Как заобичахте спорта?

Пробвала ли си с треньор?
С тежести?
Бокс, плуване, айкидо?
АКо нищо не проработи - спри да тренираш, стани 100 килограма и после ще заобичаш спорта

И аз така-ако не е каране на колело-не ми го хвали..И то и за колело ме мързи понякога.
Ако духа,вали или е хладно-абсурд да изляза. Естествено с занижаването на температурите се получи покачване на кг.
Та сега подскачам на разни видеа с тренировки в ютуб

Сега от тези 100 кг ще сънувам кошмари, че ще стана дебела! Иначе много и все различни неща съм пробвала, някак си проблемът може би е в самото ми мислене.

Хаха, факт. Когато не ми достига любовта към спорта, се мотивирам от резултатите. Поне това. )))

И аз понякога, като е студено, си викам “аааа, сега къде в този студ ще ходя?! Ще взема да се изпоболея тука за едната йога” А да не говоря по време на цикъл как постоянно си измислям оправдания, че ме боли корем и че няма как да спортувам, докато съм неразположена, въпреки че в повечето пъти нищо ми няма.

Няма как да заобичаш нещо, което не ти харесва. Истината е, че не можеш да се накараш да обичаш каквото и да е. Аз лично съм изпитвала тази еуфория 2 пъти в живота си. Първия път беше в период, в който бях доста нещастна и започнах да ходя на фитнес за да се разтоваря. Носеше ми психическо спокойствие, напредвах бързо, имах страхотни резултати, това ми даваше адреналин. Този ми период продължи около 2 години, после живота ми се нареди, започнах и работа в офис, та няюах време за спорт, постепенно и любовта ми към него изчезна, имах други приоритети и неща, които ме правиха щастлива. Вторият период беше миналата година, изкарах си карта мултиспорт и ден след като я получих спряха топлата вода вкъщи. С ММ решихме да посетим близкия басейн за да си вземем душ и да поплуваме. Аз нямах никакви умения, но водата ми подейства толкова добре и успокояващо, че се влюбих в плуването. Ходих постоянно в продължение на около 4 месеца, после обаче графика ми се пренареди по такъв начин, че нямаше как да ходя повече от 1 път седмично. Постепенно загубих прогрес и там, пак бих ходила с удоволствие, но съм бременна и за сега лекаря не ми позволява. Виж карането на колело не може да ми омръзне, но скоро не съм го правила поради други причини. Твоят спорт е това, което правиш с удоволствие и нямаш търпение за следващата тренировка. Аз не гледам на тези неща като на задължение, а като на време да разпусна и да не мисля за ежедневните глупости, умствена почивка. Но при мен прогреса също е силен фактор, който ме мотивира и ме кара да съм нетърпелива за следващата тренировка.

Не си намерила твоята активност, която да те грабне.
И аз ходех по задължение на Тае Бо, фитнес ...мразя фитнеса
Но, обичам да танцувам и с най-голямо желание ходя на народни танци. Нямам търпение за следващата тренировка, а то си е супер натоварване...
Обичам домашни тренировки, но тях правя от време на време...Ако трябваше да се вдигна и да отида някъде, за да ги правя, нямаше.
Така че, потърси това, което те радва.

И аз съм така със спорта. Но виж народните танци ми пълнят душата. И пак зависи от хореографа. И такова натоварване като при танците никъде не съм имала - потя се с кеф!

Аз съм си флегматичен човек. Не обичам бързите упражнения. И от 10 годишна си бях пълна, а с годините трупах килата. Дебелите хора трудно обичат спорта 
Най-накрая открих къде ми е грешката в храненето и постепенно започнах да слабея, но ми стана ясно, че без спорт ще е трудно. Особено ще е зле за кожата.
Започнах първите години само с петте тибетци. Постепенно със свалянето на килата вкарах и други упражнения.
Ходенето на фитнес ми е било скучно винаги. Затова си купих кростренажор. Карам си вкъщи  и си гледам някой филм. Така не усещам как минава времето.
Редувам - един ден крост, следващия силови тренировки.
Сега ако имам дни пропускам тренировки, примерно съм в цикъл, после ми е едно отпуснато и вяло. Затова и заобичах спорта. Тренирам нещата, които са ми приятни. Със смъкването на килата имам повече енергия.
Резултатите наистина ме мотивират и си продължавам. И дори не ми отнема много време.
Да ходя някъде да тренирам е загуба на време за мен. Предпочитам вкъщи да го правя.
Трябва да намериш това, което ти доставя удоволствие.

