Не искам дете

Петя, ти си голям човек; живееш във време, в което можеш и да се превърнеш в протовополжния пол - демек, свободна си да правиш каквото и както си поискаш.
Що се отнася до подмятанията и подканянията - не им обръщай внимание. Вечно ще има недоволни - че детето не е кръстено я на дядо/баба; че го възпитаваш по "грешен" начин; че не прилича на внучето на баба Пена от съседната къща дето ходи на 100-на извънкласни занимания и щяло да стане велик програмист и да кърти пачки.. Животът не е само правене и отглеждане на деца. Животът е съзряване и еволюция на живеещия го. Понякога се чудя защо в БГ бебеправенето е едва ли не култ и те отритват ако нямаш деца, но имаш партньор. (личен опит вмъквам - нямаш деца, значи нещо ти има; имаш 3 деца - пак нещо ти има; раждаш късно - изкарват те долна егоистична кариеристка; нямате брак, но имате деца - все някоя че се изцепи, че децата са копелета с извинение). Бях ученичка, когато съседската дъщеря под нас ревеше с часове вечерта, че приятелките й били женени, а тя не. И то не какъв да е рев, а рев в 2 сутринта, на фона на Стари рани на Софи Маринова - питай ме защо помня.

До това лято имахме една неженена в блока - бабите й бяха лепнали "стара мома", а жената е на 35! Смятай до къде я бяха докарали женицата, че излизаше и се прибираше на бегом от работа, за да не ги срещне. Не знам дали заради тях, но забременя на 1-я месец от поредната връзка и доколкото разбрах, не е било нито случайно, нито по желание на бъдещия татко. След 2 месеца се ожени и изчезна.  Хората се жестоки, гадни, защото винаги се сравняват с отрещния и търсят с кое са по-добре в живота от него.

На теб да не ти пука. Живей си живота. Ако някога срещнеш човек, от който ще искаш деца (не просто да се разпишеш в световната бройка за населението на Земята, а такъв с който ще отгледате и възпитате отговрни личности), то само ще си дойде . Тогава, повярвай ми, няма да съжаляваш че не си имала деца до този момент.
А приятелят ти - каквото е писано, такова ще стане. Има мъже, дето искат да си пуснат семето (тц, малко вулгарно прозвуча) без значение от жената. Аз бях гадже с един такъв преди години. За него беше важно просто да има деца, ей така - да има кой да го гледа на старини.

Е, как няма да я тормозят роднините като наближава 40-те...
Макар, че по-добре да не ражда, щом не иска. Старшно е за всяко дете, което е родено и живее без майчина обич

Авторката е на 22г., не на 40.
Кой нормален родител ще натяква на 22-годишната си дъщеря, че не иска да има деца?

Светулчица,ако пишеш за авторката тя не е на 40,а на 22 приятеля и е на 21 и заедно отскоро доколкото разбрах някъде месец-два.При тази ситуация не разбирам какъв е проблема да не е готова за деца.С моя бяхме 6 години заедно за да преценим,че сме сигурни един в друг и да сме преценили кой какъв родител ще е.Момче на 21 също се съмнявам да пръщи от желание да стане татко.
П.п. А за родителите нямам дума.Защо биха накарали детето си да ражда от кажи-речи непознат си нямам на идея.

Какви деца на 22 години хаха Няма повод за притеснение от нежеланието за семеен живот на тази възраст.

Не се пречупвай,, респект за това ,че знаеш какво искаш и го отстояваш,най-лесно е да се хързулкаш по течението, "хората" ще те уважават за това ,но ще те  и  одумват естествено хахах  Успех!

Именно, именно...

Хахха сега виждам,че е на 22 хахха, ох умрем от смях какви деца на 22 бе алооооу, че това си е още пубертет

Не е смешно а, е трагично.... ако идва от някое затънтено село, където сочат родителите й с пръст, че щерка им не е родила 2-3 до сега. Имам не е една или две познати родили под такъв "натиск" и сега да ви кажа хич не са щастливи - децата им са хвърлени на баби, дядовци, забавачки ама те са си изпълнили задължението. Помня, че май и аз бях "разкъсана" от разни потребителки във форума как до сега не съм се окотила от първият срещнат, за да си мина и аз от реда. И как това щяло да бъде смисъла на живота ми... пхахаххахаха....

Това честно не го разбирам - мнението на бабите да оказва влияние върху някого, че и на прибежки да се прибира. На 38 г. съм и нямаме деца с мъжа ми по наш избор, поне на този етап. Никой от близките ни не си е позволявал да пита или натиска, а това как ме/ни виждат външни хора никак не ни вълнува.

Явно за някои е важно мнението на околните. Забелязвам, че в по-малките градове, хората много се тревожат какво ще кажат другите. Друг е въпросът, че не виждам никакъв обществен натиск към жените без деца(мнението на 2-3 баби съседки не е мнението на обществото). По-скоро жените сами си втълпяват, че някой ги критикува и се интересува от личния им живот. В днешно време свободата на жените да правят каквото си пожелаят е голяма. Няма нищо общо с недалечното минало, когато наистина е имало обществен натиск към жените да раждат млади.

Че те някои от младите не отстъпват на бабите съседки и си пъхат гагата наред с тях. Ще ми брои колко неомъжени съседки имала, ще следи кога били забременели, ще слухти по желание на таткото ли било детето... Естествено, информацията не се получава директно от потърпевшата, а може би от въпросните баби. Бетер бабите са такива млади клюкарки.

еми така е. млади, стари - всички сме клюкари и се засягаме само и единствено, когато стане дума за нас. затова са форумите. примерът ми беше за "онагледяване", но нейсе.