Синдром на хроничната умора - повече информация?

Здравейте от мен. Казвам се С.M. и за пръв път пиша тук, макар и много често различни търсения в гугъл да са ме насочвали към този портал и форум. А сега да разкажа и малко повече за мен. Коства ми много да напиша този пост , защото в момента и психически и физически се чувтвам адски слаб, но вярата, благодарение на тази тема, някак ми вдъхва такива.

На път съм да ми поставят диагноза Синдром на хроничната умора, след 6-7 месечни тревоги и ходене по какви ли не лекари. Дори не знам от къде да започна. Ще започна с това, че по принцип съм много емоционален човек и въпреки, че винаги съм усещал влечение към духовния път, винаги се подавах на желанието си да бъда като всички, за да не изглеждам странен или различен сред хората (въпреки , че винаги съм се чувствал различен чисто като възприятия за  редно и нередно, лошо и добро). Просто ми се искаше да съм като всички нормални хора с нормалните за възрастта им потребности и ценности, въпреки, че много си противоречаха с моите усещания за принципи и мироглед. И въпреки чувството на съпротива, което често съвестта ми проектираше, аз го пренебрегвах и се насочих към това да имам възможности, да ползвам наркотици, да съм центъра на компанията и изобщо към една фалшива илюзия, която в никакъв случай не ме направи щастлив. И така вече 9-10 години. Аз съм зодия риби с асцедент водолей. Като по малък често без да съм познавал йогата и възможностите на подсъзнанието и съзнанието, често съм си правел някакви мисловни ритуали и визуализации . Винаги сред природата усещах една силна енергия и някак често в мислите ми се виждах по такава пътека. Когато често започнах да оставам неразбран за интересите си от моите връстници, аз си създадох комплекс и започнах да искам да бягам от себе си и да искам да съм "нормален" като другите.

Да, някои биха ме упрекнали, че съм слаб и вероятно съм такъв. Но вероятно за всяко нещо си има и причина. Един от първите ми съзнателни спомени е как баща ми изхрърля майка ми от колата в движение или как заставам пред нея, за да не я бие. С брат ми сме били свидетели на ужасни сцени, докато не се разведоха нашите, че и 2 години след това. Може би майка ми беше доста изнервена от ситуацията с баща ми, който бе алкохолик и комарджия, че често си позволяваше да ни бие доста зверски кога заради някоя наша пакост, и кога просто ей така в момент на нерви и напрежение (например, когато не може да се намери нещо - предмет). Въпреки това, имах хубаво детсво в останалите моменти - много приятелчета, игри, висок успех в училище и материално сме били на едно средно положение. Бях в шести клас, а брат ми в 7, когато майка ни замина за Гърция, за да ни подсигури уж по добро детство. Дядо ни живееше с нас, но комуникацията ни с него много куцаше, защото той все недоволстваше от начина на живот на поколението ни. Имахме Плейстейшън тогава и помня как влизаше в стаята да ни обяснява как хората в Ирак умирали, а ние на игри сме играли. Общо взето започнах едва ли не да изпитвам вина, че си  живея детството... Тогава аз се вкопчих за приятелите си като удавник за сламка, но като деца, които живеят без родители и няма кой да го контролира за час за прибиране и т.н., започнахме доста безпризорно да живеем, заради което родителите на приятелите ми не рядко им забраняваха контактите с мен... Няколко месеца по късно вече бях в среда на 16-18 годишни батковци, за които си мислех, че са ми приятели, но след дълбоки анализи, осъзнавах, че просто ме изпозлват да им купя тревата. Да, точно така. Бях 6 клас, а вече пушех и трева и цигари. За щастие успях да се измъкна от тази среда тогава и от 8 клас вече бях подготвителна паралекла в езикова гимназия и въпреки, че често бях бунтар, отделях доста време и за ученето. Особено в 11 и 12 клас доста дигнах успеха и осъзнах, че ми е приятно дори да уча.

