Моя позната преди години хлътна точно по такъв типаж, мамино синче, мой братовчед. Говорех й, че ще трябва да му върви по гъза цял живот, че ще блъска сама с дете един ден - еми не ме чу, мноу го обичаше и толкоз. Взеха се, вдигнаха грандиозна сватба с оркестри - цял панаир, голяма радост уж. Две години по-късно вече ревеше, че е егоист, който чака някой да го дундурка и го мързи една вилица да вдигне от земята. Роди му две деца, а той си остана същото леке - вечер пред телевизора, докато тя опъва каиша, готви, учи с децата, пране, гладене, на сутринта става първа, оправя всички, после работа, и айде пак всичко отначало. Не е ходила на почивка от намсиколко време, състари се, смачка се психически, а е няколко години по-малка от мен. Той обаче лъщи като фикус, като изключим шкембето, което е отпрал. Роднина ми е, уж трябва да го обичам, но ей Богу, толкова ми е противен като мъж и човек, че като им ходим веднъж-два пъти годишно на гости, вдигам кръвно.
Ще науча дъщеря си да гледа и средата, и родителите, преди да се омъжи. А не само да повтаря ''Ох убичъм го''. С една гола любов не се живее, сори, особено като изтече периодът на пеперудите и дойде ерата на сметките, битовизмите и децата.