Има много начини да си активен в обществото. Но не може по всички начини да си активен. Ако някой не дарява кръв или органи не значи, че не е намерил друг начин. Всеки си има по темата свои мисли, преживявания, информация, примери, за и против.
- Публикувана: 21 ноем. 2018, 15:30 ч.
- Последно мнение: 14 март 2019, 15:06 ч.
Какво от "моята чужбина" бих приложила в България?
Може ли да се върнем в темата?
Въпросът ми е към майките с ученици - ако не ги водите и вземате вие лично, колко често и по какъв начин осъществявате контакт с учителите на децата? Регулярно чрез родителски срещи или само ако има проблем?
Въпросът ми е към майките с ученици - ако не ги водите и вземате вие лично, колко често и по какъв начин осъществявате контакт с учителите на децата? Регулярно чрез родителски срещи или само ако има проблем?
Ева ,
аз си пиша по темата , която е "Какво от "моята чужбина" бих приложила в България?"
По твоят въпрос,
аз оставям детето си всеки ден до училище и го прибира някой , но с учителите контакт нямаме. Виждаме се с тях ако има проблем и на РС.
Аз съм дарявала в университетската болница в моя град. В стола/Mensa-та на работното ми място бяха сложили флайери, които бяха така красиво оформени, че реших да даря. Отне ми може би два часа, като включим чакането за регистрация, разговора с лекар, самото кръводаряване и половин час след него, в който трябва да останеш в клиниката.
Откакто дарих постоянно получавам картички и покани от тях в пощенската си кутия. Организират празници, събития, кампании и пращат картички, с които напомнят от колко време не си дарявал. Отидох и втори път да даря, но ми отказаха както вече казах, заради порязан пръст. След това имах операция, а половин или една година след болничен престой също отказват да приемат кръв.
Много ми харесват картичките им. Страхотен жест на внимание са. Да му е кеф на човек да отиде и да дари.
Откакто дарих постоянно получавам картички и покани от тях в пощенската си кутия. Организират празници, събития, кампании и пращат картички, с които напомнят от колко време не си дарявал. Отидох и втори път да даря, но ми отказаха както вече казах, заради порязан пръст. След това имах операция, а половин или една година след болничен престой също отказват да приемат кръв.
Много ми харесват картичките им. Страхотен жест на внимание са. Да му е кеф на човек да отиде и да дари.
Децата се водят до вратата на училището и се взимат пак от там. Това в началото на 1 клас, после сами, тоест в групички с други деца. Контакт с учителите - при специално насрочена среща, при проблем или спешност чрез секретариата на училището или по мейл.
Бързи справки на вратата или изненадващо спиране на учителите за въпроси не се практикува, проява на много лош вкус и възпитание.
Бързи справки на вратата или изненадващо спиране на учителите за въпроси не се практикува, проява на много лош вкус и възпитание.
Може ли да се върнем в темата?
Въпросът ми е към майките с ученици - ако не ги водите и вземате вие лично, колко .....
Въпросът ми е към майките с ученици - ако не ги водите и вземате вие лично, колко .....
В електрония бележник има поща и можеш директно да пишеш на отговорника по нива (за всеки випуск има отделен човек ( не е учител), който се занимава с дисциплината извън часовете, свободните часове и отсъствията). Както тук се учи цял ден.
През декември месец след първия триместър се провеждат индивидуалните срещи с класната и другите учители. От една страна получаваш покана за учителите, които искат да те видят. От друга страна ти сам можеш да заявиш, с кого желаеш среща. Така се изготвя график.
Също има 2-ма родители, които на доброволни начела се занимават с по-крупни проблеми в класа. Те си оставят телефоните и се свързваш с тях, ако ти трябва съвет как да постъпиш в дадена ситуация. Те присъстват на педагогическите съвети и говорят от името на другите родители там.
Знам, че от училище до училище има разлики, това е при мен.
Изключително съм доволна от тази организация (Франция).
И не формално, на повечето рождени дни, родителите водят децата. Там се срещаме и коментирме някои текущи новини на класа, на училището.
Моите деца ходят на училище с автобус, безплатен, организиран от съответното училище. Сами ходят до спирката, на стотина метра е от къщи. С учителите комуникирам или с бележки, или с определяне на срещи( точно вчера имах такава с учителката на малката). Всички учители имат приемни часове, заявяваш среща. Много е удобно.
Може ли да се върнем в темата?
Въпросът ми е към майките с ученици - ако не ги водите и вземате вие лично, колко често и по какъв начин осъществявате контакт с учителите на децата? Регулярно чрез родителски срещи или само ако има проблем?
Въпросът ми е към майките с ученици - ако не ги водите и вземате вие лично, колко често и по какъв начин осъществявате контакт с учителите на децата? Регулярно чрез родителски срещи или само ако има проблем?