Обаче училището свърши, аз бях много объркан в каква посока да тръгна и започнах да пилея потенциала си. Започнах да се блазня от това да бъда в готините компании, след като дълго в тийн годините си, бях изолоран от такива, започнах да се блазня от излизания, дрехи и т.н. Първо записах в Софийски специална педагогика, но не успях да издържа на гледката и мисълта колко деца има в неравностйно положение и тъй като това много ме депресираше се преориентирах към друга специалност. Прибрах се в родния си град Шумен, преживях една раздяла и предателтсво и се оказах отново в кръга на наркотиците. Първо като потребител, а после и като дилър. Второто не е за всеки. Не беше и за мен. Но не ми стигаха парите, които ми праща майка ми, а гледайки как живеят другите, съвсем се поблазних да изкарвам допълнително. Освен  това много хора ме търсеха и гледаха с други очи на мен, а на мен това ми харесваше. Вече сякаш не бях странен, а бях като тях и това ме радваше. Често съвестта ми ми даваше сигнали, че това не е моята среда, но аз ги затапвах с поредната доза марихуана, която ме караше да забравя за всички терзания и болки. Така си пропилях и втория опит за висше в академията в Свищов, където учех  икономика на туризма. И въпреки добрите ми резултати и оценки първата година, непоследователността и залитването към наркотиците ми попречиха и там да завърша нещо като хората. Малко след това баба ми получи инсулт, от който не можеше да се движи и едва говореше. Тя е майка на баща ми. Получи го след като вкараха в затвора баща ми за някакви кражби. Нямаше кой да я гледа или по скоро никой не искаше. Аз имах едно обещание към нея да я гледам, когато бях на 7-8. Обожавах я. Затова аз я взех при себе си, което ми струваше много разходи по лекарства и мед.сестри, които да и сменят памперси и да и помагат. Въпреки, че вече исках  да изляза от тази среда и да спра да продавам треви, не можех да спра... Гледах я 3-4 месеца, оправих и ТЕЛК и други документи, намерих и гледачка на село и и платих в аванс да и дават лекарствата и заминах да поработя на морето , за да се отърва от тази среда. Бях силен, въпреки всички детски драми. От раз спрях и продажбата, и наркотиците и смених средата. Сезона свърши и за да не се прибера в Шумен, дойдох в София да работя във фирмата, в която беше започнал таман брат ми. Беше нова и обещаваща, а и беше свързано с туризъм. Бях много доволен и си мислех, че най накрая всичко си е дошло на мястото. Английските мениджъри направиха брат ми мениджър продажби, а мен мениджър на ТМ отдел. Върнах си живота и бях в пик от щастие. Но след година англичаните повериха дейността на брат ми и мен и си заминаха, а брат ми, за да може да прибира повече печалба съкрати основни постове във фирмата, включително и моята. От мениджър ТМ станах обикновен служител в неговата фирма и започнах да взимам 3 пъти по малко пари. Бях много гневен и разочарован. Чувствах се предаден и посегнах към амфетамина и марихуаната. Половината от седмицата ми минаваше в друсане,   а често беше съпътсвано и със секс афери от интернет. Въпреки, че се чувствах ужасно след 3дневни маратони и физически и психически заради нещата, които отключи амфетамина като сексуални желания в мен, не спирах с този начин на живот 3-4 години. Дори се молех понякога да умра докато правя трети или четвърти ден. Толкова да се бях предал... Първо ми се появи язва, после проблем с пикочно половата система, а миналата година от пролетта започнах да се чувствам непрекъснато изморен и депресиран. Преживях и поредното любовно разочарование и съвсем се съсипах психически. Майка ни се прибра от Гърция да поживее с  нас след 15 години живот там, но сякаш това започна да действа още по зле на психиката ми. Въпреки, че последните години, докато е била в Гърция, се чувахме и виждахме рядко, разправиите между нас не спират от сутрин до вечер. Чуствах се ужасно, но си мислех, че всичко това е от язвата или от разправиите. Толкова да е трудна атммосферата вкъщи, че дори предпочетох за коледните празници да бъда сред приятели в Плевен, а не със семейството... И така на 25 декември след няколко месечни подтискания на болежки и чувства, пилора ми се перфорира и се оказах на връх Коледа на операционната в град Плевен. Въпреки, че до този момент не бях ходил на лекари и нямах диагноза язва, бях убеден, че ми се е скъсала язвата, което помогна на докторите да реагират доста бързо и да ме оперират по спешност. Преди да ми сложат упойката си мислех как съм се разделил с близките си с гняв и как може и да не успея да ги видя повече. Пожелах си да ми бъде даден втори шанс и обещах, че няма да пипам повече амфетамини, ако ми се даде такъв. Разбира се, събудих се жив и здрав , а след една седмица се чувствах като нов - не само, че вече не ме болеше нищо, но не бях изморен и психически бях сякаш прероден. Реагирах адекватно , не влизах в спорове, не позволявах на лоши мисли да се застояват в главата ми. Сякаш за няколко месеца се върна онова момче, което последно помня на 22-23 с желание за живот и енергия да постигне всичко. Записах се на кулинарен курс в Американската кулинарна академия и вече чертах планове за бъдещето си. Но май месец 2018 аз наруших обещанието си към бог и отново посегнах към амфетамина. Макар и инцидентно само веднъж, върнах кошмара си в пълна сила , че и двойно. Още на другия ден след надрусването си аз бях като парцал, но си помислих, че е нещо нормално след употреба. Само, че с всеки следващ ден ставах по зле - първо