Децата на АРТ технологиите, размисли и страсти 44

  • 40 107
  • 729
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: X
Аз си мечтая моето да е с математически ум и от там да му е професията, но нищо не вдявам от математика.

# 631
  • Мнения: 4 651
Да ви кажа примери бол, че отличник не значи успешен човек.
Дано имат късмет и да са здрави.

# 632
  • Мнения: 12 204
Аз съм на мнение, че в момента и в последните 10-15 години настъпва тотална промяна на ценностите, и в този смисъл това, на което ние сме били възпитавани, вече е архаично, да не кажа вредно за новите подрастващи и социума, в който те живеят. Много бързо се случват нещата - процеси, за които преди време са били нужни 100-200 години, сега се случват буквално в рамките на смяната на едно поколение - 10 години. Едно време за баба ми беше върха на похвалата да каже за някого колко е скромен и изпълнителен. Замислете се дали това са положителни качества днес. И в този дух смятам, че детето самО може най-адекватно да се ориентира към каква професия и сфера да се насочи. Да не говорим за бездната между специалностите в университетите ни и между нуждите на пазара на труда, за която работодателите все по-усилено алармират.

# 633
  • София
  • Мнения: 23 381
то и образованите не винаги са успешни.
аз имам разни роднини. та съм си направила някои изводи.
братовчедка с неподходящи две висши, работи на круизен кораб, добре и плащат, но детето и порасна без нея, работата можеше да я работи и без висшите.
братовчед, който едва избута средно, най-нежелания техникум в града, там отиват тия дето и тройки едва връзват. една от специалностите е стругар. оказа се че е много добър в това точно, сега е доста търсен и без работа не остава. верно е тежка работата.
имам и трети, който стана инженер, насила едва ли не завърши, щото не може при майка и баща висшисти той да е със средно. сега е готвач, работи в италия и звучи като да е доволен от живота си.

ние за нашето дете сме решили че каквото го влече това да учи, ако му се учи. ако не иска единственото, което ще му разясня  е какви са му възможностите със и без образование.
ако проявява някакви особени способности или нещо му е интересно ще помагаме с каквото можем, но решаване на задачи по нощите и изправяне на ченгели по същото време не са ми в плановете.
имаме близки приятели, които са решили че детето им ще става айти, даже не знам какво си мислят че трябва да е. това дете постоянно е на някакви курсове по математика. само че и е трудно, явно досадно, не и е такъв начина на мислене. резултата е че през ден получавам елементарни задачи да помогна с решаването. опитах се да им наамекна, че нещо друго явно му е интересно на това дете, ама не се получи.

# 634
  • Мнения: 42 059
А защо ти поемаш негативите от родитерските амбиции, очевидно зле преценени?

# 635
  • Мнения: 19 849
Защото е добър приятел, който разбира от математика Blush

# 636
  • Мнения: 42 059
Е, хубаво, доъбр приятел. За един, два пъти бива.....ама постоянно да решава на златното яйце задачките. Ми явно родителското тяло не преценява добре възможностите на отрочето. Другият вариант да го изпрати на уроци по математика, щом не отбира. Ама това струва пари и то не малко,  та .........пак стигаме до грешната преценка.

# 637
  • Мнения: 19 849
Да, съгласна съм, но много родители виждат в децата си възможност да осъществят собствените си нереализирани амбиции. Ето аз например, макар по собствено желание да не правих сватба, съм сигурна, че един ден на отроците ще вдигна с 500 човека и всякакви балалайки Joy Joy Joy

# 638
  • Мнения: 42 059
Така де. Като не става, не става. То затова е тая приказка- като се знам какъв съм иженер ме е страх да ида на лекар.

# 639
  • София
  • Мнения: 23 381
тя ходи на курсове,и на частни уроци.
ама оттам и дават за домашно.
на мен не ми пречи, задачите са ми интересни, трети клас е и още няма сложни и досадни задачи.

# 640
  • Мнения: 1 006
Да, и аз все повече се ослушвам и оглеждам за всякакви примери около мен относно образование и последваща реализация и работа. За сега най-набиващият се извод е, че често образованието се променя "в крачка" и съответно реализацията е различна от "предвидената". И това всичко явно заради амбициите на родителите без да се съобразяват с възможностите на детето.
Мен като малка ме привличаше най-много биологията и географията. Но нямах смелостта да се опълча на двамата ми родители-математици. Преди да се роди малкия най-малко съм имала амбиции за него, амбициите ми бяха най-вече да го има. Сега обаче виждам, че биологията или природознанието(да го кажем по-по детски) никак не го привлича. Но пък виж решаването на задачите от училище са му удоволствие(смята ги за почивка от българския). Та как мога да го бутам аз към биологията, каквато си е моята неосъществена мечта, като той още се замисля кое беше коза и кое овца...(примерно, де).

# 641
  • Мнения: 541
Аз пък бях абсолютна двойкаджийка Simple Smile Математика най-много мразех, докато не разбрах, че специалността, която искам е с математика. Започнах сама да се подготвям, защото нашите смятаха, че няма да успея и не искаха да си дават парите на вятъра. В 11клас ми се наложи да се върна в 5-ти и да започна да я уча от там. Приеха ме в много желаната инженерна специалност и до ден днешен ми се налага да ползвам висша математика в работата си.
Та всичко е въпрос на желание, насила никой не може да ти налее нищо в главата.

# 642
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 414
Аз също съм на мнение, че крайностите не са полезни за никого.
Аз много исках да уча медицина, но нашите ме натиснаха за езикова гимназия, в която химия на немски език за мен се оказа "мисия невъзможна". А можеха да ме насочат към природо- математическа гимназия. Добре, че навреме осъзнах как ще се развият нещата и се преориентирах още в 10ти клас къде мога да се реализирам по-успешно според възможностите си. Доволна съм от професията си, добра съм в нея, но си страдам за медицината. ММ ме натиска да запиша да уча за акушерка, но с 2 деца, 10 години трудов стаж тепърва да започвам от начало ми се струва неразумно.
Брат ми в същото време не завърши започнатото висше инженерно образование, реши, че стоенето пред компютър на бюро не е за него. Изкара курсове по мениджмънт, направи си собствена фирма и сега има доста успешен бизнес и е доволен от себе си.
Та за мен е важно първо родителите, а после и самото дете в по-голяма възраст да осъзнаят къде са интересите и силните страни.

# 643
  • София
  • Мнения: 23 381
пънче, записвай щом ти се иска.
децата много скоро ще са самостоятелни.
на възрастта ти и няма нищо.

# 644
  • Мнения: 3 435
още ми е рано и не знам какво ще направя като дойде времето, но сега поне се водя по детето и  искам само да  е щастлив.
Ако  иска да е кравар и това го прави щастлив ще му помогна, ако мога Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт