Като гледам "бабата" си ми прилича на съвсем светски човек, а не на старовремско бабче. 
Както вероятно си я представяше Салсиша.
Както вероятно си я представяше Салсиша. - Публикувана: 23 ноем. 2018, 17:17 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2018, 12:07 ч.
С какво ви дразнят свекървите - тема 102
Знам, скоро, още година-две и ще се започне ... но ако изпадна в истерия и свръх критичност, не е лошо някой да ме дръпне за ръкава и да ми каже - чакай малко, спри се, това е глупав, млад човек ...
На този етап, никакво подръпване за ръкава не ти помага, а ти непрекъснато си в тези две състояния.
Глупости, дори съм в летаргия. А малкия с нищо не ме дразни все още, не са дошли пуберските вълни, но познавайки се, предполагам, че ще ме дразни доста, когато се случи.
... И бабата и момчето, започват своеобразен нов живот. Едната причина е лоша, другата - не. Но и двамата имат нужда от помощ, макар и от различен тип...
Освен това Креми достатъчно е помогнала и помага на синчето - година вече го отглежда с "булката" барабар, само дето не ги кърми и двамата. Разбира се, че има пълното право да отглежда, жали и помага и на майка си, сърчица. Да не говорим, че майката със сигурност не кръсти ръце по цял ден, не се връцка, че не им е слугиня, а с радост помага и отменя дъщеря си и внуците си в домакинството.
Салшиша я друсат хормоните на родилка и затова, каквото и да ѝ се обяснява, няма да схване. Дано след време, когато децата ѝ със зъби прегризят пъпната връв (обикновено около 18-та година), се сети какво сме се опитвали да ѝ намекнем. Говоря за времето, когато майчината любов ненадейно преминава в графите "Намеса в личното пространство“, "Досада", "Наглост", "Уф, аман, пак ли тая...", "Кога ще ме остави на мира" и т.н. според възпитанието и семейната анамнеза на индивида.
И изненадващо се окаже, че някой друг има нужда от теб. И то реална нужда.
И изненадващо се окаже, че някой друг има нужда от теб. И то реална нужда.
Салшиша я друсат хормоните на родилка и затова, каквото и да ѝ се обяснява, няма да схване. Дано след време, когато децата ѝ със зъби прегризят пъпната връв (обикновено около 18-та година), се сети какво сме се опитвали да ѝ намекнем. Говоря за времето, когато майчината любов ненадейно преминава в графите "Намеса в личното пространство“, "Досада", "Наглост", "Уф, аман, пак ли тая...", "Кога ще ме остави на мира" и т.н. според възпитанието и семейната анамнеза на индивида.
И изненадващо се окаже, че някой друг има нужда от теб. И то реална нужда.
И изненадващо се окаже, че някой друг има нужда от теб. И то реална нужда.
Много си права, мен са ми сравнително пресни спомените, когато ние прегризвахме пъпната връв със зъби. И точно поради това знам, че не винаги са обективни и майките, и децата, защото са много емоции в този точно период. Но в крайна сметка, различните субективни мнения, от различни страни помагат на човек да запази центъра. Така си мисля.
Оф Салсиша, толкова ли ти е трудно да разбереш че има семейства, които са си близки и се търсят и се обичат и о, чудеса могат да прекарат повече от 1 час заедно. Защо толкова ти е непонятно това.
Да, аз това нося в сърцето си и в панкреаса - не искам да съжителствам с майки и свекърви месеци наред. И какво от това? Съвсем нормално си е, след една възраст да искаш и да имаш самостоятелност и лично/семейно пространство. То ако беше иначе, нямаше всеки да се изнася и да си гледа живота, като се задоми, а да си продължим родово-общинните мини строеве в семейната кооперация на 3 етажа, където живеят заедно всички 3-4 поколения.
Не ме карайте да ви извадя постове, на всички тук подскачащи, как трябва младите да се изпаряват, за да не живеят с родителите, защото много работа ще ми създадете. Но ако трябва, ще ги извадя. Без двойни стандарти и лицемерие, моля.
