По време на спор ...

  • 7 495
  • 55
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 55
За над 3 години заедно, никога не ми е казвал нещо, с което да ме уязви нарочно.
Караниците се броят на пръстите на ръцете ми.
В повечето случай при кавга, той се оттегля в другата стая, мен ме е яд,че просто си хваща пътя и искам да продължим спора/изясняването.В случаите, когато той е имал вина се е извинявал.Когато аз съм имала-също.На мен ми минава по-бързо.На него-по-бавно.Но никога не се правя,че ми няма нищо, а отвътре да ми е зле и да съм обидена.След като някой ме е наранил няма да спестя нищо, както никой не ми е спестил и на мен, в името на комфорта ми. Предпочитам всичко да се изясни, отколкото да се правя, че нищо не е станало.

# 46
  • София
  • Мнения: 16 199
Фокусът на темата определено се измести .
Исках да попитам Вие как се държите по време на спор и дали запазвате женското си " аз " ?

P.S. Не смятам да влизам в обяснителен режим , но не съм във връзка , нито съм била в подобна ( по какъвто и начин да си задам въпроса , явно пак ще опрем до " Момиче бягай от такъв " ) . Исках да задам този въпрос , защото ми беше интересно кое е по срещано при жените - показване на емоция или не и кое е по-срещано при мъжете да предпочитат показването на тази емоция или не .
Разбрахме, имаш да пишеш курсова работа.

Та по темата: уязвяването цели да унижи събеседника. Ако съм се почувствала унизена от реплика, независимо кой я е казал, го казвам в прав текст. Аз не унижавам.И не позволявам развитие на разговора, ставам и започвам да правя нещо в друга стая.

Мъжете също имат моменти през годината, в които са в "душевен мензис", предизвикан от преумора, токсично поведение на някой техен близък и т.н. . Понеже разпознавам симптомите, когато виждам, че "мензиса" наближава, гледам "да сменя темата", в смисъл започвам да го товаря с коренно различни задачи, с нещо извън рутинното. Смяната на обстановката върши чудеса.

# 47
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 477

Директен пример , той казва нещо умишлено , за да Ви уязви

Това е удар под кръста и имам нулева толератност към него както и към хора, които го използват в спор. Дори споровете трябва да са на ниво и с уважение, с конкретни аргументи и изслушване на другия. Засягане на другия може да се случи само неволно и то веднага трябва да бъде изяснено и извинено.

Нямам женско и мъжко "аз", аз съм си аз. Мога да бъда много кротка и разбрана, но ако някой се опита да ме настъпи, мога да му стъжня живота. Не правя "женски номера" с ревове, цупенета, бягане в другата стая и подобни. Харесвам много ролята си на жена и на "слабия пол" в много отношения, но в споровете съм най-малко равна и не бих се оставила да ме тъпчат. Това никакъв спор не би било, а караница - бъркаш нещата.
А какво предпочита мъжът до мен - със сигурност предпочита да не бяхме се карали.

# 48
  • София
  • Мнения: 12 374
Споря като човек. Не знам как се спори ''като жена''. Майка ми и баща ми спореха като равни - интелигентно, всеки със своите доводи, без мелодрами. Никога не съм виждала майка ми да хленчи и да кърши ръце, винаги е била самоуверен, себеуважаващ се човек. Баща ми също. Да бъдеш възпитавана от такива хора е голям кеф, м/у другото. Не се държиш като ''слаб'' или ''силен'' пол, а преди всичко като човек с мозък и критично мислене, който може да седне на масата и да изрази мнението си без смешни драматизми и клишета.

# 49
  • Мнения: 5 262
зла съм като оса! ръцете на кръста и веждите сключени...
ще ме ядосват хммм !

# 50
  • София
  • Мнения: 1 178
Ставам звер - чупя и викам Sad понякога го игнорирам, но понякога съм като бомба ...

# 51
  • Мнения: 2 694
Ще счупиш нещо вкъщи и единственото, което ще видиш е входната врата от външната страна.
Тези чупещите хора винаги са ми идвали в повече.... то бива темперамент, но е прекалено Simple Smile

Никога не съм попадал на такава жена, но съм чувал комшии да се карат по подобен начин. Няма как да издържа, някоя да си тества високите октави в мое присъствие Grinning

Иначе почти не споря вече. Изказвам си мнението и до там. Много се дразнят от другата страна в тези моменти Grinning Grinning Grinning

# 52
  • Мнения: 3 250
Чудя се кой от двата последни поста ме притеснява повече.

# 53
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 696
Не споря с никого. Оставям го да пасе. Неам нерви.

# 54
  • София
  • Мнения: 12 374
Не споря с никого. Оставям го да пасе. Неам нерви.
Ей такъв дзен искам да постигна, ама пуста македонско-трънско-калоферска кръв кипва бързо.

# 55
  • Мнения: 1 174
...
Дали мъжете предпочитат .....? Щом дори ти е хрумнал такъв въпрос - не знам, не ти е адекватно мисленето.
Адекватно е мисленето й, но определено я "обработват", че не спори като жена, щото очакват както човечето е писала - квичене, сълзи, истерии... Явно по друг начин няма как да я оборят.
Авторката - не се давай, има и други жени като теб, дето не се чувстват длъжни да са чувствителни и плачливи по време на спор Smiling Imp Обикновено умните са така Smirk
Често при спор с мъж особено са ме обвинявали, че не могат да ме надприказват, друго не им остава просто.
Аз не се трогвам от обиди, на обида реакцията ми е лека усмивка и отговор в стил: "Изчерпаха ти се доводите ли?"
Аз най-много се дразня от шовинистки изказвания /жената - печката, кухнята, децата/, от изказвания за женско шофиране или манията на жените да пазаруват и да "харчат" парите на мъжете си.

Общи условия

Активация на акаунт