сливици и гърло, после синузит, после проблеми с пикочно половата система, а след 2-3 седмици и язвата се беше върнала. Организма ми беше толквова слаб. Сякаш всичко, което съм прекарвал последните години, ми се върна накуп като наказание за нарушеното обещание. Първо си мълчах с надеждата да се оправя, но лятото свършваше, кулинарния ми курс ми предстоеше, а аз се чувствах супер зле - липса на енергия, невъзможност да се съсредоточа, нарушения в краткосрочната памет, гноен синузит, рефлукс, колит, язва и вече и паник атаки. Споделих на майка ми и тръгнахме по доктори. Тъй като имах и червено и черно във фекалиите, личната ми лекарта ми назначи гастроенторолог и ПКК, където еозонофилите ми единствено бяха над норма и то с малко. Изписаха ми Нексиум. Спрях цигарите и марихуаната, за да не дразня уж язвата и въпреки, че болките в стомаха и киселините намаляваха, се изостриха всички други симптоми - болка в мускули и кости, трудно дишане, пресъхване, потене докато спя, събуждане през 1 час и чувтво на непълноценен сън, болеше ме буквално ръката и кракът на чиято страна спя... Паник атаките се увеличиха, майка ми започна много да се притеснява вече. Назначиха ми гастроскопия и колоноскопия. Казаха ми, че имам колит и малка почти зараснала язва. Вече ми беше ясно, че проблема не е от стомаха, а стомаха е последствие от другия основен проблем. Все още не вярвах, че човек сам с психиката си може да си причини толкова болежки в различни естества сам. Минах през уролог да търся там проблема - установиха ми стафилокок, за който ми назначиха антибиотик. След приема на антибиотика и стафилокока беше още там, но този път в оскъдно количество и тялото ми вече беше по слабо от всякога. Започнах да усещам болки и в шията и в ингвиналните лимфни възли. Реших  да си направя ЯМР на малкия таз и коремните органи. Според ЯМР то всичко беше ок, освен че са възпалени лимфните възли, но няма злокачествени образувания. Бях сигурен, че ще намерим някаква находка, но уви. За проеден път вярата ми угасна. Започнах да се влошавам психически от факта, че излседванията ми са горе долу ок, а аз се чувсвам предаден от цялото си тяло. Реших да почета в интернет при какви заболявания има еозонофилия и възпалени лимфни възли и някои от заболяванията бяха инфекиозна мононуклеоза, спин и лимфом. Веднага си направих изследване за ХИВ, сифилис и хепатит. Бяха отрицателни. Тъй като симптомите ставаха все по силни и разностранни се насочих към хематолог, за да отхвърлим лимфом/левкемия. Вече и зрението ме предаваше - виждах замъглено, боляха ме очите, зачервяваха се, освен това силите ми се изчерпваха с всеки изминал ден. Едно, че не спях качествено, второ, че ме болеше и като вървя или спя или дори нося чанта... Не можех да преценя - мускул или кост ме болеше или става... Хематоложката каза, че преди да ме резнат за биопсия е необходимо да се изключат паразити, алергии, вируси и автоимунни болести. Отделно ме посъветва да си проверя и хормоните. Първо пуснах за пролактин, тестостерон и ТСХ, като пролактина ми беше под норма, а другите два в долна граница. За момент си помислих, че сме открили проблема и ендокринолог ще го реши, но... Реших и да спа Нексиума за киселините на своя глава. Имах подозрение, че това лекарство съвсем изостря оплакванията ми, тъй като преди да го пия, болките бяха единствено в стомаха и сливиците, а след приема му - ме болеше всеки ден нещо ново. 2 месеца го пих и ме боля врат, глава, кръст, мускули, стави, слабини, лимфи... Всичко... Ендокриноложката ми погледна с ехограф щитовидната жлеза и каза, че е добре, но и там лимфите били възпалени. Посъветва ме да повторя отново теста за хормоните, като ми назначи допълнително и за други хормони и за остеопорози. Според тези резултати щеше да ми назначи ЯМР с контраст на глава. Вече не пиех Нексиум и се чувствах една идея по добре. Киселините се върнаха, язвата дразнеше, но поне нямах болки в цялото тяло и ментално се чувствах по добре и адекватен. От нексиума изпадах често в паники, нерви и не ми идваах дори думите на моменти, всеки шум ме дразнеше, виеше ми се свят. След като направих изследванията - този път всички хормони ми бяха в норма, но витамин Д се оказа малко под норма... Отново надеждата ми, че съм намерил проблема, изгасна. Не ме беше страх толкова от самата болест, колкото от неизвестността и. След всеки резултат нещата изглеждаха почти нормални, а аз се чувствах все по слаб и отчачн. Единственото добро нещо, което направих, е, че спрях гадния нексиум, от който се оказа, че хората имат сходни оплаквания след дългосрочен прием. Особено тези с костни проблеми или над 50 год възраст... Тогава все пак реших да мина и през инфекционист, който трябваше да изключи инфекции, алергии автоиумунни. Взеха ми поредните проби кръв и след няколко дни лекарката  беше доволна, че най накрая имала диагноза. Сякаш и беше по важно да имам диагноза за епикризата, отколкото да ме посъветва за лечение. Каза ми, че съм прекарал реактивиран Ейпщайн Бар вирус , който към момента бил в късен етап, тоест не е активиран. При въпроса ми, защо след като вече е прекаран, аз се чувтвам и физически и психически безсилен , лекарката каза, че може би става въпрос за хронична умора, която често след този вирус е налице. Каза след две седмици да отида за евентуално лечение, при което аз се прибрах спокоен, докато не прочетох малко повече за самото състояние, което може да продължи с месеци и с години и няма медицински подход за напълно излекуване....