Не ме карайте да ви извадя постове, на всички тук подскачащи, как трябва младите да се изпаряват, за да не живеят с родителите, защото много работа ще ми създадете. Но ако трябва, ще ги извадя. Без двойни стандарти и лицемерие, моля.
Майка ми няма приятели тук.Нормално е да е самотна при положение, че татко почина края на юли.Няма и 4 месеца.Кой нормален човек няма да е.Баща ми и остави достатъчно средства.Това че съм платила билета и поемам разходите й тук го правя, защото така смятам за редно.Майка ми пристигна с достатъчно пари, за да може да живее не 3 , а 6 месеца.Само че ние сме и казали, че ще си ги харчи единствено и само за нея/разбирай, ако иска да си купи нещо като дреха , обувки/.Тя е много чувствителен човек.Баща ми беше много болен-рак.Много тежка операция, мен ме нямаше да помогна с грижите около него.Какво толкова като е 3 месеца вкъщи и по този начин ще се чувства полезна и няма да е сама и ще е щастлива.
Да, аз това нося в сърцето си и в панкреаса..
Кой каквото си носи,с това си и живее.
Има огромна разлика между съжителството на 20-годишно дете с 40-50-годишен родител и на дете на 50-60 години с 60-70-80-годишния му родител.
Палачинката се обръща в един момент днес си дете, утре ставаш възрастен, който е отговорен за по-възрастните от него. Особено ако вече си си свършил работата като родител и собствените ти деца не зависят от теб, ами се оправят сами в живота.
Ако и след 25-тата си година още разчитат на теб, лошо.
ПП Да го кажа по-просто – Креми вече не е длъжна на 20+-годишните си деца, но е длъжна на майка си. Ако така го чувства, разбира се. Има хора, които цял живот на никого не са длъжни. Само другите са им длъжни – до един момент родителите, после и децата.
Палачинката се обръща в един момент днес си дете, утре ставаш възрастен, който е отговорен за по-възрастните от него. Особено ако вече си си свършил работата като родител и собствените ти деца не зависят от теб, ами се оправят сами в живота.
Ако и след 25-тата си година още разчитат на теб, лошо.
ПП Да го кажа по-просто – Креми вече не е длъжна на 20+-годишните си деца, но е длъжна на майка си. Ако така го чувства, разбира се. Има хора, които цял живот на никого не са длъжни. Само другите са им длъжни – до един момент родителите, после и децата.
Не знам от къде точно го взимаш това общо , но стана ясно, че твоето общо е изключение, а не правило в конкретния казус. Тук няма привърженик на съжителството и както виждаш никой не на твоето мнение. Изводите ще си ги направиш предполагам.
3 месеца са една четвърт от годината, съжителство трудно би се нарекло. Даже и в един град да бяха, а не през океана
3 месеца са една четвърт от годината, съжителство трудно би се нарекло. Даже и в един град да бяха, а не през океана
Извинявайте, след мълчаливо четене от три теми насам ще си позволя да се включа...
Ситуацията със сина е "мамо, останахме без пари и покрив, моля вземи ни временно". Минават 3 месеца, минават повече - никой не си тръгва.
Ситуацията с майката е "Креми, добре съм, имам си и пари" "не, майко, настоявам аз да ти платя билета, ела за 3 месеца". Вярвам че след 3месеца жената ще тръгне да си ходи.
Дори да игнорираме кой кому е или не е длъжен да помага, кой как би следвало да се държи и всякакви други порядки, битовизми и т.н., ситуациите изначално са несравними.
Не мисля че би трябвало да се сравняват преди бабата да откаже да си тръгне и остане нелегално. Ако.
Ситуацията със сина е "мамо, останахме без пари и покрив, моля вземи ни временно". Минават 3 месеца, минават повече - никой не си тръгва.
Ситуацията с майката е "Креми, добре съм, имам си и пари" "не, майко, настоявам аз да ти платя билета, ела за 3 месеца". Вярвам че след 3месеца жената ще тръгне да си ходи.
Дори да игнорираме кой кому е или не е длъжен да помага, кой как би следвало да се държи и всякакви други порядки, битовизми и т.н., ситуациите изначално са несравними.
Не мисля че би трябвало да се сравняват преди бабата да откаже да си тръгне и остане нелегално. Ако.