Така с първата ми любов сме разделени от 7 години,през това време и двамата имахме няколко връзки (несполучливи),но ние си останахме приятели,през всичките тези години,обаче напоследък,почнахме да си общуваме много по често ,пишем си почти всяка вечер,виждали сме се на кафе като приятели и постоянно си говорим за миналото какво е било и защо така се е получило,аз почнах да се обърквам и мисля,че все още има някаква искрс,която може да пламне И така попитах го дали някога ,ако животът ни завърти можем да бъдем пак заедно,но той категорично каза,че няма такъв шанс,че много страдал и не искал да бъде пак глупак,аз разбира се взех от дума и спрях да му пиша ,за да не излезна луда,но понякога,когато е пиян ми пише някакви ... Обажда ми се и говорим по час по телефона,но иначе твърди,че нищо не може да стане вече,а нашата любов беше изпепеляваща и истинска във всеки смисъл на тези думи..Та въпросът ми е дали не се побърквам като анализирам всяка негова дума и действие спрямо мен и си въобразявам,че всичко го прави от голямо его .. или да слезна на земята и да осъзная,че този човек наистина не желае нищо повече от приятелство..
Ще се радвам да чуя мнения,различни от тези на приятелите ми ,които твърдят,че ние сме създадени един за друг и никой не може да избяга от съдбата си 😊