И при докторите, дето все питат "хапе ли" аз си го държа, с глава към мен, през ум не ми е минало, че ще ме ухапе, не го е и правил.Поне досега!
Та и Харльо си мисля ще се оправи, не може да е доживотна проклетия, няма такива, просто не се предавай и особено пред невинния поглед. Дръж си на твоето, колкото и да ти е жал за него, после ще ви е добре и на двамата.

Лабрекс, посмях се на твой гръб и борбата с Рексун.  Аз наистина не мога да повярвам, че след предното ни ужасно проклето куче, сега отново ми се пада подобно. Просто Харли е много инатлив и налагащ се. А аз, за да си запазя спокойствието и защото ме е страх, си затварям очите пред някои негови прояви (хапането), които след време ще ми изядат главата. Ще започна лека-полека и малко отдалеч с храната. Първо от чинията му, после от устата. Да не се стресираме и двамата едновременно, че е срамота да започнем да се бием всеки ден.

Тонка, не го приемай като критика, а като съвет и факт. Не може да те е страх от кучето ти, то го усеща и си прави каквото си иска.
Ясно, че треньорката не те е оставяла да действаш ти, но пък не пречи да правиш каквото и тя е правила, белким има ефект.

Като си разказваме магарии, кифлата ми сдъвкаведнъж палеца. Посиня, нокъта се отлепи и кръв тече, мани.
Ма аз си бях виновна, щото и вадя едни клон от устата, а тя предъвква и си ръчнах палеца между клона и кътните и зъби. Аз изквичах, тя се уплаши, шурна кръв, абе цирк. После цял ден гледаше виновно, въпреки че така и не разбра како точно е направила.
Сега, като вадя нещо от устата и, внимавам много, че още си дъвче. Не ми пречи и не се противопоставя, ама джвака. Като нищо може да даде фира някой пръст, ако не внимавам.

Аз си взех 160 см легло, че да се събираме двете, щото все напряко ляга. Вечер си лягам сама, сутрин се будя с космата топка някъде из леглото. Даже не я усещам кога се намества.

А за проклет инат, моето държи първенство. Чува командата, и виждаш как и се въртят бурмичките из мозъка, докато решава, ще я изпълни ли или не. Някои дни е като роботче, на секундата реагира. В други дни си прави каквото и е кеф.

Правя, правя! За някои неща слуша, за други - не. И разбира се, че съм наясно за агресията и страха, нали затова викнах треньорката. Не е като да е било от каприз.   Беше се кротнал за известно време, в последните две седмици избухна наново.
Мислех да пиша за акането и пишкането, но ще ви го спестя. Нека поне месец да мине, преди отново да рева заради хигиенните навици.

А, моля, давай, то и за това е темата.

Аз затова и написах поста си, да кажа, че и при нас е на периоди. Две седмици имам най-послушното куче, следващите две неконтролируем звяр. Та така.

Прасето е така спрямо другите. Един ден иска да се бие с всички и скача дори на приятелчета, на другия де що е на 4 крака иска да ходи да се запознава. И навън е особено изпълнителен с командите, вкъщи трябва да повторя поне 2 пъти, на третия да викна със сърдит тон, за да изпълни. Иначе много добре разбира какво се иска.