Какво от "моята чужбина" бих приложила в България?

Извънкласните занимания са далеч от професионалния спорт или изкуства, понеже знам защо питаш ...

Не питах за професионалния спорт, но може и там да има положителни примери - също ще ми е интересно.

Извънкласните са по-скоро, като хоби. Самите часове са в училище, не са платени, плащат се само част от екипировката, лагерите, които са всеки срок минимум, летните лагери, такива неща.

За професионалните - платени са доволно, докато и ако започне да ходи детето по контроли и го приемат в някой клуб. Тогава самата тренировка не се плаща, но екипировката и пътуването - да. Общо взето, ако искаш развитие  си плащаш, като поп до един момент.

Hello♥J , хем не си съгласна, хем твърдиш, че имало само една гола оценка за срока и нищо друго. Бележник нямала ли си? Останалото освен оценките е по желание. На никой родител не съм отказвала информация, стига да я поиска. Както и вече навлиза практиката с електронните дневници, където има всякаква информация.

Начални училища, ОК - платени и безплатни извънкласни занимания  в училището. Безплатните се водят от учител, директор, помощник-учител, секретар... който има желание. Естествено, не са нищо особено като ниво, но пък дъщеря ми с училищния хор ходи на разни състезания и концерти и е доволна. В предишното ѝ училище и тези занимания бяха платени, ако 15 паунда за 15 занимания може да се нарече плащане. Парите оставаха за училището. Всъщност тези занимания са голямо удобство за работещите родители, защото детето е до по-късно на училище и затова те не плащат нищо или съвсем символична сума. Платените извънкласни се осигуряват от външен човек/фирма. Удобството е, че всичко се случва в училище и не се занимаваш с логистика. А всъщност някои подобни платени класове се дотират и от училището. Така за 10 урока по пиано в училището плащам £75, т.е. £7.5 за един път. Всеки урок е по 15 минути. Един частен урок в дома на учител по пиано би ми струвал от £25  нагоре за 30 минути в извън учебно време. Разбира се, ако реша детето да се занимава много сериозно с пиано, ще предпочета втория вариант. По същия начин има клубове по футбол, ръгби, наука, арт, гимнастика и т.н. с цени между £5-10 на посещение, което е от 40 до 60 минути. И отделно има клубове от 3.30 до 6.00 за работещи родители с цени от £10 нагоре/посещение. Какво ще предложи училището като външни занимания зависи от базата му и от интересите на децата. Отделно има зали за танци, драма, гимнастика, арт, атлетика, тенис, плуване и .... Цените са много различни от вида, продължителността, района. Не мога да сравня с България, детето там само на детска градина е ходило, но имаше някакви външни занимания в градината.

Освен изпитване на дъската, тук имат доклади и презентации още от малките класове. Децата ми още във втори клас имаха презентация на книга и 20-минутен доклад за избрано животно с постер. Оттогава всяка година презентациите се увеличават като брой и сложност. Отделно се работи и по проекти - самостоятелни и в група. Груповите проекти се оценяват различно, но често децата в групата получават различни оценки, според приноса си за проекта като цяло.

Извънкласни занимания има всякакви, финансово достъпни почти за всички. Масовият спорт е организиран във ферайни (сдружения), в които годишният членски внос варира от 30/40 евро на дете до около 120/150 евро за семейно членство. За да подпомогнат сдружението, родителите доброволстват в различни дейности - печене на сладкиши и продаване на кафе и храна по време на спортни мероприятия, транспорт , помощник-треньори, организиране на разни събития. Колкото по-професионални нива на съответния спорт се достигат, толкова и разходите се увеличават, но пък и местните спонсори не спят, подпомагат доста.
Инструмент и танци се учат много масово, там разходите са по-сериозни - от рода на 50 до над 100 евро на месец за 1 до 2 урока седмично. Уроци по вокални изкуства, изобразителни и приложни са по същата схема.

За мене проблем в България е липсата на любителско занимание със спорт. Общо взето треньорите търсят деца, които могат да станат шампиони, и ако не видят потенциал или амбиция у някое дете, не се занимават с него. А спортът не е само за професионалисти все пак.
Иначе изпитванията в България са с тестове, което не е непременно по-добре. Що се отнася до груповите проекти, аз не съм им особен фен. Според моя опит така един-двама отговорни поемат тежестта на цялата група, за да не пропаднат и те самите.
На хартия образователната система в България е близка до обичайните европейски практики. На практика имаме доста тежка и амбициозна програма в началния курс, която, по ирония, на амбициозните родители се струва твърде лека, но която изключва от системата децата в неравностойно положение още на този ранен етап. Така имаме парадокса деца, раснали и учили в България и емигрирали в чужбина, да се адаптират там лесно, докато българчета, живели първите седем-осем години в чужбина, да не могат да се адаптират без частни уроци, ако се върнат в България. Което не е добре в дългосрочен план, защото амбициозните деца обичайно не остават в България, а онези, които се препъват заради недостатъчното упражнения и голямото количество информация още в началния етап, дефакто и да останат в системата, само преминават от клас в клас и се дипломират без базови знания. И не става въпрос само за децата от малцинствен произход.

