Оо въпросната с роклите ми се разсърди, че не съм се съгласила да спи в нас за няколко дена. Тя живееше вече в друг град и ми съобщи, че ще идва за една седмица и ще остане в нас. Съобщи! Аз и казах, че не може, защото ще имам точно тогава гости и наистина беше така. Отговори ми се с въпрос „ ами аз тогава къде ще си изкарам морето? проваляш ми почивката” 😁 Познайте дали след това продължихме да сме „приятелки” 😁 То всеки си има граница на търпение и в един момент чашата прелива
- Публикувана: 10 дек. 2018, 15:23 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2019, 11:11 ч.
Спестовна касичка
Да се разбира ли, че ако ваш приятел е в трудна ситуация за по-дълъг период от време и ви помоли за помощ, той всъщност ви манипулира? Защото самотното родителство често е трудно! И всъщност кое отнема свободната воля да откажеш?
Помощ е едно, дундуркане на голям човек е съвсем друго. А пък детето въобще не е финансова грижа на авторката, а на майката.
А "приятелката" действително е доста нагла и злоупотребява.
П.П. В какъв смисъл "ти си въпросната приятелка"? Имаш предвид, че си била в такава роля или нещо друго?
Не, слава на Бог, не ми се е налагало! Но мнението ми беше определено като манипулативно и си казах: Пък може и така да е, може всяка по-сложна ситуация, по-трудна да се възприема така! Малко сарказъм! Както и да е...възрастен човек, явно близък с друг такъв, до толкова, че се е съгласил да стане кръстник на детето получи един тон съчувствие за безкрайната си доброта! Браво!
Тя живееше вече в друг град и ми съобщи, че ще идва за една седмица и ще остане в нас. Съобщи! Аз и казах, че не може, защото ще имам точно тогава гости и наистина беше така. Отговори ми се с въпрос „ ами аз тогава къде ще си изкарам морето? проваляш ми почивката” 😁
Не е истина. 2 пъти приех гости от чужбина, които не бях виждала в живота си, естествено ги поканих. Имам място, обичам гости и на земята мога да спя, но, ако някой си позволи да ми съобщи, че ще спи у нас, просто няма да стане
Здравейте,
Много се чудех преди да пусна темата, поради страх, че ще бъда разбрана погрешно..
Преди три години, станах кръстница на прекрасно момченце на моя приятелка. Не знам кой е бащата и никога не съм и зачерквала темата, предполагам, че е от донор. Така или иначе, момченцето е страхотен сладур и много го обичам.
Проблемът е, че майка му започна да ми прилага емоционален рекет и смята, че бидейки самотна майка, трябва един вид аз като кръстница да поема финансова отговорност за тях. Постоянно ми иска големи заеми, които в последствие й опрощавам, нямам сърце да си ги искам обратно от една самотна майка.
Ще кажете, че сама съм си виновна или ще ме обвините в бездушност и може би отстрани погледнато - сте прави ... Не ме разбирайте погрешно, винаги се старая да купувам дрешки и играчки на детенцето, да го водя по събития , да разнообразявам живота му и да не го оставям без внимание, но този емоционален рекет от страна на майката /още когато кръщавахме мъника ми спомена, че отсега нататък задълженията ми към него се променяли/ не ми харесва. Сега разбирам какво е имала предвид тези задължения...
И аз имам семейство, за което да се грижа и цялата тази ситуация адски ме напряга. Неслучайно рекламите за бързи кредити в момента ползват сюжета, че дадените пари назаем понякога съсипват приятелствата...Само че моите дори не са назаем дори, ами дадени про боно.
Знам, че сигурно на много от вас проблемът ми изглежда дребнав, но отново повтарям, обичам и кръщелничето и приятелката ми, но този порочен кръг, в който съм попаднала, не ми харесва.
Вие как бихте постъпили?
Много се чудех преди да пусна темата, поради страх, че ще бъда разбрана погрешно..
Преди три години, станах кръстница на прекрасно момченце на моя приятелка. Не знам кой е бащата и никога не съм и зачерквала темата, предполагам, че е от донор. Така или иначе, момченцето е страхотен сладур и много го обичам.
Проблемът е, че майка му започна да ми прилага емоционален рекет и смята, че бидейки самотна майка, трябва един вид аз като кръстница да поема финансова отговорност за тях. Постоянно ми иска големи заеми, които в последствие й опрощавам, нямам сърце да си ги искам обратно от една самотна майка.
Ще кажете, че сама съм си виновна или ще ме обвините в бездушност и може би отстрани погледнато - сте прави ... Не ме разбирайте погрешно, винаги се старая да купувам дрешки и играчки на детенцето, да го водя по събития , да разнообразявам живота му и да не го оставям без внимание, но този емоционален рекет от страна на майката /още когато кръщавахме мъника ми спомена, че отсега нататък задълженията ми към него се променяли/ не ми харесва. Сега разбирам какво е имала предвид тези задължения...
И аз имам семейство, за което да се грижа и цялата тази ситуация адски ме напряга. Неслучайно рекламите за бързи кредити в момента ползват сюжета, че дадените пари назаем понякога съсипват приятелствата...Само че моите дори не са назаем дори, ами дадени про боно.
Знам, че сигурно на много от вас проблемът ми изглежда дребнав, но отново повтарям, обичам и кръщелничето и приятелката ми, но този порочен кръг, в който съм попаднала, не ми харесва.
Вие как бихте постъпили?
Спирам да съм лудата ,която носи баницата..Който има деца,да си ги гледа,а подаръците са само и единствено по мое усмотрение.Толкоз.
