Особено като имам супер малко кърма ( въпреки , че на 3 часа е първо на гърдите) и зърната са ми суупер болезнени въпреки огромните количества лансинокс които им измазах . И все пак в името на малкото количество кърма , което все пак взима от мен - не мога да отида никъде за повече от 2 часа..... та почти и мен си ме депресира 
Сега от 10 дни правя опити за увеличаване на кърмата и цедене след като яде той, ама пак нищо не става. И накрая ще спра и чайове и всичко и ще се радвам на бебето си, вместо да нервнича, че не се увеличава. Колкото има, толкова. Добре,че нямам около мен мърморещи хора, че дохранвам, че да съм ги убила сигурно. 

. Всеки ден се боря с дъщера ми, която отказва да суче от гърда и това допълнително ме натоварва психически. Дала съм си срок, че ако до края на 3 месец не се подобрят нещата, минаваме на АМ, без да изпитвам вина.
Препоръчани теми