Подкрепям горния пост.
За спорта поне в клуба на сина ми беше точно така. Амбициозен треньор ,който се занимаваше само с деца, устремили се към национален отбор. Моето дете показа качества, които после и доказа и минахме пътя до състезанията от най-висок ранг в света. Обаче с останалите деца не се вършеше почти никаква работа, а децата идваха с голямо желание в залата.Сина ми е ходил на лагери в Италия и Германия. Съвсем друга атмосфера, много състезания за най-различни нива, лагери. Нашите деца играеха от най-малка възраст с изключително висока трудност, без съответната рехабилитация. За методите, похватите и културата на треньорите хич няма и да пиша

Радвам се , че образователната система в България се е променила.  За изпитването на дъската явно не се изразих правилно. Проблема не е самото изпитване , а" подигравките "от страна на учителя и съучениците. Поне по мое време беше така . Представете си как това е действало на психиката на децата.  Имам питане към потребителите, които хвалят здравната система в държавата,  в която живеят.  Почти всички,  които я хвалят са здравно осигурени,  но как стои въпроса с тези , които не са или социално слабите? Защото в крайна сметка и те са част от държавата.  Питам , защото приятелка беше посетила нейна позната родила в болница за социално слаби и каза , че условията били  отвратителни , миришело на урина , намусен персонал и т.н. ( това за САЩ ). Аз нямам впечатления и затова ми е любопитно.

 Сигурно зависи от самия район, който е била болницата. По принцип, социално слабите в САЩ имат здравна застраховка от самия щат и раждат в същите болници както и всички останали. Ако някой пък започне да ражда, ще го вземат във всяка болница без да питат има ли застраховка или не. Има поликлиники, които са за социални слаби, но поне тези, в които аз съм била, са на ниво.

 Със здравеопазването в САЩ най-страдащи са тези, които не са социални слаби, но и не могат да си позволят да плащат здравна осигуровка.

В Канада всички със статут постоянно живеещи са автоматично здравно осигурени и имат право на безплатно здравеопазване. Единственото усилие е да се кандидатства за издаване и поддържане на валидна здравна карта срещу която огромната част от медицинските услуги и част от лекарствата са безплатни, а други лекарства с намаления. Безплатно знаем какво значи и се покрива от всички работещи чрез много по-високите данъци. Не бих пренесъл такъв модел в България. Недостатъците са много значими и се проявяват в разхищения и препълнен капацитет на лекари и специалисти, невъзможност да си намериш семеен лекар, трудно се намира близък свободен час за преглед, за специалист или по-сложно изследване се чака с месеци...

Toчно.Аз и мъжа ми работим.е сме лекари/адвокати... тоест не изкарваме добри пари, но не сме и на минимални работни заплати. Имаме добра уж застраховка,но за двама ни това струва около $80-100 на седмица от заплатата на мъжа ми...и пак се доплаща-не е безплатно.
В същото време семейство от двама безработни на около 30г получават застраховка от щата,ваучери за храна, отопление..къщички има за такива....
 Не че искам да съм на помощи, ама можеше да не ни съдират така кожата само защото работим....
Иначе болниците са чисти,персонала е мил...но е много скъпо.

В коя провинция са безплатни лекарствата само срещу здравна карта?
В нашата прегледите са безплатни. Ако имаш и добра здравна зстраховка някои лекарства са безплатни, други са с голяма отстъпка. Очните прегледи, например, за деца до 18 г са безплатни, Стоматологичните прегледи не са безплатни ако нямаш допълнителна здравна застраховка. Ако имаш, плащаш само разликата между таксата на стоматолога и това, което ти покрива застраховката. Според плана имаш определен годишен лимит на различните видове стоматологични услуги. Тази допълнителна застраховка може да не ти струва нищо месечно и покрива минимално ниво услуги или да доплащаш и да имаш по-голямо покритие.

 Във Франция, до колкото знам, всеки с регулярен статут е осигурен. За най-бедните има la CMU, която покрива всичко. И се прекалява с нея. Явно, като в други държави, най е тежко за средната прослойка, която плаща данъци, а не получава нищо в замяна.
Здравният сектор е практически във фалит от много години и се налага държавата да помага. И пак не е толкова мизерно като в Бг. Скоро ходих по болници и ми се доплака.
 Съгласна съм с Румцайс за спорта. Така намразих балета като малка. Но имам лошо мнение за тукашното средно образoвание. Точно защото всичко е, как да кажа, "разказвателно". Нямам впечатление, че се отива в същината на нещата. Обучението им по чужди езици е много слабо. Всъщност те си го знаят, защото всяка година са на дъното на класациите. Опитват се да реформират нещата... ще поживеем, ще видим...

Германия. Аз съм частно застрахована покрай съпруга си - да, има адски много снобски плюсове и глезотии, но според мен не е непременно необходимо. Чист бизнес си е това. Безработните, освен парите от държавата, които споменах по-назад, получават и задължителната базова здравна застраховка и обслужване, за което в БГ може само да се мечтае. За отличното отношение и професионализма навсякъде писах по-назад.