П.п. И обясни на нахалницата,че да,задълженията и отношенията ти към детето са променени от момента в който си станала негова кръстница,понеже кръстникът/кръстницата/ става "духовен родител" и трябва да бъде съпричастен към духовния растеж и развитие на кръщелника си,но не и да му осигурява материалните блага от които се нуждае,вместо родителите.
Когато се роди първата ми племенница станах леля за бързо реагиране - гледане, взимане, а да не говорим, че при всяко мое пътуване в чужбина какво се носеше (понякога имах и по няколко пътувания в месец). В един хубав ден ми беше заявено в прав текст, че понеже съм леля съм длъжна. Светна ми не една лампа, а целия полилей и започнах да ги отбивам лека-полека, но явно не достатъчно за да се разбере и осмисли.
И така до заветния й пореден рожден ден в който сме на летището и атракциите в това пътуване са моя подарък към детето, а в чужбина те не са от най-евтините. Та там на летището детето казва, че иска велосипед на родителското тяло и същото това тяло казва "Обърни се към леля ти да ти купи". Е да, ама не! Лелята, тоест аз съвсем невъзмутимо каза "Имаш си родители, аз минавам в други редици".
Сега купувам когато преценя и без да се изхвърлям, и като цяло не се ангажирам с други неща.
И така до заветния й пореден рожден ден в който сме на летището и атракциите в това пътуване са моя подарък към детето, а в чужбина те не са от най-евтините. Та там на летището детето казва, че иска велосипед на родителското тяло и същото това тяло казва "Обърни се към леля ти да ти купи". Е да, ама не! Лелята, тоест аз съвсем невъзмутимо каза "Имаш си родители, аз минавам в други редици".
Сега купувам когато преценя и без да се изхвърлям, и като цяло не се ангажирам с други неща.
И така до заветния й пореден рожден ден в който сме на летището и атракциите в това пътуване са моя подарък към детето, а в чужбина те не са от най-евтините. Та там на летището детето казва, че иска велосипед на родителското тяло и същото това тяло казва "Обърни се към леля ти да ти купи". Е да, ама не! Лелята, тоест аз съвсем невъзмутимо каза "Имаш си родители, аз минавам в други редици".
Много неприятна е и тази история и то от роднини.
Чудя се как може да има хора, които очакват детето им да бъде издържано и финансирано от друг. Грозно е. Ако някой даде подарък, добре, но да очакваш "Чичо от Америка", дето има един лаф, че ще обсипва нашето съкровище- не мога да си обясня.
Приятелката ти е нагла и те използва.
Не си длъжна да и даваш големи суми.Даже и назаем.
От теб зависи да прекратиш това безобразие.
Просто спираш да и даваш пари.Ама без да се оправдаваш.Казваш,че нямаш възможност и толкова.
Подаръци на детето-да.Но само за Коледа и за рожден ден.И не прекалено скъпи.
Тя може и да се разсърди и да те нагруби и да иска обяснения,но ти не отстъпвай и не се обяснявай.
Не си длъжна да и даваш големи суми.Даже и назаем.
От теб зависи да прекратиш това безобразие.
Просто спираш да и даваш пари.Ама без да се оправдаваш.Казваш,че нямаш възможност и толкова.
Подаръци на детето-да.Но само за Коледа и за рожден ден.И не прекалено скъпи.
Тя може и да се разсърди и да те нагруби и да иска обяснения,но ти не отстъпвай и не се обяснявай.
Някъде ми се стори, че прочетох, че въпросната "приятелка" се оплаква от безпаричие. Ако е приятелка, защото търпеливо я изслушваш как няма пари и колко е труден живота, много лесно можеш да я прекъснеш и да я посъветваш да се научи да управлява личните си финанси. В такива случаи аз казвах - някои нямат за хляб, други за самолет. Нейна грижа е да се научи да се простира според чергата си. И да научи на това и детето си.
Лошо ги учиш с тези подаръци и "заеми". Вярно е, че когато имаш пари, по-лесно е да ги дадеш, отколкото да откажеш . Така се чувстваш добър. Но това е "мечешка услуга".
Лошо ги учиш с тези подаръци и "заеми". Вярно е, че когато имаш пари, по-лесно е да ги дадеш, отколкото да откажеш . Така се чувстваш добър. Но това е "мечешка услуга".
Аз пък не мога да разбера как някой със скъсаните си гащи тръгва да ражда деца, на всичкото отгоре от донор.. т.е. тя от самото начало си знае, че ще трябва да търси някой да й гледа детето.
Със сигурност те е избрала заради парите, явно интересите й са такива, но не й е стигнал акълЯ да си намери мъж с пари.
Лично аз в такава ситуация, винаги бих помогнала с храна и дрешки, но да ми иска пари, които ще харчи по свое усмотрение, няма как да стане.
Със сигурност те е избрала заради парите, явно интересите й са такива, но не й е стигнал акълЯ да си намери мъж с пари.
Лично аз в такава ситуация, винаги бих помогнала с храна и дрешки, но да ми иска пари, които ще харчи по свое усмотрение, няма как да стане.
Ами, тя веднъж се изпусна, че в началото са били няколко плода /повече от два/, но е оживял само един...това ме наведе на тази мисъл. По естествен път - се случва трудно това.
Благодаря за отговорите и съпричастността на включилите се, вече със сигурност няма да ме гризе никакво чувство на вина, ако бъда по-твърда и непреклонна занапред.
Благодаря за отговорите и съпричастността на включилите се, вече със сигурност няма да ме гризе никакво чувство на вина, ако бъда по-твърда и непреклонна занапред.