Сега от една страна съм доволен, че вече знам какъв е проблема и че попаднах на тази публикация тук на момче, което е минало през същото и то с години, но от друга в мен са нахлули вината и гневът към самия мен, тъгата и страхът дали ще събера силите да се справя с този проблем и да израстна емоционално и духовно.

Майка ми е на мнение, че трябва да започна да пия антидепресанти и прави всичко възможно от един месец да ме убеди, че това е начина. Аз знам, че има и друг, но имам нужда от емоционална подкрепа, каквато нито тя, нито брат ми ми предоставят. За нея е важно да почна да пия лекарства, за да мога да започна нова работа и тя да е спокойна. За брат ми е важно само фирмата да изкарва пари, а тъй като последно време доходите и са по малко, той насажда вина във всички други за това, но не и към самия себе си. Според него нищо ми нямало, щом не е рак или някоя друга подобна диагноза. Не го съдя. Знам, че човек докато не изпита нещо , няма как да го разбере. Не всички хора са достатъчно емпатични към подобни ситуации. Знам, че мога да се справя с всичко това. Имаме и финансовата възможност. Но имам нужда от малко любов, за да започна борбата, а не само упреци. Имам  нужда просто някой да бъде до мен, докато мина през всичко това.

Сега съм в период на осъзнаване и се опитвам да си променя ежедневието, но най малкото нещо ме връща 3 крачки назад. Когато не усещам подкрепа и любов, се връщам към марухуаната, а след това започва и усещането за вина, че сам си правя всичко. И да, осъзнавам, че сам съм си виновен. По скоро ми е трудно да разбера как да поема отговорност за това. Знам, че ако сам не си помогна, няма кой. Надявам се съвсем скоро да събера смелост да се свържа с рейки мастър или духовен учител, но знам, че имам да извърва още няколко крачки докато стигна до него. Всъщност попаднах на тема във форума на учителя Дънов за момче, което е минало през нещо подобно и благодарение на  йога, рейки и други китайски медицински практики и преборил на 100 процента въпросния синдром. Иначе в статиите в интернет пише, че малко хора успяват да възстановят до 60% от предходните си умствени и физически сили, но самото състояние е все още твърде непознато. Затова съм решил да тръгна по другия път. Въпреки, че състоянието се отключва от вирус, после психиката го доразвива и вероятно там трябва да се изкоренят корените на проблема. Някак физическите болежки мога да ги приема, но умът ми не работи, както по принцип - апатия, депресия, нерви, тревожност ме обхождат през целия ден, а те от своя страна пораждат нови болежки и болести.

Надявам се да не съм досадил с историята и терзанията си. Въпреки, че ходя на психотерапевт, засега не може да се говори за прогрес. Беше ми много трудно да споделя всичките и болки и вини пред непознати и се надявам да не бъда съден. И без  това аз се съдя достатъчно денонощно за всичко което съм или не съм направил.


Някой имал ли е опит с нещо  подобно. Какво е мнението ви за китайската медицина и практики?
Към какъв лекар да се обърна от този момент на сетне, като вече имам диагноза?