....Разбирате ли, аз вчера се опитах да проведа спокоен разховор с него- започвайки с това къде са моите грешки и как аз ще направя всичко възможно, да не прекалявам с нещата които го тормозят,обясних му че трябва да съм спокойна,че мога да навредя на бебето с тия нервни състояния ... след което разговорът продължи аз му споделих за нещата, които ме тормозят и мен.. и разговорът отново завърши със изнервяне от негова страна. Хора, той ми се изнервя за това,че не знам къде искам да родя все още,че се колебая,че си меня мнението. Той просто изпитва гняв от мен,като цяло. Такова усещане имам.
Винаги в отношенията на двама души и двамата носят вина,наясно съм. Ако бях само аз отдавна да съм избягала с 200. Но не съм, не съжалявам за детето,никога не бих го нарекла грешка. Но от тук нататък какво. Аз наистина се замислям дали живот и здраве след като родя ,да му позволя да има права за това дете.
При нас се оказа, че има друга. Разбрах го години по-късно. Тогава лъжеше и носеше от сто кладенеца вода, само и само да каже, че аз съм крива.
Правят го, за да скрият от себе си какви боклуци са, щото ги е срам. От себе си ги е срам, защитен механизъм - да обвинят теб, че ти си ги прогонила. Някои го беше обяснил добре по някоя от другите теми.
Ето това мнение:
Просто се чудя защо такива лъжат жените да забременяват от тях - всъщност те въобще не искат нито семейства, нито отговорностите около тях.
Моят се обърна на 180 градуса след 3тия месец. Изведнъж го стегна. Дотогава нямаше никакви кой знае какви проблеми. Който не го е преживял, не може да го разбере.