Животът след второто дете

Въпрос и на система. Българската система все прави промени, все нещо добавя, вкарва, прокарва. Упадъкът е масово явление, учителите и те вече амортизирани и или са изкукали, или не преподават. Вече е масово явление децата да се обучават сами. Кой чрез родител, роднина или съсед-специалист в дадена област, я, чрез определен за целта разработен успешно сайт с подготвени уроци.
Аз съм с повече деца. И най-отговорно заявявам, че не са със СОП. И ако едното има капацитета да се самообучава, то второто няма такъв късмет и трябва някой даму преподаде. Този някой, за съжаление, не се намира в училището, в което учи, но и в съседното вече са кът такива учители.
В българското шкото се учи за тройка. Т.е. се преподава за тройка. Най-много за 3,50.Който иска повече (а на някои им се налага, щото след 4 клас матури, след 7 клас матури, а сега и след 10 клас матури, че и след 12 клас матури), търси паралелно обучение. Това е , както казахме, ако имаш късмет родител или роднина, ако нямаш, следва да имаш пари за школа или учител.
Имаме паралелно образование у нас.
Малък офтопик и отивам дачета темата от начало, че да си кажа мнението и за второто и за третото дете как се случва.

Мече, когато има проблем в училището, мисля че е точния момент, да се потърси помощ от частна школа или учителка, занималня, за родителя не е присъщо И това да прави, освен всичко останало - няма как да е специалист по всички предмети. А и за детето едва ли е комфортно майка му да му вряка с теореми на главата, вместо да си поговорят за нещата от живота и времето заедно да е приятна почивка.

Виждала съм и в първи и втори курс да учат с мама или тате.

Едва ли потребителката учи с детето си по всички до един предмети. Допускам, че учи по един-два до три, според нуждите. Може да има и тук-там качествен учител и да не се налага по всичко, но опитът ми показва до тук, че в гимназия става много зле положението и откъм учители, дори в добрите гимназии. Това се неглежира изключително много, включително от масата родители, които са доволни просто да се "носят шестици" и всичко е точно. Какво стои зад шестиците обаче лъсва, когато всички тези отличници се преселят във ВУЗ-овете ни. Някои се местят в чуждестранни Университети, отново класирани на тукашна матура, някои са с действителни знания, но масата завършващи гимназия са изключително не знаещи и неграмотни. По писането ще ги познаете, по изказ и по начин на взимане на изпити-масово преписване, масово плагиатстване, грозно необработени курсови работи, които минават с шестици. Това са ни отличниците.
1 и 2 курс не учат с мама и тате. Копи-пействат от интернет години наред.

А аз няма да казвам какво съм виждала и виждам, срам ме е, и не от туй че не е етично

Иначе, по темата конкретно:
Лесно вземахме решения за всички деца. Лесно си ги гледахме, с желание, без вайкане, дилеми и делби. Никой не е помагал, без баби и роднини. Не съм се разкъсвала между никое. Имало е периоди на някакви трудности, но далеч не непреодолими или докарващи до нервен срив и бърнаут, без онази умора и безсъние. Имала съм безсънни дни при напълно здрави, спящи деца, но по съвсем различни причини и тревоги.
Туй то.

Тука верно някакво емоционално вампирство се е настанило, такива неща прочетох, че изгубих ума и дума, хем съм във форума от 11 години. Добре, че не се срещам с такава злоба в реалния живот.

"Нужно е цяло село, за да отгледа дете" не е празна приказка (и не касае само физическото отглеждане), и "На чужд гръб и сто тояги са малко" - също.

Лъжат, как Освен това децата им прохождат на 6 месеца, проговарят на 9, а мъжете им са милионери по 2.10 метра.

