По време на спор ...

  • 7 492
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 46 526
Не му пука, когато се опитва да те нарани целенасочено. Аз също мисля така.

По темата - не ми се е случвало нито с мъжа ми, нито с някой от близките ми хора, само с непознати при случайни срещи. Не мога да се сетя за нещо, което би ме уязвило и засегнало. Приемам думите им като безсилие да изкажат аргумент, така че оставам спокойна и продължавам да говоря с нормален тон.
С непознати обаче е лесно, но ако ми се случи с близък ще е доста по-кофти. Не бих могла да живея с такъв партьор, така че ако става дума за връзка, ще я прекратя. Ако е роднина - ще огранича отношенията до неутрални, т.е. виждания по празници и как си-добре съм.

# 31
  • INFJ
  • Мнения: 9 372
Е то остава и да мълчиш, когато е целенасочено. Мисля, че ясно разграничих нещата.

# 32
  • София
  • Мнения: 24 839
Т.е. ако някой ти се ядоса и се развика, значи не му пука за теб? Ако не му пука тогава за какво ще се ядосва? Не виждам логиката. Повече бих се притеснила, ако сгафя с нещо и не ми обърнат никакво внимание.

Ти никога ли не се ядосваш на някой и ако повишиш тон, това е признание, че не ти пука ли?

Едит: и не става дума да ти се развика, защото не си измила чиниите примерно, говоря за сериозни неща, свързани с характера, а не битовизми.

Не си ме разбрала- едно е да ти се развика, а друго е да те засипе с неистини, да те уязви заради нещо, в което си сбъркала или сгафила преди време, за да те изкара, че за нищо не ставаш.

# 33
  • INFJ
  • Мнения: 9 372
Такова поведение спада към нараняване и унижение, в такъв случай съм съгласна.

# 34
  • Мнения: 50
Благодаря Ви на всички за мненията , много пъти съм била упреквана къде на шега къде не , че когато споря ( колегите ми / човекът до мен / приятелите ми ) имат чувството , че спорят с равностоен на тях мъж .
Директно казвам какво мисля , докрай отстоявам позицията си ( ако съм убедена , че това е правилно / правилния начин за действие и т.н ) и ако по време на спора са съм била обидена , оставам с poker face ( но не с идеята след време да отвърна или да стоя и чакам в засада ) , прикривам емоциите си , прощавам и колкото и тривиално да звучи продължавам напред .

# 35
  • Мнения: 46 526
Обясни им, че поведението по време на спор зависи от възпитанието и характера на човека, не от пола.
Клишетата, че само мъжете се държат нормално, а жените реват, квичат и се тръшкат, са унизителни, поне според мен. Нито всички жени са така, нито пък всички мъже се държат достойно и с уважение с/у опонента си.

# 36
  • В древна страна на край света!!!
  • Мнения: 176
Ние не спорим, а споделяме и обсъждаме. А пък да се опита умишлено да ме уязви извън битовизмите ще означава, че някой е подменил съпруга ми.

# 37
  • Мнения: 3 250
Фокусът на темата определено се измести .
Исках да попитам Вие как се държите по време на спор и дали запазвате женското си " аз " ?

P.S. Не смятам да влизам в обяснителен режим , но не съм във връзка , нито съм била в подобна ( по какъвто и начин да си задам въпроса , явно пак ще опрем до " Момиче бягай от такъв " ) . Исках да задам този въпрос , защото ми беше интересно кое е по срещано при жените - показване на емоция или не и кое е по-срещано при мъжете да предпочитат показването на тази емоция или не .

Сериозно ли? Каква крехка женска същност??? Няма женска и мъжка същност. Има уважение и неуважение.
Няма значение кой точно е проявил неуважение. Никакви крехки същности,плачове и емоции, излизане с рога.
Щом се е стигнало до това, то човекът насреща е или твърде глупав или твърде нагъл.
От там нататък, без никакви емоции, се преценява колко голяма е вредата от прекъсване на всякакви отношения.
И не става въпрос само за милото. Не съм се намерила на улицата, за да позволя просотии спрямо мен.
Дали мъжете предпочитат .....? Щом дори ти е хрумнал такъв въпрос - не знам, не ти е адекватно мисленето.

# 38
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
...и дали запазвате женското си " аз " ?
Т.е. ако не го играя "наранена" и не роня сълзи, моето "аз" не е женско?
И какво значение има какво предпочита (?!?) мъжа до мен?

# 39
  • Мнения: X
Всъщност, за какво иде реч :1.за спор по някаква тема, където всеки излага аргументи, които счита за верни, или 2.за "спор", в който другия си позволява наглостта да обижда и напада, защото няма капацитета за интелиген спор? Защото 1. няма нищо общо с 2. И реакцията в двата случая е също коренно различна.

# 40
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 287
Съпругът ми е човек,който не обича конфликтите и ги избягва.
С него не ми се е случвало .
Обаче със свекървата редовно .Но аз не роня сълзи.И не си поплювам.

# 41
  • София
  • Мнения: 38 532
Така. Ако говорим баш за спор, си споря като човек. Наумила съм си нещо, даже си правя проучвания в нета, за да имам добри доводи. Понякога печеля спора, понякога - не. Нормално.

# 42
  • Мнения: 414
Благодаря Ви на всички за мненията , много пъти съм била упреквана къде на шега къде не , че когато споря ( колегите ми / човекът до мен / приятелите ми ) имат чувството , че спорят с равностоен на тях мъж .
Директно казвам какво мисля , докрай отстоявам позицията си ( ако съм убедена , че това е правилно / правилния начин за действие и т.н ) и ако по време на спора са съм била обидена , оставам с poker face ( но не с идеята след време да отвърна или да стоя и чакам в засада ) , прикривам емоциите си , прощавам и колкото и тривиално да звучи продължавам напред .

" спорят с равностоен на тях мъж " - доста неприятно би ми станало, ако някой ми каже такова нещо. Като че ли всъщност съм някаква низка жена там, дето учудващо че може 5 думи да върже без да се разпадне в емоционален рев като другите й себеподобни...

В работна обстановка ако ми го кажат, ще го намеря за изключително непрофесионална забележка и вероятно ще го отбележа като такава.
Човекът до мен ако го каже - честно казано едва ли ще се събера с някой, който мисли така, но за идеята - ще му обясня спокойно, че е обидно да говори така и ще му обясня защо.
Приятелите ми ако ми го кажат - вероятно ще си променя мнението за тях, нямам нерви да се занимавам с хора с подобни разбирания.

# 43
  • INFJ
  • Мнения: 9 372
Зависи какво точно се има предвид под "спори като мъж". Аз мога да го разбера по два начина - подценяват женският интелект или жената проявява повечко агресия по време на спора, нещо, което е присъщо по-скоро на мъжете.
Аз лично бих направила такова изказване, ако жената е прекалено агресивна.

# 44
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Отговарям на първия пост. Конструктивно, с разумни доводи и с човешки тон споря нормално. Започне ли някой да ми повишава тон, камо ли пък да ме обижда, млъквам и приключвам спора. Колкото ще да съм права. Не мога да говоря с някой, който ми вика, нито да викам. Не рева, не мрънкам, не казвам нищо, просто мълча и го игнорирам. Обикновено мълча поне час, понякога и повече докато ми мине.

Общи условия

Активация на акаунт