Страхът от раздялата и разочарованието

Възползвай се, че човекът е свестен. Имаш време да помислиш, планираш и местене и всичко. Да не юриш детето наистина в зимата. Но напролет - какво по-хубаво, нов дом и нов живот. Тегаво е все да се вглеждаш в мъжа си, че и да го майтапиш, че ще те вземе някой. Явно той си е такъв. Ти пък си имаш дете, живота е пред теб. Защо да живеете тегаво, ако не ти е добре.

❤ Това звучи доста смислено (само дето в главата ми паниката крещи “какво да направя? Сега? Веднага? Дали не се оправят нещата? Уффф, не се!!!” и така нататък 🙄 знам, че е изтощително и за двама ни такова гледане под лупа, но наистина толерансът ми към този хлад е вече на нулата и даже с минусови стойности)

Я се успокой. Остави човека да работи, гледай си живота и не се вторачвай. Бъди разумна, с паника и страх и бързане само грешки стават. Направи нещо хубаво за хапване, мечтай си и прави каквото си искаш.

Като имаш малко повече самочувствие. Като не се хващаш като удавник за сламка за тази "връзка", в която отсрещния човек е някакъв измислен, с качества, които ни се иска да има, но няма. Като вярваш, че ще срещнеш правилния човек. И най-накрая - малко здравословен егоизъм - заслужаваш да го срещнеш, да го обичаш и да те обича или поне да пробваш.
Твърде дълго сте били в тази връзка, в която не е следвало някакво развитие и сега е трудно, но колкото по-рано се прекъсне този фарс, толкова по-добре.
Никой не е застрахован срещу разочарования, но те не са болка за умиране, а начин за помъдряване и израстване, например. А урокът може да бъде да приемаме човек такъв, какъвто е, а не да си въобразяваме, че е такъв, какъвто го искаме да бъде. Да търсим такъв, който ни харесва, обича и уважава, а не някакъв супермен, който после се оказва, че има други приоритети, освен нас. Да не се страхуваме, да продължаваме напред, та дори и да сме сами, защото понякога това, от което бягаме, ни настига с пълна сила! Успех!

Тези 3 удебелени фрази, прочети си ги с малко замисляне над това, което сама си написала.
Започни да обичаш малко повече себе си и да се грижиш ти да си добре. Бъди си най-важна (и детето, разбира се, но И ти). Не може постоянно да се разболяваш, да се обвиняваш, да се чудиш какво да промениш в себе си и какви огромни травмиращи компромиси да правиш, и да очакваш да си щастлива. С когото и да е.

Там ти е грешката. След като от негова страна не виждаш същото, защо си биеш главата в стената? Връзка е не когато единият е вечно на педала с втълпеното му задължение, че трябва да отговаря на нуждите на другия. Връзка е, когато двамата в нея усещат другия и правят необходимото, за да се чувстват добре и двамата, не само единият.

Не, не е интровертен, не е амбициозен, просто е такъв човек, този няма никога да узрее да е мъж на място, дори да забременееш пет пъти.
Ти си от градивните хора и за това разпадането на връзката не ти се струва вариант и звучи страшно, но само това е изхода.
Много жени, вкл. аз сме били в такова положение - никога няма да съжалиш, че си си тръгнала, вярвай ми!

Иронията е, според мен, че не искаш да пораснеш и продължаваш да търсиш пеперудени отношения и някой, който да прекарва времето си плътно залепен за теб и гледащ те предано в очите, докато редува целуването на ръцете.

Прочети си това, което съм ти болднала.
Такова държание след 6 години връзка, е силно натоварващо и наистина той ще излезе много търпелив и свестен мъж.

Ще цитирам един пост от друга тема, който много ми хареса.
Защо продължаваш да се самоизмъчваш в една връзка без бъдеще? В момента си по-сама, от колкото ако беше сингъл. Давай смело напред. От къде си сигурна, че зад ъгъла не те чака нещо вълнуващо и ново.

Този мъж отдаааавна те е отписал от живота си.И неведнъж ти го казва/показва.
Единствено не ти е посочил директно вратата с думите:"От тук се излиза, затвори вратата ЗАД себе си.".
Гаранция, че се дразни на твоето унижение да седиш все още там, където не си желана вече.
Не те уважава, защото ти сама не се уважаваш.
Не знам дали имате някакъв шанс, но дори да има и 1% шанс да се оправите, то той не е като се грижиш за нуждите му, зачерквайки своите тотално.А когато обърнеш "палачинката"-зарежи неговите нужди, зарежи неговата работа, зарежи неговия живот и дори в дома му, изгради отново своя живот.С твоята работа, с детето ти, с твоите приятели, с твоето хоби/интереси....ако той ти разкаже случка от деня, ти му разкажи 3.Но не истории за други мъже и флиртове, а за твоя интересен и напълно независим от неговия живот.
Доста мъже, в такава ситуация, получават "факс от космоса" и почват да действат на принципа "Куче кокал не яде, ама и на друг не го дава!".
Дали той ще "превключи" в такава посока, няма как да знам.Но ако държиш да разбереш, трябва само да го игнорираш и да живееш твоя си живот.