От спорта единственото, което аз обичам и практикувам с удоволствие, е плуването. Действа ми стягащо и разтоварващо. Ходя всяка седмица 1 или 2 пъти, както дойде. Няма смисъл човек да се насилва за нещо, което не му е по сърце, а трябва да открие какво го влече.

Обичам да плувам и водна аеробика. Но понеже ми е трудно да намеря време, почнах да тренирам вкъщи. Тренирам с програма, отскоро се включих и във  фейсбук група. От време на време ме мързи и ми е тежко, но като знаеш коя тренировка следва по план, като видиш, че има ефект, като четеш другите и се надъхваш. Истината е, че повечето пъти почвам тренировка, защото трябва, но след това съм изтощена и удовлетворена.

Никога не съм обичала спорта.И не съм си налагала да го заобичам.....като дете постоянно си търсех причини да клинча от физическото.
Залите за фитнес ми навяват асоциации на тъмници за мъчения, използвани в средновековието от Инквизицията.
Разбираемо, не стъпвам във фитнес.
Но обичам да танцувам, не, направо обожавам.Пускам си на лаптопа някаква зумба и се скъсвам от танци, когато ми е кеф.Не се случва често....4-5 пъти в месеца.
Оказа се, че обичам да се разхождам...някак ми се прояснява ума, без да искам си правя ретроспекции....ободрява ме.Ходя почти всеки ден, средно по около 7-8 км...понякога по-малко, понякога повече.Зарежда ме невероятно с енергия, след подобна 2-часова разходка мога да "преместя планини".
Обичам да карам колело.През топлите месеци всеки уикенд карахме с мъжа ми.Понякога 5-10 км само, понякога 40-50.....
Не правя нищо насила.Не ми ли се "спортува" , си седя на дупето ....    като днес например.Дори не ми се мърда от дивана....

И въпреки пословичните ми мързел и непоносимост към спорта, свалих с лекота над 30 кг.
Винаги съм подхождала с идеята, че за да има успех каквото и да било начинание, то трябва да се прави с кеф и удоволствие.
"Насила хубост не става!".

Не съм го заобичала 😁 В часовете по физическо винаги се скатавах 😁 Слаба съм иначе, ама явно е добър метаболизъм.
Обичам танците и ходех редовно няколко години, даже и липсва сега тази активност. Бях много запалена и направих едни големи прасци на краката 😁 
Обичам да вървя, мога с километри да вървя в жега и студ.

Честно,нямам идея кога съм заобичала спорта.Стана постепенно.В началото (когато бях на 18-19) като всяко младо момиче,мислех за фигурата си.Как мога да я подобря,да се стегна.Започнах плахо "спортната си кариера" със предаванията на Синди Крофорд по телевизията.Бяха сутрин към 8.После започнах да откривам удоволствието от тичането.Започнах с няколко обиколки на близкия стадион.После увеличих полека.Вече като студентка се записах на фитнес в близката зала в студентски град.Направих си подарък за рожденния ден и така започнах спорт всяка вечер след лекции.Завърших и се преместих в друг град.Продължих с фитнеса и там.После се запознах с мъжа ми и се отписах от фитнес.Започнах да ходя да тичам заедно с него.Забременях!Отказах тичането,но продължих с дълги разходки.Много дълги,понякога минавах над 12 км дневно.Роди ни се дете!Кеф,мога вече да тичам!Юрнах се,само че сега тичахме на смени с мъжа ми Тръгна на градина,сутрините след оставяне на градина бях свободна за малко.Естествено че ще тичам!Започнах по 10 км да тичам.Установих,че после нямам сила да готвя,да взема детето от градина и разходки с него.Намалих малко километража на 5 км,но всеки ден.Сега вече е ученик,и тичам още по-рано.В 8 и 5 съм в близкия парк вече и тичам.Заобичах спорта бавно и постепенно.Сега когато не тичам,все едно нищо не съм правила .Обичам спорта и движението.Когато не мога да тичам,се разхождам.По много обаче.Имах късмет,че бързо "открих" моя спорт-тичането.Сега съм във форма,и поддържането и,не ми отнема много време.30 минути дневно само.Време колкото за едно преравяне из фейса , 2 цигари време или едно кафе време С разходката и тичането се разтоварвам психически,в тези 30 минути не мисля за проблемите,главата ми се изпразва от мисли и след това се чуствам като преродена.Просто имам нужда от тичането.А стягането е просто бонус към това.Пристрастена съм към тичането,не мога да не тичам.Дори и зимата тичам,в студ на - 8 съм тичала.Няма такъв кеф после!Лятото детето кара колело,а аз тичам.По много!