Какви са тези съкращения?
- Публикувана: 21 ноем. 2018, 15:30 ч.
- Последно мнение: 14 март 2019, 15:06 ч.
Какво от "моята чужбина" бих приложила в България?
Какви са тези съкращения?
ДТВ - допълнително трудово възнаграждение
Чек, тук имаме много неща договорени, но колективно - във ВПРЗ(вътрешни правила за работна заплата), но дават когато им хрумне, при нас в образованието. Иначе в договора си имам само ПКС и прослужено време 1,2%.
...най-много ме впечатли това, че ако родителите не разбират езика, на родителските срещи управата на училището била длъжна да осигури преводач, независимо колко е рядък езика. И в началото наистина са разговаряли с преводач....
Това го има и при нас. Не само в училищата, но в ДГ, в болниците, а и в други институции имаш право на преводач (ако желаеш, защото в Исландия масово говорят английски и ако си добър с английския, разговорът може и на английски да се води), за който държавата плаща. Това е нещо като доброволческа система, в която почти всеки на практика може да се запише да бъде викан като преводач ако желае. Не е задължително да си заклет преводач или нещо подобно. (Което не винаги е много добре всъщност). За редките езиц това са обикновено имигранти, живеещи отдавна в страната и научили вече езика.
Аз съм работила като преводач в съда на подобни начала в студентските си години. Не съвсем "доброволни ", защото ми плащаха 24 Евро на час, което тогава и за любител-преводач си беше доста добре. Една приятелка от Грузия го правеше и беше оставила моя телефон там и така започнаха да ми се обаждат всеки път, когато им потрябвам. Немският не ми беше проблем, но да разбирам българския на тези хора беше трудно. После отстъпих мястото на друга моя приятелка, защото тя беше с един език напред, който беше полезен в тези случаи - турският 
Тя се разви в тази област и в момента е на държавна работа, на която помага точно на българи (80% турскоговорящи) как да стигнат до социалната и здравната система, урежда им документи и ако се наложи ходи с тях по лекари и институции. Добре платена позиция.
Тя се разви в тази област и в момента е на държавна работа, на която помага точно на българи (80% турскоговорящи) как да стигнат до социалната и здравната система, урежда им документи и ако се наложи ходи с тях по лекари и институции. Добре платена позиция.
Грижата за деца и възрастни със специални нужди е едно от първите неща, които правят силно положително впечатление. Постепенно обаче започваш да си задаваш въпроса колко от тези деца и хора са в това състояние заради неглижиране на ранни симптоми и оплаквания.
Аз също съм си го задавала, особено когато започнахме опитите за второ и имах големи притеснения, заради оня остатъчен манталитет, че когато не те изпратят с торба лекарства, значи не ти обръщат внимание.
Но напълно ми се разсеяха съмненията, когато родих. За най-дребното нещо свързано с бебето се дават часове веднага, при специалисти и дори наистина глупави неща се проследяват със седмици. Дори не за състояние, а за притеснение.
Един пример - около месец, след като се родиха, споделих, че едното заспива по-трудно от другото и понякога плаче, а другото не. Веднага ни изпратиха в болницата, прегледаха и сто неща - очи, уста, кожа, стомах, кръв от пръстчето, скан, написаха един ферман за здравния работник и личния, какво да проследяват и всеки два дена идваха да я "наглеждат" вкъщи. А аз дори нямах съмнения за нищо реално, просто го споделих.
Аз съм работила като преводач в съда на подобни начала в студентските си години. Не съвсем "доброволни ", защото ми плащаха 24 Евро на час, което тогава и за любител-преводач си беше доста добре. Една приятелка от Грузия го правеше и беше оставила моя телефон там и така започнаха да ми се обаждат всеки път, когато им потрябвам. Немският не ми беше проблем, но да разбирам българския на тези хора беше трудно. После отстъпих мястото на друга моя приятелка, защото тя беше с един език напред, който беше полезен в тези случаи - турският
Една приятелка е Хамбург редовно я викат да превежда от италиански на родителски срещи. 40 или 50 на час й плащат, според училището.
На последната родителска среща на дъщеря ми имаше двама преводача. Единият от фарси, другият от сръбски. Родителите, на които трябваше да превеждат така и не дойдоха.
Една приятелка е Хамбург редовно я викат да превежда от италиански на родителски срещи. 40 или 50 на час й плащат, според училището.
На последната родителска среща на дъщеря ми имаше двама преводача. Единият от фарси, другият от сръбски. Родителите, на които трябваше да превеждат така и не дойдоха.
На последната родителска среща на дъщеря ми имаше двама преводача. Единият от фарси, другият от сръбски. Родителите, на които трябваше да превеждат така и не дойдоха.
Ох, голяма грижа за тези, които не знаят немски! Ами да знаят, все пак са избрали да живеят в страна, в която това е езикът. Че и скъпо платени преводачи, които се финансират с публични средства.
В Австрия и пенсионерите имат 13-та и 14-та пенсия, през май и през декември. Иначе почти във всички фирми имат 13-та и 14-та заплата - пак през май и през декември.