Здравейте! И аз да се включа Ние се справяме с всичко двамата с мъжът ми, няма баби, няма детегледачки. Още когато забременях са ме питали "Ауу ама как ще се справяш като няма кой да ти опомага?" Първите няколко месеца бяха много трудни за мен, мъжът ми работеше непрестанно, а малката не спеше нощем, не знам как съм се справила Постепенно нещата започнаха да се нареждат, малката започна да спи, каката да слуша, мъжът ми си смени работата, беше в чужбина два пъти, но като цяло е много по често у дома и може да ми помага. Винаги ми е помагал много, а след раждането на второто ни детенце мисля, че се сближихме още повече, раждането на малката беше съпроводено и с много други събития в нашия живот, много лоши и много хубави, тази година беше изключително динамична и емоционална за нас и мисля, че това ни сближи още повече. По отношение на каката, тя е на 5 години, много се тревожех, че няма да успявам да и обръщам вниманието с което е свикнала, че ще се чувства пренебрегната, но мисля че успявам да балансирам до колкото е възможно. Редуваме се с ММ, понякога е само с него, понякога само с мен, единия гледа бебка, другия си играе с нея, водим я на кино, куклен театър, на различни детски събития, просто на разходка, идеята е да усети, че има време и само за нея, вечер гледаме филмчета заедно, четем книжки. Иначе както казах, нямаме кой да ни помага и винаги сме четиримата навсякъде, лудница, ходим си с цирка на всякъде, свикнахме В тази връзка, купих си една книга за отношенията и възпитанието на повече от едно дете, казва се "Братя и сестри без вражди" на И. Мазлиш и А. Фабер, много ми е полезна. Относно времето лично за мен, никога не съм имала кой знае колко такова но от известно време насам всеки месец ходя на маникюр, записвам си час на обяд докато малката спи, за да му е по-лесно на мъжа ми. След празниците планирам сутрин след като оставим кака на градина да ходя на спорт. Динамично е с две деца, особено когато няма кой да го гледа дори за 5 минути, но е прекрасно А за връщането на работа след майчинство ми е доста притеснено, знам какво беше след каката, надявам се да мога да работя като помагам на ММ в неговата работа, а ако не е възможно,  да мога да си позволя да си остана в къщи до 2,5-3 годинки на малката. Успех!   

Ти тях не ги мисли. Покрай теоремата и нещата от живота си казват. Минала съм няколко пъти по тази схема. Не аз да преподавам де, но и около мен пък имаше майки, които владеят я математика, я физика и защо да дават пари за уроци? Ако пък бащата е химик-вързали са гащите както се казва.
Както казах-у нас има паралелно образование, за който иска нещо повече от 3. Това, нещото над 3, рядко се дава в училище. Школи, школи, уроци, школи. За нещото, което следва да получи в училище. Масово си губят времето по 7-8 часа на ден в училище, щом после трябва да се повтори същото на школа.
Загубени сме, щом учител и лекар у нас са последна дупка на кавала, само това казвам, и приключвам.

Аз не съм се връщала след 3 месеца. С едното, след година и 3 месеца, с другото след 8 месеца, и още веднъж след година. Издържаха ме през това време други хора обаче, защото по онова време майчинството не бе като сега, а бе мизерните 70-80 лв.

Както и да се интерпретира, аз виждам това - измарям се на работа, училището е калпаво, децата, които не учат по 24 часа са тройкаджии ... ами ... на кривата ракета и цялото село, дето трябвало да гледа детето няма да и помогне.

Само да попитам, какво се предполага да прави селото гледащо дете, докато същото дете е на училище или учи с майка си, която знае най-добре и повече от всички учителки взети заедно?

Мама му смята задачите, баба му прави педикюра, дядо му готви кюфтенца, бащата спи, защото е бил на работа, лелята му глади ризката от waikiki, защото утре е на детски рожден ден ... другите?

Така се създава следващото поколение, което пак няма да може да се оправя с нищо, включително и с децата си.

школите и уроците - също са част от машината, в която се наливат пари без мяра,  и ядове. Продуктът го виждаме във висшите училища.

Аз във висшите училища съм виждала всякакви екземпляри. Включително и от тези, на които всичко им е проблем ... без те самите.

Родителите са им най-големият проблем.
Не се шегувам.

Разбира се, че винаги проблема са родителите и нагласите/капацитета им. Нито са децата, нито училището, нито частните уроци, нито нищо. И колкото по-рано осъзнаят, че всичко зависи от тях, толкова по-добре. Повечето дори и не допускат подобна хипотеза ... защо да търсим промяна в себе си, след като имаме целия широк свят, да обвиняваме за нещо.

Хайде сега, все родителите виновни, запрете се малко. Децата са супер различни. Може някое хич да не ще да учи, какво са виновни родителите?

Подкрепям идеята за частните школи, занимални и уроци. Ама ако и след тях детето е мързеливо, вие си обвинявайте пак себе си, щом ви харесва. Има истински мързеливи деца, не им се учи. Виждала съм дете на интелигентни хора, което го мързи да гледа. Какво са виновни те?