Любители на кучета - 86

А пък Макс, въпреки лакомията си и скромните си килограми, никога не се бута за ядене. Чува как му взимам купичката, кал слагам гранулите вътре, как добавям я някоя мръвка или кашкавалче, слагам купата на пода и го викам. Той става и бавно идва и започва да се храни. Малката е другата крайност, и тя е лакомия и то неудържима. Щом взема купичката й веднага идва, съответно ме следва до терасата, където е чувала с храната, след това веейки ушаци припка пред мен. После настава едно скачане и издаване на всякакви звуци и започва да скача по купата още преди да съм я сложила на земята. Та сега се опитвам да я превъзпитан нея да се научи да чака търпеливо. Само не знам с това нейното гладуване покрай операцията дали няма да и остане като травма и да си остане винаги такава лакомия и хала. Но в купичката и храната и бъркам без проблем.
А пък най-големия куриоз при нас е, че и Макс получава наградки, когато Виви нацели пеленката 😂😂😂. Щом чуят браво и двамата хукват към мен за гранулки.
Тонка аз понеже пуша и в началото понеже Макс не пускаше кокалите и гадостите и падаше едно дърпане и омазване.. та открих че като запаля цигара и му издишам дима в носа пуска всичко захапано 😂😂😂. Така си спестих пипането на всякакъв боклучак и действаше безотказно.

Днес набодохме дупето, нищо не усети. Но той по принцип е голям приятел с ветеринарите и те с него, та ходенето в кабинета е равносилно на кеф и игра с тях.
Относно храненето - като бебе беше по- нетърпелив, сега чака. Няма проблем да му бъркаш и в устата, и в паницата. Преди две седмици бяхме страшна картинка на улицата, след като набара някакъв кокал, не го пусна, аз съответно бръкнах в устата и се дърпахме като дядо вади ряпа точно. Ей, изяде го маймуната. После и бой яде де.

Рея също е изключително наградно ориентирана.

Ходихме да ни изстискат жлезата снощи. Нещо много се сучеше и близотеше, пробвах сама, ама не се получи, та при вета. Еми хич не си пада да ходи там. В чакалнята криво-ляво, но като я поведа към стаята за преглед дава заден и се теглим като магаре на мост. Трябва да я успокоя и да и натвърдя, че влизаме, за да стане работата. Там вече само си крие главата в мен, но се старае да не изпуска и доктора от поглед.
Та пълна жлеза, даже докторката трудно я изстиска, била дълбоко... Ще се упражняваме, не ми се ходи всеки път, когато се налага тая манипулация. После омете една камара наградки, все едно нищо не е било, подкупното прасе.

Ще я снимам някой път, каква река теква, като и сипвам храна, направо на струйка. Голяма гадост.

Толков съм разстроена, че плача от половин час като магарица. На разходката пак ме ухапа, този път два пъти. Идваше ми да го оставя на поляната, пък каквото стане. Не мога да продължавам повече така. Такава злоба и агресия има в това куче, че не издържам вече. И на целия тоя хал сега ме чака чистнене на лайна и пикня. Ако мъжът ме ме види в момента, тоя ще изхвърчи на секундата.

Идвам да ви кажа че в емаг ТОУ е 80лв и отивам да ви чета

Една от причините да не искам малко куче е, че пишкат и акат честичко и стискането е трудна работа. Не исках вкъщи, освен котешка, и кучешка тоалетна 😂.
Посс, и ние сме на месец, месец и нещо за стискане. Само че, моята е истеричка и пищи все едно я колят, държим я трима души.
Тонка, много ми е мъчно за теб. С толкова мерак го взе това сладурче... Сигурна съм, че и мрънкането на мъжа ти ти се отразява на психиката. При мен поне със сигурност така беше. Сега вече и той се привърза, а и тя е по-разумна и знае с кого как да се държи, знае че не бива на него да му досажда, например. Даже той се впечатлява как се съобразява, милата. Поговори и с него откровено. Каквото станало, станало - кученцето е при вас, да признаваш си вината, че си го взела на своя глава, но да видите как може да продължите, как да си помогнете. В крайна сметка - едно кученце е, не е любовник или атомна бомба, която си вкарала в къщата. Може би и той трябва да се включи във възпитанието, трудно е самичка. Аз поне имах активна помощ от щерка ми, по-голяма е.

Офф...оставих на майка ми кучето за 2 дни, за да заминем с мъжа за Пловдив уикенда, малко релакс само двамата...Нямам идея как за 2 дни! тя успя да му прецака и режимът на излизане и ходене до тоалетна и обноските , ужас... Извеждала  го 4 пъти на ден - веднъж в 9 ,веднъж в 12 по голяма нужда, веднъж в 18 и веднъж в 21:00, отново за голяма нужда..и сега сутрин като го изведа в 08:00 не ходи до тоалетна и вечер в 19:00 също..за сметка на това го прави в банята, докато съм на работа.. Освен това сметнала, че е добра идея да му даде да пие бира..сега Рейн се навърта през цялото време,  когато види бутилка бира и опитва да се докопа до нея да пие .. и новото дваЕсе - проси храна от масата, защото мама й станало жал няколко пъти и му дала от вечерята им.. Чудо!