За мен основния проблем е страх да си сама. Сама го каза - от брака скочих в тази връзка... И сега просто се държиш като удавник за сламка. Човекът може да не е лош по принцип, но явно не е твоят човек. С друга, с други виждания по някои неща, може и всичко да е ок. Но явно за теб не е. Хората като цяло не се променят и всеки решава къде е прага му на търпимост и до къде си струва да прави компромиси. Но и компромисите не трябва да са само от едната страна. Подобни отношения са токсични и тотално скапват самочувствието и самоуважението на жената. Просто се махни и си дай време за себе си. Като не бързаш пак да се хванеш с някого само за да си във връзка. Аз съм на принципа, че е по-добре да си сам, от колкото зле придружен.

За мен, проблемът е че тя е твърдо убедена, че е направила разни компромиси, докато той не е направил неговите, които главно се състоят в това, да не работи това, което работи от 2 години насам.
Поставяла му е ултиматум да напусне преди година.
И о, ужасТ, той не се е съгласил, поради което перманентно му се правят скандали и му се обяснява как от предния, на същата тема, той не е мръднал в посока компромис- напускане.

Между скандалите, по думите на авторката, те си приказват приятелски, споделят си, майтапят се, като той обръща внимание на детето ѝ.
Но, видиш ли, светския живот на семейството куца, а и интимния също.
Е, честно казано, аз съм жена, но ако някой така ми вдига перманентно скандали и иска да командва какво да работя, изтъквайки ми компромисите, които е направил заради мен, никакъв креватен и целувателен мерак няма да ме тресе.

ПП. Всъщност, фактите в историята са малко- откъм компромисите, направени от авторката.
Имаме 6 години живот на семейни начала.....

Напротив, точно защото не търся пеперудени отношения и във всяка връзка влизам с идеята да е завинаги, не искам да приключвам връзката и да търся нова, където тепърва да се омайваме и лъжем с някого. Не очаквам постоянно да сме тийнейджърски вкопчени, но все пак целувка за добро утро, целувка за лека нощ, прегръдка за “прибрах се”, желание на някоя почивка, кино. Не мисля, че това са детински капризи.


Проблемът е, че и в предишните ми три сериозни връзки, както уж са ме отписали, така като си изживея и изстрадам вътрешно края и заявя, че приключваме и изведнъж много ме заискват, заобичват и “моля те, дай ми шанс!”, а за мен е вече приключило. (Признавам си, макар да ме е срам, че две от трите връзки не бях приключила официално преди да се тръгна към следващата, но бяха в трагичен етап - скандали, не понасяме присъствието си, липса на секс, а единият бивш, който беше 14 г. по-голям започна насрая да ми вика, че съм му като дъщеря и как ще се радва като си намеря гадженце като мен.. докато не си намерих и изведнъж се сети, че ме обичал и желаел като мъж. 🙄) Та имам вече нещо като комплекс, че приключвам връзката твърде рано, че не разбирам кога е края и че ако нещо си стане. Определено не искам да започна връзка преди да съм сложила край, но го коментирам, евентуално да предизвикам осъзнаване у сегашния ми мъж, че може би ще ме заиска и заобича, ако ме няма.
Иначе, не съм пренебрегнала напълно себе си - виждам се с приятелки, когато поискам, гледам си моите интереси, занимавам си се с детето, животните, не съм се вторачила в него, но все пак искам и той да присъства в моя живот понякога. Както и не мисля, че неговият е пълноценен и удовлетворяващ за самия него, особено, когато ходи като зомби, пие по шепа хапчета за глава, успокоение на нерви, концентрация, имунитет и т.н. за да компенсира негативните ефекти от избора си.

Как може да влизаш във връзка с идеята да е завинаги?! Да ти е сигурен там, вързан. Това е болест твойто, нелечима.

Както писах, малко след ултиматума, осъзнах, че не съм права и не съм го коментирала повече. Казах му, че е негово решение и сега една година по-късно си казва - явно е имало да си науча урока сам. Така очаквам, че като си тръгна (а то вероятно ще е след като изстрадам и си изрева всичко във връзката), ще се усети, но за мен ще е късно.
Компромисите са много, един от тях - огромен, но не бих искала  да влизам в детайли. Той самият признава, че аз съм направила много повече усилия и компромиси, но... все стига до оправданието “такъв съм”. За всичко друго, което не си харесва уж работи да го променя, но за нещата, които връзката изисква (взаимност, малки жертви или жестове да зарадваш другия), все точно сега не му се правят.


Много приказки с щастлив край са ми чели като малка. 🙄  Не знам, не съм си представяла, че ще се лутам от връзка във връзка (е, само четири сериозни де, но.. все пак). Все си представях, че “докато смъртта ни раздели” е хубаво нещо.