Контакт с учителя, относно резултатите на детето и препоръки - само на родителски срещи, на срещи поради възникнал проблем или писмена комуникация.
В по-ниските курсове на обучение - децата се "приемат и предават" от учител, така че също може да размените по две думи набързо, в по-горните курсове - абсурд. Там няма как без среща.
По-нагоре беше питала за самостоятелните проекти и допълнителните теми в обучението - те са постоянно. Всяка седмица, всеки срок си има тема - темата може да е Африка, може да е някоя професия, може да е събитие от научния живот, като кацането на Марс, може и да е известна личност. Макети, проекти, информационни табла, уеб страници - всичко се изработна от учениците, от съвсем малки.
Поради големия микс - има вечери и седмици на националните празници, кухни, обичаи. Има безброй организирани събития за родителите - от събирания на кафе, събирания за изкуства, за учене на език, за организиране на тържества за децата - грижата за детето не е само за часовете, които е в училище, а изцяло - обхваща и семейната му среда и битовите условия, а училището е институция, която няма как да не бъде уважавана, не просто сграда, където работят разни бездушни учители.
Искам да добавя, че оценките се изпращат на родителя на три месеца.
Всеки учител пише какво му е мнението за ученика и за класа.
Има обща харектеристика на детето от класния за дадения период.
Освен оценките, ученика може да има отметка Felicitation(отличие), Satisfaction(задоволително) или Encouragements( можеш по-добре). Без отметка остават по-слабите и посредствени ученици.
Накрая има резюме на педагогическия съвет, какви проблеми са разглеждани, какви решения са взети и т.н.
Всеки учител пише какво му е мнението за ученика и за класа.
Има обща харектеристика на детето от класния за дадения период.
Освен оценките, ученика може да има отметка Felicitation(отличие), Satisfaction(задоволително) или Encouragements( можеш по-добре). Без отметка остават по-слабите и посредствени ученици.
Накрая има резюме на педагогическия съвет, какви проблеми са разглеждани, какви решения са взети и т.н.
Тъкмо се накиприх за родителската на големия в 5 клас. Онлайн запазих по 5 мин. при всеки учител, тъй като от тая година е в ново училище и ми се искаше лично да се запозная с преподавателите.
В началното училище до 4 клас, два пъти годишно има определени дни за разговор с учителя. Запазва се час и за всеки ученик се отделя по 15 мин. В първи клас в края на срока имаше и писмен коментар от учителя.
Моите ходят сами до спирката и сами се прибират. Малко ни е градчето и няма натоварени кръстовища.[
В началното училище до 4 клас, два пъти годишно има определени дни за разговор с учителя. Запазва се час и за всеки ученик се отделя по 15 мин. В първи клас в края на срока имаше и писмен коментар от учителя.
Моите ходят сами до спирката и сами се прибират. Малко ни е градчето и няма натоварени кръстовища.[
При нас не ги изпращат, не знам защо, дават се само лично тези оценки. Подкрепени с бележки - насоки, помощна литература, телефони за информация и т.н.....
Оценките за триместър се изпращат, защото освен самите цифри, има много полезна информация за детето ти вътре.
Знам, че когато аз бях ученичка имаше само една гола оценка за срока и нищо друго. Родителите въобще не знаеха нищо подробно.
Искам да добавя, че оценките се изпращат на родителя на три месеца.
Всеки учител пише какво му е мнението за ученика и за класа.
Има обща харектеристика на детето от класния за дадения период.
Освен оценките, ученика може да има отметка Felicitation(отличие), Satisfaction(задоволително) или Encouragements( можеш по-добре). Без отметка остават по-слабите и посредствени ученици.
Накрая има резюме на педагогическия съвет, какви проблеми са разглеждани, какви решения са взети и т.н.
Всеки учител пише какво му е мнението за ученика и за класа.
Има обща харектеристика на детето от класния за дадения период.
Освен оценките, ученика може да има отметка Felicitation(отличие), Satisfaction(задоволително) или Encouragements( можеш по-добре). Без отметка остават по-слабите и посредствени ученици.
Накрая има резюме на педагогическия съвет, какви проблеми са разглеждани, какви решения са взети и т.н.
Същото е и при нас. Отделно винаги учителят слага някакво лично послание към ученика- Браво, Само така, продължавай в същия дух, Можеш повече и пр.
При нас не ги изпращат, не знам защо, дават се само лично тези оценки. Подкрепени с бележки - насоки, помощна литература, телефони за информация и т.н.....
Оценките за триместър се изпращат, защото освен самите цифри, има много полезна информация за детето ти вътре.
Знам, че когато аз бях ученичка имаше само една гола оценка за срока и нищо друго. Родителите въобще не знаеха нищо подробно.
Нашите нямат текущи, имат процент постижения в края на всеки срок - на всеки 2-3 месеца, може би в по-горните курсове, да имат и текущи.