Тонка, мъчно ми е като те чета. То вече си е мъка твоето. Аз честно не знам дали бих издържала 😕

Еее Коте, честит ви мъж, пожелавам много на брой и много здрави и красиви(това е сигурно) пухкави топчици! Гаджето е страшна мадама, много ми хареса, приляга му!

Тонка, аз ще съм лошото ченге, ама нещо само те жалят и мисля, че някой трябва да си ти каже нещата.
Вината си е в теб, за чистенето, за хапането, не в него. Ако си беше взела седмица, за да го приучиш на хигиенни навици, сега нямаше да прави бели вкъщи, достатъчно голям е за да стиска вече, просто няма причина да го прави. Искаш да си ползваш отпуска, за да ходиш на почивки, но няма как да очакваш магически,сам, веднага, да се научи какви са правилата, след като ти ги поставяш само събота и неделя. Не му оставяш вариант баня, постелки, изборът му е да пикае на пода или да пикае на пода, той друго не знае.
Мисълта ми е, ако не си вземеш няколко дни вкъщи, така както е свикнал, скоро няма да се промени картинката с пикаенето и акането вътре, само миризмата ще продължи да се закотвя, а теб да ти пределява все повече.

За хапането - страх те е от собственото ти куче, нали го гледаш от бебе, как го позволи? Харли трябва да знае, че храната му зависи от теб, излизането му зависи от теб, ако не го научиш, че няма как да прави каквото иска, как ще гарантираш, че утре няма да захапе хлапето ти и то лошо? Той не знае, че това е грешно, знае, че ако иска да хапе - може и толкова.

Ако искаш се сърди, просто с меко явно не става,и да те полжаля - няма да съм ти от полза. Бъди строга, строга, строга, възпитанието е на първо място, после с години ще си се лигавите и глезотите, сега трябва да му обърнеш повече внимание, обещавам ти, ще ти се върне с времето с много позитивни емоции. Успех.

Тонка, лоша работа. Не е никак хубаво това. Но и аз мисля, че трябва да покажеш кой е господар в къщата. Поне с хапането да решиш проблема, защото си е наистина проблем.

FlameV, говори ми, говори ми. Когато взехме Денис се чудехме него ли ще превъзпитаваме, свекървата ли. Хем на него трябваше да му устояваме на жалните погледи, хем нея да я спираме да му дава от нейната храна. След хилядното обяснение, че с него храна няма да се дели, схвана.

Тонка, на мен също ми стана мъчно за теб, но и Хибискус е права. За момента нещата стоят така - ти си на Харльо, а не той - твой. И единственият, от когото зависи това да се промени, си ти. Възпитаването на едно куче си отнема време и ресурси, не е като с друг тип домашни любимци. Виж на първа страница, има много материал, който да хванеш довечера и да четеш. Решиш ли да се обърнеш към треньор отново (което силно ти препоръчвам да направиш, ако видиш, че дори с прочетеното, пак не се справяш сама), проучи го по-внимателно, виж отзиви на работили с въпросния човек и тогава се обърни към него. С ММ, взимайки Денис, сигурно месец основното, което правехме, беше гледане на клипове на треньори, четене, сухи тренировки вкъщи и навън... и някои не толкова сухи. Беше целодневно отиграване и трениране на основните правила, на случаен принцип. Карала съм го 20 минути да седи и да не помръдва пред един блок, докато слуша лай на другите кучета от балконите. Отнема време, емоционален ресурс, прибирала съм се от разходка психически скапана, но в момента Денис е куче, което от ужасът на квартала се превърна в глезльо, когото дори хора, които минаваха на другия тротоар и коментираха със свекървата колко е злобен, идват да галят и му се радват колко е гальовен. Щом той можа на година и половина, значи и Харльо, на 7 месеца може.
Друг е въпросът, че тук с ММ бяхме и двамата и никой не се е сърдил, че сега заради кучето няма внимание/почивки/вечеря...

Seerose, ох, успокоих се малко, че не е само моята майка. А хем и инструкции й оставих, точни и ясни.. И не, грам не ме послуша.. После даже ме погледна виновно и каза "ами, не ти изпълних заръките", еми.. Супер хахха, за първи път чистя гадости в нас от месеци насам..
За обучението - в началото, когато взех Рейн , си пуснах 1 седмица отпуск,за да може да съм при него от ден 1..
За треньорите - аз работя със същата, с която и Тонка, но мога да кажа тотално обратни отзиви - при мен помогна супер много и нямам нито 1 оплакване от нея. За мен тази жена е супер професионалист и си разбира много от работата..Много обяснява, показва, иска да повторям след нея упражнението ,поставяше задачки за през седмицата, които трябва да изпълня..Мога да кажа, че благодарение на нея, от началото кучето знаеше основните команди (седни, легни, ела, долу, горе, на място), яде само по команда, спря да ходи у нас до тоалетна доста бързо, може би месец след като започна да излиза (с изключение на леки изпускания, докато беше мн малък)..Просто не мога да си обясня подобен проблем спец с тази треньорка..И тя винаги е казвала, че проблемите не са в кучето, а във водача (стопанина)..
PS. Именно тя ме накара да бъркам по купи, уста и къде ли не на кучето от малко, та сега както по-горе се каза - набутвам антибиотици направо в гърлото без проблем

На мен просто мацката не ми допадна след изказванията и обобщенията за питбулите, които са в тотален контраст с Като с това съм съгласна. Кучето, независимо от породата, си е на късмет с какъв характер ще ти се падне. Имат си основни породни характеристики, които като цяло важат за повечето представители, затова и човек трябва да се запознае, преди да си вкара определено куче в къщата. Но неща като агресия или непукизъм, са си според кучето. От там насетне, от стопанинът зависи до къде ще си позволи то волностите. Виждала съм злобни, страхливи, лигави представители на всякакви породи. Имаме 2 шпица, изключително злобни, ръмжат те само като минеш покрай тях, ми веднъж не съм чула стопанинът да ги "строи". Негова си работа, води си ги на повод, не допуска инциденти, съобразителен е човека да са безопасни за другите, ама няма да се научат от самосебе си, че така не бива. Ама, както казах, негова работа.

И Тонка, ще ти опиша един случай с Денис от първата му седмица при нас, да видиш, че не си лоша стопанка и надежда все пак има. Ама трябва да се стегнеш и ти, ако искаш промяна.
Денис беше решил, че всичко четирикрако се напада, обаче към третия ден му хрумна, че и всичко, що е на 2 крака, ако мине твърде близо до мен, по неговите критерии, също трябва да стане обект на нападение. Пазач, пазач, ама айде мерси от чак такова вживяване, нали. И на една разходка, който минеше, беше порядъчно облайван, ръмжан и се опитваше да се докопа до него да напада. Буквално на всеки човек. Нищо общо с бутащото се при всеки куче, което намерихме! Оказах се с нещо, което спрямо стопаните си е добричко, но излезе ли, се превръща в нападателен агресивен звяр. Кулминацията на деня беше, когато тръгна да скача на полицай! Изтръпнах, после през главата ми мина "Добре, не може да ме пипне - чипиран, повод, намордник, паспорт, удържам и дори не докосва, ама... ако просто беше извадил пистолета и го беше гръмнал?!". Седим в хола с ММ, чудим се какво да правим и той изстрелва как "Ако продължава така и не се оправи положението, е въпрос на време да стане фал и да ни пишат по новините. И ще е по-добре аз лично да го гръмна, защото ще е най-хуманното решение спрямо него и е по-добре да приключи бързо, отколкото да го затворят в клетка и после да му бият инжекцията, че да умре в мъки". А обожава Денис от ден 1, с такава гордост от втория ден казваше как "отивам да си разходя кучето", смятай колко безнадеждно ни е било всичко.Толкова сълзи съм изревала тогава, толкова съм се обвинявала, че за отрицателно време съм го направила такъв, мислех се за лоша стопанка, че съм му направила мечешка услуга, взимайки го. Еми, каквото - такова. Запретнахме ръкави, работа, тренировки, работа, тренировки и то... взе, че се отплати.

Seerose, аз ли съм споменала нещо за питовете, че не помня?
Моят също е чепат, особен е, твърд характер е спрямо други кучета.. Лигльо е иначе към хора, но не обича да го командват други, освен аз.. На тоя етап извоювах да слуша мен, ама от там нататък се прави пас, другите хора са като играчки, не ги ебава за нищо, освен игра, влачи ги, бута ги, не дава и на ветовете да пипат много, освен ако не се намеся аз да му се скарам.. Всеки си е различен характер, пък е наша работа да го оформим, но си трябва силна психика, търпение, твърдост.. И си го тренирам всеки ден сама, преповтарям команди, правим нови неща с треньорката.. Той си променя леко характера от възрастта, не е бебок вече, изживява се като голям и страшен мъж, та се появяват и нови ситуации... Май първите 1-2 год от развитието са си константно обучение и търпение и усилия

Тонка каза, че се е изказала кофти за питовете.

Тонка, не е обречена работата, ама трябва да се прегрупираш. Сядаш, пиеш едно, успокояваш се и обмисляш какво ще правиш натам.
Ако искаш отлагаш за празниците, ако искаш сега, ама без крути мерки няма да стане.
Харльо от самосебе си няма да спре да омирисва къщата, нито ще спре да те хапе на добра воля.
Малък е още, няма да е чак толкова трудно да се възпита, трябва да решиш какво искаш, обаче.
Най-вероятно и мъжа ти няма да го изтрае още дълго, то като гледам края му се не види.

То и на почивка не можете да идете, ни с вас да го вземете, ни на някой да го оставите...

Първите години са обучение, следващите са поддържане на наученото. Оставиш ли ги серазхайтват и настава анархия. Чаааак на старини можеш да олабиш контрола, щото стават по-лежерни и зипълнителни, дето се вика с поглед се разбирате.